Решение по адм. дело №1763/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „АВТВ Груп 1“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Китен, ул.„Странджа“ №16А, представлявано от управителя А. Т. В., чрез процесуален представител адв. М. К. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК- 210-0164049/20.08.2025, издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на „АВТВ Груп 1“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект – магазин пакетирани стоки, находящ се в гр. Китен, ул. „Георги Бенковски“ № 1, стопанисван от „АВТВ ГРУП 1“ ЕООД, с [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта. Счита, че същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъотвествие с целта на закона. Според него, наложената мярка не изпълнява функциите по см. на чл.22 от ЗАНН и не е съобразена с целта на закона и принципите за съразмерност и пропорционалност, съгласно чл.6 от АПК, тъй като за описаните в заповедта деяния на жалбоподателя са издадени три наказателни постановления, с които му е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. по всяко едно от тях. Позовава се на Решение от 4.05.2023г., постановено по дело С-97/21 на СЕС. Счита, че административният орган не е изпълнил задължението си да мотивира акта по отношение на срока, за който обекта е запечатан. Твърди, че липсва щета за държавата, като в тази връзка контролният орган не е изпълнил задълженията си за цялостна проверка и описване на фактическата обстановка. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. С нарочна писмена молба пълномощникът му адв.К. заявява, че поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски, по представен списък в размер на 1500лв.

Ответникът, началник-отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Ж., намира жалбата за неоснователна, излага съображения за законосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт съгласно списък на разноските в размер на 240лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от жалбоподателя.

І. ФАКТИТЕ:

На 30.07.2025г. на търговски обект - сезонен/временен - по смисъла на § 1 т.4 3 от ДР на ЗДДС - магазин пакетирани стоки, находящ се в: гр. Китен, ул. „Георги Бенковски“ № 1, стопанисван от „АВТВ ГРУП 1“ ЕООД, била извършена проверка от инспектори по приходите при ЦУ на НАП, ГДФК , за резултатите от която бил съставен протокол за извършена проверка №0164049/30.07.2025г.

При проверката било установено, че:

На 30.07.2025г., в 07:58ч. е извършена покупка № 013045 в обекта, на стойност 10.70 лв., заплатена с дебитна/кредитна карта от клиент, през ПОС- устройство.

На 30.07.2025г., в 09:12ч. е извършена покупка № 013047 в обекта, на стойност 14.77 лв., заплатена с дебитна/кредитна карта от клиент, през ПОС- устройство.

На 30.07.2025г., в 10:36ч. е извършена покупка №013049 в обекта, на стойност 61.50 лв., заплатена с дебитна/кредитна карта, от клиент, през ПОС- устройство.

За извършените продажби не са издадени фискални касови бележки от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел DAISY EXPERT 01, с ИН на ФУ: DY525666 и ИН на ФП: 36739290, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.

След легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство е отпечатан КЛЕН за дата 30.07.2025г., според който горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон.

На 20.08.2025г. била издадена оспорената заповед, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект и забрана за достъп за срок от 14 дни“.

В заповедта са изложени установените при проверката факти, въз основа на които е направен извод, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Направена е преценка за нарушение на чл.25, ал.1, т.1, вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС.

По отношение на срока на наложената мярка, издателят на заповедта е посочил, че така извършеното деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се гарантират бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на всички реализирани приходи.

Срокът е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта на наложената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

Установено е, че за извършените покупки, за които не е издаден фискален бон, посочени в заповедта по отношение на дружеството- жалбоподател са съставени и издадени:

АУАН № F838597/04.08.2025г. и НП № 843822- F838597/19.08.2025г., с което на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, за нарушение по чл.25, ал.1,т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева .

АУАН № F838609/04.08.2025г. и НП № 843815- F838609/19.08.2025г., с което на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, за нарушение по чл.25, ал.1,т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.

АУАН № F838614/04.08.2025г. и НП № 843826- F838614/19.08.2025г., с което на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, за нарушение по чл.25, ал.1,т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.

Представени са и доказателства, удостоверяващи наличие на материална компетентност на органа, издал оспореният акт.

ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка, в законоустановения с чл.149, ал.1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима.

ІІІ. ПРАВОТО:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС.

В случая правомощията за налагане на принудителната административна мярка са делегирани на началник отдел „Оперативни дейности“гр.Бургас, в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, с т.1 от Заповед №З-ЦУ–30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите.

Обжалваният акт е издаден в предписаните от закона форма и съдържание. Изложени са фактическите и правни основания за налагане на ПАМ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на заповедта.

Възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви относно срока на действие на мярката и за неизпълнение на задължението за цялостна проверка и описване на фактическата обстановка са неоснователни.

Мотиви са изложени, като според тях срокът е определен с оглед целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

Релевантните за спора факти са установени и подробно изложени в обжалвания акт, като въз основа на тях може да се направи обоснован извод за наличието на предпоставките за приложение на принудителната административна мярка.

Материалният закон е приложен неправилно.

Вярно е, че в случая е установено наличието на три, извършени покупки, за които не е бил издаден касов бон, което предпоставя извод за наличие на предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС- Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.

Наложената на дружеството- жалбоподател мярка обаче, не е съобразена с Европейското законодателство и с решенията на СЕС, които са задължителни за съдилищата.

В тази връзка е от съществено значение факта, че по отношение на жалбоподателя освен наложената принудителна мярка, за същите деяния са издадени три наказателни постановления, с които му е наложено административно наказание имуществена санкция в общ размер 4 500лв., т.е. въз основа на едни и същи факти са наложени четири мерки в отделни самостоятелни производства по Закона за административните нарушения и наказания и по АПК. Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на две мерки с наказателноправен характер.

Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на чл. 2 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано с чл. 50 от Хартата, съгласно което "никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., дело С-117/20, т. 24 и др.).

Според, даденото от Съда на Европейския съюз тълкуване на чл. 273 от Директивата, установено с решение по дело С-97/21 на Съда на ЕС, което е задължително за националната юрисдикция, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Т. автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на жалбоподателя е допуснато в случая, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

В идентичен смисъл е и Решение от 3 юли 2025 г. по дело С-733/23 г. на СЕС.

Съдът отбелязва, че тълкуването в решението на СЕС по дело C-97/21 е приложимо не само, ако другата санкция е стабилен акт, т. е. в случая наказателните постановления за същото нарушение да са влезли в сила, каквато теза застъпва ответника.

Противоречието с правото на ЕС възниква с паралелното водене на двете производства и след това налагане на санкционните актове по тях – административнонаказателно и по прилагане на принудителна мярка, тъй като липсва механизъм за тяхното координиране, за преценката на общата тежест върху адресата, при налагане на санкциите и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Самото съществуване и едновременно прилагане на тези две отделни и самостоятелни процедури, насочени към санкциониране на едно и също деяние, е достатъчно, за да се приеме нарушение на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС. ПАМ "запечатване на търговски обект" има очевиден санкционен и възпиращ ефект, поради което притежава наказателен характер по смисъла на Хартата. Тълкуването в решението е, че правото на ЕС не допуска такава национална разпоредба, съответно прилагането й води до постановяване на незаконосъобразни актове. Ето защо, заповедта за налагане на ПАМ в кумулация с наложени за същото нарушение имуществени санкции по ЗАНН противоречи на правото на ЕС и на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК.

Предвид изложеното съдът намира, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК- 210-0164049/20.08.2025, издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода от спора, като основателна следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, както следва: 50лв. за държавна такса и 500лв. за адвокатско възнаграждение, която сума представлява половината от претендираното възнаграждение в размер на 1000лв. и посочено в чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

При определяне на последното съдът съобрази възражението за прекомерност, което намери за основателно.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно алинея 2 на правната норма размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия адвокатски съвет, като по отношение на този последен критерий съдът съобрази решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело № С-438/22, съгласно което, ако решаващият съд установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, при определяне на размера на възнаграждението приложими остават критериите справедливост и обоснованост с оглед всички обстоятелства по делото.

В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, пълномощникът на жалбоподателя е изготвил жалба, но не се е явил в проведеното съдебно заседание. Представил е единствено молба, с която заявява, че поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски. При това положение съдът приема, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намален.

С оглед изложеното и на основание чл.172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК- 210-0164049/20.08.2025, издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София да заплати на „АВТВ Груп 1“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Китен, ул.„Странджа“ №16А, представлявано от управителя А. Т. В. сума в размер на 550лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.