РЕШЕНИЕ
№ …………
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Варна, VII – ми тричленен състав, в публичното заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
РАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от
съдията ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ дело № 196 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е касационно
по чл. 63в ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Постъпила е жалба
от Р.М.Б. чрез адв. Евгени Великов от Адвокатска колегия - Смолян срещу Решение № 1144/17.12.2021 г., постановено по АНД № 4233/2021 г. на Районен съд Варна, с което е потвърдено НП №
23-0001098/07.07.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на Р.М.Б. ***, на основание чл.93, ал.1, т.1 Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр/, е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 2000.00 лева. Наведени са касационни основания за неправилност на
съдебното решение, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, в противоречие с приетия и
приобщен доказателствен материал по делото, при превратно приложение на закона.
Счита по-конкретно, че от приобщения доказателствен материал по делото,
съотнесен към относимите и приложими правни норми, в случая при ангажиране на
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е следвало да намери
приложение специалната норма на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, а не общата и бланкетна
такава по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, както и за маловажност по смисъла на чл.
28 ЗАНН. На следващо място счита, че неправилната правна квалификация на
деянието и налагането на наказание по неприложим закон, са основание за
незаконосъобразност на НП и касационно основание по чл. 348, т. 1 от Наказателно-процесуален
кодекс /НПК/. Твърди се, че като е потвърдил НП районният съд е постановил
неправилно решение. Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да
се постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление. Не
се претендират разноски.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна, ангажира
писмен отговор по касационната жалба, като я счита за неоснователна и необоснована. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски
при условие на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.
Участващият в
производството прокурор от Окръжна прокуратура Варна намира касационната жалба за частично основателна.
Споделя изводите на първоинстанционния съд, че установените по делото факти
следва да бъдат подведени към хипотезата на извършване на нарушение по чл. 58,
ал. 1, т. 3 Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари /Наредба №
11/2002 г./, издадена от министъра на транспорта. Не споделя правните изводи на
РС-Варна за възможното прилагане на санкцията по чл. 93,
ал. 1, т. 1 ЗАвП. В тази връзка споделя изцяло възраженията на касатора, че
санкция би следвало да се наложи при хипотезата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, който
се явява специален по отношение на общите разпоредби на ЗАвП.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, и след касационната проверка съгласно чл. 218 АПК, административният съд
намира следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и атакува съдебен акт,
подлежащ на оспорване по реда на чл. 63в ЗАНН. Ето защо,
производството е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателната
отговорност на касационния жалбоподател водач на състав от ППС - товарен автомобил марка „Ман“ от
кат. N2, с рег.№ ***, е ангажирана за това, че на 26.04.2021г. по ул.“Девня“ в
гр.Варна, в посока кръстовището с бул.“Република“, е превозвал резервни корабни
части от Гърция за гр. Варна, като водачът не
отговаря на норматино установените изисквания на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредбата, а именно не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност. При извършената проверка се е установило, че представеното от водача удостоверение за психологическа годност № 489100,
издадено на 17.01.2018г., чийто срок на валидност е изтекъл на 17.01.2021г., като това обстоятелсвто се потвърждава и от направената справка в информационната система на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – Регистър на психологическите изследвания на водачите, респ. към момента на проверката водачът не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност.
При цялостната
проверка на атакуваното НП, РС-Варна не е констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН, като приел, че актът и НП съдържат
всички изискуеми реквизити, направено е пълно и детайлно
описание на нарушението, посочени са датата и мястото на
извършване, както и обстоятелствата, при които е
извършено. Въз основа на това е формирал изводи за липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно приложение на
материалния закон от наказващия орган. Въззивният съд е посочил, че
изискванията за психологическа годност към водачите при осъществяване на международни превоз на пътници и
товари,
са нормативно определени, с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно
Наредба № 11/2002 г. /чл. 58, ал. 1, т. 3/. РС – Варна е посочил, че доказването на
психологическа годност на водачите се извършва именно с представянето на
удостоверение за психологическа годност,
което по начало не се оспорва от Р.Б., тъй като в конкретния случай същият не е
разполагал с такова. Направен е извод, че се
установява по делото осъществяването на състава на вмененото нарушение.
Според въззивния
съд в случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение с по-малка тежест от обичайните от този вид нарушения.
Мотивиран така, РС-Варна е потвърдил изцяло наказателното постановление.
В касационната
жалба се твърдят нарушения на материалния закон и неправилна правна
квалификация на нарушението по чл. 57, т. 6 ЗАНН. Подробно са развити
съображения за приложимостта на специалната норма на чл. 178в ал. 5 ЗДвП, а не
на общата и бланкетна такава по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, както и за маловажност по см. на чл. 28 ЗАНН.
Наведените
касационни възражения са основателни.
Безспорно е по
делото, че на 26.04.2021 г. нарушителят е
извършил международен превоз на товари, като превозвал резервни корабни
части от Гърция за гр. Варна, като към момента на извършената от
контролните органи проверка, водачът не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, тъй като издаденото му такова е изтекло на 17.01.2021г., а превозът е осъществен повече от три месеца по-късно.
С оглед на изтекълия срок на валидност на удостоверение за психологическа
годност /УПГ/ на оспорващия, административно-наказващият орган е счел за нарушена нормата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба
11/2002г., вменяваща в задължение на
водачът на автомобил за международен обществен превоз на товари и пътници да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Основният спорен
въпрос е за правната квалификация на нарушението и за приложимия материален
закон, а конкретно за съотношението на специален към общ на нормите на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и тази на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Минимални изисквания за
физическа и психическа годност за управление на превозно средство със силово
задвижване на Съюзно ниво са въведени с Директива 2006/126 на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление
на превозни средства. Видно от съображения 8 и 9 от Директивата, същата има за
цел хармонизиране на критериите за изпитите за управление на превозно средство
и издаване на свидетелство за управление, като [с цел осигуряване на пътната
безопасност]
на държавите-членки
следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване
на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други
моторни превозни средства - вж. Приложение ІІІ от Директивата.
Директива 2006/126
е транспонирана в националното законодателство с разпоредбите на ЗДвП (§35, т.3 от ДР на ЗИД на ЗДвП - ДВ, бр-54 от
2010, изм. и доп. бр.60 от 2012г., в сила от 07.08.2012г.) и с приетата
на основание чл. 152, ал. 1, т.2 ЗДвП - Наредба № 36/2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
/Наредба № 36/2006/ на МТС. Именно на база изискванията на чл. 7 и чл. 8 от тази Наредба
36/2006 г. са всички препращащи към нея норми с оглед на изричното позоваване в
чл. 7а и чл. 7, ал. 3 ЗАвтП, а именно тези по чл. 87, т. 2 вр. чл. 89 от Наредба 33/1999г, чл. 18, т. 4
от Наредба 34/99 г., чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/2002 г.
Тоест, извън регулационната рамка на ЗАвтП са изискванията
за психологическа годност на водачите, извършващи обществен превоз на пътници и
товари и такива за собствена сметка. И това е така защото, ЗДвП и Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 20 декември 2006 г. уреждат общо и относимо към всички
обществени отношения тези свързани с взаимното признаване на свидетелствата за
правоспособност и доказателствата за минималните стандарти за наличие на
съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт
на пътници или стоки за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство /съображение 9 и
чл. 7 от Директивата/, като не въвеждат изисквания, специално за т. нар.
международен превоз на товари. Всъщност дори и цитираната в НП и в атакуваното
решение норма от Наредба 11 /2002 г. изрично препраща към общо приложимата
норма на Наредба № 36/2006г, издадена
по приложението на чл. 152 ЗДвП. По силата на законовата делегация самия ЗАвтП
препраща към ЗДвП и посочената наредба.
Съгласно чл. 10,
ал. 1 и ал. 2 ЗНА обществените отношения от една и съща област се уреждат с
един, а не с няколко нормативни актове от същата степен и именно поради това е
препратката към наредбата по приложението на чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а
именно Наредба № 36/2002 г., във всички
поднормативни актове по приложението на ЗАвтП. Психологическото изследване,
провеждано по реда на Наредба № 36/2006 г. има за цел да установи
психологическата годност на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС и на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници
или товари без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия, а на
председателите на изпитни комисии - и да оценяват уменията за безопасно
управление на МПС на кандидатите за придобиване на правоспособност или при
подновяване на СУМПС от съответната т. нар. „тежка категория“.
Иначе казано
изискването за психологическа годност, на което се твърди, че касатора не е
отговарял, защото удостоверението му е с изтекъл срок на административна
валидност, не се урежда от Наредба № 11/2002 г. /която
само посочва изискуемите документи към превозвачите и водачите съгласно чл. 57
и чл. 58/, а от чл. 8, ал. 1 и ал. 2 на Наредба №36/2002 г., която не е издадена на основание приложението на ЗАвтП, а на
ЗДвП, който всъщност общо урежда всички отношения за придобиване на
правоспособност за съответна категория и изискуемите документи, в т. ч. и
изискването за удостоверяване на психологическа
годност. ЗАвтП не урежда изисквания за психологическа годност и за издаване на
свидетелства за управление и/или тяхното подновяване, независимо дали се касае
за обществен или в частност международен превоз на пътници и товари и съответно
на чл. 7, ал. 2 ЗНА подзаконовите му наредби не могат да уредят такива
отношения, но могат да препратят към други, уреждащи такава материя.
За разлика от общо
посочената и бланкетна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП е налице изрична
такава - чл. 178в ал. 5 ЗДвП, (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от
27.02.2017 г.), съгласно която се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който
извършва обществен превоз на товари и превози на товари за собствена сметка без
валидно удостоверение за психологическа годност. В тази санкционна норма се
съдържа хипотеза /условията и предпоставките, при настъпването на които
съответната норма ще бъде приложима/, диспозиция /правило за поведение на
правните субекти/ и санкция и тя е приложима за всички, които извършват
обществен превоз на товари.
От описанието на
нарушението в НП и от установеното от съда в
случая сме в хипотеза, при която „водачът извършва превоз на товари без да притежава валидно
УПГ“ по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, т. е. нарушението неправилно не е квалифицирано от
административно-наказващия орган като такова по
чл. 93, ал. 1, т. 1, а не по чл. 178в, ал. 5 пр. 3 ЗДвП.
Неправилната правна
квалификация на деянието и налагането на наказание по неприложим закон, са
основания за незаконосъобразност на НП и касационно основание по чл. 348, т. 1 НПК. Като го е потвърдил, районният съд е постановил неправилно решение, което
следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК. Решавайки спора
по същество, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационната инстанция следва
да отмени НП.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1144/17.12.2021 г., постановено по АНХД № 4233/2021 г. на Районен
съд Варна, с което е потвърдено НП № 23-0001098/07.07.2021г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.
58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари на основание чл. 93, ал. 1, пр. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр) на Р.М.Б. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 23-0001098/07.07.2021г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.
58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари на основание чл. 93, ал. 1, пр. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр) на Р.М.Б. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.