№ 21
гр. Пазарджик , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав С. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500285 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1-ал.4 във връзка с чл.274 ал.1 т.1 от
Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се решение на Пещерски районен съд №260074 от 13.10. 2020г.
постановено по гр.д.№671/2018г. по описа на същия съд, в частта имащо
характер на прекратително определение, с което е оставен без разглеждане
предявения от ищците Д. К. Е., ЕГН-********** и Е. Е. О., роден на
03.11.1941г. с ЛНЧ №**********, двамата с адрес гр.П., ул.“Генерал
Кюркчиев“ №14, ет.5, ап.30 против П. С. У., ЕГН-********** и Н. М. У.,
ЕГН-**********, двамата от гр.Пещера, ул.“Симон Налбант“ №60, вх.“Б“,
ет.1, ап.14, ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за разликата над 4.10кв.м.
до претендираните 30кв.м. реална част от поземлен имот, представляващ
УПИ ІІ-823 с площ от 707кв.м. при граници на имота: улици, УПИ ІІІ-824 и
УПИ-І-822 по плана на с.Радилово, общ.Пещера, с административен адрес
ул.Стоил Войвода“ №2, който имот по действащата КККР представлява ПИ с
идентификатор 61371.501.823, целия с площ от 767кв.м. измерен графически,
при граници на имота-ПИ с идентификатори № 61371.501. 824;
№61371.501.822; №61371.501.2557 и №61371.501.2623.
Във въззивната си жалба с вх.№261242 от 05.11.2020г. подадена ищците
Д. К. Е. и Е. Е. О. чрез адв. Н.Ш. се поддържа, че за да остави без
разглеждане предявения иск за посочената разлика неправилно
1
първоинстанционният съд е приел, че след завеждането на исковата молба, за
населеното място, в което попадат процесните имоти е приета кадастрална
карта и тъй като ищците не са изложили обстоятелства за грешка при
отразяването на границите им по тази карта, респективно не са предявили иск
за установяване на такава грешка, то искът следва да се остави без
разглеждане и че съдът бил обвързан с данните от новата карта.Счита, че
обжалваното решение в частта имащо характер на определение противоречи
на ТР №8 от 23.02.2016г. на ВКС по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС,
според което иск за собственост за реална част от поземлен имот, какъвто бил
и заведения от ищците, когато тази част неправилно е заснета кадастралния
план или в кадастралната карта като част от съседен имот, е допустим, дори
да не е проведена административна процедура по чл.53 ал.1 т.1 от ЗКИР
/първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрените
КККР или иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР, като в производството по иск за
собственост съдът изследва наличието на непълнота и грешка в КК. Счита, че
погрешно след като исковият съд първоначално е цитирал процесното
тълкувателно решение, в последствие не го прилага приемайки, че
ревандикационният иск не следва да се разглежда поради липса на
образувано съдебно производство за отстраняване на непълнота или грешка в
кадастралната карта, което според жалбоподателите е довело до
незаконосъобразност на обжалваното решение.В тази връзка се излагат и
доводи, че след влизане в сила на ЗКИР, се изработват кадастрални карти и
кадастрален регистър /КККР/, които имат чисто информативно значение
/чл.2/ като навежда извода, че отразяването на даден имот в кадастралния
план или КК няма пряко действие върху действително притежаваните вещни
права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред, в каквато
връзка се цитира и решение №835 от 06.01.2021г. на ВКС по гр.д.
№1578/2009г., І г.о. Предвид изложеното жалбоподателите считат, че
предявеният иск следва да бъде разгледан в пълен обем.В останалата част от
жалбата се излагат доводи по съществото на спора и се акцентира, че
ревандикационната претенция е доказана в пълен размер като се иска да бъде
уважена за претендираната с исковата молба площ от около 30кв.м.,
находящи се в югозападната част на процесния ПИ представляващ УПИ №ІІ-
823 в кв.69 по плана на с.Радилово, обл.Пазарджик, граничеща с УПИ ІІІ-824,
и обхваща 0.38м откъм уличната регулация на имота х 34.40м от уличната
2
регулация до дъното на имота х 1.35м от границата в дъното на имота.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ответниците
Петър и Надежда У.и чрез адв. К.-Н., в който въззивната жалба се
квалифицира изцяло като неоснователна. Излагат се подробни доводи по
съществото на спора като по отношение на оставането без разглеждане на
заявената ревандикационна претенция за размера над 4.10кв.м. и до
претендираните 30кв.м. от имота няма въведени конкретни правни доводи.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Пещерският районен съд е сезиран от ищците Д. К. Е. и от Е. Е. О.,
двамата от гр.П., с искова молба, подадена срещу ответниците П. С. У. и Н.
М. У., двамата от гр.Пещера, с искане да се приеме за установено, че ищците
са собственици и да се осъдят ответниците да им предадат владението на
около 30 кв.м. /тридесет квадратни метра/, находящи се в югозападната
част на ПИ с площ от 707 кв.м., в с.Радилово, обл.Пазарджик,с
административен адрес ул.“Стоил войвода“ №2, съставляващ УПИ №ІІ-823 в
кв.69, ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, при
граници на УПИ-улици, УПИ ІІІ-824 и УПИ-І-822, която част от имота
граничи с УПИ ІІІ-824 и обхваща 0.38м. откъм уличната регулация на имота х
34.40м. от уличната регулация до дъното на имота х 1.35м от границата в
дъното на имота.
С решението си №260074 от 13.10.2020г. по гр.д.№671/2018г.
Пещерският районен съд е уважил така заявената ревандикационна претенция
до размера на 4.1кв.м. от претендираната част от имота, който е
индивидуализиран и по действащите КККР на с.Радилово, и която част е
защрихована с червен цвят от комбинирана скица по приета СТЕ, неразделна
част от решението, приподписана от съда и е препратил към последната.
За да остави без разглеждане предявения ревандикационен иск за
останалата претендирана част от имота, а именно за разликата над 4.10кв.м. и
до 30кв.м или за площ от 25.90кв.м., Пещерският районен съд е приел в
мотивите към постановеното решение, че във връзка с предявения
ревандикационен иск следва да бъдат отчетени и постановките на ТР
№8/2014г. от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС относно иска за собственост и
3
искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР. В тази връзка съдът е отбелязал, че предявеният
ревандикационен иск не е обусловен от успешно проведено производство по
реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР и че при иск по чл.108 от ЗС ищецът винаги има
правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее
без основание от ответника независимо от това дали е заснета неправилно в
КК или не. Съдът приема още, че в тези случаи не липсва годен предмет на
защита, ако един юридически акт определя границите на правото на
собственост, така че те да могат да бъдат нанесени в плана. Допълнено е, че
притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен
недвижим имот, независимо дали е заснета като такава и заключава, че искът
за ревандикация на реална част от УПИ има предмет и е допустим и преди да
е проведена процедура по отстраняване на грешка и непълнота по
административен и съдебен ред,като кадастралната карта няма
правопораждащо действие. Посочено е, че при произнасянето съдът следва
да вземе в предвид всички факти настъпили до приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят или прекратяват
правото на собственост. Отчетено е, че заснемането на имотите в КК не
според границите на правото на собственост, няма за последица промени в
правото на собственост; че между двата имота няма придаваеми места и
неуредени сметки, а разликата в площите по действащата КК идва от
обстоятелството, че и двата имота навлизат в уличната регулация. Във връзка
с обема на площта на заявената ревандикационна претенция, исковият съд е
констатирал, че ищците не са предявили, а и не излагат обстоятелства във
връзка с грешка в плана при отразяване на границата им с ответниците,
респективно не са предявили иск да се установи грешка. Затова е прието, че
съдът е обвързан от данните по новия план, като по отношение на площта,
която ищците претендират зад оградата до границата по плана от 1987г., в
размера над 4.1кв.м. до претендираните 30кв.м.,претенцията следва да се
остави без разглеждане тъй като посочената реална част би могла да бъде
предмет на иск за грешка в отразяването на границата между имотите на
страните, който включва в себе си и установяване на право на собственост
върху тази реална част от имота, а такъв не е предявен.
Доводите във връзка с оставянето без разглеждане на заявената искова
ревандикационна претенция за частта от претендираната площ от имота, а
4
именно за разликата над 4.10кв.м. и до 30кв.м. поради наличие на друг ред за
установяване правото на собственост, този по реда на ЗКИР не се споделят от
въззивната инстанция.
При заявена ревандикационна искова претенция за право на собственост
съдът дължи винаги произнасяне по съществото на спора в пълен обем.
Споровете относно правото на собственост, предмет на установителен иск за
собственост или на осъдителен иск за собственост, разрешават със сила на
присъдено нещо правния спор и установяват кой е титуляра /носителя/ на
правото на собственост, обема на притежаваните права и по отношение на
конкретният самостоятелен обект на правото на собственост, в частност на
реална част от него в предвидените от закона случаи, независимо от
състоянието на имота по плана-устройствен, кадастрален, регулационен,
кадастрална карта и отразяването на спорния имот в него. Липсата на
техническо отразяване на границите на даден имот, дори той да е реституиран
имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната
карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно
негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота
могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост,
включително и със съдебно решение. В този смисъл исковете по ЗКИР /Закона
за кадастъра и имотния регистър/ за установяване на непълнота или грешка в
кадастъра са допълнителни /вторични/ искове доколкото чрез тях се цели
след установяване на титуляра на правото на собственост, да бъде установено
и приведено в съответствие с плана месторазположението, границите,
съседите и площта на даден имот, когато са налице такива грешки и
непълноти на кадастъра. При разглеждането на тези искове задължително
следва да бъде зачетено евентуално влязлото по-рано в законна сила съдебно
решение, установяващо със сила на присъдено нещо носителя на правото на
собственост върху конкретен обект на правото на собственост.В хипотеза
когато правото на собственост не е установено със сила на присъдено нещо по
общия исков ред, същото това право на собственост задължително се
изследва и установява в производството по чл.54 ал.2 от ЗКИР и след
неговото установяване, съдът при констатирана грешка или непълнота на
кадастъра се произнася по същество на претенцията за допълване или
изменение на кадастъра. При предявен иск за грешка или непълнота в
кадастъра собствеността се установява към минал момент-момента на влизане
5
в сила на плана, на КК, докато при самостоятелно предявен ревандикационен
или установителен иск за собственост, собствеността се установява към
момента на приключване на исковото производство. Липсва преюдициалност
на производството по ЗКИР към исковото производство по чл.108 от ЗС или
по чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост. Връзката е
обратна, а именно, при висящо исково производство за установяване
носителя на правото на собственост върху недвижи имот или на
ревандикационно производство по отношение на този имот, производството
по ЗКИР следва да бъде спряно до решаване със сила на присъдено нещо
въпроса относно носителя на правото на собственост върху имота, за който се
твърди, че е налична грешка в кадастъра или непълнота. Съгласно приетото в
т.4 на ТР №8/2014г. на ОСГК на ВКС, искът за ревандикация е допустим и
може да бъде уважен дори и спорната част да е заснета неправилно и не е
необходимо да се провежда предварително административна процедура за
поправяне на грешки в кадастралната карта или пък да се води иск по чл.54
ал.2 от ЗКИР .Следователно, според ТР допустимо е в производството по
иска за собственост /установителен или ревандикационен/, съдът да изследва
наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. В
мотивите към тълкувателното решение се посочва и как следва да процедира
съдът при такова съединяване на исканията и с какъв диспозитив следва да се
произнесе.
