Решение по дело №625/2019 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 08.04.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 625 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Летница, ул. „Никола Петков“ № 61, представлявано от управителя Е.С.Г., чрез адв. Н.Я. ***, съдебен адрес:***, срещу Ревизионен акт № Р-04001119002328-091-001/27.09.2019 г., издаден от ОП при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден изцяло с Решение № 173/11.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП.

Жалбата е била подадена директно в съда, поради което е липсвала административна препика, а отделно към жалбата не е приложено копие на обжалван административен акт, поради което са липсвали доказателства за допустимост на оспорването. Към жалбата е приложена товарителница /на л. 9 от делото/ с дата 30.12.2019 г.

Поради това с разпореждане от з.с.з. на 08.01.2020 г. съдът е изпратил препис от жалбата на ответника, като е изискал от ответника административна преписка, както и изрично становище за допустимост на жалбата.

С писмо вх. № 321/21.01.2020 г. е изпратена административна преписка от ответника, съдържаща и становище за допустимост на оспорването. В писменото становище на л. 14 от делото ответникът сочи изрично, че оспорването е в срок – спазен е 14 дн. преклузивен срок за обжалване, т.к. обжалваното решение е връчено на жалбоподателя по електронен път на 12.12.2019 г., а жалбата е изпратена чрез куриер на 27.12.2019 г.- присъствен ден, като е получена в Административен съд – Ловеч на 30.12.2019 г.

Жалбоподателят сочи, че през ревизирания период са налице доставки на малини в изпълнение на договор за изкупуване на селскостопанска продукция от 01.06.2018 г., като сочи, че дружеството-жалбоподател е закупило от „*****“ ЕООД общо количество малини 31 247 кг., като за това са представени фактури. Сочи, че е извършена посредническа услуга по силата на договор за посредничество от 01.06.2018 г., като сочи, че за същите услуги има налични две фактури, като липсват мотиви на органите на НАП защо ревизиращите органи са приели, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Излага и други подробни аргументи за незаконосъобразност на РА, като моли съдът да отмени Ревизионен акт № Р-04001119002328-091-001/27.09.2019 г., издаден от ОП при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден изцяло с Решение № 173/11.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП. Жалоподателят претендира и разноски съгласно списък на разноските.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н.Я., която поддържа жалбата, като не се явява в последното съдебно заседание, в което е даден ход по същество, като са представени писмени становища.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. М.Н. намира жалбата за неоснователна, а обжалваният Ревизионен акт № Р-04001119002328-091-001/27.09.2019 г., издаден от ОП при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден изцяло с Решение № 173/11.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, за законосъобразен. Ответникът моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1049 лв., изчислени съобразно материалния интерес по делото съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно списък на разноските на л. 377 и л. 454 от делото. Ответникът излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата в съдено заседание и писмена защита вх. 4152/20.12.2021 г. и вх. № 1079/09.03.2022 г. на юрк. М.Н..

Съдът, след като прецени законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване фазата на административен контрол. По отношение на спазването на срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК съдът е изискал допълнителни доказателства и становище на двете страни, като с писмено становище вх. № 321/21.01.2020 г. /на л. 14 от делото/ ответникът изрично е ангажирал становище за спазването на 14-дн. преклузивен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, което се споделя от съда, обжалваното решение е връчено на жалбоподателя по електронен път на 12.12.2019 г., а жалбата е изпратена чрез куриер на 27.12.2019 г.- първи присъствен ден, поради което е спазен преклузивният срок за обжалване.

Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

В настоящото производство и съобразно чл. 160 ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Ревизията е възложена, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001119002328-020-001/10.04.2019 г., връчена на 16.04.2019 г., която е изменена със ЗИЗВР № Р-04001119002328-020-002/11.07.2019 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04001119002328-092-001/02.09.2019 г., връчен по електронен път на 03.09.2019 г. В определения срок по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, срещу РД не е постъпило възражение. На основание констатациите в РД и приложените към него доказателства, органите по приходите са издали процесния ревизионен акт.

Заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за изменение на ЗВР, също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК.

В допълнение, жалбоподателят оспори валидността на квалифицираните електронни подписи на органите по приходите, с които са подписани електронните документи – ЗВРЗ, ЗИЗВР, РД, РА.

С определение от о.с.з. на 15.12.2021 г. /л. 379 гръб от делото/ съдът прие, че оспорването по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК не е доказано от жалбоподателя, на който е указана доказателствената тежест.

Жалбоподателят допълнително уточни, че не оспорва наличието на КЕП/ квалифицирани електронни подписи/ на процесиите органи по приходите, а тяхната валидност от гледна точка на процедурата по издаването им и начина на тяхното използване. Електронните документи по делото- съответните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, които са изготвени в хода на ревизионното производство, по своя характер представляват официални документи, поради което по аргумент на 193, ал. 3 от ГПК, страната която ги оспорва, а именно жалбоподателят следваше да докаже твърдяната от него неистинност. В хода на делото от страна на жалбоподателя не бе проявена никаква процесуална активност, Оспорването на КЕП не бе доказано, което съобразно чл.194 от ГПК е констатирано от съда с определение от о.с.з. на 15.12.2021 г. /л. 379 гръб от делото/, поради което истинността на КЕП не бе опровергана.

От ответника бяха представени следните доказателства: извлечение от Заповед № 1394 /28.12.2018г. /ведно със Заповед № ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017г. на Изп. директор на НАП/, Заповед № 18/08.01.2019 г., Заповед № 566/07.06.2019г., Заповед № 1397/30.12.2019г. и Заповед № 6/06.01.2020г. на Директора на ТД на НАП В.Търново, с които е разпоредено на кои органи по приходите да бъдат издадени квалифицирани удостоверения за КЕП. От съдържанието на сочените заповеди, които са относими към периода, когато е извършена процесната ревизия, се изяснява реда, по кой начин, на кой орган по приходите тече процедура за издаване на електронен подпис. Представени бяха и 3 бр. заповеди за наличие на Служебни правоотношения с НАП на органите по приходите, участвали в процесното ревизионно производство.

Отделно, несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че липсвал договор между доставчика на удостоверителни услуги /в случая „Борика“ АД/ и НАП. В сайта на АОП - регистъра на обществените поръчки под № 00530-2018-0031 се съдържа публично достъпна информация за сключен на 21.08.2018г. договор с възложител НАП и изпълнител „Борика“ АД като доставчик на удостоверителни услуги. Договорът е с продължителност 36 месеца, който включва и процесиите периоди, през които са издавани процесиите електронни документи по ревизията. Въпросната разпечатка представлява доказателство по делото, събрано по реда на чл.187 от ГПК и съдържанието й опровергава доводите на жалбоподателя относно валидността на КЕП.

Жалбоподателят необосновано твърди още неспазена процедура по издаването на КЕП, позовавайки се на разпоредбите на Наредбата за удостоверенията за електронен подпис в администрациите, приета с ПМС 97/16.05.2008г. / ДВ бр. 48/2008г./ Твърди, че по делото не били налични доказателства, че КЕП на органите по приходите били в съответствие с изискванията на Наредбата. Изброява изчерпателно съдържанието на чл.2, 5, 6 и пр. от Наредбата. Изразява съмнение дали органите по приходите, подписали процесиите документи с КЕП, са имали правомощия да правят електронни изявления от името на администрацията /НАП/ или притежават КЕП само за целите на изпращане на електронни съобщения и вътрешния документооборот в администрацията. Претендира също, че не било доказано спазването на процедурата за издаване на КЕП на въпросните служители.

Съдът намира тези доводи за неоснователни, т.к. видно от посочените по-горе 5 броя заповеди на Директора на ТД на НАП, е видно, че в тях поименно са посочени на кои органи по приходите да бъдат издадени КЕП или да бъде подновено действието на вече издаден КЕП, като изрично в заповедите се посочва за какви цели може да бъде използван въпросният електронен подпис, като изрично се посочва, че подписът ще се използва и във връзка с осъществяване на правомощията на органите по приходите по ДОПК с електронен подпис. Поради това напълно са спазени изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, която предвижда, че право да правят електронни изявления от името на администрациите имат лицата, които притежават валидно удостоверение за квалифициран електронен подпис и са овластени по силата на закон или са надлежно овластени.

Жалбоподателят твърди, че нямало наличие на обстоятелства, които да обосноват прилагането на разпоредбата на чл.5 от посочената Наредба. Това е неоснователно, тъй като видно от съдържанието на чл.5, ал.1от Наредбата, е необходимо единствено разпореждане на ръководителите на съответните администрации - в случая са налични заповеди на Директора на ТД на НАП Велико Търново. Напълно несъстоятелни са и доводите на жалбоподателя кой е титуляр на електронен подпис - това е разписано в чл. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, съгласно който - Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление, поради което неоснователни са аргументите на жалбоподателя, че не следвало да се прилага чл.13, ал.4 от същия закон – ЗЕДЕУУ.

По делото в първото съдебно заседание бе прието като доказателство писмо на ТД на НАП В.Търново вх. № 1063/17.01.2020г., с приложени към него следните веществени доказателства- 2 броя СД с идентично съдържание, съдържащи ЗВР,ЗЮВР, РД,РА - pdf файлове, ведно със записана справка от сайта за верификация на документ да доставчика на удостоверителни услуги https//:www.b-trust.org/bg/spravki-i-uslugi

Предвид гореизложеното и неуспешно проведеното от жалбоподателя производство по оспорване на КЕП, констатирано с определение в съдебно заседание на 15.12.2021 г, то обжалвания РА е валидно издаден от съответните компетентни органи и подписан чрез квалифицирани електронни подписи на органите по приходите, за което по делото са представени доказателства. Същото е валидно и за ЗВР и РД, поради което липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Липсва порок на формата на административния акт.

Настоящият съдебен състав намира, че от страна на органите по приходите не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изясняване на всички правно-релевантни факти, доколкото в хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, които да водят до промяна на приетото за установено от фактическа страна от приходната администрация.

Следва да се има предвид, че съществено нарушаване на процесуалните правила, влечащо след себе си незаконосъобразност на ревизионния акт, е такова нарушение или такива пропуски в ревизионното производство, които биха довели до недостоверно установена фактическа обстановка и то само и единствено когато въпросните пропуски не могат да бъдат поправени посредством ангажиране на доказателства за установяване на същите тези факти и обстоятелства в хода на съдебното производство. С оглед събраните в това съдебно производство доказателства се налага извод, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, че в хода на ревизията са изяснени всички правнорелевантни факти чрез събраните доказателства и не е налице порок - допуснато нарушение на процесуалните правила, който да прави атакувания РА незаконосъобразен.

Опровергано от събраните доказателства е и твърдението на жалбоподателя, че РА е незаконосъобразен, тъй като изводите, направени от органите по приходите, са необосновани и не се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства. На практика в обжалвания РА органите по приходите са изложили своите аргументи какво приемат за установено от фактическа страна и какви правни изводи правят въз основа на извършения анализ насъбраните доказателства. Противно на твърдяното от жалбоподателя, фактическите констатации, направени от органите по приходите, се подкрепят от събраните доказателства.

Както и друг път е посочвал съдът, обстоятелството, че адресатът на един административен акт счита, че от представените и събрани в хода на административното производство доказателства следва извод, различен от този, който е направен от административния орган и който извод е задължителен и единствено възможен, според жалбоподателя, не е основание да се приеме, че атакуваният РА е незаконосъобразен.

Не на последно място, въпросите за относимостта и значението на събраните доказателства, какви изводи следват от така събраните доказателства за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице, дори и когато се приеме,че са допуснати пропуски при събирането на доказателствата в хода на ревизионното производство или пък, че направените изводи, при извършения анализ на доказателствата се явяват неправилни и необосновани – са все въпроси по съществото на спора.

По аргумент от чл. 160, ал.1 от ДОПК съдът в това съдебно производство е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите констатации, а и от правните изводи на приходната администрация, изложени в обжалвания РА, трябва да се произнесе дължи ли се определеният с РА данък, както и по въпроса дали това данъчно задължение е в размера, установен с РА.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при издаването на обжалвания в това съдебно производство РА, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи законосъобразността на РА и налагащи отмяната му като незаконосъобразен на това основание.

Основният въпрос в настоящия правен спор касае правилното приложение на материалния закон.

РА № Р-04001119002328-091-001/27.09.2019 г. се оспорва изцяло, относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 584,74 лв., както и начислените във връзка с това лихви в размер на 1717,21 лв. В жалбата се излагат мотиви за неправилно приложени материалноправни разпоредби и недоказаност на констатаците на органите по приходите. Жалбоподателят счита, че представените документи доказвали реалността на доставките, в т.ч. предаване на стоките и транспортът им, които се установявали от извършените при ревизията насрещни проверки на физически и юридически лица.

Ревизионен акт РА № Р-04001119002328-091-001/27.09.2019 г. е издаден на основание чл.119, ал. 2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад № Р-04001119002328-092- 001/02.09.2019 г., изготвен в резултат на извършена ревизия на „*****” ЕООД, обхващаща установяването на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от 01.06.2018 г. до 31.08.2018 г.

С РА № Р-04001119002328-091-001/27.09.2019 г., по ЗДДС за данъчните периоди от 01.06.2018 г. до 31.08.2018 г., е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 15 584,74 лв. по десет фактури и кредитни известия (КИ) към тях, издадени от „*****“ ЕООД с ЕИК *****, с предмет на доставка стоки - малини и комисионни услуги, свързани с доставката на малини. В резултат на това е определено задължение по ЗДДС за довнасяне в същия размер и съответстващи лихви в размер на 1717,21 лв. За ревизираните данъчни периоди - м.06, м.07 и м.08.2018 г. дружеството-жалбоподател е декларирало резултати - ДДС за възстановяване по реда на чл.92, ал. 3 от ЗДДС, които суми са възстановени и/или прихванати съответно с три броя АПВ.

Съгласно мотивите на РД, през ревизирания период дружеството е извършвало основна дейност - преработка, замразяване и съхранение на замразени плодове и зеленчуци (с код по НКИД 1533), в обект — собствен цех за производство и съхранение на замразени плодове и зеленчуци, находящ се в *** . По данни от информационната система на НАП, за ревизирания период в предприятието са наети 171 лица на действащи трудови договори.

С РА на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 15 584,74 по десет броя фактури и два броя КИ, отразени в дневниците му за покупки по ЗДДС за данъчни периоди м.06, м.07 и м.08.2018 г., издадени от „*****“ ЕООД с ЕИК *****.

Органите по приходите са приели, че по фактурите, издадени от горепосочения доставчик –„*****“ ЕООД, не са налице данни за реално осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, поради което на основание чл.68, ал.1, т.1 и т.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.70, ал.5 от същия закон са отказали право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 15 584,74 лв. Общата сума на ползвания данъчен кредит по процесиите фактури и КИ, в действителност е в размер на 15 585,40 лв., а с РА е отказан данъчен кредит в по-малък размер с 0,70 лв., поради допусната техническа грешка при определяне на резултата за данъчен период м.06.2018 г.

Констатациите в обжалвания РА се основават, както на събрани в хода на настоящата ревизия доказателства, така и на приобщените с Протокол № Р-04001119002328-ППД- 001/11.06.2019 г. - Протокол от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) № П-04001118219314-073-001/15.03.2019 г. на „*****” ЕООД, ведно със събраните в хода й доказателства: връчено на жалбоподателя ИПДПОЗЛ № П-04001118219314-040-001/13.12.2018 г. и представените в тази връзка по електронен път документи на 21.12.2018 г. и на 07.01.2019 г.; протоколи за извършени насрещни проверки на „*****“ ЕООД с ЕИК ***** (сочен за доставчик на стоки малини и посреднически услуги по закупуване на малини) и ЕТ „Илчо Илиев“ с ЕИК ********* (сочен за превозвач за част от фактурираните количества малини); Протокол № 1331086/17.01.2019 г. от извършена проверка в счетоводството на „*****” ЕООД и Покана № П-04001118219314-178-001/26.02.2019 г., отправена в хода на проверката до жалбоподателя, за корекция на неправилно данъчно третиране на доставка по ЗДДС.

В настоящата ревизия на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04001119002328-040- 001/22.04.2019 г., извършена е насрещна проверка на „*****“ ЕООД (ПИНП № 22221219076429-***-001/19.06.2019 г.) и на физически лица и дружества, собственици на МПС, фигуриращи в представените стокови и складови разписки към спорните фактури - Т.Х. Т. (ПИНП № П-03002519113000-***-001/12.07.2019 г.), Б.Б.Я. (ПИНП № П-03002519112997-***-001/10.07.2019 г.), Р.В.П. (ПИНП № П-02002019112559-***-001/09.07.2019 г.) и „*****“ ЕООД с ЕИК ***** (ПИНП№ П-04001119002328-*** -005/10.07.2019 г.).

С Протокол АА № 1537897/12.06.2019 г. е документирано посещение на органите по приходите в счетоводството на „*****” ЕООД и извършена проверка на първични и вторични счетоводни документи на дружеството.

При предшестващата ПУФО, с връченото ИПДПОЗЛ, на основание чл.37, ал.2 и ал.З от ДОПК, от жалбоподателя са изискани документи и писмени обяснения относно отразените в отчетните му регистри по ЗДДС фактури и КИ за покупка на стоки и услуги с издател „*****“ ЕООД, в т.ч. самите фактури и КИ, всички съпътстващи доставките документи (сключени договори и анекси към тях, приемо-предавателни протоколи, складови и експедиционни разписки, товарителници, пътни листи др.), транспортни документи, регистри на счетоводни сметки, по които са отразени фактурите в счетоводството на дружеството (в т. ч. относно заприхождаване на стоките), платежни документи за разплащания по фактурираните доставки и пр. Изискани са още конкретни обяснения относно начина на осъществяване на търговските контакти с доставчика, чрез кои лица са осъществявани контактите по доставките, както и идентификационни данни за тези лица, по какъв начин са осъществявани контактите и е водена търговската кореспонденция (телефон, електронна поща, факс и т.н.), ведно със съответните документи, удостоверяващи това - предоставени оферти, изпратени заявки и пр.

По електронен път от „*****” ЕООД са представени: писмени обяснения; копия на десет броя фактури и два броя КИ, издадени от „*****“ ЕООД в периода от м.06.2017 г. до м.08.2018 г.; стокови и Складови разписки към тях; Договор за посредничество от 01.06.2018 г., сключен между „*****” ЕООД, в качеството му на Възложител и „*****“ ЕООД, в качеството му на изпълнител; Договор за изкупуване на селскостопанска продукция също от 01.06.2018 г., сключен между жалбоподателя, в качеството му на Купувач и „*****“ ЕООД, в качеството му на Продавач; банкови извлечения; три броя фактури, издадени от ЕТ „Илчо Илиев“ с предмет транспортни услуги с № 40/12.06.2018 г., №41/13.06.2018 г. и 43/16.06.2018 г. с приложени товарителници към тях и др.

В хода на настоящата ревизия, от „*****” ЕООД отново са изискани документите, съпътстващи доставките от контрагента „*****“ ЕООД, счетоводни регистри относно заприхождаване и изписване на стоките при последващата им продажба или влагане в производството, аналитична оборотна ведомост за доставените/произведени и продадени стоки по вид, количество и себестойност на продукцията, извлечения от счетоводни сметки 304 „Стоки“, 401 „Доставчици“ за доставчик „*****“ ЕООД и пр. Представените в тази връзка при ревизията документи и писмени обяснения са аналогични на тези, представени при ПУФО - писмени обяснения, десет броя фактури и два броя КИ, двата договора от 01.06.2018 г., сключени с „*****“ ЕООД, стокови и складови разписки и фактурите за транспорт с товарителници към тях, издадени от ЕТ „Илчо Илиев“.

Няма спор, а и се установява от доказателствата, както и от дадените писмени обяснения от жалбоподателя, че „*****“ ЕООД, ЕИК *********, е основен предмет на дейност производство на собствена земеделска продукция и изкупуване, преработка и замразяване на плодове и зеленчуци, както и търговия със замразени плодове и зеленчуци. За извършване на дейността си дружеството-жалбоподател притежава сертификат за качество и безопасност на хранителните продукти IFS, като част от продукцията е за износ. Основната производствена и хладилна база е в гр. Летница, като дружеството разполага и с по-малка производствена база в с. Добродан, община Троян, използвана през 2018 г. само за хладилно съхранение на собствената продукция, от извършвана дейност от дружеството като земеделски производител.

Няма спор, а и се установява от доказателствата, че с доставчика „*****“ ЕООД били сключени два договора: 1. Договор за доставка на малини от 01.06.2018 г. и 2. Договор за посредничество от 01.06.2018 г.

Доставките на малини от „*****“ ЕООД са били през месеците: м. 06, м.07 и м.08.2018 г. и стоките са доставени с транспорт на доставчика, с изключение на количествата малини от дати 12, 13 и 16.06.2018 г., транспортът на които бил за сметка на жалбоподателя, с нает от него превозвач - ЕТ „Илчо Илиев“, за което се представят фактури за транспортни услуги с № 40/12.06.2018 г., № 41/13.06.2018 г. и 43/16.06.2018 г. Плащането било авансово, а при приключване на доставките са оформяни окончателните фактури. Доставките на малини били съгласно приложените складови разписки и съпътстващи документи. За извършените доставки от „*****“ ЕООД - 18 560 кг. и 12 681 кг. били издадени фактури за количествата малини и съответно фактури за комисионна (с № 7/18.06.2018 г. и № 17/19.08.2018 г.). Контактите по доставките на малини били осъществявани от служители на длъжност „Ръководител доставки“ при „*****” ЕООД, началник складово стопанство и дежурните домакини във фирмата. С „*****“ ЕООД основно било контактувано чрез лицето А.К.Т. - пълномощник на управителя им, който е извършвал окачествяването и тегленето на суровината. Количествата малини, които се изпращали към „*****” ЕООД, били съобщавани по телефона. Всяка една доставка на малини била приемана от дежурен домакин, претегляна на кантар и окачествявана, като данни за това се съдържали в съответната складова разписка и чек лист, в който били включени параметри за качеството на суровината, кореспондиращи с подписаната Спецификация за суровина от доставчика. Всяка суровина, постъпила в предприятието, в т.ч. и процесиите маслини, се изследвала чрез репрезентативни проби за наличие на пестициди и микробиологични показатели, като за резултатите впоследствие били уведомявани и доставчиците, в т. ч. „*****“ ЕООД.

Представени са банкови извлечения, от които са видни направени преводи по фактурите, като сумата по КИ № 20/09.08.2018 г. е приспадната от направен превод към „*****“ ЕООД по фактура за комисионна услуга №17/09.08.2018 г., а сумата по КИ № 20/09.08.2018 г. е възстановена по сметката на жалбоподателя.

При извършената насрещна проверка на доставчика „*****“ ЕООД, във връзка с връчено по електронен път ИПДПОЗЛ, от името на това дружество са постъпили документи и писмени обяснения, заведени с вх. № 53-06-5453/03.06.2019 г. по описа на ТД на НАП ****. Представени са писмени обяснения, копия на процесиите фактури и КИ, два броя извадки от счетоводни регистри, наименовани „фактури за реализация“ и „разчети с клиенти“ за контрагент „*****” ЕООД в периода от м.01.2018 г. до м.06.2019 г.

В писмените обяснения дадени от името на Д.М., управител на „*****“ ЕООД, най-общо се посочва, че дружеството имало сключени с „*****” ЕООД Договор за посредничество от 01.06.2018 г. и Договор за изкупуване на селскостопанска продукция от 01.06.2018 г. при изпълнението на които били спазвани посочените в тях условия. Всички доставки били реализирани, всички фактури били разплатени по банков път, което било видно от представените счетоводни справки. Във връзка със Закона за защита на личните данни, не било възможно да се представят данни за физически лица, които не били в трудово - правни взаимоотношения с „*****“ ЕООД. Търговската дейност на „*****“ ЕООД била съобразена със законовите разпоредби и за същата не се изисквали специални разрешителни.

При проверка е установено, че „*****“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС от 14.01.2019 г., поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, като в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО е деклариран основен предмет на дейност: „Други довършителни строителни дейности“.

Извън горепосочените документи от доставчика не са представени въпросните договори, нито цитираните като представени в т.2 на обясненията „Заверено копие на договор и приемо-предавателен протокол“. Не са представени транспортни документи относно превоза на стоките-малини, предвид твърдението на жалбоподателя, че транспортът на почти всички количества малини е извършен от името и за сметка на „*****“ ЕООД. От информационния масив на НАП е установено, че процесиите фактури, издадени на жалбоподателя, са отразени в Дневниците за продажби на „*****“ ЕООД за м.06, м.07 и м.08.2018 г., като двата броя кредитни известия са отразени с положителен знак т.е. като фактури. В писмените обяснения не е посочено, че по доставките са издавани и кредитни известия, което обстоятелство, както и отразяването от страна на „*****“ ЕООД на двете КИ в Дневниците му за продажби като фактури с положителен знак, е най малкото нелогично, предвид това, че на доставчика се е наложило да възстанови на жалбоподателя част от полученото заплащане по доставките, във връзка издаденото КИ № 20/09.08.2018 г.

При анализа на представените от доставчика документи, се установява, че във всички фактури (издадени от кочан), се съдържа гриф „оригинал“, който екземпляр на фактурата следва да се предоставя на получателя (в случая „*****” ЕООД) и следва да се съхранява в неговото счетоводство. Освен това върху фактура № 13/31.07.2018 г. се открива допълнително вписан текст „скл. разписки 167, 168, 169, 172, 173, 174, 175,178 и 179“. Този текст е идентичен с текста, съдържащ се в екземпляра от същата фактура, налична в счетоводството на жалбоподателя, която е представена от него в хода на ревизията и при ПУФО. Горното е индиция, че представените при насрещната проверка „*****“ ЕООД документи изхождат от ревизираното дружество, а не от неговият доставчик.

Видно от Договора за посредничество от 01.06.2018 г., представен от страна на жалбоподателя, „*****” ЕООД, в качеството му на възложител, възлага на изпълнителя „*****“ ЕООД да организира изкупуването от името и за сметка на възложителя суровина за преработка-малини, съгласно спецификация, предоставена от възложителя, както и да осигури и организира транспорт на закупените малини до фабриката на възложителя. Същевременно другият представен договор, сключен между страните, също от 01.06.2018 г., е договор за изкупуване на селскостопанска продукция, с който „*****“ ЕООД, в качеството му на Продавач се задължава да произведе със собствени сили и средства, достави и продаде на Купувача „*****” ЕООД селскостопанска продукция - 10 тона малини, произведена от 400 декара площ, отговаряща на характеристиките на „Спецификация за качество“, неразделна част от договора.

Горните два договора не са представени от „*****“ ЕООД, при извършената му насрещна проверка, въпреки че същите са двустранно подписани документи, които следва да са налични и при двете страни по сделките.

С процесиите фактури се претендира общо доставено количество малини в размер на 31 247 кг. Документите, съпътстващи фактурираните доставки обаче, не дават яснота каква част от тези количества малини е осигурена от „*****“ ЕООД чрез посредническа дейност от негова страна, извършена от името и за сметка на жалбоподателя, и каква част от малините са евентуално собствено производство на „*****“ ЕООД. С фактури № 7/18.06.2018 г. и № 17/09.08.2018 г. е фактурирана „комисионна за малини“ - комисионни услуги с единична цена 0,10 лв. за 18 566 кг малини по първата фактура и за 12 681 кг малини по втората фактура. За фактурираните комисионни услуги, от нито една от страните не са представени приемо-предавателни документи за предаване на поетите с договора за посредничество ангажименти за предаване на фактурираните суровини-малини също. За малините са налични единствено стокови и складови разписки, които документи обаче са посочени като документи, с които се удостоверява предаването и приемането на малините, но по Договора за изкупуване на селскостопанска продукция, по който „*****“ ЕООД е продавач на произведена собствена селскостопанска продукция.

В хода на ПУФО на „*****” ЕООД, при извършена проверка в счетоводството (документирана с Протокол № 1331086/17.01.2019 г.), жалбоподателят е представил допълнителни документи към доставките на малини: Досие на производител, Анкетна карта на доставчик на суровина, Политика на изкупуване на суровини на „*****” ЕООД и други съпътстващи суровините документи. От същите е видно, че като подизпълнител на „*****“ ЕООД по доставките на малини, е вписано дружеството „*****“ ЕООД с ЕИК *****, като е приложена регистрационна карта на земеделски производител, издадена от ОД „Земеделие“ гр. Търговище на 08.12.2011 г. Всички представени от жалбоподателя документи, като досие на производител/ доставчик, протокол за оценка на доставчик, декларация от „*****“ ЕООД, са едностранно подписани от представители на жалбоподателя, като няма абсолютно никакви белези същите да са съгласувани, подписани или дори да са станали известни на сочения за пряк доставчик „*****“ ЕООД. Горното обосновава извода, че жалбоподателят от самото начало е бил запознат с обстоятелството, че посоченото дружество няма обективна възможност да изпълни фактурираните впоследствие доставки.

Липсват също каквито и да било доказателства въпросното дружество „*****“ ЕООД да е издавало фактури с предмет доставка на малини, както към „*****“ ЕООД, така и към самият жалбоподател (в хипотезата, при която „*****“ ЕООД е действало евентуално като посредник, а сделките са извършени директно между „*****” ЕООД-купувач и „*****“ ЕООД-продавач). По данни от информационната система на НАП, в дневниците за покупки на „*****“ ЕООД и на жалбоподателя за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. няма декларирани покупки от контрагент „*****“ ЕООД, нито в Дневниците за продажби по ЗДДС на „*****“ ЕООД за същия период се откриват декларирани продажби към, *****“ ЕООД или „*****” ЕООД.

Следва да се посочи, че предмет на процесиите доставки (извън комисионните услуги и авансови плащания), са родово определени вещи (стоки-малини), поради което съгласно чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, предаването на вещите от продавача на купувача при този вид сделка е необходимо, тъй като чрез него вещите, предмет на конкретната сделка се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, като в тежест на ревизираното лице е да установи прехвърляне правото на собственост върху стоката чрез предаването й, съответно правомощието да се разпорежда като собственик с нея, както и възможността на доставчика му да извърши продажбата, за което определящо е наличие на такава стока при него, база за съхранение, персонал и др.

В случая обаче не са представени приемо - предавателни протоколи и/или други документи, удостоверяващи безспорно прехвърлянето на правото на собственост върху стоки от посочения вид от „*****“ ЕООД на „*****” ЕООД, което е необходимо условие, за да се счита, че сделките с малините са реално осъществени. Документи за приемане и предаване на стоките, алтернативно - документи за натоварването им на превозно средство от обект на доставчика /като например приемо-предавателни протоколи, експедиционни документи или др./не са приложени.

Горните обстоятелства не могат да бъдат установени от приложените към фактурите стокови и складови разписки, тъй като същите са вътрешно-фирмени по вида си документи, които се съставят при получаването на стоки. Освен това в тях не са попълнени редица реквизити, в т.ч. положени подписи от оправомощени представители и на доставчика, и на получателя.

Представените стокови разписки не представляват двустранно подписани документи, удостоверяващи предаване и приемане на стока на определено място между жалбоподателя и негов контрагент. Във въпросните стокови разписки липсват данни за имена и подпис на лице - издател/съставител на документа, както и имена и подпис на получателя по стоковата разписка. Поставен е единствено подпис на предал, от лице необозначено с имена и длъжностно качество. Този подпис видимо се отличава от подписа на управителя и представляващ „*****“ ЕООД - Д.И.М., положен върху нотариално заверен документ спесимен-образец от подписа по чл.***, ал.З от ТЗ, публикуван в търговския регистър www.brra.bg.

В другите представени документи - складовите разписки, фигурират единствено подпис на приел домакин в склада на „*****” ЕООД и имена на различни физически лица, вписани в реквизита „шофьор име и фамилия“ със съответно МПС и „доставчик, име и подпис“. Тези складови разписки удостоверяват единствено постъпване на различни количества стоки в обект на „*****” ЕООД, но не и че изпращачът/доставчикът на тези стоки е дружеството ,*****“ ЕООД.

Липсват доказателства за транспортирането на стоките - товарителници и пътни листи, както и яснота въобще от какъв обект на доставчика „*****“ ЕООД или на трето лице, от кое населено място и от какъв административен адрес, са експедирани и натоварени фактурираните малини. Товарителници и пътни листи не са представени при насрещната проверка на „*****“ ЕООД. Такива няма представени и от жалбоподателя, въпреки че товарителниците също са двустранни (или тристранни) документи, екземпляр от които следва да притежава и получателят на товара/клиента по доставката. Жалбоподателят е представил транспортни документи (фактури за транспортни услуги и товарителници към тях) единствено за три курса с нает от него превозвач ЕТ „Илчо Илиев“ - за доставени малини на дати 12, 13 и 16.06.2018 г., с общо количество 2 847 кг. В тази връзка, неправилно в жалбата се претендира, че транспортираните от ЕТ „Илчо Илиев“ количества малини били 6 408,00 кг.

