Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав,
в публичното заседание на 16.11.2021 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 15433/2020год. по
описа на Районен съд гр.
Варна, ХLIX състав, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
предявени от Д.И. ****, ЕГН:********** с адрес: ***, против „****“ ООД, ЕИК ****със
седалище и адрес на управление ***, автогара ****, офис 41 обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 224 и чл. 220 КТ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумите, както следва:
- сумата от 650 лева, представляваща остатък от дължимо
и уговорено извън трудовия договор трудово възнаграждение за положен труд в
периода месец август 2020г., считано от
01.08.2020г до 31.08.2020г., ведно
със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба
- 30.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както
и обезщетението за забава в размер
на 22,03 лева, считано от първо число
на месеца /01.08.2020г/, след който е положен
труда до датата на исковата
молба -30.11.2020г.
- сумата от 502.27 лева, представляваща остатък от дължимо
и уговорено извън трудовия договор трудово възнаграждение за положен труд в
периода
месец септември 2020г., считано от
01.09.2020г до 23.09.2020г., ведно
със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба
- 30.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както
и обезщетението за забава в размер
на 12,70 лева, считано от първо число
на месеца /01.09.2020г/, след който е положен
труда до датата на исковата
молба -30.11.2020г.
- сумата от 325,00 лева, представляваща остатък от дължимо
и уговорено извън трудовия договор трудово възнаграждение за положен труд в
периода
от 16.03.2020г до
31.03.2020г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на
исковата молба -
30.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както
и обезщетението за забава в размер
на 46,94 лева, считано от 16.03.2020г. до
датата на исковата молба - 30.11.2020г.
- сумата от 145,42 лева, представляваща остатък от дължимо
и уговорено извън трудовия договор трудово възнаграждение за положен труд в
периода
от 01.04.2020г до
30.04.2020г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на
исковата молба -
30.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и
обезщетението за забава в размер
на 9,86 лева, считано от 01.04.2020г. до
датата на исковата молба - 30.11.2020г.
- сумата от 145,42 лева, представляваща остатък от дължимо
и уговорено извън трудовия договор трудово възнаграждение за положен труд в
периода
от 01.05.2020г до
31.05.2020г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на
исковата молба -
30.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както
и
обезщетението за забава в размер на 9,86 лева, считано от 01.05.2020г. до
датата на исковата молба - 30.11.2020г.
- сумата в размер от 590,91лева, представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г. в размер на 20 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението и 55,15лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.12.2019г. до 29.11.2020г. вкл.; сумата от 443лева, представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер на 20 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението и 8,49лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2020г. до 29.11.2020г. вкл.
-
сумата в размер от 650лева, представляваща дължимо
обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба- 30.11.2020г. до окончателното погасяване на задължението и 12,46лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.09.2020г. до
29.11.2020г. вкл.
Приет е за съвместно разглеждане насрещен иск на „****“ ООД, ЕИК ****със седалище и адрес на
управление ***, автогара ****, офис 41 против Д.И. ****, ЕГН:********** с
правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане ответникът да му заплати сумата от 2834,73лева, с която ищецът е обеднял,
а ответникът се е обогатил и представляваща платени от ответника, но дължими от
работника задължителни осигурителни вноски /вноски
ДОО, ДЗПО и ЗО/ за периода 22.01.2018г. до 23.09.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на насрещната искова
молба- 26.02.2021г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че е сключила с ответника
трудов договор от 22.01.2018г., с който е назначена на длъжност - служител
издаване на пътнически билети, с код по НКПД :42212005, с код по НКИД : 4939, с
място на работа - град Варна, офис №15 в автогара Варна, на пълно работно време
- 8 часов работен ден, с основно месечно възнаграждение от 510 лева, с натрупан
професионален опит 01 първа група 0,6% за всяка натрупана година, както и с
полагащия се платен годишен отпуск от 20 работни дни. Твърди, че с допълнително
споразумение към трудовия договор от 02.01.2019г. е била преназначена на същата
длъжност, с основно месечно трудово възнаграждение от 560 лева, за трудов стаж
- първа група 0.6 и платен отпуск от 20 работни дни. Твърди, че от 01.01.2020г., след увеличение на минималната работна заплата
за страната от 610 лева, месечното й възнаграждение било определено на сумата
от 650 лв.- по устна договорка с ответника, а всичко удръжки били за сметка на
работодателя. Твърди, че от началото на 2020г. е получила възнаграждение за
периода от януари, февруари, половината месец за март-15.03.2020г. и за
15.06-31.07.2020г., а за периода от 15 март до октомври .2020г. не получила
възнаграждение. Твърди, че след проведени няколко разговора с управителката на
дружеството, същата й предложила да й изплати някакво възнаграждение, които са
изчислили по тяхно усмотрение. Твърди, че на 10.07.2020г. подала жалба- сигнал
до Дирекция „ Инспекция по труда" - Варна. Твърди, че при проверката било
установено, че в представените ведомости за м.април 2020г, май и юни е
начислено възнаграждение за платен годишен отпуск. Оспорва тези обстоятелства.
Твърди, че на 08.09.2020 година, в кантората на нотариус ****, вписана в
регистър на НК град София, под №114, с район на действие - PC гр. Варна,
получила покана да се яви в срок от 3 работни дни в офиса на ответното
дружество в гр.София, за да получи трудовите си възнаграждения за м.април, май
и юни 2020г. Твърди, че на 10.09.2020г. изпратила по Телепоща
отговор до ответното дружество, с което заявила, че местоработата й е в
гр.Варна и следва тук да получава трудовото си възнаграждение.
Твърди, че в края на м.09.2020г.
й била връчена заповед № 11/23.09.2020г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ и изплащане на обезщетение
за неспазен срок на предизвестие. На 05.10.2020г. получила от ответника сумата
от 1366,05 лева с основание- заплата за месец април, май и юни 2020г. Твърди,
че уговореното между страните месечно трудово възнаграждение за 2019г. е било в
размер на 650лева, а за 2020г. в същия размер от 650лева, вкл. че всички
осигуровки ще се плащат от него. Твърди, че за получаваното от нея трудово
възнаграждение никога не е подписвала ведомост, а възнаграждението си
получавала след приспадане от оборота. Твърди, че с колежката си предавали на
шофьорите на ръка справка колко билета за продадени, на каква цена, какви са
разходите за наем, ел. енергия, интернет, телефони. Твърди, че през м. март
2020г. й било съобщено, че следва да излязе в платен
отпуск, докато трае извънредното положение. Твърди, че не е подписвала молба за
ползване на такъв, нито й е бил платен. Твърди, че до 01.08.2020г., когато е
бил прекратен договорът на работодателя за наем на офиса, е била на работното
си място, тъй като вътрешните линии не били спрени. Претендира обезщетение за
забава считано от последния календарен ден на всеки от месеците. Предявява иск
и за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
поради неспазен срок на предизвестие, както и такова за неползван платен
годишен отпуск. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който исковите претенции се
оспорват по основание и размер. Не оспорва, че с ищеца са били в соченото
трудово правоотношение прекратено с негова заповед от 23.09.2020г. Потвърждава,
че в периода от 22.01 до 30.09.2018г. ищцата е работила на пълно работно време.
Твърди, че от 02.01.2019г. трудовото възнаграждение е изменено на 560лева и
0,6% за стаж, а от 01.01.2020г. трудовото
възнаграждение е изменено на 610лева и 0,6% за стаж. Оспорва наличието на
уговорка между страните трудовото възнаграждение за 2019 и 2020г. да е в размер
на 650лева и всички удръжки да са за негова сметка. Твърди, че изменението на
трудовото възнаграждение е възможно само с писмена уговорка между страните,
каквато в случая не е постигана. Признава, че за периода от 16 до 31.03.2020г.
не е изплатил на ищцата обезщетение за ползван платен годишен отпуск от 12 дни
в размер на 273,60лева, за м. 08.2020г. трудово възнаграждение от 550,03лева и
за периода от 01 до 23.09.2020г. трудово възнаграждение от 385,01 лева, както и
обезщетение за неспазен срок на предизвестие от 504,54лева. Оспорва момента на
изпадането си в забава, като твърди, че това е 25-о число на месеца следващ
този, за който се начислява работната заплата съгласно разписаното в чл. 14,
ал.1 от Вътрешните правила за работната заплата на дружеството. Оспорва
претенциите за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. и
2020г., като твърди, че с негова заповед № 2/16.03.2020г. по повод обявеното
извънредно положение в страната, ищцата е ползвала платен годишен отпуск през
м.03.2020г. от 12 дни- неизплатени, м.04.2020г. от 20 дни- платени и м. май
2020г. от 18 дни- платени. Искането е за отхвърляне на исковите претенции,
извън признатите и присъждане на разноски.
Ищецът по насрещната искова молба основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на писмения
отговор: В
периода от назначаването си на работа - 22.01.2018г. ответницата е работила на
8-часов работен ден с основна заплата от 510 лева + 0,6% доплащане за стаж.
Твърди, че от 02.01.2019г. трудовото възнаграждение е изменено на 560лева и
0,6% за стаж, а от 01.01.2020г. трудовото
възнаграждение е изменено на 610лева и 0,6% за стаж. Работното място на ответницата
е било в гр. Варна, като в края на всеки месец е изготвяла отчети за
продадените билети и получени суми, които е предавала на шофьор на
работодателя. В отчета е посочена и сумата, която си е удържала от продадените
билети представляваща за нея трудово възнаграждение. Съгласно тези отчети се
сочи, че ответницата е удържала възнаграждение в пълен размер без да приспада
осигурителните вноски, които са за нейна сметка. Твърди, че в чл. 129 КТ, КСО и ЗЗО е разписан начинът на разпределяне на осигурителната тежест между
работодателя и работника, като работодателят е този, който удържа и превежда
дължимите от него и работника осигурителни вноски. Всички удръжки и плащания се
извършват от работодателя към датата на изплащане и едновременно с трудовото
възнаграждение. Твърди, че за целия период на действалото ТПО, размерът на
дължимите от работника осигурителни вноски за ДОО, ЗОО и ДЗПО са били внасяни
от ищеца, с което последният се е обогатил, а ищецът обеднял. Затова и заявява
претенция за неоснователно обогатяване. Искането е за уважаването й присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е ангажирал писмен отговор, с който го оспорва
и иска неговото отхвърляне. Изразява становище по отговора на ответника.
Оспорва изложеното в него. Оспорва подписите положени от нея в представените от
ответника ведомости, като твърди тя да не е техен автор.
В съдебно заседание исковата
молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия
закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е полагала труд при ответника по трудов договор в периода 22.01- 23.09.2020г. на 8-часов работен ден с основна заплата от 510 лева + 0,6% доплащане за стаж. Че от 02.01.2019г. трудовото възнаграждение е изменено на 560лева и 0,6% за стаж, а от 01.01.2020г. трудовото възнаграждение е изменено на 610лева и 0,6% за стаж; че трудовото правоотношение е прекратено със заповед на работодателя от 23.09.2020г. на основание чл.328, ал.1, т. 12 КТ при неспазен срок на предизвестие; че в периода на действие на ТПО работодателят е плащал в цялост дължимите от работника осигуровки за ДОО, ЗОО и ДЗПО.
От представените от страните по
делото писмени доказателства се установява следното: На 22.01.2018г. между
страните е сключен трудов договор, по който ищцата е назначена на длъжност
„служител издаване на пътнически билети“ при пълно работно време, 8-часов
работен ден, 20 работни дни платен годишен отпуск, и 510 лева трудово
възнаграждение, плюс 0,6% допълнително трудово възнаграждение за натрупан
професионален опит. С доп. споразумение от 02.01.2019г., считано от
02.01.2019г. е уговорено пълно работно време, 8-часов работен ден, 20 работни
дни платен годишен отпуск, 560 лева месечно възнаграждение. Със заповед на
работодателя № 75/30.12.2019г., считано от 01.01.2020г.
основното трудово възнаграждение на ищцата е увеличено на 610 лева. Съгласно
чл. 10, ал. 1 от Вътрешните правила за работната заплата на ответното
дружество, увеличенията на индивидуалните основни месечни заплати се определят
от управителя. Изплащането им съгласно чл. 13 и чл. 14 става на каса в дружеството
в срок до 25-о число на месеца, следващ този, за който се начислява работната
заплата, като на всеки служител се издава извлечение от разплащателните
ведомости - фиш с размера на пълното начисляване на месечната работна заплата,
източниците на формиране и направените удръжки и осигуровки. От представените
ведомости за заплати за релевантния период м.01.2020г. до м. 09.2020г. се
установява, че начисляваната на ищцата основна работна заплата е 610 лева, като
към всяка ведомост е приложен и изготвяният от служителите в офиса в гр. Варна,
в т.ч. ищцата отчет за приходите и разходите. От така изготвяните отчети се
установява, че: през м.02.2020г. направената удръжка за работни заплати за
м.януари е 1350 лева, през м. 03.2020г. направената удръжка за работни заплати
за м.02 е 1350 лева, през м.07.2020г. направената удръжка за работни заплати за
периода от 01-15.03 и 15-30.06.2020г. е 1300 лева, за м.07.2020г. – 1300 лева.
През 2019г. правените удръжки съгласно изготвяните отчети за работни заплати са
от по 1250 лева всеки месец, а през 2018г. от по 950 лева всеки месец. Със
заповед №2/16.03.2020г. на управителя е наредено преустановяване работата на
фирмата до отмяна на извънредното положение, като е разпоредено
всички работници и служители да ползват платен годишен отпуск. За м. 03.2020г.
по ведомост е отразено ползване от ищцата на 12 работни дни платен годишен
отпуск, за м. 04.2020г. 20 работни дни и за м. 05.2020г. 18 работни дни. Със
заповед № 11/23.09.2020г. на управителя на дружеството ТПО с ищцата е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 23.09.2020г., връчена й на
28.09.2020г.
За установяване
твърденията си, че ищцата е полагала труд за периода, уговорките по повод
плащане на дължимото трудово възнаграждение, изготвянето на отчети и извършване
удръжки за заплати от оборота, разпитана бе като свидетел Гергана Петкова
Гаджева. Свидетелката разказва, че е работила в ответното дружество, заедно с
ищцата. Твърди, че от страна на работодателя е контактувала единствено с лице
на име Евгения Модалиева. Заявява, че с колежката й –
ищцата са получавали заплатите си в брой от отчетите, които са изпращали до
работодателя в София, тъй като това била уговорката им. Заявява, че в офиса във
Варна работили само двете с колежката й. Работили на график, който си
определяли сами. Работата им била като билето-продавачи. На практика работили
всеки ден, независимо дали е делник, или празник. Тъй като работили на смени,
на практика това били по 15 работни дни в месеца и за да се събере сумарно
нужните часове, работели по 9, 10, 11 часа за да се постигнат часовете за
месеца все едно са работени 20 или 22 дни по 8 часа. Възнаграждението си
получавали в брой от отчетите в края на месеца. Ищцата била по-старша и
изготвяла отчета, отделяла суми за разходи - за ток, вода, телефон, наем.
Отделяла пари и за дължимите за двете заплати. Заявява, че документи за
получени заплати не е подписвала нито във Варни, нито в София. Заявява, че не е
подписвала молба за отпуск, нито платена, нито неплатена и не е ползвала никога
отпуск по време на работата й във фирмата. Заявява, че по време на извънредното
положение от март месец до края на май 2020 г., като бяха затворени границите,
ходели на работа в офиса, тъй като имало клиенти, които се интересували кога ще
има вътрешни и международни превози, но на практика не са реализирали доходи,
т.к. не са продавали билети. Твърди, че работодателят им не ги е спирал да
ходят на работа, не са им давали заповед да спрат да работят. Не са й връчвали
подобна Заповед и не са я уведомявали за подобна заповед по телефон.
За установява
размера на претенцията, по делото бе изслушано заключението на в.л. С.Д. по
допусната съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна ССЕ, които като
неоспорени се кредитират, ведно с направените уточнения в съдебно заседание при
изслушването им и допълнително направените по повод тях изчисления. От
заключението на в.лице става ясно, че дължимото нетно трудово възнаграждение за
положен труд съобразно твърденията на ищеца е, както следва: за 16-31.03.2020г.-
сумата от 325лева; за м. 04.2020г.-
сумата от 102,81лева; за м. 05.2020г.-
сумата от 102,86 лева; за м. 06.2020г.- сумата от 51,38 лева; за м. 07.2020г.
са изплатени 650 лева-няма дължими; за м. 8.2020г.- сумата от 650 лева и за м.
09.2020г.- сумата от 455 лева или общо за периода 1687,05 лева. Дължимото
трудово възнаграждение за положен труд съобразно изготвяните от работодателя
ведомости, в.л. е определило, както следва: за 16-31.03.2020г.- сумата от
276,40 лева; за м. 04.2020г.- 2,80
лева; за м. 05.2020г.- сумата от 2,81
лева; за м. 06.2020г.- сумата от 2,84 лева; за м. 07.2020г.- сумата от 2,84 лева; за м. 08.2020г.- сумата
от 550,03 лева и за м. 09.2020г.- сумата от 385,01 лева или общо за периода
1222,73 лева. Размерът на дължимото обезщетение по чл. 220 КТ изчислено на база
последното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец
в.л. е определило в размер на 637,94 лева. Размерът на дължимото обезщетение по
чл. 224 КТ изчислено на база последното трудово възнаграждение на ищцата за
последния пълен отработен месец в.л. е определило по ведомост в размер на
753,84 лева за 2019г. и 565,38 лева за 2020г. Размерът на дължимите от
работника за периода 22.01.2018г. до 23.09.2020г. вноски за ДОО, ЗОО и ДЗПО по
ведомост са в размер на общо 2843,73лева, от които 1723,87 лева фонд Пенсии,
452,49лева фонд Трудова злополука и професионална болест и 658,37 лева Здравно
осигуряване НЗОК.
Предмет на
първоначалната искова молба са искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 224 и
чл. 220 КТ и чл. 86 ЗЗД.
По претенцията по чл. 128 КТ, чл. 86 ЗЗД.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положения от него
труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за
успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че в процесния период е бил с ответника в трудово правоотношение
и е полагал труд, размер на трудовото възнаграждение и падеж на задължението.
Спорният въпрос между страните е
относно действително уговорения за периода размер на дължимото трудово
възнаграждение. Ищцата твърди устна уговорка за 650 лева, а ответникът сочи
уговореният документално размер от 610 лева. Анализирайки ангажираните по
делото писмени доказателства, съдът приема, че независимо че между страните не
е имало писмено споразумение, с което да се определи дължимото основно трудово
възнаграждение в размер от 650 лева, реално такава уговорка е била постигната и
тя е действителна. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 118,
ал. 3 КТ,
която принципно допуска възможност за едностранно увеличение на трудовото
възнаграждение от страна на работодателя, без да е спазена писмената форма за
действителност, което изменение на условия от трудовия договор е изключение от
общото изискване на чл. 62, ал.1 КТ и чл. 119 КТ за писмена форма при сключване
и изменение на трудови договори, защото това увеличение е в интерес и
облагодетелства работника. Доказателствено значение в
тази връзка имат изготвяните от ищцата, респ. нейната колежка месечни отчети за
м. януари и февруари 2020г., в които удържаните суми от по 1300лева,
свидетелстват за размер на трудово възнаграждение от по 650лева за всяка от
двете служителки. Тези отчети са получавани от работодателя, той е приемал така
направената удръжка за работна заплата, вкл. полагайки подписа си в изготвяните
ведомости вместо работника, в който смисъл е било признанието на процесуалния
му представител в съдебно заседание по повод направено оспорване от ищцата
автентичността на подписа й наличен в тях. Това удостоверяване от работодателя,
реално обективира негово изявление за едностранно
увеличение на трудовото възнаграждение и веднъж направено то е неоттегляемо. Затова, следва да се приеме, че от 2020г.
трудовото възнаграждение на ищцата е било увеличено в размер на 650лева. От
представените от работодателя ведомости е видно, че за периода м.03-м.05.2020г.
е била издадена заповед за ползване от всички работници и служители на платен
годишен отпуск по повод издадена от него заповед от 16.03.2020г. за
преустановяване работата на фирмата до отмяна на извънредното положение. По
делото няма ангажирани доказателства, респ. твърдения ищцата да е отправяла
искане, респ. работодателят писмено да е разрешил ползване на такъв, какъвто е
реда разписан в чл. 173 КТ. Съгласно чл. 173а, ал.1 КТ /в редакцията на ДВ бр.
28/2020г. в сила от 13.03.2020г./, когато поради обявено извънредно положение
със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена
работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и
служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на
работника или служителя и без негово съгласие. Очевидно, че именно на тази
хипотеза се е позовавал работодателят издавайки въпросната заповед. Тази
разпоредба е била приета във връзка с приетото на 13.03.2020г. Решение на
Народното събрание на РБългария за обявяване на
извънредно положение на територията на Република България на основание чл. 84,
ал. 12 КРБ, свързано с въвеждане с множество заповеди на министъра на здравеопазването
временни противоепидемични
мерки на територията на Република България, ограничаващи свободното
придвижване на населението, водения обществения живот, здравеопазване и всички
сфери на живот, с оглед противодействие разпространението на ковид 19. Затова и в хипотеза на преустановена работа на
работодателя, възможността му едностранно да наложи ползване платен годишен
отпуск от служителите е свързана със задължението му, тези работници да не
бъдат допускани до работните си места, с оглед опазване на тяхното здраве.
Противно на това обаче, от ангажираните по делото гласни доказателства се
установи, че ищцата по време на извънредното положение е била на работното си
място и независимо, че пътнически превоз не е осъществяван, давана е информация
на пътниците. От друга страна, няма данни и тази заповед да е била реално
сведена до знанието на работника, респ. офисът да е бил затворен. Ведомостите
за заплати отразяващи изплащане ползване на такъв отпуск не са подписани от
ищцата и вписванията в тях не ангажират нейната воля. Като признание, че отпуск
за този период не е ползван е и фактът, че с платежно нареждане от 18.09.2020г.
работодателят е наредил превод към ищцата на сумата от 1368.05 лева с основание
„заплата април, май, юни“. В заключение, следва да се приеме, че за периода на
обявеното извънредно положение в страната, ищцата реално е полагала труд и
респективно й се дължи трудово възнаграждение. Размерът му, както се посочи
става ясен от експертното заключение. Следва да се съобрази от него вариантът
на в.л. изготвен по твърденията на ищцата, предвид приетата тяхна доказаност.
Това е сумата от
общо 1687,05 лева, от която за както следва: за 16-31.03.2020г.- сумата от
325лева; за м. 04.2020г.- сумата от
102,81лева; за м. 05.2020г.- сумата от
102,86 лева; за м. 06.2020г.- сумата от 51,38 лева; за м. 07.2020г. са
изплатени 650лева; за м. 8.2020г.- сумата от 650 лева и за м. 09.2020г.- сумата
от 455 лева.
Съобразявайки обаче
диспозитивното начало в гражданския процес и
съобразно обема за заявената от ищцата защита, то претенцията: за периода
16-31.03.2020г. следва да се уважи в цялост за сумата от 325лева; за
м.04.2020г. следва да се уважи до размера от 102,81 лева и отхвърли за
разликата до заявения размер от 145,42лева;
за м.05.2020г. следва да се уважи до размера от 102,86лева и отхвърли за
разликата до заявения размер от 145,42лева; за м.08.2020г. следва да се уважи в
цялост за сумата от 650лева; за
м.09.2020г. следва да се уважи до размера от 455 лева и отхвърли за разликата
до заявения размер от 502,27лева. Сумата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба, като законова последица от основателността на
претенцията до окончателното погасяване на задължението и съобразно изричното
искането в този смисъл.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В случая намира приложение
специалната разпоредба на чл. 270, ал. 2 КТ, съобразно която трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго. В чл.14 от Вътрешните правила за работната
заплата на ответното дружество, изплащането им е регламентирано в срок до 25-о
число на месеца, следващ този, за който се начислява работната заплата. След
като страните са уговорили падеж, то от деня следващ този падеж, работодателят
изпада в забава и поради това дължи на работника обезщетение за това. Върху
приетия за доказан размер на дължимите месечни възнаграждения за периода,
работодателят дължи обезщетение за забава, което изчислено от съда с Апис финанси е: върху главницата за м.03 от 325 лева за
периода 26.04.2020г.- 29.11.2020г. дължимото обезщетение е 19,68 лева, до който
размер следва да се уважи и отхвърли за разликата до заявения от 46,94лева и за
периода 16.03-25.04.2020г.; върху
главницата за м.04 от 102,81 лева за периода 26.05.2020г.- 29.11.2020г.
