№ 234
гр. Русе , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло А. Йорданов
при участието на секретаря Радостина И. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло А. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200766 по описа за 2021 година
Образувано е по жалба на „Персонал Трейнинг” ЕООД, депозирана
против наказателно постановление № 18-001610/24.03.2021г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила,
материалния закон и изискването на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, относно
съдържанието на наказателното постановление, при липса на мотиви и при
несъобразяване с относимите факти и обстоятелства, поради и което същото
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Инвокират се твърдения, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, доколкото е налице и специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 КТ. На
последно място се релевират доводи, че при индивидуализацията на
наказанието административнонаказващия орган не е посочил как и въз основа
на кои отегчаващи отговорността обстоятелства е определил именно такъв
размер на имуществената санкция наложена на дружеството жалбоподател и
липсват мотиви в наказателното постановление в тази му част.
1
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния
си представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи и най-вече в частта, относно липсата на мотиви
от страна на административнонаказващия орган за това, как е била
определена именно наложената на жалбоподателя санкция.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба. В подкрепа на тази
своя теза инвокира доводи, че наказателното постановление е
законосъобразно и в хода на производството не са допуснати процесуални
нарушения. Във връзка с доводите в жалбата за маловажност се заема
становище, че не са представени доказателства за изпълнение на даденото
предписание, поради и което е невъзможно да бъде приложен състав за
маловажност. Във връзка с конкретния размер на санкцията се излагат
съображения, че същата е ориентирана към минимума и на дружеството са
съставени девет броя наказателни постановления, което е взето предвид,
както е взето предвид и че работникът е изпитвал финансови затруднения.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено
наказателното постановление. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство срещу дружеството
жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 18-001610 от
2
10.03.2021г., за това, че при извършена последваща проверка по спазване на
трудовото законодателство било констатирано, че дружеството
жалбоподател, в качеството му на работодател не е изпълнило задължително
предписание № 5, дадено с протокол с изх. № ПР2103117 от 11.02.2021г., а
именно „Работодателят да изплати начисленото трудово възнаграждение за
месец юни 2019 г., съгласно изработената от него ведомост на Н. И. С. на
длъжност „Офис мениджър“ в размер на 899,67 лева“ като срокът за
изпълнение на предписанието е бил до 25.02.2021г., включително. Въз основа
на тези факти, актосъставителят е приел, че същите осъществяват състав на
нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 26.02.2021г.
Даденото предписание не било оспорено по реда на АПК, съгласно
разпоредбата на чл. 405 КТ.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството не е депозирало
възражение срещу съставеният АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да
налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и
кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, а както гласните, така и писмените доказателствени
средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват
приетите за осъществили се факти от обективната действителност, досежно
състава на нарушението предмет на настоящото производство, а именно
неизпълнението да даденото на дружеството предписание.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно
3
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Събраните в хода на настоящото производство по делото
доказателства, не опровергаваха приетите за установени в АУАН фактически
констатации, а напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление и в същите са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията
в жалбата, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че НП не
отговоря на изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството жалбоподател е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана за неизпълнение на дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ
предписание.
4
По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата му и
да е отменено с влязъл в сила акт, поради и което, предписанието подлежи на
изпълнение на общо основание.
Именно неизпълнението на предписанието, осъществява състав на
нарушение по чл. 415 КТ. За реализиране административнонаказателна
отговорност на адресата на предписанието е необходимо да бъде установено,
наличието на дадено предписание и че същото не е било изпълнено в
указания срок, които обстоятелства в настоящото производство се доказват по
категоричен и несъмнен начин от събраните в хода на производството гласни
и писмени доказателства и писмени доказателствени средства.
Задължителното предписание е издадено от компетентен орган, в
рамките на неговите правомощия, с адресат дружеството жалбоподател, в
качеството му на работодател и същото е следвало да бъде изпълнено до
25.02.2021г., като към датата на съставяне на АУАН от доказателствата по
делото не се установява, същото да е било изпълнено. Не са представени
доказателства, същото да е изпълнено и към датата на приключване на
производството по обжалване на наказателното постановление.
Законосъобразността на самото предписание е предмет на друго
производство, с оглед разпоредбата на чл. 405 КТ, доколкото по своята
същност даденото предписание от страна на контролните органи,
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по
реда на АПК.
С оглед на това, доводи, свързани с постигната спогодба между
работодателят и работникът, по своята същност касаят законосъобразност на
самото предписание и са неотносими към предмета на доказване в
настоящото производство и законосъобразността на издаденото наказателно
постановление.
В настоящото производство правнорелевантен е факта на
неизпълнение на предписанието, като същото не следва да се подлага на
преценка, касаеща неговата законосъобразност.
В този смисъл са Решение от 31.01.2019г. на Административен съд –
Русе, постановено по КАНД № 314 по описа на съда за 2019г., Решение от
5
01.03.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД №
435/2016г., Решение от 12.10.2017г. на Административен съд – Русе,
постановено по КАНД № 434/2016г., Решение от 12.10.2017г. на
Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 436/2016г. и Решение
от 24.03.2015 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 62
по описа на съда за 2015г.
Не са налице предпоставките да бъде приложена разпоредбата на
чл.415в, ал. 1 КТ.
За да бъде приложена същата, законодателят е предвидил
кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно да се касае за
нарушение, което да е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници
и служители.
Дружеството не е изпълнило даденото му предписание, касаещо
заплащането на трудовото възнаграждение на работника за месец юни 2019г.
По делото не са представени доказателства, да е налице такова изпълнение,
както към момента на съставянето на АУАН, така и към момента на издаване
на наказателното постановление, поради и което не е налице първата
предпоставка за приложение на чл.415в, ал.1 КТ, за да се преквалифицира
деянието като маловажно. Не са представени доказателства за изпълнение на
същото и към настоящия момент.
В този смисъл е Решение от 25.05.2016г. на Административен съд –
Русе, постановено по к.н.а.х.д. № 143 по описа на съда за 2016г.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен
случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК,
приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които
да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид. Отделно от това от деянието са настъпили вредни
последици за работника, поради и което според настоящия съдебен
нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” и
6
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.
Основателни са доводите на дружеството жалбоподател, във връзка
с индивидуализацията на наложената на дружеството имуществена санкция.
Доколкото в оспореното наказателно постановление
административнонаказващият орган не е изложил мотиви, обусловили
налагането на санкция в посочения размер от 2000 лева, то наказателното
постановление в неговата санкционна част следва да бъде изменено, като
размерът на имуществената санкция следва да бъде намалена от 2000 лева до
минимално предвиденият в санкционната разпоредба размер, а именно 1500
лева. Липсата на мотиви относно определянето на размера на
административното наказание препятства съдебния контрол, във връзка със
спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН от страна на
административнонаказващия орган. В тази връзка в наказателното
постановление административнонаказващият орган единствено е посочил
декларативно, че е съобразил изискванията на чл. 27 ЗАНН, без да изложи,
каквито и да било мотиви, защо е определил имуществена санкция в
конкретния размер. С оглед невъзможността този порок да бъде саниран в
хода на производството по обжалване на наказателното постановление и при
доказаност на нарушението, то на основание чл. 27, ал. 5 ЗАНН следва да
бъде намален размерът на наложената имуществена санкция до предвидения
в санкционната разпоредба минимум, който е именно 1500 лева.
В този смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в
наказателното постановление, при определяне размера на санкцията е и
практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от
27.02.2019г., постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г.
постановено по КАНД № 7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по
КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г.
С оглед обстоятелството, че дружеството жалбоподател не е
претендирало разноски, нито с жалбата, нито в хода по същество и не е
представило доказателства за извършването на такива, то разноски в полза на
същото не следва да бъдат присъждани, въпреки уважаването на направеното
с жалбата искане за изменение на наказателното постановление в неговата
санкционна част.
7
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-001610/24.03.2021г.,
издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
„ПЕРСОНАЛ ТРЕЙНИНГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление град Русе, ул. „Петрохан“ № 73, вх. 4, ет. 3, ап. 7, на основание
чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за
нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ., като НАМАЛЯВА, размера на
„имуществената санкция” от 2000 (две хиляди) лева на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8