При насрещната проверка на ЕТ „Илчо Илиев“, превозвачът е потвърдил извършен превоз на малини с МПС с peг. № ЕН 8398 ВХ, от гр. Попово до гр. Летница, с изпращач „*****“ ЕООД с представител А.К.. ЕТ „Илчо Илиев“, обаче също не е посочва конкретно местонахождение и обект, от който е натоварил стоките. Прави впечатление, че в трите товарителници за превоз от 12, 13 и 16.06.2018 г. е вписан изпращач „*****“ ЕООД гр. Попово, а във всички стокови разписки, представени във връзка с процесиите доставки и налични в счетоводството на жалбоподателя, в реквизита изпълнител е вписано „*****“ ЕООД гр. ****.

От друга страна, транспортирането на стоките от превозвач предполага натоварване, съответно разтоварване на стоката от/на определено място, като по делото липсват надлежни доказателства относно това къде е била натоварена стоката, от кого, как е била измерена и кой е действителния изпращач. В тези случаи качеството си на възложител на транспорта задълженото лице следва да притежава документи за това. Още повече, че при твърдения от жалбоподателя механизъм на доставките няма как превозвачът да-знае от кого, къде, каква стока и в какво количество следва да я натовари, съответно до къде да превози и на кого да я предаде.

При анализ на въпросните стокови и складови разписки, приложени към спорните фактури се установява, че в същите са вписани МПС с регистрационни номера *** и шофьори - Г.С., Б.Я., Т. Т., М.М. и А.А..

По данни от информационният масив на ТД на НАП, за периода от 01.06.2018 г. до 31.08.2018 г., „*****“ ЕООД няма наети на трудови договори служители, нито е изплащало суми на наети по извънтрудови правоотношения лица. Доставчикът не притежава и моторни превозни средства с посочените номера.

За пълното изясняване на всички факти и обстоятелства, след установяване на собствениците на вписаните МПС, органите по приходите са извършили и насрещни проверки на тези лица, а именно: на Р.В.П., в качеството й на собственик на МПС с ***на Б.Я. - собственик на МПС с *** и Т.Т. - собственик на МПС ***

Моторно превозно средство с рег.№ Т 2028 ВТ на Б.Я. е вписано по складова разписка № 188 за доставени 1073 кг малини от 16.06.2018 г. При извършена насрещна проверка Б.Я. е посочил, че е бил собственик на въпросното МПС до 16.07.2018 г., с автомобилът услужил инцидентно на лицето А.К.Т., представител на фирма „*****“ ЕООД, поради повреда на неговия бус и невъзможност да откара малините до гр. Летница. Възнаграждение за тази услуга не е получавал, била на приятелски начала, а горивото за курса било заплатено от А.Т..

Моторни превозни средства с рег.*** собственост на Т.Х. Т. са вписани по всички стокови разписки, представени от жалбоподателя към количествата малини, доставени през м.07 и м.08.2018 г. в „*****” ЕООД. В складовите разписки за тези МПС като шофьори освен Т.Т. са посочени още две лица - М.М. и А.А.. При насрещната проверка на Т.Т., същият е дал идентични обяснения с тези на Б.Я., а именно: Посочените МПС са негова собственост, като в края на месец юли-началото на месец август е извършил като услуга няколко превоза на малини, придружен от А.К.Т., представител на фирма „*****“ ЕООД гр. ****, поради „проблем с транспорта на хладилника“. Възнаграждение за тази си услуга не бил получавал и същата била извършена на приятелски начала.

Нито Б.Я., нито Т. Т., са посочили конкретно местонахождение на обекта/обектите на натоварване на стоките-малини, от какъв обект или склад и местонахождение на същия е извършено натоварването на стоките, фирма и данни за лицата натоварили стоките, място на разтоварване и пр., въпреки че при проверките такива данни са им били изрично изискани с връчените по реда на ДОПК ИПДПОЗЛ. От Т. Т. са изискани и информация и документи за трудови и граждански договори на всички лица, участвали в превоза на стоките, заповеди за командировки, предвид обстоятелството, че МПС са негова собственост, но в стоковите разписки са вписани имена и на други физически лица като шофьори, но такива не са представени.

Допълнително Р. В. П. сочи, че не е извършвала транспортни услуги на „*****” ЕООД, а притежаваните от нея МПС са отдадени под наем на „*****“ ЕООД, за което е представила договор за наем на товарни автомобили, свидетелства за регистрация на отдадените под наем МПС и сметки за изплатени суми от „*****“ ЕООД. Поради това органите по приходите са извършили насрещни проверки на „*****“ ЕООД.

При проверката на „*****“ ЕООД, в писмени обяснения на управителя е посочено, че през месеците 06, 07 и 08.2018 г., фирмата не е имала търговски взаимоотношения и не е извършвала транспортни услуги до обекта на „*****” ЕООД, находящ се в гр. Летница, ул. „Никола Петков“ № 61. „*****“ ЕООД е извършвало транспорт до обект на „*****” ЕООД в гр. Летница, но по заявка на дружеството „ВАК 18“ ЕООД с ЕИК *********. По извършените превози „*****“ ЕООД е бил единствено превозвач. Във връзка с декларираните обстоятелства са приложени документи - Договор за извършване на услуги с товарни автомобили на товари от 01.04.2018 г., сключен между „*****“ ЕООД, в качеството му на превозвач и „ВАК 18“ ЕООД, в качеството му на товародател, заявки за транспортни услуги от „ВАК 18“ ЕООД, пътни листи и товарителници, трудови договори за наети лица на длъжност „шофьор на товарен автомобил“ и уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари, издаден на „*****“ ЕООД, свидетелства за регистрация на МПС и договори за наем на МПС с наемодател Р. В. П.. Видно от същите, „*****“ ЕООД е извършило транспортни услуги до обект на „*****” ЕООД в гр. Летница, но през различен период, на друг товар и с друг товародател, а именно: превозите са били през м.04.2018 г., превозваните стоки - левурда и амбалаж, а изпращачът - дружеството „ВАК 18“ ЕООД.

Така установената фактическа обстановка и анализът на документите, представени както от ревизираното лице, така и от сочения за доставчик „*****“ ЕООД, а също и лицата, сочени като извършители на превоза на малините, са обосновали извода на ревизиращите органи, че не са налице доказателства, удостоверяващи реално извършени доставки на стоки - малини и посреднически услуги, фактурирани от „*****“ ЕООД на жалбоподателя в периода от 01.06.2018 г. до 31.08.2018 г. Органите по приходите са приели, че стоките-малини са налични (заприходени при жалбоподателя) и са вложени в дейността му, но липсват доказателства доставчикът „*****“ ЕООД да е разполагал със стоки от същия вид, които да прехвърли на жалбоподателя, както и ресурси да изпълни услугите т.е. липсват доказателства, от които да се установява, че „*****“ ЕООД е действителният доставчик на стоките и изпълнител на посредническите услуги по процесиите фактури. Този извод се споделя и от съда, поради следното:

В случая безспорно липсват доказателства от кой стопански обект и населено място са натоварени/експедирани стоките-малини и въобще къде са съхранявани същите предвид това, че става въпрос за малотрайни плодове, изискващи превоз и съхранение при определени температурни условия, как е ставало измерването на теглото при натоварването на малините, при приемането им в крайната точка на тяхната реализация, как, по какъв начин и с какви хладилни транспортни средства е ставало транспортирането на тези малини.

Отделно липсва яснота чия собственост са били стоките към момента на фактурирането им, с какъв произход са малините, поради непредставянето от една страна, на документи за придобиването им от „*****“ ЕООД от негови предходни доставчици, или от друга страна, на доказателства, че малините представляват произведена от „*****“ ЕООД собствена земеделска продукция. Такива доказателства не са представени нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното дирене, като липсват дори твърдения от къде и по какъв начин „*****“ ЕООД се е снабдила с процесните малини, които с оглед на количествата, от една страна няма как да бъдат произведени от „*****“ ЕООД, а от друга страна няма информация от колко и от кои земеделски производители са произведени малините.

От съществено значение по отношение на процесиите доставки е да се посочи, че не може да бъде установено наличието на въпросните стоки-малини, при доставчика „*****“ ЕООД, транспортирането и предаването им на ревизираното лице, а също и извършването на посреднически услуги по организиране на изкупуването на малини, именно от дружеството-доставчик, посочен във фактурите за доставка.

Липсват документи, изясняващи конкретния механизъм на процесиите сделки. Въпреки че от „*****” ЕООД е изискана информация и индивидуализиращи данни за лицата, с които е контактувано по сделките, жалбоподателят е посочил единствено, че от страна на „*****“ ЕООД е контактувано основно с А.К.Т. - пълномощник на управителя им, който е извършвал окачествяването и тегленето на суровината. При насрещната проверка обаче „*****“ ЕООД не предоставя данни за такова лице, и въобще документи относно водена търговска кореспонденция и лица, чрез които са осъществявани търговските контакти с „*****” ЕООД. От жалбоподателя са дадени само обяснения относно начина, по който е избрал именно това дружество за свой доставчик, но не са представени каквито и да било доказателства и документи в подкрепа на същите. Не са представени нито протоколи от проведени работни срещи, нито оферти с ценови предложения, нито каквато и да било друга търговска документация в тази насока.

Видно от представената при ПУФО „Политика на изкупуване на суровини от „*****” ЕООД“, в същата са заложени основни принципни положения, спазването на които следва да гарантира качеството на изкупуваните суровини и редовността на търговските взаимоотношения с доставчици. Съгласно т. 2 на Политиката „Преди сключване на договор за изкупуване, доставчикът трябва да бъде одитиран от представител на „*****” ЕООД, като резултатът от одита трябва да бъде документиран и подписан от доставчика“. В т. 3 на Политиката пък е регламентирано, че „Доставчикът носи пълна отговорност за качеството на доставените продукти до момента на предаване на рампата на хладилния завод.“ и в т.4 - че „Качественият контрол на „*****” ЕООД окачествява суровината при пристигането й в завода.“

Предвид посоченото, правилно органите на приходите са приели, че от ревизираното лице не са представени каквито и да било документи и/или обяснения във връзка с извършен одит и/или проверка на „*****“ ЕООД, която да удостовери налице ли е кадрова и материална обезпеченост при доставчика за изпълнение на възложените му работи по двата броя договори от 01.06.2018 г., в т.ч. по договора за доставка на 40 тона собствена, произведена от него земеделска продукция малини от 400 дка. площ.

Относно издадените от „*****“ ЕООД фактури с предмет „комисионна за малини“ следва да се има предвид, че наличието на договор не доказва извършването на доставка, а само обективира съвпадане на насрещните волеизявления на страните в него, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката на услуга по смисъла, вложен от законодателя в чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - извършването на услугата, като изпълнението на услугата следва да е документирано, респ. доказано. Приемането на извършената услуга не съставлява само фактическо действие на поръчващия /възложителя/, но и правно такова, тъй като с приемането без възражение извършената услуга се счита за одобрена както относно обем, така и относно качество. Тъй като изпълнението на услугата съставлява осъществяването на доставката, от съществено значение е наличието на доказателства за приемането й, което действие следва да е надлежно документирано в протокол за извършена услуга или в друг документ, удостоверяващ, че договорът е породил своето правно действие. Липсват обаче доказателства за приемане и предаване на възложените „посреднически“ дейности между прекия изпълнител и възложителя, както и такива, които да удостоверяват, че доставчикът реално е извършил услугата в съответствие с договореното и че същата е одобрена от възложителя, което правилно е прието от органите по приходите за липса на извършена услуга.

Имайки предвид характера на договорената услуга и съдържанието на договора, не са представени никакви доказателства, че доставчикът е организирал изкупуването на малини, произведени от други лица, не е предоставил никакви конкретни доказателства в този аспект, които да удостоверят пълното и точно изпълнение на сключената с ревизираното дружество търговска сделка. След като не се доказва договорените между страните услуги да са реализирани, а оттук - че е настъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС, правилно органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит по двете фактури с предмет комисионна по договор.

За цялостна преценка на всички факти и обстоятелства от значение е и следното:

Видно от представените от ответника доказателства, а и от служебно изисканите и представени в изпълнение на определение на съда от з.с.з. на 14.01.2022 г. писмени доказателства на л. 401-443 от делото на „*****“ ЕООД е извършена ревизия по прилагане разпоредбите на ЗДДС, за периода от 01.06.2018 г. до 30.09.2018 г. (процесиите периоди, в които са издадени фактурите към жалбоподателя), за резултатите от която е издаден РА № Р-2222***8006871-091-001/27.05.2019 г. (РА не е обжалван и е влязъл в сила на 13.07.2019 г.). В производството е установено, че през ревизирания период „*****“ ЕООД не е стопанисвало търговски обекти или складове, няма назначени лица на трудови договори и не притежава машини, съоръжения оборудване, транспортни средства, стоки, стопански инвентар, т.е. същото не доказва наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, документирани с фактурите, отразени в Дневниците му за продажби през периода.

Установено е, че се касае за привидни доставки, които са само фактурирани, но не са извършени от страната, сочена като доставчик на услугите, начисленият данък по които е определен като дължим на основание чл. 85 от ЗДДС. За ревизираните периоди „*****“ ЕООД е отразило в Дневниците си за продажби фактури с начислен ДДС, издадени на четири дружества, сред които и жалбоподателя „*****” ЕООД, които са ползвали правото на данъчен кредит по тях. В случая е извършено е фактуриране на стоки и услуги, за които е констатирано, че не са реално придобити от „*****“ ЕООД, тъй като последното не е доказало придобиването на собствеността върху тях и не притежава необходимата обезпеченост, за да ги придобие или произведе. Начисленият данък от „*****“ ЕООД по фактурите за продажби, издадени към неговите клиенти е намален чрез приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки и услуги, които не са действително доставени или извършени на „*****“ ЕООД от трети лица. С РА № Р- 2222***8006871-091-001/27.05.2019 г., издаден на „*****“ ЕООД, на л. 403 и сл. от делото, е направен извод за участие на дружеството в данъчна измама, с която се цели избягване плащането на ДДС, като резултат за периода, чрез неправомерно формиране на данъчен кредит, деклариране на привидни доставки на стоки и услуги и неправомерно формиране на данъчен кредит за четири дружества, едно от които е жалбоподателят по настоящото дело „*****“ ЕООД.

След съвкупната преценка на събраните в хода на ревизионното производство на „*****“ ЕООД доказателства, органите по приходите правилно са приели, че по процесиите фактури няма реално получени от сочения доставчик стоки-малини, респективно доставки на посреднически услуги, по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, съответно не е възникнало данъчно събитие по чл. 25 от същия закон, поради което на основание чл.68, ал. 1 и чл.69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правилно са отказали право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 15 584,74 лв. по фактурите, с посочен в тях доставчик „*****“ ЕООД.

Получаването на стока или услуга е основно изискване за упражняване на право на данъчен кредит, което е залегнало в националното и европейско законодателство /чл.168 от Директива 2006/112/ЕО/ т.е. наличието на действителна облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката е задължителна материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, което условие в случая не е налице. Начисляването на ДДС и издаването на фактура, документираща доставка, която не е реално осъществена, е неправомерно и в този случай за получателя не възниква право на данъчен кредит. При недоказано извършване на доставки, без значение е дали са извършени плащания от жалбоподателя към доставчика, доколкото те биха били направени без основание.

По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на ЗДДС моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношение между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Ревизираното лице следва да докаже, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнило право на данъчен кредит. Видно от изложеното до тук, доказателства за реалното извършване от „*****“ ЕООД на процесиите доставки на малини и посреднически услуги, в случая не са представени, не само от страна на доставчика, но и от страна на жалбоподателя.

Действително „*****“ ЕООД не носи отговорност за това, че доставчикът не е намерен на посочения от него адрес или че не е представил исканите от органите по приходите документи. Следва да се има предвид обаче, че ако фактурираните доставки са реално извършени, то както доставчикът, така и получателят трябва да притежават доказателства за това изпълнение, които да може да представят при ревизията. Както бе посочено по-горе, не са налице документи относно конкретизиране и/или предаване на фактурираните посреднически услуги, с оглед на което липсват доказателства за реалното изпълнение на същите. В счетоводството на жалбоподателя липсват товарителници за значителна част от фактурираните количества малини (налични са единствено за три от общо сочените по складови разписки четиридесет и един превоза), а представените три товарителници са с липсващи реквизити, което също поставя под съмнение тяхната достоверност и годността им да установят факта, на извършен превоз/предаване на стоки. Извършените проверки на лицата, собственици на МПС, които са вписани в складовите разписки (изготвени от самото ревизирано дружество при приемане на стоката в склада му), не доказват, а напротив опровергават твърденията за транспортиране на такива количества малини именно на посочените дати от точно тези лица с конкретните товарни МПС.

Ето защо всички, обсъдени по-горе доказателства, факти и обстоятелства, представляват обективни данни по смисъла на практиката на СЕС относно наличието на измамна практика, за която ревизираното лице е участвало в нея, като е съставяло документи, които не отразяват вярно факти от обективната действителност.

Поради това в случая не става въпрос за вменено задължение от страна на приходната администрация в тежест на ревизираното лице да се увери, че издателят на фактурите има качество на данъчно задължено лице, бил е в състояние да изпълни доставките, изпълнил е задълженията си за деклариране и внасяне на данъка и т.н. Следва да се има предвид константната практика на СЕС - например Решение от 06.12.2012г. по дело С-285/11 и Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 и др., според която за да се признае право на данъчен кредит, е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното право, което е извършено от органите по приходите в настоящото ревизионно производство.

Представените от жалбоподателя документи са подложени на обстоен анализ от страна на ревизиращите органи, като в резултат на този анализ и установените нередовности в тях е направен обоснован извод за това, че правото на приспадане на данъчен кредит по процесиите фактури не следва да бъде признато.

Изводът, който се налага от съвкупния анализ на представените от ревизирания субект документи е, че те не очертават надеждна одитна следа, свързваща процесиите фактури за покупки с реално получени доставки от посочените във фактурите доставчици. В аспекта на Директива 2010/45/ЕС от 13.07.2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕС относно общата система на ДДС по отношение правилата на фактуриране, фактурата не е самостоятелен отделен документ, а част от документите, които се съставят в рамките на търговския и счетоводен процес. В настоящия случай в счетоводната документация на ревизираното лице и неговия пряк доставчик липсва документален поток за сделките, който да доказва, че фактурираните доставки са реално получени от жалбоподателя и то именно от сочения доставчик .

Предвид всички горепосочени факти и обстоятелства правилно органите по приходите са приели, че дружеството - жалбоподател няма как да не е знаело, че участва в привидни сделки, щом като липсват реални доставки на услуги, респективно на предадени стоки, по смисъла на чл. 9 и чл.6 от ЗДДС, от страна на издателя на фактурите.

След съвкупния анализ на всички установени в хода на ревизията факти и обстоятелства може да се направи извод, че в процесния случай е налице и злоупотреба с ДДС по смисъла на практиката на СЕС, доколкото процесиите сделки водят до данъчно предимство под формата на приспадане на ДДС, като това е единствената им цел, с оглед недоказване от страна на жалбоподателя на икономическа или друга причина. От друга страна това, че „*****“ ЕООД е получило от този контрагент „*****“ ЕООД само данъчни документи, но не и стоките и услугите, посочени във фактурите, няма как да не му е известно, тъй като при една двустранна операция, каквато е издаването и получаването на данъчен документ, не е възможно да е налице незнание в страната получател. От изложеното дотук, правилно е прието в решението по жалба срещу ревизионния акт на Директора на ДОДОП – Велико Търново, че ревизираното лице е знаело, че „сделките”, с които обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит, не са реално осъществени, поради което е налице изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка настоящата инстанция споделя направените от органите по приходите изводи и намира изложените в жалбата възражения, свързани с практиката на СЕС, за неоснователни.

Следва да се посочи, че в редица решения на СЕС се подчертава, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби, безспорно е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112/ЕО, и че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза (Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др., С 255/02, Recueil, Решение от 21 юни 2012 г. по дело Mahageben и David, С 80/11 и С 142/11 и Решение от 06.12.2012г. по дело С-285/11 Боник), и че поради това, националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира неоснователно.

Предвид гореизложеното, правилно е прието в Решение № 173/11.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, че РА е правилен и законосъобразен.

Жалбата е неоснователна. Към нея не са приложени доказателства, опровергаващи направените от органите по приходите фактически констатации и правни изводи, като в хода на съдебното дирене не се представиха доказателства, опровергаващи изводите на приходната администрация.

Както беше посочено по-горе, съдът събра служебно допълнителни доказателства, видно от които на „*****“ ЕООД е извършена ревизия по прилагане разпоредбите на ЗДДС, за периода от 01.06.2018 г. до 30.09.2018 г. (процесиите периоди, в които са издадени фактурите към жалбоподателя), за резултатите от която е издаден РА № Р-2222***8006871-091-001/27.05.2019 г. (РА не е обжалван и е влязъл в сила на 13.07.2019 г.), видно от л. 401-443 от делото.

В заключение относно доставката на стоки:

В подкрепа на доводите на ревизиращите органи, че не се установява реална доставка на малини с доставчик „*****“ ЕООД, са представени следните допълнителни доказателства:

От ТД на НАП ****, офис Илинден, постъпиха исканите документи, от които безспорно се установява, че през процесната 2018г. „*****“ ЕООД няма назначени лица на трудови договори, нито същото дружество е изплащало възнаграждения на физически лица по граждански договори, за което действие се дължи подаване на декларация по чл.73 от ЗДДФЛ. От ГДД за 2018г. по чл.92 от ЗКПО от посочените данни за дейността на задълженото лице е видно, че се извършва дейност по код на икономическата дейност 4339 от Класификация на икономическите дейности КИД-2008 /ДВ, 107/2007 г./, което означава, че ревизираната дейност от „*****“ ЕООД е „Други довършителни строителни дейности“.

По делото е приложен и влезлия в сила PA № Р-2222***8006871-091-001/27.05.2019 г., издаден на „*****“ ЕООД /на л. 403 и сл./ в резултат на извършена ревизия по прилагане разпоредбите на ЗДДС, за периода от 01.06.2018 г. до 30.09.2018 г. (процесиите периоди, в които са издадени фактурите към жалбоподателя.) От съдържанието на приложения ревизионен доклад към него се установява, че през ревизирания период „*****“ ЕООД не е стопанисвало търговски обекти или складове, няма назначени лица на трудови договори и не притежава машини, съоръжения оборудване, транспортни средства, стоки, стопански инвентар, т.е. същото не доказва наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, документирани с фактурите, отразени в Дневниците му за продажби през периода. Именно в сочения влязъл в сила ревизионни акт е констатирано, че няма доказателства за извършени доставки от страна на ревизираното дружество „*****“ ЕООД, както и че начисленият ДДС по фактурите, издадени от „*****“ ЕООД към неговите контрагенти /в т.ч. и към жалбоподателя „*****“ ЕООД/ е намален посредством приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки и услуги, които не са действително доставени или извършени. Направен е извод, че се касае за привидни сделки, които не представляват доставки по смисъла на ЗДДС.

Последното потвърждава извода на ревизорите по настоящото ревизионно производство, че липсват както доказателства, че „*****“ ЕООД е производител на процесиите малини /в количества над 31 тона/, които фактурира на жалбоподателя, така и доказателства, че „*****“ ЕООД е придобило процесиите стоки от някой свой предходен доставчик или че притежава фактическа власт на друго основание при предоставяне на разпореждане върху процесиите стоки - малини, така че да може да предостави същите на дружеството жалбоподател.

-Съгласно § 1 т.4, буква „л“ от Допълнителните разпоредби на Закона за храните, пресните плодове, каквито са и малините, попадат в обхвата на закона. В тази връзка, за разлика от обикновените доставките на стоки, при търговията с храни, освен наличието на фактура, специалните правни норми изискват от производители, търговци и дистрибутори да отговарят на други условия, а именно регистрация или одобрение по реда на по чл.23 и следв. от Закона за храните. Целта на самия закон е да може във всеки един момент да се установи произхода на хранителния продукт. Тоест, когато става въпрос за доставки на храни, произходът на стоката следва да бъде безспорно установен. От друга страна всеки земеделски производител съобразно изискванията на чл.7 от Наредба №3 от 29.01 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделски стопани / ДВ,10/ 1999г./ следва да се регистрира по указания ред. По делото липсват данни „*****“ ЕООД с ЕИК ***** да е регистриран като земеделски производител.

- Относно събраните в хода на ревизията данни за извършен транспорт от Т. Т., Б.Я., лицата са дали идентични обяснения, а именно потвърдили са извършени превози на малини, които превози били реализирани по молба на лицето А.К.Т., като обясняват, че последният изкупувал малини в района на гр. Попово. Двете лица сочат, че възнаграждение за тази си услуга не са получавали и не са издавали документ за транспорта и услугата извършили на приятелски начала. На първо място не е достатъчно обясненията на трети лица да удостоверят реалното извършване на конкретна транспортна услуга, като за целта, когато едно лице извършва търговска сделка по смисъла на част III от ТЗ, законодателството изисква писмени по своя характер доказателства- товарителници, пътни листи, приемо-предавателни протоколи, заповеди за командировка, отчетни форми за горива и т.н. В случая подобни доказателства липсват, но дори да се приеме, че въпросните транспортни средства, стопанисвани от посочените две физически лица са влизали в базата на жалбоподателя „*****“ ЕООД в гр. Летница, то няма никакви доказателства, че стоката която са превозвали е малини, които са доставени именно от сочения за пряк доставчик „*****“ ЕООД.

-Аналогични са аргументите относно представените в хода на ревизията от жалбоподателя транспортни документи (фактури за транспортни услуги и товарителници към тях) за три извършени транспортни курса с нает от „*****“ ЕООД превозвач ЕТ „Илчо Илиев“ - за доставени малини на дати 12,13 и 16.06.2018 г., с общо количество 2 847 кг. И тук няма нито преки, нито косвени доказателства, че превозените от ЕТ „Илчо Илиев“ стоки - малини са с изпращач „*****“ ЕООД.

Допълнително, в противоречие с твърденията на жалбоподателя, липсват годни доказателства „*****“ ЕООД в качеството на превозвач да е било съпричастно към процесиите доставки на малини, по които се твърди, че доставчик е „*****“ ЕООД.

В тази връзка освен, че по делото е наличен отговор от „***** “ ЕООД, изпратен в хода на ревизията с изх. № 17693/21.08.2019г. / на л.208 и сл. по описа на ДОДОП от папка 2/, то в хода на делото бяха изискани от ТД на НАП Пловдив, офис ***** , данни дали „*****“ ЕООД е издавал през процесиите периоди фактури, които евентуално да установят извършвани транспортни услуги, както към дружеството -жалбоподател, така и към сочения пряк доставчик „*****“ ЕООД. От отговорът на ТД на НАП Пловдив се установява, че няма данни за каквито и да било търговски взаимоотношения между превозвачът „*****“ ЕООД и посочените дружества.

По настоящото дело по искане на жалбоподателя е представено писмено обяснение от Д.Й.К., като управител и собственик на „*****“ ЕООД, с вх. № 3724/08.10.2020г. по описа на АС Ловеч /на л. 211 от делото/, което съдът не прие с оглед забраната в хода на съдебното дирене да се събират свидетелски показания с писмени декларации, а след като свидетелят Д.Й.К. беше многократно призоваван за разпит пред съда, същият свидетел не се яви, поради което беше заличен.

По искане на жалбоподателя в съдебно заседание на 02.06.2021 г. беше допуснат свидетелят Й.Н.К. - баща на управителя на „*****“ ЕООД, поради отсъствие от страната на Д.Й.К., чиито показания съдът, макар и да кредитира, намира за непълни и общи.

Отделно, съгласно чл.1 от договора от 01.06.2018г. за изкупуване на селскостопанска продукция, по който „*****“ ЕООД е продавач, продавачът се задължава да произведе със собствени сили и средства, достави и продаде на купувача „*****“ ЕООД селскостопанска продукция - подробно описана по вид - /малини/; количество /40 тона/, качество /I/ от 400 дка площ.

По делото не е налично нито едно доказателство, че „прекият доставчик“ на жалбоподателя -„*****“ ЕООД е стопанисвал площи или че е ползвал по някакъв начин база в гр. Попово, от където се твърди, че тръгвал транспорта на процесиите малини.

По този начин от многобройните събраните по делото доказателства въобще не бе установено доставчикът „*****“ ЕООД да е произвел или придобил и респективно да притежава фактическа власт при предоставяне на разпореждане върху процесиите стоки - малини, така че да може да предоставят същите на дружеството жалбоподател. От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че е налице една привидност, чрез която се цели да се създаде документална следа за доставка.

С оглед гореизложеното, след като не са налице доказателства за реалното прехвърляне на правото на собственост на стоките /малини/ от страна на „*****“ ЕООД по процесиите фактури, обстоятелството, че жалбоподателят притежава фактури, които отговарят на изискванията на ЗДДС, и на множество други вътрешнофирмени за дейността му документи, не е достатъчно за да се признае правото на приспадане на получателя, при положение, че не е безспорно доказано настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Само по себе си посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в който смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, изразена в Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding BV срещу Staatssecretaris van Financien(C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000г. Schmeink& Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt ! Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. 1-06973).

Относно доставката на услуги:

Относно спорните доставки по фактури № 7/18.06.2018 г. и № 17/09.08.2018 г. издадени от „*****“ ЕООД с предмет „дадена комисионна за малини“ по делото не бе установена фактическа обстановка, различна от тази установена в хода на ревизията. Накратко, освен представения от страна на жалбоподателя договор за посредничество от 01.06.2018г., според който изпълнителят : „*****“ ЕООД организира изкупуването от името и за сметка на възложителя „*****“ ЕООД на малини, както и осигурява и организира транспорта на закупената суровина до фабриката на възложителя, няма никакви доказателства за неговото действително изпълнение. Дори при наличието на факта, че в преработвателното предприятие на жалбоподателя е влизала стока малини, превозвана от множество различни превозвачи, това по никакъв начин не доказва, че „*****“ ЕООД /при наличие на доказателства за липса на собствен и нает персонал/ е осъществил посреднически функции за набавяне на процесиите количества малини. Фактът, че последното дружество не притежава кадрови потенциал допълнително обосновава извода, че посреднически услуги за които се дължи заплащане на комисионно възнаграждения няма извършени от страна на соченото дружество.

По отношение на банковите плащания следва да се посочи, че плащането на цената по доставката не е компонент от фактическия състав за приспадане на правото на данъчен кредит, доколкото законът държи сметка за настъпването на данъчното събитие. В случая не се доказа именно изпълнението на претендирайите доставки (получаването на процесиите стоки и услуги), поради което без значение за спора са банковите извлечения, с които се цели да се докаже извършване на плащане.

Ето защо съдът намира, че органите по приходите законосъобразно са отказали право на приспадане на данъчен кредит с процесния РА на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС в размер на 15 584,74 лв., както и начислените във връзка с това лихви в размер на 1717,21 лв., поради което РА следва да бъде потвърден, а подадената жалба е неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени поисканите своевременно и действително направени разноски в размер на 1049 лева за юрисконсултско възнаграждение, видно от списък на разноски на ответника на л. 377 и л. 454 от делото, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

На основание гореизложеното и чл. 160, ал. 1 от ДОПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Летница, ул. „Никола Петков“ № 61, представлявано от управителя Е.С.Г., чрез адв. Н.Я. ***, съдебен адрес:***, срещу Ревизионен акт № Р-04001119002328-091-001/27.09.2019 г., потвърден изцяло с Решение № 173/11.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, с който: е отказаното право на приспадане данъчен кредит в размер на 15 584,74 лв., както и начислените във връзка с това лихви за просрочие в размер на 1 717,21 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК „*****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Летница, ул. „Никола Петков“ № 61, представлявано от управителя Е.С.Г., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново сумата от 1049 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дн. срок от съобщаването му на страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.

АДМ. СЪДИЯ:

Номер на акта:	73
Дата:	8 април 2022 г.
Съдия:	Йонита Цанкова Цанкова

Дело:	20197130700625
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	30 декември 2019 г.

Решение по дело №625/2019 на Административен съд - Ловеч

Съдържание на акта Свали акта