№ 1974
гр. Варна , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100501345 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Гаранционен
фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, срещу решение №260357/08.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1699/2020 г. на ВРС, с коeто са отхвърлени предявените от него
срещу ЯНЧ. ИЛ. ЯНЧ., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. ********* № ** искове с
правно основание чл.288, ал.12 вр. ал.1, т.2, б. А КЗ/отм./, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 5432 лева, от която: 5000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и 3 лева обезщетение за имуществени вреди,
изплатено на Б.Р.Р., като водач на мотопед «Джилера Рънер» с рег. № В 4463 М, и 429лева
представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди на М.Т.П., като собственик
на мотопед «Джилера Рънер» с рег. № В 4463 М, причинени вследствие на ПТП настъпило
на 10.04.2015г. около **00ч. в гр. Варна по бул. „Света Елена“ до дом № 11 в ж.к. Владислав
Варненчик по вина на ответника като водач на л.а. «Форд галакси» с рег. № В 6098 НК
управляван без задължителната застраховка «Гражданска отговорност», ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска– 10.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението/, на основание чл.288, ал.12 вр. ал.1, т.2, б. А
КЗ/отм./.
Въззивникът се позовава на допуснато от ВРС съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в неупражнено правомощие за служебно допускане на експертиза за
установяване на механизма на ПТП, вида и естеството на вредите и техния размер, с оглед
задължението на съда да следи за прилагане на императивната правна норма на чл.45 от
ЗЗД. Поддържа доводи за необоснованост на решението и за неправилност на доклада в
частта, с която на ищеца е указано, че не сочи доказателства, че определеният размер на
обезщетенията е съответен на причинените вреди. Излага, че всички релевантни за спора
1
обстоятелства се установяват от представените с исковата молба писмени доказателства по
ликвидационната преписка, които не са оспорени от ответника и се ползват с обвързваща
доказателствена сила, тъй като ГФ е създадена със закон структура, която е със строго
регламентирани функции и процедури по определяне и изплащане на обезщетения на
пострадали от ПТП. Счита, че незачитането на проведената от ГФ нормативно
регламентирана процедура противоречи на императивни правни норми по чл.288, ал.6 и 7,
вр. чл.273 от КЗ (отм.). Поддържа, че се касае за съществени процесуални нарушения, при
което делото е останало неизяснено от фактическа страна и това се е отразило върху
правилността на решението във връзка с обезпечаване правилното прилагане на
императивната правна норма на чл.45 от ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Направеното във въззивната жалба оплакване за неправилност на доклада по чл.146,
ал.2 от ГПК всъщност не представлява същинско възражение срещу доклада, тъй като се
свежда единствено до изразено несъгласие с формирания от съда извод по съществото на
спора за недоказаност на релевантни за спора факти. В първото съдебно заседание липсва
възражение на ищцовата страна относно непълнота, неправилност или неяснота на доклада.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад, кореспондира на процесуалните
действия на страните в хода на размяната на книжата. Разпределението на доказателствената
тежест е пълно, правилно и кореспондиращо с доказателствения материал, включително
досежно фактите, за които страните не сочат доказателства. При произнасянето си по чл.146,
ал.2 от ГПК съдът е длъжен да даде указания на страните дали сочат доказателства за
релевантните за спора факти, а не дали представените такива са годни да ги установят, тъй
като това е въпрос по съществото на спора. С оглед изложеното не се налага допълване или
промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно
разпределяне на доказателствената тежест. Не се констатира необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от
страните.
Направените във въззивната жалба доказателствени искания за разпит на свидетели,
изискване на наказателно производство, допускане на ССЕ и на комплексна СМАТЕ се
явяват недопустими по аргумент от чл.266 от ГПК. Същите са можели да бъдат направени в
първата инстанция, а недопускането им не се дължи на процесуално нарушение на съда, тъй
като извън хипотезата на чл.162 от ГПК съдът не дължи служебно събиране на
доказателства. Установяването на правопораждащия фактически състав на материално
право, бил той регламентиран с императивни правни норми, е изцяло в тежест на ищеца.
Правилното приложение на императивна правна норма по смисъла на ТР 1/09.12.2013г. на
ВКС, е въпрос по съществото на спора, който подлежи на разглеждане в рамките на
преценката дали спорът е субсумиран под съответния материален закон и е разрешен в
съответствие с него. С оглед изложеното възможността за ангажиране на посочените
доказателства е преклудирана, поради което искането за допускането им следва да бъде
оставено без уважение на основание чл.266, ал.1 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от Гаранционен
2
фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, срещу решение №260357/08.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1699/2020 г. на ВРС, с коeто са отхвърлени предявените от него
срещу ЯНЧ. ИЛ. ЯНЧ., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. ********* № ** искове с
правно основание чл.288, ал.12 вр. ал.1, т.2, б. А КЗ/отм./, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 5432 лева, от която: 5000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и 3 лева обезщетение за имуществени вреди,
изплатено на Б.Р.Р., като водач на мотопед «Джилера Рънер» с рег. № В 4463 М, и 429лева
представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди на М.Т.П., като собственик
на мотопед «Джилера Рънер» с рег. № В 4463 М, причинени вследствие на ПТП настъпило
на 10.04.2015г. около **00ч. в гр. Варна по бул. „Света Елена“ до дом № 11 в ж.к. Владислав
Варненчик по вина на ответника като водач на л.а. «Форд галакси» с рег. № В 6098 НК
управляван без задължителната застраховка «Гражданска отговорност», ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска– 10.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението/, на основание чл.288, ал.12 вр. ал.1, т.2, б. А
КЗ/отм./.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.06.2021г. от
15,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника Гаранционен фонд, гр. София
допускане на гласни доказателства, изискване на наказателно производство, допускане на
ССЕ и на комплексна СМАТЕ, на основание чл.266, ал.1 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3