М О Т И В И
към присъда № 9 от 16.01.2013 година, по н.о.х.дело № 2637/2012
година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият М.А.К. – роден на *** ***, от ромски произход, български гражданин,
без образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е предаден на
съд за това, че през периода 12.01.2012 година – 11.02.2012 година в село Братя
Кунчеви, област Стара Загора, в съучастие с И.Г.З., като съизвършител, на два
пъти в условията на продължавано престъпление, на 12.01.2012 година, отнел
чужди движими вещи – сумата от 50 лева, и на 11.02.2012 година отнел чужди
движими вещи – сумата от 20 лева, всичко на обща стойност 70 лева, от
владението на Г.С.С., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил
за това сила, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.198,
ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.63,
ал.1, т.3. Със същия обвинителен акт подсъдимият И.Г.З. – роден на *** ***, от ромски произход, български
гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че през периода
12.01.2012 година – 11.02.2012 година в село Братя Кунчеви, област Стара
Загора, в съучастие с М.А.К., като съизвършител, на два пъти в условията на
продължавано престъпление, на 12.01.2012 година, отнел чужди движими вещи –
сумата от 50 лева, и на 11.02.2012 година отнел чужди движими вещи – сумата от
20 лева, всичко на обща стойност 70 лева, от владението на Г.С.С., с намерение
противозаконно да го присвои, като употребил за това сила, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си – чл.198, ал.1,
във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1,
т.3 от НК.
Производството
по делото се проведе по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие
по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимите изцяло признават изложеното
в обстоятелствента част на обвинителния акт.
Представителят
на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че поддържа
обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. По
отношение на наказанията, които следва да се наложат, предлага по отношение и
на двамата подсъдими наказанието да бъде „Лишаване от свобода” при приложение
на чл.58а от НК, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок.
Подробни съображения излага в пледоарията си.
Защитникът на
подсъдимия З. – адвокат Н.П., не оспорва фактическата обстановка по делото,
като пледира на подсъдимия И.З. да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 9 месеца, което да бъде редуцирано с 1/3 съгласно чл.58а от НК и отложено за изпитателен срок от две години. Излага подробни съображения в
хода на съдебните прения.
Подсъдимият И.Г.З.
се признава за виновен, поддържа казаното от адвоката си и изразява становище,
че съжалява за извършеното деяние.
Защитникът на
подсъдимия К. – адвокат Д.Д., също не оспорва фактическата обстановка по
делото. Пледира на подзащитния му да бъде наложено наказание „Пробация” и излага съображения в пледоарията си. Подсъдимият М.А.К. се
признава за виновен и съжалява за извършеното. Моли за по-леко наказание.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият М.А.К. е роден на *** ***. Същият е осъждан,
но влезлите в сила присъди и наложените наказания не влияят върху правната
квалификация на настоящото деяние.
Подсъдимият И.Г.З.
е роден на *** ***. Също е осъждан, но влезлите в сила присъди и наложените
наказания не влияят върху правната квалификация на настоящото деяние.
Двамата подсъдими
се познавали добре и поддържали приятелски отношения помежду си. Често пъти
били заедно.
На 12.01.2012
година през деня те пореден път се събрали в село Братя Кунчеви, където
живеели. Били безработни, не разполагали с доходи и не знаели по какъв начин
биха могли да си набавят малко пари. Разхождали се безцелно из населеното място
и около 17 часа минали покрай къщата на пострадалия Г.С.С., която се намирала в
централната част, от южната страна на пътя за село Руманя. Знаели, че
пострадалият наскоро бил получил пенсията си, живеел сам, бил възрастен и трудноподвижен, затова решили да влязат в дома му и вземат
парите му.
С крака и ръце
насилили входната врата, бравата и насрещника поддали, и те проникнали в къщата. В една от стаите видели,
че пострадалият лежал върху едно легло. Приближили към него и с ръцете си
захванали неговите по такъв начин, че му попречили да се защитава, като
едновременно с това затиснали тялото му към леглото и го обездвижили.
Пребъркали джобовете на дрехите му, там намерили сумата от 50 лева, която
взели, след което преустановили натиска и освободили пострадалия. Напуснали
къщата и района, взетите пари разделили поравно и в близките дни похарчили за
лични нужди.
На 11.02.2012 година през деня подсъдимите
отново били заедно. Знаели, че всички възрастни хора от селото били получили
пенсиите си и отново отишли до къщата на пострадалия С., за да вземат парите
му. По познатия вече начин, насилили и отворили входната врата, и проникнали в
къщата. Влезли в стаята на пострадалия, който и този път лежал на леглото.
Захванали със своите ръце неговите, с което му попречили да се защитава и затиснали
тялото му към леглото. Пребъркали дрехите му, където намерили и взели със себе
си сумата от 20 лева.
След това
освободили пострадалия и по обратния път напуснали къщата. Разделили парите по
равно и в следващите дни ги изхарчили за свои нужди. Когато били подсъдимите,
обвиняемите дали пълни и подробни обяснения по случая. Въпреки, че по
полицейската преписка били събрани данни, че подсъдимите били извършили три
деяния, при които отнели общо сумата от 385 лева от пострадалия, тези данни
останали недоказани.
До приключване
на досъдебното производство, вещите не били върнати или възстановени на
собственика им – свидетелят Г.С.С..
На 05.06.2012
година било извършено процесуално – следствени действия по реда на чл.169-171
от НПК, при които пострадалият разпознал подсъдимият И.Г.З. като лицето, което
на два пъти взело парите му, като държало ръцете му и затискало тялото му към
леглото /лист 18 и 19 от досъдебното производство/.
След
приключването на досъдебното производство, но преди изготвянето на обвинителния
акт, пострадалият С. починал, предвид което постановлението от 03.09.2012
година на Районна прокуратура – Стара Загора за частично прекратяване било връчено
на един от наследниците му П.Г.С., който се задължил да връчи копие от това
постановление на другия сънаследник – Г.Г.К. – негова сестра.
Изложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимите, свидетелските показания, протоколът за проведен
следствен експеримент, както и от другите събрани в наказателното производство доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха
противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните
по делото доказателства се установява, че в периода 12.01.2012 година –
11.02.2012 година в село Братя Кунчеви, област Стара Загора, подсъдимите М.А.К.
и И.Г.З. в съучастие като съизвършители, на два пъти,
в условията на продължавано престъпление, на 12.01.2012 година отнели чужди
движими вещи – сумата от 50 лева, и на 11.02.2012 година отнели чужди движими
вещи – сумата от 20 лева, всичко на обща стойност 70 лева от владението на Г.С.С.,
с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили затова сила, а макар
и непълнолетни, са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли
да ръководят постъпките си – престъпление по чл. 198, ал.1 във връзка с чл.20
ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Чрез
използване на сила подсъдимите сломили съпротивата на пострадалия, взели от
дрехите му наличните пари, по този начин преустановили досегашната фактическа
власт върху вещите и установили своя трайна власт върху тях. Деянието е
извършено в съучастие – съизвършителство, по смисъла
на чл.20, ал.2 от НК. Подсъдимите са осъществили задружна престъпна дейност при
общ умисъл, („общност на умисъла”), тъй като всеки един от тях поотделно е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване, но наред с това, е
съзнавал, че и другият подсъдим е действал с умисъл за причиняване на същите
обществено опасни последици. Подсъдимите били непълнолетни, но са разбирали
свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си,
предвид разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК. Престъплението е осъществено
при хипотезата на чл.26, ал.1 от НК, в условията на продължавано престъпление,
тъй като двете деяния осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващото
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
извършени са срещу личността на един и същ гражданин. Деянията са извършени умишлено, като формата на
вина е пряк умисъл.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимите М.А.К. и И.Г.З. са осъществили от обективна и субективна страна
престъпния състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи вината на двамата подсъдими обстоятелства: направените
пълни самопризнания и изразеното критично отношение към извършеното,
непълнолетната възраст. Отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимите са предишните им осъждания.
За това
престъпление по отношение и на двамата подсъдими, които са били непълнолетни
към момента на извършване на деянието, законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до три години. Съдът намира, че в случая следва да определи наказание
в размер на една година и шест месеца „Лишаване от свобода” на всеки от
подсъдимите. Предвид реда и начина на приключване на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, съобразно разпоредбата на чл.58а от НК, съдът
намали определеното наказание с 1/3, като наложи на подсъдимите окончателно
наказание в размер на една година „Лишаване от свобода”. С оглед младата
възраст на подсъдимите съдът намира, че целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК, в конкретния случай биха били изпълнени и без ефективното изтърпяване на
наказанието, поради което и на основание чл.69, ал.1 от НК отложи изпълнението
му за изпитателен срок от три години.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниската правна култура
на двамата подсъдими, утвърдените престъпни навици и стремежът за
облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: