Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….
гр.Варна, 26.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, ХІХ състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на 20.04.2011 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия КАРАГЬОЗОВА гр.д. № 19905/2010 год. по описа на
Районен съд гр. Варна, ХІХ състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.50 от СК.
Образувано е по предявен от Ю.И.Х. срещу В.Н.Х. иск с правно основание чл. 49 от СК за прекратяване на брака между
страните като дълбоко и непоправимо разстроен.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът
не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание страните излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие за развод и със споразумение са уредили своите лични и имуществени
отношения помежду си за след развода.
Поради горното,
молят съдът да постанови решение, с което да прекрати брака, без да издирва
мотивите за това и утвърди постигнатото между тях споразумение, с което
съпрузите уреждат своите лични
и имуществени отношения
във връзка с прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие и което е в следния смисъл:
1. Ползването на семейното жилище
се предоставя на съпругата.
2. Съпрузите помежду си не си
дължат издръжка.
3. След прекратяването на брака, жената
ще носи предбрачното
си фамилно име.
4. Съпрузите
нямат движими и недвижими вещи, придобити в СИО, подлежащи на подялба. Вещите,
съставляващи обикновена покъщнина на семейството, ще се ползват от съпругата.
5.
Разноските по делото се поемат от двамата съпрузи по равно.
С определение от
открито съдебно заседание от 20.04.2011г. е допуснато изменение на основанието
на производството от исково по чл.49 от СК в охранително по чл.50 от СК.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили
граждански брак на 16.11.2000 г., за което е съставен акт №
1654 от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна, като съпругата е
приела да носи фамилното име Х..
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата за развод по
взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
Съдът, като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод
по взаимно съгласие, че решението им за това е сериозно, взаимно и
непоколебимо, че не желаят съда да издирва мотивите за прекратяване на брака и
като прецени, че постигнатото споразумение по чл.51 от СК отговаря на
изискванията на закона, намира подадената молба за основателна. Същата следва
да бъде уважена като развода между двамата съпрузи бъде допуснат, на основание
чл.50 от СК и постигнатото от тях
споразумение – утвърдено.
На основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40
лв., която следва да се внесе по равно от страните съобразно постигнатото
споразумение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Ю.И.Х. ЕГН **********
*** и В.Н.Х. с ЕГН ********** ***, сключен на 16.11.2000 год. с акт № 1654, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна,
по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК.
ОДОБРЯВА постигнатото между страните СПОРАЗУМЕНИЕ
ПО ЧЛ.51 ОТ СК, с което съпрузите уреждат своите лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването
на брака им чрез развод по взаимно
съгласие, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в
гр.Варна, ул.”Лонгоз”3 Б, на Ю.И.Х. ЕГН ********** ***.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи ФАМИЛНОТО ИМЕ : Пеева.
ИЗДРЪЖКА между съпрузите след прекратяване на брака не се дължи.
Съпрузите
нямат движими и недвижими вещи, придобити в СИО, подлежащи на подялба. Вещите,
съставляващи обикновена покъщнина на семейството, ще се ползват от съпругата Ю.И.Х..
ОСЪЖДА В.Н.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в
размер на 40 лева, на основание чл.6 т.3 от Тарифа към ЗДТ.
ОСЪЖДА Ю.И.Х. ЕГН ********** ***3 Б, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС
държавна такса в размер 40 лева,
на основание чл.6 т.3 от Тарифа към ЗДТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: