Решение по дело №294/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Д. К. К., с [ЕГН], от [населено място], подадена против Заповед № 8121К-3984 от 29.04.2025 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на оспорващия, на основание чл. 197, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 15 и чл. 204, т. 2 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от девет месеца и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, при несъответствие с целта на закона, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в това число при липса на конкретно и ясно фактическо и правно обвинение, което от своя страна внася объркване, както и при липса на мотиви за налагане на дисциплинарното наказание за срок над минимално посочения в закона. Счита, че не е било взето предвид цялостното му поведение по време на с. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания. Представя писмена защита, в която излага доводи за незаконосъобразността на обжалваната заповед. Посочва, че проверката срещу него е била образувана по повод постъпил сигнал с приложено към него Решение по адм. дело № 7874/ 2024 г. по описа на АССГ, в което се съдържат предварителни данни, за това, че в к. си на д. н. о. по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, със Заповед №343з-1959/ 18.10.2024 г. е н. д. н. на с. и. Е. Ц. в у. на к. на и. Заявява, че в заповедта за образуване на проверката било посочено още, че въпреки че от него срещу Ц. било заведено дело от частен характер (за к.), е у. д. в. в нарушение на принципа за б. по чл. 10, ал. 2 от АПК. Счита формираните при проверката изводи за недоказани. Посочва, че проверяващата комисия е следвало да събере доказателства за наличието на з., а не да се позовава на решението на АССГ за отмяна на д. н., тъй като мотивите на същото нямат задължителна сила извън производството по оспорване на конкретния административен акт. Счита, че проверката е извършена, съответно обжалваната заповед е издадена при наличие на противоречие в обвинението, необоснованост и неяснота, като се смесват понятията „к. на и.“ и „ч. и.“ с принципа на б. по АПК. Посочва, че проверката била извършена във връзка с и. от оспорващия Заповед №343з-1959/ 18.10.2024 г., като при описване на същата имало несъответствие с датата на издаването й, като действителната дата е не 18.10.2024 г., а 18.07.2024 г. Датата на издаване на заповедта била изписана коректно единствено на стр. 4 от заповедта на министъра за наложеното му дисциплинарно наказание. Счита тази своеобразна корекция в крайния етап на дисциплинарната проверка за незаконосъобразна. По отношение на срока на наложеното дисциплинарно наказание посочва, че в заповедта не били изложени мотиви за определяне на същото за срок от девет месеца. Намира, че предвид липсата на други наложени наказания, целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати и с определяне на същото за срок от шест месеца. Моли съда да отмени Заповед № 8121К-3984 от 29.04.2025 г., издадена от Министъра на вътрешните работи.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С представена по делото молба, чрез гл. юриск. Т. Ц., заявява, че оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана. Поддържа депозираните по делото писмени бележки. Посочва, че били изпълнени изискванията на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, даващи право на защита и участие на с. в дисциплинарното производство. Спазени били сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Органът наложил дисциплинарното наказание е извършил правилно, задълбочено и обосновано изследване на доказателствата по производството, поради което дисциплинарната отговорност на оспорващия е правилно реализирана. Излага доводи за неоснователност на жалбата. Заявява, че поради техническа грешка при изписване датата на издаване на Заповед № 343з-1959 вместо от 18.07.2024 г. е посочено - 18.10.2024 г., което не води до неразбиране волята на д. н. о. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Д. К. срещу Заповед № 8121К-3984 от 29.04.2025 г. на Министъра на вътрешните работи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Сливен, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият Д. К. К. е с. в МВР от ***. Към датата на издаване на оспорената заповед е н. на о. „О. п.“ при ОДМВР-***.

Със Заповед № 8121К-15416 от 27.12.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, чл. 29, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/ 2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпили данни за допуснато от к. Д. К., н. на о. „О. п.“ при ОДМВР-***, дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 9 от ЗМВР „н. на з. по чл. 154, ал. 2“, във връзка с получен сигнал №489700-7830/ 22.11.2024 г. от зам.-председателя на УС на САСМВР за това, че в качеството му на к. д. н. о. по чл. 204, т. 4 от ЗМВР със с. Заповед №343з-1959/ 18.10.2024 г. е н. на с. и. Е. Ц. д. н. в у. на к. на и. Към момента на н. му срещу нея от к. К. е имало наказателно дело от частен характер /за к./, който факт пораждал о. с. дали той може о. и б. да у. п. си на д. н. о., като у. д. си в., в нарушение на принципа на б. по смисъла на чл. 10, ал. 2 от АПК, к. К. не е предприел действия да се о. по с. п. поради л. з., с което не е изпълнил задължението си по чл. 154, ал. 2 от ЗМВР, а е н. д. н. на с. и. Ц..

Със заповедта е определена комисия, която да извърши проверката и да изготви писмена справка за резултата, която да бъде докладвана в тримесечен срок от издаване на заповедта. Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на 09.01.2025 г.

В хода на проверката са снети сведения от ч. на к., н. със Заповед № 343з-561/ 01.03.2024 г. на н. на о. „О. п.“ в ОДМВР-***, и. п. по образуваното дисциплинарно производство срещу с. и. Е. Ц. – В. М.; Й. К. и С. С. /л.36-л.38/.

В образуваното дисциплинарно производство на 11.03.2025 г. на оспорващия е връчена покана за даване на писмени обяснения рег. № 349р-7863/ 11.03.2025 г. с поставени 8 въпроса и срок за представяне на писмени обяснения – до 12.03.2025 г. От оспорващия писмени обяснения са дадени на 13.03.2025 г., /л.34/, в които посочва, че е депозирал частна жалба с вх. № СД-02-02-19787/ 16.11.2023 г. против Е. Ц. по повод к. т., съдържащи се в сигнал до министъра на вътрешните работи вх. № 812102-551/ 10.05.2023 г., по който срещу него била извършена дисциплинарна проверка, приключила със становище, че сигналът е неоснователен. След отвод на съдиите, делото било образувано пред РС-Бургас – НЧХД № 2171/ 2024 г. по описа на БРС, което не било свързано с и. от К. с. з. В хода на дисциплинарната проверка, образувана срещу Е. Ц., до ДИ на МВР от п. с. П. П. бил изпратен сигнал. Посочва, че при решението за н. на д. н. е бил б., като изцяло се е съобразил с констатираното от проверяващата комисия.

Комисията, назначена със заповед № 8121К-15416/ 27.12.2024 г. на министъра на вътрешните работи да извърши проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, е изготвила справка рег. № 349р-9553/ 25.03.2025 г. (л.25), съгласно която при извършената проверка се е констатирало, че к. Д. К., в качеството му на д. н. о. по чл. 204, ал. 4 от ЗМВР, със с. Заповед №343з-1959/ 18.10.2024 г. е н. на с. и. Е. Ц. д. н. в у. на к. на и. Към момента на н. му срещу с. е имало образувано наказателно дело от частен характер /за к./ от к. К., който факт пораждал о. с. дали той може о. и б. да у. п. си на д. н. о. спрямо Ц.. Въпреки тези обстоятелства к. К. е у. д. си в., в нарушение на принципа на б. по смисъла на чл. 10, ал. 2 от АПК. Той не е предприел действия да се о. по с. п. поради л. з., с което не е изпълнил задължението си по чл. 154, ал. 2 от ЗМВР, а е у. д. си в. и е н. н. на с. и. Е. Ц.. Комисията приела за безспорно установено и доказано, че с поведението си оспорващият е извършил вмененото му със заповедта за образуване на дисциплинарно производство нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон…“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 9 от ЗМВР „н. на з. по чл. 154, ал. 2“, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, приемайки, че се касае за у. п. от страна на к. Д. К. К..

Комисията предложила на министъра на вътрешните работи на оспорващия Д. К. К. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“. Оспорващият е бил запознат със справката и всички материали, събрани в хода на проверката, на 26.03.2025 г. и е уведомен за правото си по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения /л.28/. Такива не са дадени.

До министъра на вътрешните работи с писмо рег. № 349р-10225 от 31.03.2025 г. е изпратена изготвената справка ведно с всички материали по извършената проверка.

С Покана за даване на писмени обяснения или възражения рег. № 8121р-6412/ 03.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи до к. Д. К. на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика, на оспорващия е предоставена възможност в 24-часов срок от получаването й да предостави писмени обяснения или възражения, в които следва да изложи своята позиция по резултата от извършената проверка, изводите и предложенията на комисията. Предупреден е, че при непредоставяне на писмени обяснения, това ще бъде считано като неизпълнение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР по зависещи от оспорващия причини. Поканата е връчена на Д. К. на 03.04.2025 г. С писмо рег. № 343р-5520/ 07.04.2025 г. на директора на ОДМВР-*** е констатирано, че възражения или обяснения от к. К. не са постъпили до 08:45 часа на същата дата.

На 29.04.2025 г. е издадена Заповед № 8121К-3984 на министъра на вътрешните работи, с която на к. Д. К. К., н. на о. „О. п.“ при ОДМВР – ***, за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон…“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 9 от ЗМВР „н. на з. по чл. 154, ал. 2 от ЗМВР“, за което на основание чл. 197, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 15 и чл. 204, т. 2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от девет месеца и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Заповедта е връчена на оспорващия на 05.05.2025 г. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на административния орган на 15.05.2025 г.

По делото е приложено надлежно заверено копие на административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 8121К-3984 от 29.04.2025 г., издадена от Министъра на вътрешните работи; приложена административната преписка по издаване на Заповед № 343з-1959/ 18.07.2024 г., и. от Н. о. „О. п.“ при ОДМВР – ***, к. Д. К. и Заповед № 343з-1959/ 18.07.2024 г. По искане на жалбоподателя е приложена справка от „Централизирана автоматизирана информационна система за документооборот“ при ОДМВР – ***, от която е видно, че на дата 18.10.2024 г. не се установява запис за регистрирана заповед с индекс 343з, и. от Д. К. К., в к. му на н. о. „О. п.“.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт не само на посочените от жалбоподателя основания, а на всички основания по чл. 146 от АПК, като преценява дали е издаден от компетентен орган, спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, независимо че в акта като правно основание е посочен чл. 204, т. 2 от ЗМВР. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма. Спазени са и преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за извършено нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Сроковете по ал. 1 и ал. 2 не текат, когато д. с. е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест (чл. 195, ал. 3 от ЗМВР). Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите по дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случай твърдяното нарушение е установено от дисциплинарно наказващият орган на 28.04.2025 г., видно от поставената резолюция на Справка рег. № УРИ: 349р-9553 от 25.03.2025 г. Процесната заповед е издадена на 29.04.2025 г. Следователно двумесечният срок е спазен.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша д. с. или да приеме писмените му обяснения. В конкретния случай, видно от данните по преписката, тази процедура е спазена, като преди издаване на процесната заповед на жалбоподателя е дадена възможност да представи пред дисциплинарно наказващия орган писмени обяснения във връзка с направените констатации в справката от извършената проверка.

Оспорената заповед, обаче, е необоснована и издадена в противоречие с материалния закон.

Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е вписал в заповедта разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, според която дисциплинарното нарушение е „неизпълнение на разпоредбите на този закон…“, съставомерно по чл. 200, ал.1, т. 15 от ЗМВР. Същевременно обаче в мотивите на заповедта, както и в дисциплинарното производство е посочено, че първоначално определената съставомерност на дисциплинарното нарушение - чл. 200, ал. 1, т. 9 от ЗМВР "н. на з. по чл. 154, ал. 2", за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Въпреки това, в диспозитива на заповедта, като правно основание за налагане на наказанието е посочен чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 200, ал.1, т. 15 от ЗМВР. Следователно, по отношение на наложеното наказание е налице несъответствие между цифровата и словесната квалификация, което води до пълно неразбиране каква точно е волята на административнонаказващия орган. Налага се извод за абсолютна неяснота за какво всъщност нарушение е вменена вина на жалбоподателя, предвид факта, че административният орган е допуснал противоречие и смесване на различни правни квалификации. В този смисъл, налице е несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, поради което правото на защита на оспорващия е накърнено. Горното обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед и нейната отмяна. Относно наведеното възражение, че на дата 18.10.2024 г. не се установява запис за регистрирана заповед с индекс 343з, и. от Д. К. К., в качеството му на н. о. „О. п.“, сочена в развилото се дисциплинарно производство, съдът намира, че се касае за допусната техническа грешка при изписване на датата на издаване на Заповед № 343з-1959/18.07.2024 г., която заповед се съдържа в административната преписка и е неоспорена по предвидения в закона ред.

На следващо място цитираната разпоредба на чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, като основание за издаване на оспорената заповед е неотносима към определяне размера на наложеното наказание, тъй като съгласно същата на д. с., който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания. В мотивите на заповедта, а и от установеното в хода на дисциплинарната проверка не се твърди от жалбоподателя К. да са установени извършени две нарушения.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона и при допуснато съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР като не са оценени и обсъдени всички събрани доказателства - не е обсъдено к. д. на лицето, т. е. цялостната негова дейност в с. на п., от което е видно, че жалбоподателят не само няма други наказания, но е и многократно награждаван. Независимо от това е определено наказание за срок по-голям от минималния, предвиден в чл. 200, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената норма, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на д. с. по време на с. В процесната заповед е извършен само формален анализ на тези обстоятелства, като липсва изобщо адекватно съпоставяне между наградите, с които К. е удостоен, а именно : „О. на б. с п. н.” през 2016 г. и през 2017 г., с „К. п. н.“ през 2024 г., с „И. п. н.“ през 2013 г., „П. з. от м. на в. р.“ през 2013 г., „П. з. на МВР *** с.“ през 2013 г., „П. з. на МВР *** с.“ през 2020 г., с „П. н.“ – два пъти през 2020 г., което обуславя извод и за нарушаване на принципа на съразмерност в административния процес, закрепен в чл. 6, ал. 2 от АПК и на издаване на акта в несъответствие с целта на ЗМВР. В този смисъл е и Решение № 6640/07.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3964/22.

Доколкото съдът, няма как да замести ответника при индивидуализация на процесното наказание, а само може да провери наложеното от него съответства ли на законовите изисквания по чл. 146 от АПК, доколкото установи, че направената преценка противоречи на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, то не остава друга алтернатива, освен да отмени оспорената заповед.

По изложените съображения, макар и оспорената заповед да е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е издадена в противоречие с приложимия материален закон и с целта на закона, в несъответствие с чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и с чл. 6, ал. 2 от АПК, поради което същата подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-3984 от 29.04.2025 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на Д. К. К., н. на о. „О. п.“ при ОДМВР – ***, с [ЕГН], на основание чл. 197, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 15 и чл. 204, т. 2 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от девет месеца и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание

Решението на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.