МОТИВИ
към Присъда № 73 от 07.11.2019 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 544 по
описа за 2019
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимите
С.М.В. *** и В.Т.С.,*** обвинителен акт, с който на същите са предявени обвинения
за извършени престъпления съответно срещу първия по чл. 217, ал. 4,
вр. ал. 2 от Наказателния кодекс – за това, че на 26.05.2017 г. в град Хасково,
в качеството му на законен представител - настойник на поставената под пълно
запрещение Т.М.В. с ЕГН: ********** ***, съзнателно действал против законните
интереси на представляваната от него В., като се разпоредил /продал/ с имоти на
В., а именно: Апартамент № ****; Апартамент № ****; Гараж № 1 с идентификатор
№***, находящ се в гр.Хасково, *** и Поземлен имот с идентификатор №***,
находящ се в гр.Хасково, кв. „**“ с трайно предназначение на територията -
урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, като от
деянието са последвали значителни щети на обща стойност 114 500 лева и по чл.
311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс срещу втората - за това,
че на 26.05.2017г. в гр. Хасково, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице - Нотариус с район на действие Районен
съд-гр.Хасково, регистриран в Нотариалната камара под №**, в кръга на службата
си съставила официални документи, като отделните деяния са извършени както
следва: на 26.05.2017 г. в кръга на службата си съставила официален документ -
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 159, том I, рег. № 2830,
нот.дело №152/2017 г. по описа на същия, а именно: Апартамент № ***, в който
удостоверила невярното обстоятелство, че при тази покупко-продажба
/разпореждане/ са изпълнени особените изисквания на закона, в случая
изискването на чл. 165, ал.4, вр. чл. 130, ал. 3 от СК, а именно, че при
извършването на действия на разпореждане с посочения недвижим имот от страна на
С.М.В. с ЕГН:********** е налице разрешение на Районен съд - гр.Хасково за това
разпореждане, при положение, че такова не е било налице; на 26.05.2017 г. в кръга на службата си съставила официален документ
- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 160, том I, рег. №
2831, нот. дело № 153/2017 г. по описа на същия, а именно: Апартамент ****, в
който удостоверила невярното обстоятелство, че при тази покупко-продажба
/разпореждане/ са изпълнени особените изисквания на закона, в случая
изискването на чл.165, ал.4, вр. чл.130, ал. 3 от СК, а именно, че при
извършването на действия на разпореждане с посочения недвижим имот от страна на
С.М.В. с ЕГН: ********** е налице разрешение на Районен съд - гр.Хасково за
това разпореждане, при положение, че такова, не е било налице; на 26.05.2017 г. в кръга на службата си
съставила официален документ - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №161, том I, рег.№2832, нот.дело №154/2017 г. по описа на същия, а именно:
Поземлен имот с идентификатор №*** с трайно предназначение на територията -
урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, в който
удостоверила невярното обстоятелство, че при тази покупко-продажба /разпореждане/
са изпълнени особените изисквания на закона, в случая изискването на чл.165,
ал.4, вр. чл.130, ал. 3 от СК, а именно, че при извършването на действия на
разпореждане с посочения недвижим имот от страна на С.М.В. с ЕГН: ********** е
налице разрешение на Районен съд - гр.Хасково за това разпореждане, при
положение, че такова, не е било налице; на 26.05.2017 г. в кръга на службата си
съставила официален документ - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №162, том I, рег.№2833, нот.дело №155/2017 г. по описа на същия, а именно
гараж №** с идентификатор №***, находящ се в ****в който удостоверила невярното
обстоятелство, че при тази покупко-продажба /разпореждане/ са изпълнени
особените изисквания на закона, в случая изискването на чл.165, ал. 4, вр. чл.
130, ал. 3 от СК, а именно, че при извършването на действия на разпореждане с
посочения недвижим имот от страна на С.М.В. с ЕГН: ********** е налице
разрешение на Районен съд - гр.Хасково за това разпореждане, при положение, че
такова, не е било налице, с цел да бъдат използвани тия документи /нотариални
актове/ като доказателство за тия обстоятелства.
В проведено разпоредително заседание
по делото на 11.06.2019 г., лицето посочено като пострадало в обвинителния акт
от деянието по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК – Т.М.В. ***, действаща чрез
назначения особен представител – адв. М.Д.Г. *** е конституирана в качеството
на частен обвинител по делото и приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от същата чрез особения представител против подсъдимия Т.М.В.
граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 114
500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл.
217, ал. 4, вр. ал. 2 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на деянието
- 26.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, съответно същата е
конституирана в качеството ѝ на граждански ищец по делото.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково, представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на
съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено по отношение на всеки от подсъдимите и
счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то било
доказано по несъмнен начин съобразно
квалификацията, сочена в обвинителния акт за всяко от
деянията. След анализ на установената фактическа обстановка, въз основа на
приобщените писмени и гласни доказателства счита, че не съществувал никакъв
спор, че подс. С.М.В. на 26.05.2017г. действал при сключването на четири
отделни разпоредителни сделки, оформени като покупко - продажби с нотариални
актове, съставени от подсъдимата В.С., в качеството си на законен представител
- настойник на пострадалата Т.В.. При сключването
на тези сделки, същият бил прехвърлил от името на Т.В. всичките й недвижими
имоти на своя баща - свидетелят М.В.М.. Тези сделки били в разрез със законните
интереси на пострадалата на няколко основания, които подробно аргументира,
акцентирайки на особеното качество на купувача по сделките на липсата на
действително платена цена за имотите, като частично внесената впоследствие сума
била единствено за целите на процеса. Излага конкретни съображения и по въпроса
страдат ли тези сделки от определени пороци, които да ги правят нищожни или унищожаеми,
съответно настъпил ли е вещнотранслативният ефект от гледна точка довършеността
на деянието по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 1 НК, съответно размера на настъпилите
щети. И всичко това на фона на липсата на издадено разрешение от Районен съд –
Хасково за извършване на действия на разпореждане с имущество на поставеното
под пълно запрещение лице, каквато процедура пред съда била инициирана от подс.
С.М.В., предвид невъзможността пострадала сама да извършва валидни правни
действия, с оглед отказа на свид. Д.С., в качеството ѝ на нотариус да
удостовери. Излага конкретни съображения, освен за обективната страна на
деянието, в това число и за щетите и аргументиране на начина, по който се
определя техният размер, така също и за субективната, в контекста на знанието
на подсъдимия за липсата на разрешение от районния съд за разпореждане със
сделки на поставената под пълно запрещение Т.М.В. и обсъждането на правни
възможности с лица, упражняващи юридическа професия и целенасочената,
последваща абдикация от отговорностите на подс. С.М. като настойник на
поставената под запрещение Т.В., заявявайки ползването на социална услуга, след
разпореждане с нейното имущество в търсене на възможност да се отърве от
ангажиментите си спрямо нея и да я предаде на грижите на държавата. В този
смисъл, счита че наказанието следвало да бъде определено при условията на чл.
54 от НК. За постигане целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК, намира
за адекватно наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца,
като в случая приложение следвало да намери института на чл. 66, ал. 1 от НК и
изпълнението на наказанието да се отложи с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Счита, че следвало да се наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева. Ако съдът счете, че обвинението по чл. 217, ал. 4
от НК не е доказано, то пледира за съобразяване и с разпоредбата на чл. 218б,
ал. 1 от НК, като в случая била налице и били изпълнени хипотезите на чл. 49, ал. 1 от НПК и на основание чл.
49, ал. 2 от НПК наказателното
производство не можело да бъде прекратено, а наказанието отново следвало да се
определи по правилата на чл. 54 от НК,
като аргументите на прокурора за вида и размера на наказанието са
същите. По отношение на подсъдимата В.С., предадена на съд за извършено
престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, прокурорът поддържа
изцяло обвинението във вида, в който е предявено, като намира същото за
безспорно доказано, както от обективна така и от субективна страна. Акцентира
на същността на публичната функция, дефинираща качеството на длъжностно лице –
нотариус и излага подробни и конкретни съображения за характера на дейността на
нотариуса при осъществяване на възложената му публична функция и задълженията,
които носи в тази връзка и конкретно при изповядане на процесните четири сделки
с имотите на пострадала Т.М.В.. Набляга
на това, че тезата, лансирана от защитата за характера на фразата, включена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно, че са спазени особените
изисквания на закона била „куха“ фраза, която е останала от 50-те години, се
явявал несериозна, след като самият нотариален акт по своята структура и
съдържание бил строго формален, не съдържал никакви излишни описателни или
„кухи“ фрази. В законите, които уреждали прехвърляне, учредяване или изменение
на вещни права били предвидени редица специфични изисквания, като дава и
конкретни примери. С удостоверяване на обстоятелството, че в конкретния случай
били спазени особените изисквания на закона, като е била наясно, че не са,
подсъдимата В.С. била осъществила от обективна страна състава на престъплението
по чл. 311, ал. 1 от НК, а че е била наясно, че тези особени изисквания не са
изпълнени за всяка една от четирите сделки, не се спорело. Твърденията на
подсъдимата, че се била предоверила на клиента си и насочване на проблема към
професионалните качества на свидетеля Х.М. като оправдание за собствените й
грешки, пък не можело, според прокурора, да изключат отговорността й в случая.
От субективна страна счита, че всяко едно от деянията, включени в състава на
продължаваното престъпление било извършено виновно, при форма на вина пряк
умисъл. Налице била и специалната цел от
субективна страна, а именно съставените документи да бъдат използвани като
законът не изисква тази цел да е постигната, тъй като престъплението било на
просто извършване. Предвид изложеното, предлага съдът да признае подс. В.С. за
виновна, а при индивидуализацията на наказанието, счита че същото следвало да
се определи при приложението на чл. 55 от НК, а именно при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които подробно
характеризира и счита, че наказание „Пробация“ със задължителни пробационни
мерки - регистрация по настоящ адрес за срок от 10 /десет/ месеца и
периодичност два пъти седмично, както и задължителни срещи с пробационен
служител за срок от 10 /десет/ месеца щели да изпълнят целите на наказанието,
предвидени в чл. 36 от НК. По отношение на предявения граждански иск моли съда
да бъде уважен изцяло и в случай, че бъдат признати за виновни и двамата
подсъдими следвало да бъдат солидарно осъдени да заплатят направените по делото
разноски.
Назначената за особен представител на
пострадалата Т.М.В. – адв. М.Г. *** и повереник на същата в качеството ѝ
на частен обвинител и граждански ищец поддържа обвинението, повдигнато на подс.
С.М.В.. Счита, че подсъдимият бил осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 217, ал.4, вр. ал. 2 от НК, след като на
26.05.2017г. в гр. Хасково, в качеството си на законен представител-настойник
на поставената под пълно запрещение Т.М.В., съзнателно бил действал против
законните й интереси като се е разпоредил с имотите на В., а относно вида и
размера на наказанието се солидаризира с предложеното от прокуратурата. Пледира
за уважаване на предявения граждански иск по чл. 45 от ЗЗД в пълен размер,
който бил доказан по основание и размер, като излага конкретни съображения в
тази насока.
Защитникът на подсъдимите С.М.В. и
В.Т.С. – адв. М.Р. пледира за невинност и на двамата ѝ подзащитни. Моли,
при произнасянето на присъдата да се вземе предвид, че в случая със запознаване
с внесения обвинителен акт у нея оставал горчив привкус, че макар правото да е
изкуство за доброто и справедливото, този древен принцип в случая не бил
постигнат при повдигане на обвинението. Счита, че това, което било извършено от
подсъдимия С.М.В. като обективни действия би могло да се каже, че покривало
състава на престъплението по чл. 217, ал. 2 от НК, но категорично моли съда да приеме, че
умишлен състав на това престъпление, нямало, тъй като деянието било възможно
при пряк умисъл и при изричното съзнание, че се увреждат интересите на
представлявания, каквото на било налице от страна на нейния подзащитен. Сочи,
че действията на подс. С.М.В. били продиктувани от изричното, многократно
заявявано пред него, пред други лица, разпитани като свидетели, които заявено
желание на Т.В. да прехвърли цялото си имущество, което притежава на настойника
си при опасението, че държавата щяла да ги вземе, оценено през призмата на
нейното съзнание и през призмата на липсата на юридическа култура у подсъдимия
по въпросите за наследяването. Освен това, именно Т.В. желаела да бъде
настанена в социално заведение и това било причината подсъдимият Т. В. да заяви
ползването на социална услуга. Затова смята, че извършеното от него като актове
на правно разпореждане с имуществото на Т., не съдържало в себе си умисъл за
съзнателно увреждане на това лице, като излага конкретни доводи за оборване
тезата на прокуратурата, включително такива основани на факта, че в продължение
на дълги години, единствен и без користна цел подс. С.В. помагал на бившата си
съпруга, откъдето користният мотив за извършване на деянието не намирал опора в
доказателствените източници. По отношение на подзащитната ѝ В.С., с още
по-голяма категоричност пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Обвинение било за лъжливо документиране, а инкриминираната лъжлива фраза била
„спазени особените изисквания на закона“, но счита, че не можело да бъде внесено
като елемент на невярно фактическо твърдение една бланкетна фраза, която
изначално не можела да бъде израз -
граматически и легален на лъжливо документиране. Това не било внасяне на факт,
това било бланкетна фразеология. Не било отражение на истинен или на неистинен
факт. Още по-съществено било това, че в диспозитива на обвинението за всяко
едно от престъпленията по чл. 311 от НК, било записано че подсъдимата В.С. била съставила документ „в който удостоверила
невярното обстоятелство, че при тази покупко-продажба са изпълнени особените
изисквания на закона, в случая изискването на чл. 165, ал. 4 вр. чл. 130, ал.
3, а именно, че при извършването на
действия“ - след „особените изисквания
на закона“, но никъде в нито един от четирите нотариални акта, тази фраза не
съществувала, поради което нямало лъжливо документиране. Счита, че било
допуснато нарушение от подсъдимата, но не бил налице обективният елемент на
състава на престъплението по чл. 311 НК, като не всяко нарушение съставлявало
престъпление, а за деянието в случая се носела отговорност по Закона за
нотариусите и нотариалната дейност. Освен от обективна страна, деянието не било
доказано и от субективна, липсвала престъпна цел. Единствената цел била да се
услужи на възрастния човек с убеждението, че този документ - разрешението на
съда съществувал в правния мир, че този документ до края на работния ден, та
дори и до момента, в който тя била длъжна да занесе в Служба по вписванията
сделките за вписване, щял да бъде наличен, като се излагат подробни и конкретни
съображения в тази насока.
Подсъдимият
Т. М.В. ***, редовно призован, се явява лично и заявява,
че разбира обвинението, което му е предявено, но не се признава за виновен по
него. Дава подробни обяснения по случая, а при упражняване на
правото му на лична защита заявява, че се придържа към заявеното от защитника
по делото. При упражняване на правото си на последна дума, иска от съда да бъде
оправдан, тъй като самият той бил подведен и се чувства невинен по случая.
Подсъдимата В.Т.С. ***, редовно
призована, се явява лично и също заявява, че разбира обвинението, което ѝ е предявено, но не се признава за виновна по него. Дава
подробни обяснения по случая, а при упражняване на правото си на лична защита
се придържа към изложеното от защитника по делото. Добавя, че съобразно практиката, съобразно теорията,
лъжливо документиране съществувало тогава, когато в официалния документ се
внасяли факти и обстоятелства, които не съществували обективно в правния мир.
Това не било осъществено и не бил консумиран този състав. Признава, че
нарушение била извършила, но то се преследвало по гражданскоправен ред. При
упражняване на правото си на последна дума, моли съда да бъде оправдана, тъй
като се чувствала абсолютно невинна по случая
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.М.В. е роден
на *** ***, ****
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 1208,
издадена от Районен съд – Хасково на 21.11.2017 г., подсъдимият Т. М.В. не е
осъждан, след като е реабилитиран за осъждането си по НОХД № 642 по описа на РС
– Хасково за 1979 г., а за осъждането му по НОХД № 629 по описа на ХРС за 1979
г. е амнистиран. От събраните за подсъдимия характеристични данни се
установява, че същият няма регистрирани криминални прояви, освен тези, за които
са постановени съдебни актове по цитираните по – горе наказателни дела. Лицето
се ползва с добро име в района, в който живее.
Подсъдимата В.Т.С. е родена на
***г***, *****
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 189, издадена от Районен съд – Хасково на
20.02.2018 г., подсъдимата В.Т.С. не е осъждана. От събраните за нея
характеристични данни се установява, че за същата има заведени ЗМ за деяния по
чл. 311 и чл. 313, ал. 2 от НК. Няма данни да е нарушавал обществения ред, не
поддържа контакти с лица от криминалния контингент.
Установено в хода на съдебното
следствие е, че подсъдимият С.М.В. и Т.М.В. били съпрузи до 05.12.1986г.,
когато с Решение № 0517 от същата дата, постановено от Районен съд - Хасково,
брака им бил прекратен. От 1994 г. по отношение на пострадалата била установена
водеща диагноза “Параноидна щизофрения, непрекъснато протичане с прогресивен
ход“ с 84 % степен на увреждане, респ. трудова неработоспособност. През време
на брака, сключен между Т.М.В. и С.М.В. е родено детето им – М. С. В., който
също имал здравословни проблеми и бил настанен в институция за пълнолетни лица
с психични разстройства. Към дата 06.06.2017 г. родителите на Т.В. – М. Д. В. –
баща, С.К.В. – майка и Д.М.В. били починали. Подсъдимият С.М.В., към същата дата,
бил женен за лицето А. В. Н., гражданин на Руската федерация, като бракът между
тях /четвърти за подсъдимия/ бил сключен на 21.12.2016 г. в град Хасково, за
което бил съставен Акт за сключен граждански брак № 0398 от същата дата от
Община Хасково. Освен детето М. В., подсъдимият имал и друго дете, също
пълнолетна към момента – С. С. М., родена на *** г.
Преди процесната дата /26.05.2017г./
Т.М.В. притежавала четири недвижими имота на територията на град Хасково, както
следва: апартамент № ****, придобит от същата на 17.10.1990 г., с Договор за
покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ на 17.10.1990
г. със СД „Изграждане на жилищни системи“, град Хасково, т.е. след развода й с
подс. Т. В.; апартамент № ******, въз основа на покупко – продажба с Договор за
продажба на недвижим имот от 22.12.1993 г.;
гараж № ***с идентификатор №****, находящ се в *****, придобит на
22.12.1993г. и поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в **** с трайно
предназначение на територията - урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско
застрояване. Т.М.В. живеела сама в двустайния си апартамент № **(собствен преди
26.05.2017 г.), находящ се в гр. ***. Същата била трудно подвижна, без близки,
след като майка ѝ, баща ѝ и сестра ѝ били починали.
Получавала помощ и подкрепа единствено от бившия си съпруг - подс. С.М.В.,
изразяваща се в закупуване на хранителни продукти, лекарства, помощ при
поддържане на личната й хигиена, почистване на жилището ѝ, често и
финансово подпомагане при задоволяване на нуждите ѝ, тъй като размерът на
доходите ѝ бил оскъден, предвид факта, че получавала пенсия по болест в
размер на 200.53 лева, след като била преосвидетелствана с Експертно решение на
ТЕЛК № 3253 от 25.11.2016 г. с 84% трудова неработоспособност с водеща
диагноза: „Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане с прогресивен
характер, АХ – II ст.“. Последният бил подпомаган при осъществяване на
грижите от свои близки – брат си – свид. И.М.В., но въпреки това се налагало
често да ангажира свои лични усилия, време и ресурси. От брака си с подсъдимия
Т.М.В., както вече бе посочено по – горе имала син - лице с увреждане с водеща
диагноза „Параноидна шизофрения“ със 100 % степен на увреждане, респ. трудова
неработоспособност, настанено в специализирана институция - Дом за пълнолетни
лица с психически увреждания - с. Р., общ. Т..
През пролетта на 2016 г. подс. С.М.В.
взел решение да продаде имотите на бившата си съпруга Т.М.В., за да не „останат
на държавата“, с и след като считал, че волята на самата нея е такава. За целта
считал, че следвало да бъде упълномощен от Т.М.В.. В изпълнение на решението
си, през пролетта на 2016г., подсъдимият С.В. посетил кантората на Д.С.,
регистрирана като Нотариус, рег. № **на Нотариалната камара с район на действие
РС – Хасково, разпитана в качеството на свидетел по досъдебното производство в
съдебна фаза. Същият поискал от свид. Д.С. да състави пълномощно за
разпореждане с един от недвижимите имоти на Т.М.В., а именно апартамента
ѝ, находящ се в ****, като обяснил, че бившата му съпруга е болна и
неподвижна, и по тази причина трябвало да се отиде до жилището, което
обитавала, а именно апартамента на посочения по – горе адрес, за да подпише
същата пълномощното. Свид. Д.С. се съгласила и отишла заедно с подс. С.В. в апартамента
на Т.М.В.. При посещението в жилището, обитавано от последната, свид. Д.С.
установила видимо лошото здравословно състояние на Т.В. и „ужасно мизерните
условия“ на живот, който същата водела и попитала подсъдимия С.В. дали лицето
страда от заболяване, а след утвърдителния отговор, който получила, свид. Д.С.
поискала да прегледа епикриза за В.. От представените ѝ документи,
установила, че същата страда от психична болест - ,,Параноидна шизофрения“.
Констатирайки това обстоятелство, свид. Д.С. категорично отказала да състави
пълномощното и унищожила документите, които била подготвила за целта.
Развитието на събитията обаче не
отказало подсъдимия С.В. от първоначалната му цел, и същият запитал я попитал
какъв е реда да „управлява“ имотите на бившата си съпруга, за да не я измами
някой. Свидетелят Д. С. му разяснила, че
първо трябва да стане настойник на бившата си съпруга Т. В.. Тогава подс. С.В.
поискал информация за адвокат, който да задейства процедурата за учредяване на
настойничество и свид. Д.С. го насочила към свид. Х.М.,***. Подсъдимият С.В. се
свързал със свид. Х.М. и му обяснил за намеренията си и за обстоятелствата
около здравословното състояние на бившата си съпруга, а именно, че същата е
психично болна и страда от шизофрения, както и че нотариус Д.С. отказала
заверяването на исканото от него пълномощно. Освен това, подсъдимият споделил
на свид. Х.М., че бърза да се разпореди с имотите на бившата си съпруга Т.М.В.,
както и че тя искала да му ги даде, за да не останат след време в полза на
държавата. Свидетелят Х.М. обяснил на подс. С.В., че трябва да се водят две
отделни дела /охранителни производства/, първото от които за поставяне под
запрещение на Т.М.В., а второто - за предоставяне на разрешение от съда за
разпореждане с имотите на частния обвинител и граждански ищец Т.В..
Така, през пролетта на 2016 г.
подсъдимият, чрез адв. Х.М. предявил против Т.М.В. иск с правно основание чл.
5, ал. 1 от Закона за лицата и семейството, съдържащ твърдения, че бившата му
съпруга страдала от „параноидна шизофрения“ с определена 84 %
неработоспособност и не разбирала свойството и значението на действията си,
поради което поискал от съда да бъде поставена под пълно запрещение. При
предявяване на иска, свид. Х.М. изрично обяснил на подс. С.В., че наближавала
съдебната ваканция и по всяка вероятност делото щяло бъде насрочено през месец
септември 2016 г. след приключването ѝ. След насрочването на делото,
същото било разгледано от Окръжен съд - Хасково, и с Решение №336/11.10.2016 г.
по гр.д. № 340/2016 г. по описа на съда, влязло в сила на 12.11.2016 г., било
постановено поставянето на Т.М.В. под пълно запрещение. След влизане в сила на
цитираното съдебно решение, подс. С.В. депозирал молба до Кмета на Община
Хасково от 02.12.2016 г., с която поискал да бъде назначен за настойник на
Т.М.В.. Органът по настойничество и попечителство към Община Хасково разгледал
молбата на обвиняемият и видно от Удостоверение № 106/14.12.2016 г. на
основание чл. 156 от Семейния кодекс го определил с Протокол от 14.12.2016 г.
за настойник на поставената под пълно запрещение Т.М.В. - ЕГН **********. За
заместник – настойник бил определен братът на подсъдимия С.М.В. - свид. И.М.В.,
а като съветници в учредения настойнически съвет били включени свидетелите В.Б.
К. и Л.Б.Б..
Скоро след определянето му за неин
настойник, подс. С.В. решил да предприеме следващите стъпки с цел реално да се
разпореди с всички недвижими имоти собственост на В., като ги продаде или
отдаде под наем част от тях. В изпълнение на намерението си, през месец март
2017г., подсъдимият посетил отново кантората на нотариус Д.С., като ѝ
представил копие от решението на съда за поставяне под пълно запрещение, от
удостоверението за определянето му за настойник на В. и копие от нотариалния
акт на апартамента, находящ се в кв. „**“ в гр. Хасково и поискал от нея този
имот да бъде прехвърлен на самия него, при което същата му казала, че за това е
необходимо разрешение на съда и категорично отказала да удовлетвори молбата му.
След този отказ подс. С.В. отново се свързал с адв. Х.М., като поискал да се
разпореди с четирите недвижими имота на Т.М.В., но свид. Х.М. му обяснил, че
трябва да бъде заведено гражданско дело по реда чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130,
ал. 3 от Семейния кодекс пред Районен съд - Хасково, като съдът трябва да
разреши въпросната продажба на имотите на Т.В., като едва тогава могат да бъдат
изповядани покупко-продажбите пред нотариус, но се изразил скептично по
отношение на перспективите разрешение от съда да бъде дадено за всички имоти на
поставеното под запрещение лице, защото следвало да се изследва дали това е в
интерес на лицето. Адв. Х.М. също така изрично обяснил на обв. В., че според
него най-добрият вариант бил не прехвърлянето на собствеността върху имотите на
Т.В. чрез договори за покупко-продажба, защото продажната цена от същите
трябвало да бъде преведена по специална сметка открита на името на същата, а
чрез договор за издръжка и гледане, като бъде осигурен и асистент, който да се
грижи за Т.В., когато подсъдимият нямал тази възможност. Обяснил му също, че
задействането на процедурата по издаване на разрешението на съда за
разпореждане с имотите на Т.В. изисквало време за изготвяне на молбата до съда.
Също така изрично го предупредил, че производството щяло да продължи поне 2-3 седмици,
докато съда постанови решението си и изрично го посъветвал да прехвърли имотите
срещу поемане на задължение за издръжка и гледане. Подсъдимият С.В. казал на
адв. Х.М., че щял да извади скици и удостоверения за данъчни оценки за
процесните имоти и след това щял да се върне при него, за да му подготви
документите необходими за делото пред Районен съд - Хасково.
На 09.05.2017г., след като се сдобил
с необходимите документи, подсъдимият С.В. отишъл при адв. Х.М., като последния
му обяснил, че за да придвижи молбата за даване на разрешение за разпореждане с
имотите на В. ще са му необходими поне 7- 10 дни за прецизна подготовка и
описание на имотите и още две-три седмици за разглеждане на молбата от съда,
защото по делото трябвало да се приложи и доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. Хасково. Адв. Х.М. изразил пред подсъдимия предположение, че
най-рано през месец юни 2017 г. можело да се очаква решението на съда, с което
да се даде исканото разрешение за разпореждане с имотите на Т.М.В..
В периода от тази дата до
инкриминираната - 26.05.2017г., т.е. преди подаването на исковата молба до
Районен съд - Хасково за постановяване на решение за разпореждане с имотите на
Т.М.В., подс. С.В. няколко пъти минавал
покрай нотариалната кантора, в която подсъдимата В.Т.С. упражнявала дейността
си като Нотариус с район на действие Районен съд - Хасково, регистрирана в
Нотариална камара под № **, като в един от случаите потърсил от нея съдействие
за реализиране на целта си по прехвърляне на процесните имоти, собственост на
Т. М.В. на баща му М.В.М.. След като му
било обяснено какви са изискванията, за да се изповядат сделките и била
подчертана необходимостта от разрешение на районния съд за разпореждане с
имотите на поставеното под запрещение лице, подсъдимият съобщил на подс. В.С.,
че тази процедура била вече задействана и документите били при адв. Х.М.. В
този период обаче, подсъдимият С.М.В. не бил в състояние да разбере дали това в
действителност е така, тъй като изпитвал затруднения да осъществи контакт с
адв. Х.М., който се намирал в особен етап от личния си живот и имал лични
ангажименти, които пък от своя страна му попречили да изпълни своевременно
поетия ангажимент към подсъдимия С.М. да подаде молбата до районния съд.
Подсъдимият на свой ред, също не бил извършил сам справка в деловодството на
Районен съд – Хасково относно този факт.
Воден от единствения стремеж по –
скоро да изпълни намерението си да се разпореди в качеството му на настойник на
поставената под пълно запрещение Т.М.В. със собствените ѝ имоти от нейно
име и за нейна сметка, на инкриминираната дата подсъдимият С.М.В. отишъл при
нотариус В.С., заедно с баща си М.В.М., който бил трудно подвижен със
заболяване на опорно – двигателния апарат и предполагайки, че е изминал период
от време достатъчен за произнасяне от Районен съд – Хасково, но все така без да
се уверил, че това в действителност е така, подсъдимият пожелал подсъдимата
В.Т.С., в качеството ѝ на нотариус да изповяда продажбите и на четирите
недвижими имота собственост на Т.М.В., без да е налице представено от подс.
С.В. разрешение за разпореждане по реда на чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3
от Семейния кодекс с процесните имоти, убеждавайки я, че това изискване е
изпълнено. Въпреки, че съзнавала последиците от подобно изповядане на сделките
и че действията ѝ, ще бъдат в нарушение на закона, след настоятелни молби
на подсъдимия С.М.В. „да не ги връща“ и възприемайки напредналата възраст на
недоброто физическо и здравословно състояние на свид. М.В.М.,*** когато го
правел, било основно с цел посещение на лекар и само ако бъде доведен от някой
от синовете му, подсъдимата решила, с оглед и увещанията на подсъдимия че
разрешение на районния съд за разпореждане с процесните имоти е дадено, а актът
на съда се намира у адв. Х.М., да бъдат осъществените процесните продажби на
недвижими имоти, въпреки, че лично не се убедила, че последното изискване било
изпълнено, като ясно заявила на подсъдимия С.М., че следвало това разрешение да
бъде представено от него до края на работния ден и преди занасяне на актовете
по сделките за вписване в Службата по вписванията при РС – Хасково за
прилагането му към нотариалното дело и евентуално за поправка на нотариалния
акт. Свидетел на тези разяснения станал и намиращият се по същото време по
служебен въпрос адв. М.Х., който дори се наложило да вземе отношение по
въпросите, които двамата подсъдими обсъждали в подкрепа на разясненията на
подс. В. Сиротова.
Така, на 26.05.2017 г., подсъдимият С.М.В. в
качеството си на настойник на Т.М.В. продал на баща си - свид. М.В.М.
процесиите недвижими имоти, след като били извършени общо четири сделки със сключването на отделен договор за
покупко-продажба на недвижим имот за всеки от процесните, като макар в
нотариалните актове да било посочено, че уговорената сума за продажната цена,
настойникът на продавачката да е заявил, че е получил изцяло и в брой от
купувача в деня на сключване на договорите, всъщност свид. М.В.М. не бил платил
на подс. С.В. продажната цена на недвижимите имоти, посочена в съставените при
продажбата им нотариални актове, което двамата потвърждават в дадените пред
съда показания, съответно обяснения. Подсъдимият С.В. посочил баща си като
купувач на имотите на Т.М.В., защото вече бил наясно, че не може да прехвърли имотите
сам на себе си, поради законовата забрана за това, изрично предвидена в
разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД, а на процесната дата, - 26.05.2017г. подс.
В.С.,*** действие РС - Хасково, съставила в кръга на службата си следните
официални документи: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №159,
том I, рег.№2830, нот.дело №152/2017 г. по описа на същия, а именно апартамент
№**, находящ се в *****, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
160, том I, рег.№ 2831, нот.дело №153/2017 г. по описа на същия, а именно
апартамент № **, находящ се в **** ***, Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №161, том I, рег.№2832, нот.дело №154/2017 г. по описа на същия,
а именно поземлен имот с идентификатор №****, находящ се в гр. *** с трайно
предназначение на територията - урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м./ и Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №162, том I, рег.№2833, нот.дело №155/2017
г. по описа на същия, а именно гараж № ** с идентификатор №***, находящ се в
***. В процесиите нотариални актове подсъдимата В.С. удостоверила годината,
месеца, деня и мястото на издаването на всеки от тях; името на нотариуса, който
го издава; пълното име, единния граждански номер на всяко от лицата, които участват
в производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на
техния документ за самоличност; съдържанието на акта. Във всеки един от
нотариалните актове било направено и кратко обозначение на документите,
удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1 с изброяването им,
след като са положени подпис и изписано пълно име на страните или техни
представители и подпис на нотариуса. За да състави процесните нотариални актове
за прехвърляне на правото на собственост, подсъдимата В.С. вписала изявление
във всеки от тях, че след като се била уверила от представените писмени
доказателства, че продавачът е собственик на продаваемия имот и че били
изпълнени особените изисквания на закона, одобрила съответно представения
ѝ проект на нотариален акт. Въпреки, че изчакала този ден подсъдимият
С.В. да донесе разрешението на съда за разпореждане с имотите на Т.М.В., това
не било изпълнено, а подс. В.С., съзнавайки, че допуснатото нарушение няма да
бъде санирано, опитала чрез адв. Х.М. да издири адв. Х.М., но те се оказали
безуспешни, поради което в следващите дни, след като отново контакт с
подсъдимия С.В. или адв. Х.М. не бил осъществен, подс. В.С. решила да пусне
жалба до АС при АК – Хасково срещу адв. Х.М., която възможност дори обсъдила със
свид. В. З., адвокат в АК – Хасково и председател към онзи момент на АС при АК
– Хасково, но впоследствие се разубедила и не изпълнила тези си намерения.
В дните, след сключване на процесните
сделки – на 01.06.2017г., подс. С.В.
подал в Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Хасково молба за ползване на
социална услуга, делегирана от държавата като дейност, а именно дългосрочно
настаняване в специализирана държавна институция на Т.М.В. - в защитено жилище,
дом за възрастни или център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ). Молбата му
била въпреки, че в исковата му молба до Районен съд - Хасково по чл.165, ал. 4,
вр. чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс било изрично записано, че средствата от
продажбата на имотите ще се ползват за издръжката на поставената под пълно
запрещение Т.М.В.. Молбата на подс. С.В. до Дирекция „Социално подпомагане“ -
гр.Хасково била повод свид. М.Г.М. и свид. Д.С.А., социални работници в
Дирекцията, да инициират извършването на служебна проверка по преписката преди
произнасянето за предоставяне ползването на социалната услуга. В хода на същата
била извършена проверка в Агенция по вписванията, въз основа на която било
установено извършването на процесните продажби на недвижими имоти на Т.М.В..
Бил уведомен юриста на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Хасково, а именно
свид. Я.Г.Д., заемаща в този момент длъжността „юрисконсулт“ в ДСП - Хасково и
били проведени срещи с подс. С.М.В..
След като междувременно се свързал с адв.
Х.М. и му споделил какво се случило, последният се възмутил и посъветвал
подсъдимия С.М.В. да си потърси добър адвокат, специалист по накзателно право,
но въпреки това, по настояване на подсъдимия С.М.В., на 08.06.2017 г. , след
като изготвил, адв. Х.М. депозирал в Районен съд – Хасково молба с правно
основание чл.165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 от СК от името на подс. С.В. за
издаване на разрешение да продаде от името на Т.М.В. и за нейна сметка два от
имотите ѝ, а именно апартамент № **, находящ се в ****, придобит от
същата на 17.10.1990 г., след развода й с подс. С.В. и гараж № 1 с
идентификатор №***, находящ се в ***, придобит на 22.12.1993г., подписана от
подсъдимия в качеството на настойник на поставеното под пълно запрещение лице.
На 08.06.2017 г. подсъдимият внесъл в Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.
Хасково декларация, с която отправил изявление за отказ от настаняване на
Т.М.В. в специализирана институция. Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.
Хасково уведомила Община Хасково за извършените от подс. С.В. действия спрямо
поставената под пълно запрещение Т.М.В., след което били предприети действия за
смяна на настойника й. Била уведомена и Районна прокуратура – Хасково.
Междувременно, с Определение №
766/22.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1359 по описа на РС – Хасково за 2017 г., влязло
в сила на 18.07.2017 г., по посоченото производство с правно основание чл. 165,
ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс за даване на разрешение за
извършване на продажбата на недвижими имоти на поставената под пълно запрещение
Т.М.В. - апартамент № **, находящ се в ****, придобит от същата на 17.10.1990
г., след развода й с подс. С.В. и гараж № ** с идентификатор № ***, находящ се
в ****, придобит на 22.12.1993 г., е постановен отказ съдът да даде разрешение
на подс. С.М.В., действащ като настойник на поставената под пълно запрещение
Т.М.В. - ЕГН ********** ***, да продаде от нейно име и за нейна сметка
горепосочените й недвижими имоти. В мотивите на цитираното определение съда
посочил, че при разпореждане с имущество на лице поставено под настойничество
според чл. 165, ал. 4 от СК се прилагат и чл. 130, ал. 3 и ал. 4 от СК, като
съгласно чл. 130, ал. 3 от СК, извършването на действия на разпореждане с
недвижими имоти, принадлежащи на поставен под пълно запрещение, се допуска с
разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не
противоречи на интересите на пълно запретения. Съдът в цитираното определение
също така е посочил, че така въведеното от законодателя изискване съставлява
единствен и абсолютен критерий, от който следва да се ръководи съда при
преценката на искането за издаване на разрешение във всеки конкретен случай.
Заявеният с молбата на подс. С.В. начин на разпореждане с притежаваните от
поставената под пълно запрещение Т.М.В. недвижими имоти, а именно чрез договор
за покупко-продажба, както и изложените за сключването на тази сделка
съображения сочели, че с прехвърлянето на двата имота се целяло осигуряването
на грижи за Т.М.В.. Вън от съмнение било, че поради специфичните нужди на
последната, следващи от състоянието й, обосновало поставянето й под запрещение,
обезпечаването на постоянна помощ било в неин интерес. С разпоредбата на чл.
164, ал. 3 от СК обаче, полагането на грижи за лице под запрещение било вменено
като задължение на назначения настойник. Това законово задължение на настойника
било безусловно и непрехвърлимо, като възлагането му било резултат от
преценката на органа по настойничество относно годността на настойника да го
изпълнява към момента на назначението. Затова и в случая очакванията на
настойника, че няма да е в състояние да изпълнява задълженията си към
поднастойната, биха могли да обосноват замяната му с друг настойник по
надлежния за това ред, но не му давали право да се разпорежда с притежавано от
поставената под запрещение недвижимо имущество. На следващо място, посочено от
съда в цитирания съдебен акт е, че от изготвения за нуждите на цитираното
гражданско дело доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.Хасково се
установило, че с молба за ползване на социални услуги, делегирани от държавата
дейности от 01.06.2017 г., подс. С.М.В. заявил желание за дългосрочно ползване
на социална услуга от резидентен тип, или услуга в специализирана институция по
отношение на поставената под пълно запрещение Т.М.В., от ползването на които се
отказал с декларация за отказ от 08.06.2017 г. Съда констатирал също така, че
при извършеното проучване социалния работник установил, че подс. С.В. бил
извършил разпоредителни сделки с притежаваните от Т.В. недвижими имоти, част от
които били предмет на исканото съдебно разрешение, без да е осъществен превод
на сумите от продажбите по сметка на поставената под пълно запрещение и въз
основа на тези доводи, съдът достигнал до извод, че поисканото разрешение не
било в интерес на поставеното под настойничество лице.
В хода на тези събития, подсъдимият
С.М.В. превел сумата от 13 500 лева, които събрал и представил платежно
нареждане от 27.11.2017 г. за тази сума с посочено основание извършената
продажба на недвижим имоти – прехвърляне на средства от продажба на имот.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно- оценителна експертиза, се
установява, че към 26.05.2017 г. пазарната стойност на процесиите недвижими
имоти, собственост на пострадалата Т.М.В., възлиза на общо 114.500 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното
производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключението на вещото лице по назначената в хода
досъдебното производство оценителна експертиза, което съдът прие и цени при
обосноваване на фактическите си изводи като компетентно и безпристрастно
изготвено, както и от ангажираните гласни доказателствени средства чрез проведените разпити на свидетели и дадените в хода
на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимите.
На първо място, съдът приема като
достоверни обясненията на подсъдимия С.М.В. в частта им относно развитието на
личния му живот в контекста на семейните отношения с Т.М.В. и прогресирането на
нейното заболяване, довело до поставянето ѝ под пълно запрещение,
полаганите грижи за нея и кръга от лица, които са му помагали в тази дейност и
отчасти относно поредицата от стъпки, които е предприел с цел извършване на
разпоредителни сделки с имоти, нейна лична собственост, като придобити след
прекратяване на брака им и кръга от лица, с които е обсъждал възможността за
предприемане на съответните правни действия. В този смисъл, следва да се има
предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват
и доказателствено средство, като е необходимо да се обсъждат и ценят с оглед
останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Поради тези
съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подсъдимия в
посочената част, като логически последователни и безпротиворечиви на
приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на част
от разпитаните по делото свидетели и най – вече на тези на свидетелите –
И.М.В., Л.Б.Б. и В.Б.К., така също М.Г.Ш. и И.Д.Б.. В тази връзка, необходимо е
да се отбележи, че и петимната свидетели имат в една или друга степен преки и
непосредствени впечатления за обстоятелствата, свързани с развитието на личните
и семейни отношения на подсъдимия С.М.В. и са участници в създалите лични
отношения на подсъдимия с бившата му съпруга в контекста на подпомагането му
при полагане на грижи за нея, когато се наложи. Поради това, показанията им в
тази част, както и в частта относно обстоятелствата, свързани с този кръг от
факти, както за това, че не е имало изразено от тях съгласие или друго
становище от учредения съвет по настойничеството за разпореждане с имоти на
поставената под запрещение Т.М.В., в което и тримата са категорични, се приемат
като съответни на обективната истина. Тези свидетели, имат преки и
непосредствени впечатления, като показанията им се кредитират от съда в тази
част, а констатираните разминавания в изложеното от тях относно попълнените
декларации и изпълнението на ръкописното съдържание в тях в съответните графи с
твърденията на подсъдимия не променят горния извод, доколкото това разминаване
не се отразява на преценката за тяхната достоверност в останалата част, която
именно се отнася до факти и обстоятелства, свързани с предмета на изследване
пои делото. Съдът дава вяра на изложеното от подсъдимия и относно развитието на
събитията във връзка с действията, предприети от негова страна и от страна на
свид. Д.С., в качеството ѝ на регистриран нотариус с район на действие РС
– Хасково по повод искането на подс. С.М.В. същата да посети жилището на
Т.М.В., за нотариално заверяване на изготвените проекти на документи, доколкото
в тази част не е налице каквото и да е разминаване между гласните
доказателствени източници в контекста на преценката на съда за достоверност на
показанията на свид. Д.С. относно фактите, свързани с конкретните нейни
действия по повод изпълнение на служебните ѝ задължения. Същата има ясен
спомен и възпроизвежда тези събития пред съда детайлно, в съответната логическа
последователност и вътрешна безпротиворечивост, поради което настоящият съдебен
ги възприема изцяло при обосноваване на фактическите си изводи по делото, а в
тази част дава вяра и на обясненията на
подсъдимия С.М.В.. По аналогични съображения, съдът кредитира изцяло с доверие
и показанията на свидетелите Я.Г.Д., М.Г.М., Д.С.А., като лица, заемали
съответна длъжност в ДСП – Хасково по повод действията им, предприети във
връзка с подадена от подсъдимия молба за ползване на социална услуга по
отношение на лицето Т.М.В., в качеството на неин настойник, доколкото тези
свидетели са безпристрастни, а показанията им убедително, в хронология на
разигралите се събития, очертават същите в необходимата конкретика. Така също
по изложения комплекс от фактори от значение за преценката, като изцяло достоверни
съдът оценя показанията на свидетелите Д.И.М. и И.И.Б. относно извършените
действия в кръга на заеманата съответно от всеки от тях длъжност в Община
Хасково и ОД на МВР – Хасково, като съответни на обективната истина. Всъщност
основното разминаване в гласните доказателствени източници е за развитието на
отношенията между подс. С.М.В. и свид. Х.П.М., в качеството му на адвокат,
регистриран в АК – Хасково при и по повод подаване на молбата до районния съд
за даване на разрешение за разпореждане с имотите на поставеното под запрещение
лице, на което разминаване съдът, при необходимост, ще направи съответния
анализ в изложението по същество. В частност на това място единствено следва да
се отбележи, че показанията на свид. Х.М. относно действията, които в качеството
му на адвокат, регистриран в АК – Хасково и за събития от личния му живот, като
правдиви се възприемат от съда при обосноваване на фактическите изводи по
делото По отношение на гласните доказателствени източници, приобщени чрез разпита на подсъдимата В.Т.С., съдът
намира, че не са налице противоречия, които да дискредитират обясненията
ѝ откъм достоверност, а тъкмо напротив. Налице са писмени документи, в
това число и процесните нотариални актове, които потвърждават тезата ѝ за
вложеното съдържание в съставените документи, а относно комуникацията ѝ с
другия подсъдим, изложеното от нея пред съда се подкрепя първо от обясненията
на подс. С.М.В., включително и поради факта, че сам той изтъква неизгодни за
себе си факти, но най – вече поради ангажирането на гласни доказателства,
приети от съда за изцяло достоверни каквито са тези на свид. М.Д.Х., също
адвокат, регистриран в АК – Хасково и свид. М.В.М., които ги подкрепят, а
относно взаимоотношенията със свид. Х.М. – и на свид. В. Г. З. и до голяма степен
на свид. Х.Н.П.. Изброените свидетели имат съответното обществено положение, а
свид. М.В.М. е на достолепна възраст, предполагащо доверие и след като за били
запознати с правата и задълженията им съответно по чл. 122 и чл. 120 от НПК и с
обстоятелствата по чл. 121 от НПК относно, които може да не дават показания, са
се съгласили да свидетелстват, била им е разяснена отговорността за
лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК и са обещали да говорят истината.
Техните показания, при все възможния извод за евентуална заинтерисованост от
изхода на делото на свид. М.В., предвид близката му родствена връзка с подс.
С.М., съдът приема като еднопосочни и безпротиворечиви до голяма степен за
кръга от факти относно поведението на страните, а и на всеки от тях непосредствено
преди инкриминираните сделки, даваните разяснения от подсъдимата В.С..
Показанията им са до голяма степен съответни на други достоверни гасни
източници на доказателства, макар и отнасящи се до различни факти, но най –
вече те намират опора и в останалия събран доказателствен материал и специално
със събраните писмени доказателства, като решаваща за изводите на съда при
анализа на достоверността гласните доказателства е и преценката на същите в
тяхната взаимовръзка, разкриваща цялостната картина, по случая. А тя е такава,
каквато бе очертана от съда при описание на фактическа обстановка. Всъщност
липсва такова противоречие в гласните доказателства, които да налагат по –
обстоен анализ за тяхната достоверност, като с изключение на отделни нюанси,
обясненията на подсъдимите и свидетелските показания не просто не се изключват,
а в по – голямата си част се допълват по начин, който допринася за
безпротиворечивото изясняване на фактическата обстановка по случая относно
релевантните факти по случая от значение за преценка по въпросите за
отговорността по всяко от повдигнатите обвинение, с изключение на вече
заявеното несъответствие между изложеното от подс. С.М.В. и свид. Х.П.М.
Настоящият съдебен състав намира, че
въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на
извършените деяния, се налагат следните изводи, относно дейността на
прокурора в акта по чл. 246 НПК, от правна страна:
С разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от
Наказателния кодекс подлежи на наказателна отговорност, всеки който съзнателно
ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, а предвиденото
наказание е лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста
лева. Според ал. 2 на цитираната разпоредба със същото наказание се наказва
представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните
интереси на представлявания. Юридическият анализ на двете разпоредби обосновава
и правния извод, застъпван от Върховния касационен съд, а и дало основание на
настоящия съдебен състав да приеме в два от случаите при предходно внасяне на
обвинението срещу подс. С.М.В., че общото между деянията по чл. 217, ал. 1 и
чл. 217, ал. 2 от НК до голяма степен се изчерпва в предвиденото за всяко от
тях наказание, с оглед препращането в ал. 2 към вида и размера на
наказателноправната санкция, предвидена в чл. 217, ал. 1 НК. Престъплението
по чл. 217, ал. 2 НК се характеризира с
особености на субекта и изпълнителното деяние, които сочат на действия на
представител или упълномощено лице срещу интересите на представлявания, които
могат действително да включват и умишлено ощетяване на повереното му за пазене
и управление чуждо имущество, но не се изчерпват само с това. Предмет на престъплението
не е конкретизирано индивидуално определено перо от актива на имуществото на
представляваното лице и включва както причиняването на причиняването на щети,
така и пропускането на ползи, но за квалификация на деянието по чл. 217, ал. 4,
вр. ал. 2 НК е необходимо от него да са настъпили значителни или невъзстановими
щети.
В конкретната хипотеза, не буди спор
от установената фактическа обстановка, че подсъдимият С.М.В. към датата на
инкриминираното деяние е разполагал с необходимото, съгласно изискването на
фактическия състав на разпоредбата на чл. 217, ал. 2 НК качество на
представител на частния обвинител и граждански ищец Т.М.В., действаща чрез
назначения особен представител - адв.
М.Д.Г., след като е инициирал производство по реда на закона за лицата и
семейството и с Решение №336/11.10.2016 г., постановено от Окръжен съд –
Хасково по гр.д. № 340/2016 г., влязло в сила на 12.11.2016 г., Т.М.В. е
поставена под пълно запрещение, а след постановяване на цитирания съдебен акт,
подс. С.В. е подал молба от 02.12.2016 г., с която поискал да бъде назначен за
настойник на Т.М.В.. Органът по настойничество и попечителство към Община
Хасково разгледал молбата на подсъдимия, и видно от Удостоверение №
106/14.12.2016 г. на основание чл. 156 от Семейния кодекс го определил с
Протокол от 14.12.2016 г. за настойник на поставената под пълно запрещение
Т.М.В. - ЕГН **********. За заместник – настойник бил определен братът на
подсъдимия С.М.В. - свид. И.М.В., а като съветници в учредения настойнически
съвет били включени свидетелите В.Б. К. и Л.Б.Б.. Или, в обобщение, към
26.05.2017 г., подсъдимият С.М.В. е разполагал с необходимото, съгласно
изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от
Наказателния кодекс качество на законен представител на лицето Т.М.В.. Освен за
съответното качество, инициирането на производство пред ОС – Хасково за
поставяне под запрещение на лицето Т.М.В. е факт, подлежащ на преценка и от
друг ъгъл, като от значение за разкриване на цялостната картина по случая е да
се отбележи, че тези действия са били предприети, вследствие намерение,
породило се у подсъдимия С.М.В. да придобие имотите, собственост на бившата му
съпруга. Това му намерение е формирано поради изтъкнато от него опасение да не
„останат на Държавата“, след смъртта ѝ, и защото самата Т.М.В. желаела
това, тъй като подсъдимият действително се установи в хода на съдебното
следствие, че е бил този, който и след развода му с бившата съпруга единствен е
полагал грижи за нея, пък било то и подпомаган от свои близки или приятели,
което често му коствало и разходи на лични средства, тъй като пенсията за
инвалидност на пострадалата Т.М.В. не била достатъчна. При това тези грижи е
полагал, след като е бил създал и друго семейство. Тези моменти от личните
отношения на подсъдимия С.М.В. и пострадалата Т.М.В. имат също своето значение,
но на него ще бъде акцентирано в следващ момент при анализа на субективната
страна на деянието. В продължение на изследването на обективната страна е
необходимо да бъде отбелязано, че инициирането на производство за поставяне по
запрещение на дадено лице има за цел постигането на определена правна защита на
неговите права и законни интереси, с оглед неблагоприятното социално и житейско
положение, в което се намира вследствие здравословното му състояние и
постигането на благополучие, доколкото е възможно на това лице. Включително и
чрез препятстване разпиляването, погиването или отчуждаването на негово
имущество в разрез с интереса му. Именно за това следва да следи и неговият
представител по закон, какъвто се явява настойникът в лицето на подс. С.М.В..
Всъщност придобиването на това качество от подсъдимия обаче, е именно с цел
последващото отчуждаване на имущество на поставеното под запрещение лице. При
това на цялото придобито от него и е направено в момент, след като в по -
ранен, свид. Д.С. е отказала да завери нотариално пълномощно в полза на
подсъдимия С.М.В., а последният е потърсил консултация от практикуващ адвокат
за необходимите стъпки, които следвало да бъдат предприети, за да е налице правна възможност от името и за сметка
на пострадалата Т.М.В. да бъде валидно формирана воля. Тоест, инициирането на
производство по поставянето под запрещение на лицето Т.М.В. по причина, че
регистриран в Нотариалната камара нотариус в лицето на свид. Д.С. е отказала да
завери пълномощно от Т.М. В. в полза на С.М.В. с оглед здравословното ѝ
състояние и поставената диагноза, има само по себе си характера на действие по
смисъла на чл. 217, ал. 2 НК, но от лице, което все още няма качеството представител
по закон на пострадалата. Тези действия обаче намират своето фактическо и
правно продължение, при това все с цел разпореждане с имотите на частния
обвинител и граждански ищец Т.М.В. с последващо предприетите действия по
иницииране на производство пред районния съд за даване на разрешение за
разпореждане с недвижимите имоти на поставеното под запрещение лице и
консултациите на подсъдимия С.М.В. с адв. Х.М. и разясненията на последния, че
малко възможно е получаването на такова разрешение за всички имоти и с характер
на сделките – покупко – продажба и с подготвянето на молба само за два от тях.
Съставомерният завършек на тези действия обаче е предприетото сключването на
процесните четири договора за покупко – продажба на недвижими имоти,
собственост на Т.М.В., представлявана от подсъдимия С.М.В. с лицето М.В.М. –
баща на подсъдимия. Въпреки, че е бил наясно, че е необходимо, но към датата на
деянието, не е налице разрешение за подобно разпореждане от районния съд, а
дори и да е било налице, то не би обхващало четири, а само два от недвижимите
имоти и то след разяснения от професионалист в лицето на адв. Х.М. в насока
защита интереса на поставеното под запрещение лице, подсъдимият С.М.В. е
осъществил инкриминирана престъпна деятелност и с действията си е осъществил
акт на имуществено разпореждане от името и за сметка на представляваното от
него лице, поставено под пълно запрещение, след като в качеството си на
настойник на това лице е продал с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 159, том I, рег. № 2830, нот.дело №152/2017 г. от 26.05.2017 г.
на Нотариус, рег. № ** на Нотариалната камара с район на действие РС – Хасково
на своя баща Апартамент № **, находящ се в ****, с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 160, том I, рег. № 2831, нот. дело №
153/2017 г. от 26.05.2017 г. по описа на същия нотариус - Апартамент № **,
находящ се в *****, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №161,
том I, рег.№2832, нот.дело №154/2017 г. от същата дата на съшия нотариус -
Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в **** с трайно предназначение
на територията - урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско застрояване
/до 10 м./ и с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №162 от
26.05.2017 г., том I, рег.№2833, нот.дело №155/2017 г. по описа на Нотариус,
рег. № ** по регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС – Хасково
- гараж №1 с идентификатор №*****, находящ се в ****. Тези действия са в разрез
с интереса на представлявания, първо защото обективно го лишава от имущество,
което преминава в патримониума на друго лице, а уговорената продажна цена,
въпреки изявленията на настойника на поставеното под пълно запрещение лице, че
е получена и изцяло и в брой по всяка от сделките, обективирано в съответния нотариален
акт, не удостоверява с обвързваща сила направеното плащане, доколкото е извън
удостоверителната компетентността на нотариуса, за което ще бъде отделено
подробно внимание по – долу, а всъщност
не е била заплатена. За този отрицателен факт е налице изрично признание от
страните по сделката, разпитани в съответно процесуално качество пред съда.
Така също с процесните сделки, поставеното под запрещение лице е лишено и
собствеността на притежаваното собствено жилище, без да са обезпечени от
настойника, извършил това действие ползването на същото, както и грижите, а
заявяване ползването на социална услуга не обосновава обратното, а тъкмо
напротив – разкрива до голяма степен съзнаването на подсъдимия за характера на
неговите действия, от гледна точка интереса на представляваното лице. Особено
показателно от гледна точка насочеността на действията на подсъдимия, макар и
последващо осъществяване на деянието, е произнасянето на Хасковския районен съд
с Определение № 766/22.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1359 по описа на РС – Хасково за
2017 г., влязло в сила на 18.07.2017 г., в производство с правно основание чл.
165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс за даване на разрешение за
извършване на продажбата на недвижими имоти на поставената под пълно запрещение
Т.М.В. - апартамент № ***, находящ се в гр. ****, придобит от същата на
17.10.1990 г., след развода й с подс. С.В. и гараж № 1 с идентификатор № ***,
находящ се в *** придобит на 22.12.1993 г., и мотивите, с които е постановен
отказ съдът да даде разрешение на подс. С.М.В., действащ като настойник на
поставената под пълно запрещение Т.М.В. - ЕГН ********** ***, да продаде от
нейно име и за нейна сметка посочените при това само два недвижими имоти. В
мотивите на цитираното определение съдът е посочил, че при разпореждане с
имущество на лице поставено под настойничество според чл. 165, ал. 4 от СК се
прилагат и чл. 130, ал. 3 и ал. 4 от СК, като съгласно чл. 130, ал. 3 от СК,
извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, принадлежащи на
поставен под пълно запрещение, се допуска с разрешение на районния съд по
настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интересите на пълно
запретения, а въведеното от законодателя изискване съставлява единствен и
абсолютен критерий, от който следва да се ръководи съда при преценката на
искането за издаване на разрешение във всеки конкретен случай, с което и
настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло в производство по настоящото
дело и за целите на произнасянето по въпросите осъществено ли е деяние.
Отговорът на този въпрос е изцяло положителен по отношение на съставомерността
по чл. 217, ал. 2 НК от обективна страна. Освен това, заявеният с молбата на
подс. С.В. начин на разпореждане с притежаваните от поставената под пълно
запрещение Т.М.В. недвижими имоти, а именно чрез договор за покупко-продажба,
както и изложените за сключването на тази сделка съображения сочели, че с
прехвърлянето на двата имота се целяло осигуряването на грижи за Т.М.В., като
вън от съмнение е, че поради специфичните нужди на последната, следващи от
състоянието й, обосновало поставянето й под запрещение, обезпечаването на
постоянна помощ е в неин интерес. С разпоредбата на чл. 164, ал. 3 от СК обаче,
полагането на грижи за лице под запрещение било вменено като задължение на назначения
настойник. Това законово задължение на настойника било безусловно и
непрехвърлимо, като възлагането му било резултат от преценката на органа по
настойничество относно годността на настойника да го изпълнява към момента на
назначението. Затова и в случая очакванията на настойника, че няма да е в
състояние да изпълнява задълженията си към поднастойната, биха могли да
обосноват замяната му с друг настойник по надлежния за това ред, но не му
дават, като е приел съда и в производството по реда на Семейния кодекс право да
се разпорежда с притежавано от поставената под запрещение недвижимо имущество.
Заявеното от подсъдимия желание за дългосрочно ползване на социална услуга от
резидентен тип, или услуга в специализирана институция по отношение на поставената
под пълно запрещение Т.М.В., освен
обосноваване на тезата, че действията на подсъдимия, като настойник на
поставеното под запрещение лице не са в интерес на поставената под неговото
настойничество Т.В. обоснова и съзнаването на този факт от страна на подсъдимия.
Това доказва деянието и от субективна страна, като извършено от подсъдимия при
пряк умисъл, като единствено възможна форма на вина в случая. Извод, който се
потвърждава от изложеното от свид. Х.М. за дадените разяснения на подсъдимия,
че сделки с четири имота, е малко вероятно да бъдат разрешени от районния съд,
доколкото подобно действие не би било в интерес на поставеното под запрещение
лице и факта на извършен в хода на последващите събития по разкриване на
деянието превод от подс. С.М.В. на сумата от 13 500 лева, които събрал и
представил платежно нареждане от 27.11.2017 г. за тази сума с посочено
основание именно извършената продажба на недвижим имоти – прехвърляне на
средства от продажба на имот. Фактът, че години наред именно подсъдимият с цената
на лични средства и усилия е осъществявал грижи за лицето Т.М.В. и след
прекратяване на брака между тях, непознаването на нормативната уредба по
въпросите за наследяване и реда за наследяване при положение, че е консултирал
случая с няколко специалисти – адвокати и нотариуси и изявлението на Т.М.В., че
желае той да придобие имотите, при положение, че е наясно, че това лице не може
да формира валидно воля, при това в защита на собствените си интереси, не
обосноват липсата на умисъл, а от обективна страна - липсата или явно
незначителна степен на обществената опасност на деянието, а единствено по –
малка негова укоримост, която ще бъде взета предвид при индивидуализацията на
наказанието от гледна точка именно степента на обществената опасност.
След като съдът прие за доказано от
обективна и субективна страна деянието, осъществяващо признаците на състава на
престъпление по чл. 217, ал. 2 от НК, съдът намира, че е настъпил резултатът и
по ал. 4 на цитираната разпоредба, като щетите в резултат на вещно –
транслативния ефект на процесните сделки по разпореждане с имотите собственост
на поставеното под запрещение лице, следва да се определи не с оглед
диспозитивния характер на изявленията на страните по тези сделки при определяне
на цената с оглед спецификите, а съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно- оценителна
експертиза, за тяхната действителна стойност. Оттук се установява, че към
26.05.2017 г. пазарната стойност на процесиите недвижими имоти, собственост на
пострадалата Т.М.В., възлиза на общо 114.500 лева. Следователно, правната
квалификация на деянието по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК е дадена от
прокурора обосновано и в съответствие с изискванията на материалния закон след
като настъпилите щети са значителни, без значение от гледна точка другата
алтернатива дали са възстановими или не.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия С.М.В., след като деянието бе доказано от обективна и
субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в
разпоредбата на по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от Наказателния кодекс, основано
на преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени освен обстоятелствата, които имат значение за
определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца,
така също и конкретно причинените щети. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете единствено значителния размер на щетата, макар, че
настъпването на щети, при това значителни е включено като изискване на
фактическия състав и квалификацията на деянието, но в случая релевантно за
преценката е най – вече броят на имотите и че се касае за всички, притежавани
от лицето, в това число и ползвания като жилище от пострадалата Тянака М.В.. От
друга страна, цялостното процесуално поведение на подсъдимия, което следва да
бъде окачествено като положително, както и необремененото му съдебно минало, а
така също, и данните за личността, характеризиращи подсъдимия по – скоро в
положителен план следва да бъдат възприети като смекчаващи вината
обстоятелства. Подсъдимият е трудово ангажиран, като особено съществено е това,
че все пак той е бил този, който е полагал грижи за бившата си съпруга след, и
въпреки прекратяване на брака им, за което е отделял от личното си време, а
понякога и финансови ресурси, явяващо се смекчаващо отговорността
обстоятелство, както и факта на възстановяване на част от вредите. Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено
за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че
очертаните факти могат да бъдат разгледани в аспекта на изключително, какъвто е
фактът на полагане на грижи за пострадалото лице, намиращо с е в тежко
здравословно състояние, а така също и на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при изброяване на останалите, при които и най-лекото предвидено
в закона наказание е несъразмерно тежко. По тези съображения, наказанието за
подсъдимия С.М.В. съдът прие, че следва да бъде определено при условията на чл.
55 от НК, като предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК бе заменено с наказание „Пробация”
със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца и периодичност на
изпълнение два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6 /шест/ месеца, а на основание ал. 3 на цитираната
разпоредба, предвиденото, наред с наказанието „лишаване от свобода“ наказание
„глоба“ не бе наложено. Определеният вид и размер на наказанието е справедлив и
обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Предявеният от Т.М.В., действаща чрез
особения представител – адв. М.Г. *** против подс. С.М.В. граждански иск, приет
за съвместно разглеждане от съда в рамките на наказателното производство, за
сумата в размер на 114 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените
от деянието имуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда.
Същият, с оглед достигнатия извод за наличие на деяние, осъществено от подсъдимия
виновно, съдът намира, че е доказан по основание. С оглед установените факти по
делото и като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен
в извършване на деянието по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, за което е
привлечен към наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност,
вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимия, настоящият
състав на съда намира, че следва да бъде дадена защита на увреденото лице –
Т.М.В., респ. за да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя,
възникнала поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди
другиму. В този смисъл, предявеният от гражданския ищец против подсъдимия иск е
установен по основание, както вече бе посочено. Същият по отношение на
неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, до размера на 101 000.00 лева, след като не може да бъде
пренебрегнат факта, че подсъдимият, до произнасянето на съда е внесъл в полза
на пострадалото лице сумата в размер на 13500 лева. Преценката на съда,
основана на обективната категория справедливост, обхваща обсъждане, първо, на
вида на увреждането, причинено на пострадалото лице, а на следващо място е
необходимо да се отчита именно характера на претенцията, която е облигационна,
но не за реализиране на договорна отговорност, а на деликтна и следва да се
държи сметка за действителното състояние. Поради това, размерът на обезщетението
бе определен въз основа на настъпилите вредни последици, с имуществен характер,
явяващи се пряка и непосредствена последица от престъпното деяние в размер на
пазарната оценка на имотите, преминали в патримониума на трето лице след
противоправното. Изложеното мотивира и преценката за размера, в който
гражданският иск да бъде уважен, а именно 101 000 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на деянието – 26.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. За разликата до пълния
предявен размер от 114 500 лв, претенцията се явява недоказана и поради това бе
отхвърлена в тази част.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че
подсъдимият С.М.В. *** бе признат за виновен в извършване на престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест следва да се
възложат разноските по делото, като същият на основание чл. 189, ал. 3 НПК, бе
осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково да
заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 187.86 лева,
представляваща направени на досъдебното производство разноски за възнаграждение
на вещо лице, отнасящи се изцяло и само до повдигнатото срещу него обвинение.
Същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд –
Хасково – сумата в размер на 20.00 лева – разноски за явяване на вещо лице в
съдебно заседание, в което е прието заключението; сумата в размер на 4040.00
лева – ДТ съобразно уважения размер на гражданския иск, както и сумата в размер
на по 5.00 лева във всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по
делото.
По отношение на повдигнатото срещу
подс. В.Т.С. по същество би могло да се изложи следното:
Престъпният състав по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс визира
невярно удостоверяване на факти и изявления в официален удостоверителен
документ. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано
деянието, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност,
систематически се намира в Глава девета, озаглавена "Документни
престъпления" и има предвид дейност, при която се засягат обществени
отношения, свързани със съставянето, съхранението и използването на документи,
засягащи реда и сигурността на документирането и по този начин засягащи дейността
на държавните органи, както и отношенията между тях и гражданите. Това
престъпление няма имуществен характер и от него не биха могли да настъпят
имуществени вреди. Следователно престъплението е формално, тъй като
реализирането на наказателна отговорност не е обвързано от обективна страна с
настъпването на определени общественоопасни последици. Тоест в състава на
престъпление не се предвижда настъпването на съставомерни вредни последици, в
които да се изразява и конкретния престъпен резултат, независимо, че в теорията
се застъпва и образното становище, а именно, че престъплението е резултатно и
престъпният резултат се състои и всъщност изчерпва с опорочения документ. В
случая със състава на престъпление по чл. 311 НК се криминализира съставянето
на официален свидетелстващ документ, в чието съдържание са отразени неверни
факти и изявления при наличието на специална цел. Неверни факти и/или изявления
са тези, които не отговарят на обективната действителност. Следователно, т.
нар. „лъжливо документиране“ може да бъде извършено само по отношение на
удостоверителните документи. Ако документът е диспозитивен, той може да бъде
истински или неистински, но няма как да окаже с невярно съдържание.
Удостоверителният документ пресъздава нещо, обективно случило се в действителността
и точно по тази причина може да бъде с вярно и невярно съдържание – в
зависимост от това дали правилно или неправилно удостоверява факта, за който е
издаден. Основна характеристика е и това, че престъплението по чл. 311, ал. 1
от НК и въобще лъжливото документиране е субсидиарно спрямо подправката на
документи и би могло да бъде осъществено само по отношение на документ, който е
истински. Това пък рефлектира и по отношение виждането относно възможния
субект.
При
установената по делото фактическа обстановка, описана по – горе не буди
съмнение по отношение на първото деяние, включено в състава на продължаваното
престъпление, за което е повдигнато против подс. В.Т.С. обвинение по чл. 311,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, за това, че на 26.05.2017
година в град Хасково, в качеството си на длъжностно лице - Нотариус с
регистрационен № ** на Нотариалната камара на Република България, с район на
действие Районен съд - Хасково, в кръга на службата си, е съставила официален документ
- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 159, том I, рег. №
2830, нот.дело №152/2017 г. по описа на същия нотариус, а именно: Апартамент №
****, в който обаче на нито едно място не е посочила /удостоверила/
обстоятелство, че при тази покупко-продажба /разпореждане/ е изпълнено
изискването на чл. 165, ал.4, вр. чл. 130, ал. 3 от СК, а именно, че при
извършването на действия на разпореждане с посочения недвижим имот от страна на
С.М.В. с ЕГН:********** е налице разрешение на Районен съд - гр.Хасково за това
разпореждане. Оттук, може да се приеме, че безпредметно е да се изследва дали
това е станало с цел да бъде използван този документ като доказателство за
невярно удостоверените обстоятелства, тъй като, макар и такъв документ да е бил
издаден и следователно да съществува в правния мир, то в него подобен факт не е
бил отразяван. По аналогичен начин е необходимо да бъде отбелязано и по
отношение на останалите деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление, че при съставянето на 26.05.2017 г. в кръга на службата си
официален документ - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 160,
том I, рег. № 2831, нот. дело № 153/2017 г. по описа на същия, а именно:
Апартамент № ****, подсъдимата не е направила вписване /удостоверяване, според
прокурора/ на обстоятелство, че при тази покупко-продажба /разпореждане/ е
изпълнено изискването на чл.165, ал.4, вр. чл.130, ал. 3 от СК, а именно, че
при извършването на действия на разпореждане с посочения недвижим имот от
страна на С.М.В. с ЕГН: ********** е налице разрешение на Районен съд -
гр.Хасково за това разпореждане. В случая може да се приеме, че на 26.05.2017
г., при съставяне в кръга на службата си, подсъдимата е съставила официален
документ - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №161, том I,
рег.№2832, нот.дело №154/2017 г. по описа на същия нотариус, а именно: Поземлен
имот с идентификатор №****, находящ се в *** с трайно предназначение на
територията - урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до
10 м./, в който обаче никъде не е вписала, нито, както се е изразил прокурорът
„удостоверила“ обстоятелство, че при тази покупко-продажба /разпореждане/ е
изпълнено изискването на чл.165, ал.4, вр. чл.130, ал. 3 от СК, а именно, че
при извършването на действия на разпореждане с посочения недвижим имот от
страна на С.М.В. с ЕГН: ********** да е налице разрешение на Районен съд -
гр.Хасково за това разпореждане, а така също и че на 26.05.2017 г., макар
действително в кръга на службата си да е съставила официален документ -
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №162, том I, рег.№2833,
нот.дело №155/2017 г. по описа на същия, а именно гараж №1 с идентификатор
№****, находящ се в ***, в него също на никое място в съдържанието му не е посочено, че е изпълнено конкретно
изискването на чл.165, ал.4, вр.чл.130, ал. 3 от СК, а именно, че при
извършването на действия на разпореждане с посочения недвижим имот от страна на
С.М.В. с ЕГН: ********** е налице разрешение на Районен съд - гр.Хасково за
това разпореждане. Или, макар и да е доказано, че и за четирите сделки
разпореждане на районния съд, с което се разрешаване извършването на процесните
продажби не е давано, в случая няма как да се преценя дали е то е невярно, след
като не е налице нотариално удостоверяване въобще за тази категория факти, още
по - малко точно на такъв факт, като визирания за всеки от нотариалните актове.
В случая разбира се, тезата на прокуратурата по отношение на фактическото
обвинение за всяко от деянията, включени в състава на продължаваното
престъпление се гради най – вече на отбелязването във всеки от процесните
нотариални актове, че са изпълнени особените изисквания на закона, но изначално
невярно прокурорът е приел, че това изявление има удостоверителен характер, та
се е наложило да го развие, като „допише“ фактическото обвинение с изявление,
като описаните по – горе, каквито въобще не се съдържат в нито един от
инкриминираните нотариални актове. В тази част, по това обвинение, настоящият
съдебен състав намира за уместно да изложени и някои допълнителни теоретични
постановки, доколкото само правилното им разбиране води до възможността за
правилно интерпретиране на закона и оттам до неговото правилно практическо
приложение.
В тази
връзка, необходимо е логически най – напред да бъде отбелязано, че в акта по
чл. 246 от НПК не е направено необходимото разграничение между отделните видове
документ, на база отделните установени в теорията и практиката в това число и
задължителна за съдилищата - ПВС № 3-82 критерии: подписани и неподписани;
частни и официални; на диспозитивни и удостоверителни; истински и неистински, с
вярно или с невярно съдържание, което разграничение се отнася само до
официалните удостоверителни документи и по принцип следва да се отчита в
контекста на нотариалните удостоверявания по чл. 569 от ГПК и конкретно на
представени частни документи за удостоверяване по чл. 589 и сл. от ГПК, респ.
съответните норми от ГПК от 1952 г., отм. и въведените правила за това. Важно
за преценката във всеки конкретен случай е да се прецени дали се касае за
наличие на хипотеза на „смесен” или комплексен документ, който комбинира
признаците на частния и официалния документ, с поставянето на официална заверка
(обикновено нотариално удостоверяване на подпис или дата) върху частен документ
/договор, пълномощно и пр./. Принципно положение, очертано и в обвързващата
съдебна практика е, че в такива случай – „при нотариалната заверка на частен
документ - съответното длъжностно лице, което извършва заверката, удостоверява
достоверността на датата или съдържанието на документа, или подписите на
лицата, съставили документа. От това следва, че нотариалната заверка не засяга
самото изявление, направено от частното лице, поради което тя не превръща
частния документ в официален. В тези случаи обективно съществуват два вида
документи върху една материална основа. Налице е комплекс от документи - частен
документ, съставен от частни лица, и официален документ - нотариалната заверка,
съставена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му, а
материализираните в една основа два вида документи имат самостоятелен характер.
В
настоящия случай, следва да се отчете, че за всяко от деянията, включени в
обвинението за продължавано престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК се касае за нотариален акт, чиято форма е уредена в първата от включените в
особените правила за съставянето му – чл. 578 от Гражданския процесуален
кодекс. В ал. 1 на цитираната норма е предвидено, че за издаване на нотариален
акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата,
видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се
определят по образец, утвърден от министъра на правосъдието, а според ал. 2
всички екземпляри на проекта се изготвят чисто и четливо, написани на ръка с
черно или синьо мастило или напечатани. Цифрите в проекта се пишат и с думи,
когато се отнасят до съдържанието на сделката. Празните места се зачертават –
ал. 3. Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта,
трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява
самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него
лица. Самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ
за самоличност. По същия начин нотариусът установява дали явилите се пред него
лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето
удостоверява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност
съобразно предвиденото в ал. 4 и ал. 5 на чл. 578 от ГПК. Съгласно чл. 579, ал.
1 от ГПК, нотариалният акт се издава, като нотариусът прочита на участващите
лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат
подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име
и потвърждават своите подписи. Тези разпоредби са в пряка връзка със съдържанието на следващата
– чл. 580 ГПК, озаглавена „Съдържание на нотариалния акт“, с поред която
нотариалният акт съдържа: 1. годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа
и мястото на издаването му; 2. името на нотариуса, който го издава; 3. пълното
име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както
и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за
самоличност; 4. съдържанието на акта; 5. кратко обозначение на документите,
удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1; 6. подпис и
изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса.
На
следващо място, нотариалният акт попада в категорията „официални документи за
изявления на частни лица“, които са документи, съставяни от държавен орган или
друг, недържавен субект, овластен да приема такива изявления и да ги
удостоверява в определена форма, каквито именно са нотариалните актове за
сделки, които на общо основание /чл. 179, ал. 1 ГПК/ трябва да са съставени от
нарочно овластен държавен орган, в противен случай нямат обвързваща
доказателствена сила - например нотариален акт за сделка, съставен от кмета на
общината или населеното място. Освен това, документите трябва да са съставени
при спазване на съответния ред и форма, вкл. да са подписани от държавния
орган, а в предвидените от закона случаи - и от авторите на изявлението, което
се отнася в пълна степен за нотариалните актове за сделки. В тези случаи намира
приложение правилото на чл. 188 ГПК, ако документът е съставен от некомпетентен
орган или в ненадлежна форма, той има значението на частен документ, ако е
подписан от страните. Оттук следва да се приеме, че законната доказателствена
сила на тези официални документи съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, обхваща: фактите,
които длъжностното лице твърди, че е осъществило лично -например нотариусът е
проверил самоличността на страните и им е прочел акта, преди да го подпишат;
фактите, които според длъжностното лице са се осъществили пред него, т.е.
действията и изявленията на трети лица - съгласието на явилите се пред
нотариуса страни да сключат договора. Всичко останало, което е материализирано
и се съдържа в документа, макар и да е посочено от длъжностното лице, не е
обхванато от тази законна доказателствена сила, тъй като стои извън
удостоверителната функция на органа. Решаващо за преценката в наказателноправен
аспект значение обаче, има и следното основно положение, а именно, че не се ползва
с обвързваща доказателствена сила констатацията на длъжностното лице, която не
се отнася до лично възприет факт, а представлява извод, умозаключение,
произтичащо от пряко констатираните факти.
Такава е и преценката на нотариуса, че явилите се пред него лица са
дееспособни - чл. 578, ал. 4 ГПК или че прехвърлителят по сделката е
собственик, а конкретно в случая, че са изпълнени особените изисквания на
закона, тъй като това е израз на субективната увереност на нотариуса относно
правната значимост на констатирани от него факти, както е посочено в чл. 586,
ал. 1 ГПК като неслучайно в цитираната разпоредба е предвидено, че при
издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се
учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим
имот, нотариусът не удостоверява, а проверява дали праводателят е собственик на
имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката.
В
обобщение, в случая не се налага подробен анализ на безспорния факт, че
подсъдимата В.Т.С. е регистрирана като нотариус под 079 по Регистъра на Нотариалната камара с
район на действие – Рс – Хасково и има качеството на длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, т. 1 от НК, а нотариалният акт е официален документ, съгласно чл. 93,
т. 5 от НК, според която „официален документ“ е този, който е издаден по
установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. При всички
положения обаче, нотариалният акт следва да се отграничава, веднъж като
сделката, която материализира и правните последици като титул за собственост, а
втори път като документа, който материализира тази сделка по форма и
съдържание, доколкото обществените отношения, предмет на изследване в
наказателното производство са поставени именно и само на тази основа, доколкото
се касае за обвинение в извършване на документно престъпление. Затова, когато
един официален документ удостоверява изявления на граждани, той се ползва с
обвързваща доказателствена сила само относно това, че лицето е направило
изявление със съответното съдържание, но не и че това изявление съответства на
действителността или че води до желаните от него последици. Следователно, в
частта, в която е направено такова „удостоверяване“, нотариалният акт има
значението на частен свидетелстващ документ, който се ползва с материална
доказателствена сила само в определен случаи, но най- съществено в рамките на
настоящото произнасяне е това, че преценката на нотариуса при съставяне на
нотариалния акт че са изпълнени особените изисквания на закона при сключване на
договора няма характера на официално удостоверяване. Оттук се обосновава, като
краен изводът, че дори формално не са налице всички признаци от обективна
страна, визирани в основния състав на престъплението по чл. 311, ал. 1 от
Наказателния кодекс, за всяко от деянията, включени в продължаваното
престъпление, като сякаш именно неувереността на самия прокурор е наложило
„развиването“ по недопустим начин на фактическото обвинение с твърдения за
съдържание на нотариалния акт, в какво се изразяват тези особени изисквания на
закона, каквото не е дори материализирано в него. Затова, единствената възможна
последица при този анализ на доказателствата по делото и на материалния закон е
подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото ѝ обвинение
за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, без да се изследва
наличието на друго деяние, респ. на субективния момент. Още повече, че липсва
при тези фактически рамки възможност за ангажиране на административнонаказатена
отговорност по реда на чл. 305, ал. 6 от НПК за деяние, съставляващо
административно нарушение по ЗННД, в който е предвиден ред за осъществяване на
контрол върху дейността на нотариуса, но в специалния закон е предвидена
единствено дисциплинарна и имуществена отговорност за неизпълнение на
задълженията.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: Г.
А.