дължимото обезщетение е 5,37 лева, до който размер следва да се уважи и
отхвърли за разликата до заявения от 9,86 лева и за периода
01.04-25.05.2020г.; върху главницата за
м.05 от 102,86 лева за периода 26.06.2020г.- 29.11.2020г. дължимото обезщетение
е 4,49 лева, до който размер следва да се уважи и отхвърли за разликата до
заявения от 9,86 лева и за периода 01.05-25.06.2020г.; върху главницата за м.08 от 650 лева за
периода 26.09.2020г.- 29.11.2020г. дължимото обезщетение е 11,74 лева, до който
размер следва да се уважи и отхвърли за разликата до заявения от 22,03 лева и
за периода 01.08-25.09.2020г.; върху
главницата за м.09 от 455 лева за периода 26.10.2020г.- 29.11.2020г. дължимото
обезщетение е 4,42 лева, до който размер следва да се уважи и отхвърли за
разликата до заявения от 12,70 лева и за периода 01.09-25.10.2020г.
По претенцията с правно основание чл. 224, ал.1 КТ, чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 224, ал.1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж. Ищецът е следвало да докаже в процеса
наличието на трудов договор с ответника, който е бил прекратен, размер на
брутното трудово възнаграждение и наличието на неизползван платен годишен
отпуск към датата на прекратяването на трудовото правоотношение. Ответникът от
своя страна е следвало да докаже, че отпускът е бил ползван от работника, респ.
че дължимото обезщетение е било изплатено.
Установено е наличие на
впоследствие прекратено ТПО с ответното дружество. От представения трудов
договор е виден уговореният размер на платения годишен отпуск, а именно 20
работни дни. Работодателят е настоявал, че не дължи обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, понеже с негова заповед № 2/16.03.2020г. по повод
обявеното извънредно положение в страната, ищцата е ползвала платен годишен
отпуск през м.03.2020г. от 12 работни дни, м.04.2020г. от 20 работни дни и м.
май 2020г. от 18 работни дни. В изложението си съдът изложи съображения защо
приема, че в този период ищцата не е ползвала платен годишен отпуск, към които
препраща без да ги повтаря. Други доказателства за ползване платен годишен
отпуск за 2019г. и 2020г. не са ангажирани. Следователно претенцията е доказана
по основание. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изготвено
съобразно приетия за доказан като едностранно увеличен от работодателя размер
на основно трудово възнаграждение от 650 лева, претенцията се установява по
размер. За 20 дни платен годишен отпуск за 2019г., нетният размер на
обезщетението е 753,84 лева, което обосновава уважаване на иска в целия му
размер от 590,91 лева. За 15 дни платен годишен отпуск за 2020г., размерът на
обезщетението е 565,38 лева, което обосновава уважаване на иска в целия му
размер от 443 лева. Ответникът признава, че такова обезщетение не е изплащал на
ищцата. То обаче й се дължи и искът следва да бъде уважен в целия му заявен
размер. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба, като законова последица от
основателността на претенцията до окончателното погасяване на задължението и
съобразно изричното искането в този смисъл.
Върху тези суми е
заявено и обезщетение за забава. Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ /ДВ бр. 102/2017г., в сила от 22.12.2017г./ обезщетението
се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва. В случая, не се твърди наличие на колективен
трудов договор регламентиращ друг срок, поради което следва, че падежът на
задължението е настъпил на 31.10.2020г., предвид датата на прекратяване на ТПО-
28.09.2020г. с връчване на заповедта по арг. от
чл.335, ал.1, т. 3 КТ. Считано от 01.11.2020г. работодателят е изпаднал в
забава и съответно дължи обезщетение в размер на законната лихва, което
изчислено от съда с Апис финанси възлиза в размер на:
върху главницата за 2019г. от 590,91 лева за периода 01- 29.11.2020г. дължимото
обезщетение е 4,76 лева, до който размер следва да се уважи и отхвърли за
разликата до заявения от 55,15 лева и за периода 31.12.2019г.- 31.10.2020г.;
върху главницата за 2020г. от 443 лева за периода 01- 29.11.2020г. дължимото
обезщетение е 3,57 лева, до който размер следва да се уважи и отхвърли за
разликата до заявения от 8,49 лева и за периода 30.09.2020г.- 31.10.2020г.
По претенцията с правно основание чл. 220, ал.1 КТ, чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя без предизвестие
същият дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Т.е
основателността на претенцията предполага проведено от ищеца доказване
прекратяване на ТПО по инициатива на работодателя без предизвестие и размер.
Прекратяването на ТПО с ответното
дружество е считано от 28.09.2020г. /с връчване на заповедта съобразно чл.335,
ал.1, т. 3 КТ/ на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ. Нямало е спор относно
осъществяване предпоставките на прекратителното
основание. С уволнителната заповед работодателят е признал задължението си по
чл. 220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че размерът на това обезщетение в брутен
размер е сумата от 708,82 лева, а в нетен размер сумата от 637,94 лева
изчислено в заключението, изготвено съобразно приетия за доказан като
едностранно увеличен от работодателя
размер на основно трудово възнаграждение от 650лева. Доказателства за
плащане не са ангажирани, нито е твърдяно от работодателя. Следователно това
обезщетение се дължи на работника. Искът следва да бъде уважен изцяло за сумата
от 637,94 лева и да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 650 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както е поискано.
