№ 21506
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110140947 по описа за 2025 година
Предявени по реда чл. 422, ал.1 ГПК са установителни искове с правно
основание чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 79, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Претендира се да бъде признато за установено, че ответникът Б. А. Р. дължи на
ищцовото „К.“ ООД сумата 618,33 лева - главница по Договор за кредит №
**********/12.04.2024 г., ведно със законна лихва от 04.02.2025 г. до изплащане
на вземането, сумата 67,18 лева - договорна лихва за периода от 12.04.2024 г. до
12.01.2025 г., сумата 5,12 лева - мораторна лихва за периода от 13.01.2025 г. до
03.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, ведно с Разпореждане №145563/18.09.2025 г. по
чл. 247 от ГПК, по ч. гр. дело №7117/2025 г. по описа на СРС.
Ответникът признава исковете и настоява да се намали адв.
възнаграждение на ищеца до справедлив размер.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1,т. 3 и т. 4 от ГПК, приети са за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички правнорелевантни факти за възникване на
предявеното право на парично вземане на ищеца. При това положение и след
преценка на съда по чл. 7, ал. 3 от ГПК искове се явяват основателни.
Съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати сторените от ищеца съдебни разноски за платени държавни такси и
възнаграждение на адвокат. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Ответникът настоява да бъде намалена разноската за правна помощ на ищеца,
който претендира по 400 лв. за исково и заповедно производство. От ч. гр. дело
№7117/2025 г. по описа на СРС се установява, че по заявление на ищцовото
1
дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за сумите, предмет на настоящото исково производство, срещу чиято
дължимост в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът и ответник е възразил, че
изцяло не дължи изпълнение, с оглед на което предявени установителните
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. В срока по чл. 414а от ГПК ответникът
не е платил сумите по заповедта, а е заявил възражение по чл. 414 от ГПК за
тяхната недължимост, което се оказва неоснователно. Ответникът е предупреден
за евентуалните неблагоприятните правни последици, съгласно указанията на
съда, обективирани в заповедта за изпълнение, че при неоснователно
възражение може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в
заповедта. За преценка справедливия размер на възнаграждението на адвоката,
съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024
г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл.
633 от ГПК. При определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат
да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски.
Следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на
производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. Съдът,
предвид защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на
спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат
извършени от адвоката, без явяване в открито съдебно заседание, приема, че
платеното е необходима и разумна разноска. Ето защо ответникът трябва да
заплати на ищеца сумата общо 851,50 лв. за съдебни разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. А. Р., с ЕГН:**********, дължи
на „К.“ ООД, с ЕИК:***********, на основание чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 от
ЗПК, във вр. чл. 79, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата 618,33 лева - главница по
Договор за кредит № **********/12.04.2024 г., ведно със законна лихва от
04.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 67,18 лева - договорна лихва за
периода от 12.04.2024 г. до 12.01.2025 г., сумата 5,12 лева - мораторна лихва за
периода от 13.01.2025 г. до 03.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ведно с Разпореждане
№145563/18.09.2025 г. по чл. 247 от ГПК, по ч. гр. дело №7117/2025 г. по описа
на СРС.
ОСЪЖДА Б. А. Р., с ЕГН:**********, да заплати на „К.“ ООД, с
ЕИК:***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 851,50 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №7117/2025 г. и гр. дело №40947/2025 г., и двете
по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2