Предвид водещата роля на исковите производство по установяване
правото на собственост/ при установителна или в осъдителна претенция-
чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС/ пред исковете за отстраняване на грешка или
непълнота в кадастъра по реда на ЗКИР, то в конкретния случай Пещерският
районен съд е дължал цялостно произнасяне по същество по искането за
ревандикация на 30 кв.м. площ от описания недвижим имот по плана на
с.Радилово, независимо от това дали за него е налице грешка или непълнота в
кадастъра.Нещо повече, той е дължал такова произнасяне дори примерно да е
бил заведен иск по ЗКИР за тази част, доколкото както се посочи приоритетно
следва да бъде разгледан спорът относно носителя на правото на собственост
и обема на притежаваните права, заявен в отделното исково производство, а
след това да се пристъпи евентуално към административната или съдебната
процедура по чл.53, чл.54, чл.54а от ЗКИР за отстраняване на
6
несъответствията по плана по отношение на процесния имот при вече доказан
титуляр и носител на правото на собственост върху този имот, освен ако в
исковото производство за право на собственост се констатира наличието на
непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, като при последната
хипотеза процедурата по произнасянето от съда по предявен иск за
собственост е детайлно разписана в цитираното Тълкувателно решение. В
същност съдът е приел, че е налице обратна зависимост и е посочил като
водеща, че следва да бъде претенцията за установяване на грешка в
кадастъра, която съдържа в себе си и установяване на носителя на правото на
собственост върху процесния имот, което е неправилно. Установителният иск
за правото на собственост по чл.124 от ГПК и ревандикационният иск по
чл.108 от ЗС разрешават по универсален начин спора относно носителя на
правото на собственост върху всеки един недвижим имот. След като този спор
е разрешен носителят на правото на собственост, на когото принадлежи и
правния интерес може да иска по административен ред да се отстранят
съществуваща грешка или непълнота по плана касаеща неговия имот или да
инициира иск за поправяне на грешката или непълнотата в кадастъра и КК по
реда на ЗКИР.
В този смисъл обжалваното решение в частта, имаща характер на
прекратително определение ще следва да бъде отменено и се постанови
връщане на делото за произнасяне по същество по цялата заявена искова
ревандикационна претенция, в случая по отношение на разликата за над
4.1кв.м. и до 30кв.м от процесния имот при съобразяване и на постановките
на цитираното тълкувателно решение.
След произнасянето на съда, връчването на съдебния акт на страните,
изтичането на сроковете за обжалването му и евентуално постъпили и
администрирани жалби, делото ведно с всички жалби, включително и вече
подадените срещу други части на основното решение, следва да се изпратят
на Окръжен съд Пазарджик за разглеждане по същество.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение на Пещерски районен съд №260074 от 13.10. 2020г.
7
постановено по гр.д.№671/2018г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА имащо
характер на прекратително определение, с което е оставено без разглеждане
предявения от ищците Д. К. Е., ЕГН-********** и Е. Е. О., роден на
03.11.1941г. с ЛНЧ №*********, двамата с адрес гр.П., ул.“Генерал
Кюркчиев“ №14, ет.5, ап.30, против П. С. У., ЕГН-********** и Н. М. У.,
ЕГН-**********, двамата от гр.Пещера, ул.“Симон Налбант“ №60, вх.“Б“,
ет.1, ап.14, ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за разликата над 4.10кв.м.
до претендираните 30кв.м. реална част от поземлен имот, представляващ
УПИ ІІ-823 с площ от 707кв.м., при граници на имота: улици, УПИ ІІІ-824 и
УПИ-І-822 по плана на с.Радилово, общ.Пещера, с административен адрес-
ул.“Стоил Войвода“ №2, който имот по действащата КККР представлява ПИ
с идентификатор 61371.501.823, целия с площ от 767кв.м. измерен
графически, при граници на имота-ПИ с идентификатори № 61371.501. 824;
№61371.501.822; №61371.501.2557 и №61371.501.2623.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Пещерски районен съд за произнасяне по
същество по искането за ревандикация на процесната част от имота.
След изтичането на сроковете за обжалване на решението в посочената
част, делото ведно с постъпилите жалби против акта в тази му част, както и
вече подадените жалби срещу други части от основното решение, да се
изпратят по компетентност на Окръжен съд Пазарджик за разглеждане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8