Върху тази суми е
заявено и обезщетение за забава. Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ /ДВ бр. 102/2017г., в сила от 22.12.2017г./ обезщетението
се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва. Падежът на задължението е настъпил на
31.10.2020г., предвид датата на прекратяване на ТПО- 28.09.2020г. Считано от
01.11.2020г. работодателят е изпаднал в забава и съответно дължи обезщетение в
размер на законната лихва, което изчислено от съда с Апис
финанси възлиза в размер на 5,24лева, до
който размер следва да се уважи и отхвърли за разликата до заявения от
12,46лева и за периода 23.09.2020г.- 31.10.2020г.
Предмет на насрещната искова молба е стойност на извършени от работодателя осигурителни
плащания във времето на съществуване на трудовия договор, задължен за които към
фиска е работодателят. Той е този, който има
задължение да удържи припадащата се част за тези вноски на работника, и да ги
внесе в бюджета.
Основателността на претенцията по
чл. 59 ЗЗД предполага проведено доказване направата на разходи за плащане на
дължимите от работника осигуровки за ДОО, ЗОО и ДЗПО, с които ищецът е обеднял,
а ответницата се е обогатила спестявайки направата им, стойност на тези
разходи; липса на основание за това имуществено разместване. Ответникът дължи
насрещно доказване на твърденията си относно основанието за плащане на тези
негови задължения от страна на работодателя, а именно въз основа на постигната
помежду им устна уговорка.
Страните не спорят, че за периода
22.01.2018г. до 23.09.2020г. дължимите от работника, съобразно разпределението
им между осигурения и осигуряващия, задължителни осигурителни вноски- ДОО, ДЗПО
и ЗО, са погасявани от работодателя. Техният размер се установява от
заключението на в.л. 2834,73 лева.
Спорният въпрос е само дали
плащането им от ищеца действително е лишено от основание, с оглед твърденията
между страните да е имало уговорка това да става така.
Удръжките за задължителните
осигурителни вноски се извършват ежемесечно от работодателя, преди изплащане
нетното трудово възнаграждение на работника. Т.е получаваното месечно
възнаграждение от работника е това, което му се дължи, след направените удръжки
за този вид осигуровки. От фактическа страна, както се посочи, безспорно е
установено, че ищцата е получавала трудовото си възнаграждение приспадайки го
от оборота съобразно изготвяни за периоди месечни отчети до работодателя.
Последният е бил запознат с тяхното съдържание и получаването им е служило като
основание да положи подпис във ведомостта за работни заплати срещу името на
ищцата. Следователно за периода, ищцата е получила трудовото си възнаграждение
в размер приет от работодателя като дължим след направените от него удръжки.
Ето защо, не е налице обогатяване на ответницата с тяхната стойност. Отделно,
съгласно чл. 271 КТ, работникът не е длъжен да връща суми за трудово
възнаграждение, които е получил добросъвестно. Ангажираните по делото гласни
доказателства, а и възприетата във времето на действие на трудовото
правоотношение практика между страните относно начина на плащане на трудовото възнаграждение,
чрез приспадане му от оборота, налага извод за добросъвестно получаван от
работника размер на дължимото се трудово възнаграждение. В заключение
претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК, ищцата е освободена
от заплащане на ДТ, като предвид частичната основателност на исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС съразмерно на
уважената част на исковите претенции направените в производството разноски за
ДТ от 65,43 лева /по иска по чл. 128 КТ, сумата от 50 лева по иска по чл. 224 КТ, сумата от 50
лева по иска по чл. 220 КТ, сумата от 50
лева по иска по чл. 86 ЗЗД, сумата от 277,81 лева депозит за вещо лице /сумата
от 299,50 лева е заплатен от бюджета на съда/, общо в размер от 493,24лева.
Разноски
за претендирали и двете страни, за което са представили списъци по чл. 80 ГПК.
Ищцата
претендира разноски по списък за платено адв.възнаграждение
от 600лева. В представения по делото на л.55 договор за правна помощ и
съдействие от 30.11.2020г. е удостоверено уговаряне и плащане на адв.възнаграждение в размер на 400лева. С ТР № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС бе прието, че на присъждане подлежат само разноски, които са
реално направени. Така, съразмерно уважената част на исковите претенции от
реално направените от ищцата разноски от 400лева следва да й се присъдят такива
от 371,07лева.
Ответникът претендира разноски от
2100 лева платено адв. възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 27.01.2021г. Ищцовата
страна не възразява срещу неговия размер. В договора е удостоверено уговаряне и
плащане на възнаграждението в този размер. Поради частична неоснователността на
претенциите, в полза на ответника следва да се присъдят разноски от 152,07 лева. Разноските за платен депозит за
вещо лице, като касаещи доказване по насрещния иск и тези за платена държавна
такса по него, с оглед неоснователността му следва да останат в тежест на
ответника.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, автогара ****, офис 41 ДА ЗАПЛАТИ на Д.И. ****, ЕГН:**********
с адрес: *** сумите, както следва: сумата от 325 лева, представляваща
остатък от дължимо нетно трудово възнаграждение за положен труд в периода
16-31.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба- 30.11.2020г. до окончателното изплащане на
задължението и 19,68 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от
26.04.2020г. до 29.11.2020г.вкл.; 102,81
лева, представляваща остатък от дължимо нетно трудово възнаграждение за
положен труд през м. 04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 30.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението и 5,37 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от
26.05.2020г. до 29.11.2020г.вкл.; 102,86
лева, представляваща остатък
от дължимо нетно трудово възнаграждение за положен труд през м.05.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 30.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението и 4,49 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата
за периода от 26.06.2020г. до 29.11.2020г.вкл.; 650 лева, представляваща
остатък от дължимо нетно трудово възнаграждение за положен труд през
м.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 30.11.2020г. до окончателното изплащане на
задължението и 11,74 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от
26.09.2020г. до 29.11.2020г.вкл.; 455
лева, представляваща остатък от дължимо нетно трудово възнаграждение за
положен труд за периода 01-23.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.11.2020г. до
окончателното изплащане на задължението и 4,42
лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за
периода от 26.10.2020г. до 29.11.2020г.вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата от 325 лева
/положен труд в периода 16- 31.03.2020г./ за разликата над 19,68лева до пълния
заявен размер от 46,94лева и за периода от 16.03-25.04.2020г.; иска за дължимо
трудово възнаграждение за положен труд през м.април 2020г. над присъдения
размер от 102,81 лева, до предявения размер от 145,42лева, а иска за
обезщетение за забава върху главницата от 102,81 лева /положен труд през м.
04.2020г./ за разликата над 5,37 лева до пълния заявен размер от 9,86лева и за
периода от 01.04-25.05.2020г.; иска за дължимо трудово възнаграждение за
положен труд през м. 05.2020г. за разликата над 102,86 лева до пълния заявен
размер от 145,42лева и за обезщетение за забава върху главницата за разликата
над 4,49 лева до пълния заявен размер от 9,86лева и за периода от
01.05-25.06.2020г.; иска за обезщетение за забава върху главницата от 650лева
/положен труд през м. 08.2020г./ за разликата над 11,74лева до пълния заявен
размер от 22,03лева и за периода от 01.08- 25.09.2020г.; иска за дължимо
трудово възнаграждение за положен труд през м. 09.2020г. за разликата над 455
лева до пълния заявен размер от 502,27лева и за обезщетение за забава върху
главницата за разликата над 4,42лева до пълния заявен размер от 12,70лева и за
периода от 01.09- 25.10.2020г., на основание на основание чл. 128, т.2 КТ и чл.
86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, автогара ****, офис 41ДА ЗАПЛАТИ на Д.И. ****, ЕГН:********** с адрес: *** сумите, както следва: 590,91лева, представляваща неизплатено обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2019г. в размер на 20 работни дни, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
30.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението и 4,76лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.11- 29.11.2020г.; 443лева,
представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2020г. в размер на 15р.дена, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 30.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението и 3,57лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.11- 29.11.2020г.вкл., като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава върху главницата от 590,91лева за разликата над
4,76лева до пълния заявен размер от 55,15лева и за периода от 31.12.2019г. до
31.10.2020г. и иска за обезщетение за забава върху главницата от 443лева за
разликата над 3,57лева до пълния заявен размер от 8,49лева и за периода от
30.09.2020г. до 31.10.2020г., на основание чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****със седалище и адрес на
управление ***, автогара ****, офис 41 ДА
ЗАПЛАТИ на Д.И. ****, ЕГН:**********
с адрес: *** сумите, както следва: 637,94
лева, представляваща дължимо
обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба- 30.11.2020г. до окончателното погасяване на задължението и 5,14лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 01.11- 29.11.2020г.вкл. като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неспазен срок на предизвестие над
сумата от 637,94 лева, до предявения размер от 650 лева, както и за обезщетение
за забава върху главницата за разликата над 5,14 лева до пълния заявен размер
от 12,46лева и за периода от 23.09.2020г. до 31.10.2020г., на основание чл.
220, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „****“ ООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***,
автогара ****, офис 41 против Д.И. ****,
ЕГН:********** с адрес: *** за осъждане ответникът да му заплати сумата от 2834,73 лева, с която ищецът е обеднял,
а ответникът се е обогатил и представляваща платени от ответника, но дължими от
работника задължителни осигурителни вноски /вноски
ДОО, ДЗПО и ЗО/ за периода 22.01.2018г. до 23.09.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на насрещната искова
молба- 16.02.2021г. до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„****“ ООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***,
автогара ****, офис 41 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 423,94
лева, представляваща разноски за държавна такса и депозит за
вещо лице, съобразно уважената част на исковите претенции, на основание чл.78,
ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
„****“ ООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, автогара
****, офис 41 ДА ЗАПЛАТИ на Д.И. ****, ЕГН:********** с адрес: ***
сумата от 371,07 лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство, съразмерно уважената част на исковите претенции, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.И. ****, ЕГН:********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ООД,
ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, автогара ****, офис 41 сумата
от 152,07 лева, представляваща
съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство, съразмерно отхвърлената част на исковите претенции, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: