№ 309
гр. Русе, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500415 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Сдружение “Национално бюро на
българските автомобилни превозвачи“ чрез адв. З. Х. АК София против Решение №
233 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 2131/2021 г. по описа на Районен съд Русе в частта, в
която е уважен предявеният от А. Ш. А. иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. над изплатените по извънсъдебен ред
20 000 лв. в резултат на ПТП, причинено на 17.05.2016 г. от Д.Б. с л. а-л ********** в
с.П., обл. Русе, както и в частта, в която е уважен предявеният от Х. Х. А. иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от същото ПТП за
сумата от 3000 лв., допълнително над изплатените по извънсъдебен ред 2000 лв.
Жалбоподателят намира първоинстанционния съдебен акт за неправилен и
необоснован в обжалваните части. Намира изводът на съда, че на ищцата А. А. следва
да се изплати допълнително обезщетение в размер на 12 000 лв. за немотивиран и
несъответен на събраните по делото доказателства, в частност с установеното, че се
възстановила за срок от около 74 дни след ПТП. Счита, че не са отчетени всички
релевантни факти, необходими за определяне на справедлив размер на обезщетението
за неимуществени вреди, съобразно задължителната съдебна практика по т. 4 на ППВС
4/1968, доразвита впоследствие и в други решения на ВКС. По отношение на размера
на определеното на ищеца Х. А. допълнително обезщетение в размер на 3000 лв.
1
възразява, че първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви, за да уважи
претенцията в този размер. Според жалбоподателя, съдебният състав се е позовал на
предположения, без да изследва задълбочено релевантните за спора факти и
обстоятелства. Намира, че този ищец не е провел пълно и главно доказване на
твърденията са за по-дълъг възстановителен период, претърпян стрес и възникнали
усложнения. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и да
отхвърли претенциите и на двамата ищци за изплащане на допълнителни обезщетения
над изплатените им по извънсъдебен ред. Претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемите страни А. Ш. А. и Х. Х. А., и двамата чрез адв. Ц. И. И.- С. АК София, с
който вземат становище за неоснователност на жалбата и правят искане тя да не се
уважава. Намират обжалвания съдебен акт в частта, в която е определено
допълнително обезщетение за ищцата А. А. в размер на 12 000 лв. за постановен след
задълбочен анализ на събраните доказателства и съобразен със съдебната практика,
мотивиран и правилен. Относно определеното на ищеца Х. А. допълнително
обезщетение в размер на 3000 лв., излагат съображения, че жалбата е неснователна,
като навеждат доводи, че определеният от съда справедлив размер даже е занижен, за
което е депозирана и нарочна въззивна жалба. Молят първоинстанционното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части.
Постъпила е и въззивна жалба от Х. Х. А., чрез адв. Ц. И. И.- С. АК София
против Решение № 233 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 2131/2021 г. по описа на Районен
съд Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на
допълнително обезщетение за неимуществени вреди над изплатеното по извънсъдебен
ред за сумата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 17 000 лв., както и в частта, с
която е отхвърлен искът му за заплащане на имуществени вреди в размер на 481 лв.
Жалбоподателят намира първоинстанционния акт в обжалваните части за необоснован
и неправилен. Намира, че е провел успешно доказване на своите претенции, че по
делото се било установило, че е в изключително влошено здравословно състояние и е с
посттравматичен диабет, вследствие на преживяната катастрофа. Счита, че неправилно
районният съд се е позовал на приетата по делото СМЕ, тъй като липсвала
категоричност в отговорите на вещото лице по нея. Последното не било компетентно
да дава заключение по поставените му въпроси, в частност за наличието на
посттравматичен диабет у жалбоподателя. Излага оплаквания, че районният съд
неправилно дал вяра и възприел становището на експерта вместо да съобрази
приложените по делото писмени доказателства и ангажираните свидетелски показания.
Претендира отмяна на решението в обжалваните от него части и уважаване на
претенциите му за неимуществени и имуществени вреди в пълния им заявен размер.
По реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
2
страна Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни превозвачи“ чрез
адв. З. Х. АК София с който взема становище за неоснователност на жалбата и прави
искане тя да не се уважава. Счита първоинстанциониння съдебен акт в обжалваните от
ищеца А. части за правилен, законосъобразен, постановен при спазване на
процесуалните норми. Заема позиция за немотивираност на изложените в жалбата
твърдения, че съдът не е обсъдил в пълнота събрания доказателствен материал.
Възразява, че СМЕ била приета от ищеца без възражения в първата инстанция и
навежда доводи за недопустимост на оспорването й едва с въззивната жалба. Намира за
неоснователни и възраженията на жалбоподателя за пристрастност и некомпетентност
на вещото лице по нея. Иска решението в обжалваните части да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред РРС е образувано по обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 КЗ.
Във въззивното производство са безспорни предпоставките за ангажиране на
отговорността на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи по
реда на чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 КЗ. Единствените спорни обстоятелства са сведени
до размера на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди от ищцата
А. А. и неимуществени и имуществени вреди от ищеца Х. А., вследствие на ПТП,
причинено на 17.05.2016 г. от Д.Б. с л. а-л ********** в с.П., обл. Русе. Настоящият
съд следва да се произнесе в така очертаните предели на въззивна проверка.
За установяване на претърпените от двамата ищци неимуществените вреди, са
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на св. Н.Н. и св. Х.А..
Св. Н.Н. дава показания, че познава ищците повече от 20 години. С ищеца А. се
виждали по няколко пъти месечно. Свидетелства, че след процесното ПТП той много
се променил. Преди инцидента бил весел човек, а след него станал затворен, мълчалив,
тревожен, оплаквал се от безсъние, от болки в лявата ръка и крак. И двамата ищци
станали изнервени и започнали да се карат с децата си. Х. А. му споделил, че му
открили посттравматичен диабет, който най-вероятно бил от инцидента, той и към
момента имал оплаквания от болки в кръста. Ищцата А. пък няколко месеца след ПТП
не бил виждал, защото била на легло. Не можела да се обслужва и за нея се грижели
дъщеря й и снаха й. Изнася още данни, че ищците имали павилион за закуски, за който
се принудили да наемат служител, тъй като ищецът А. не можел да издържа дълго
време да стои там. Ищцата пък изобщо не можела вече да работи в семейния магазин.
3
Станал раздразнителна, изнервена, карала се с внучката си. Свидетелства още, че
ищецът А. бил спокоен и внимателен, но след ПТП предпочитал друг да шофира,
когато се наложело да пътува с автомобил.
Св. Х.А. – син на ищците дава показания, че веднага след ПТП отишъл на
мястото и заварил майка си на земята, цялата в синини, а баща си опрян на колата.
Майка му била напълно обездвижена и трудно дишала. Около 6 месеца за нея се
грижили жена му и сестра му, защото тя не можела да се обслужва, била на
болкоуспокояващи. И след това не можела да извършва дейностите си без чужда
помощ. Напълно се променила, станала нервна, с нея трудно се общувало. Карала се на
детето,, все още с нея не можело да се разговаря нормално. Свидетелства още, че и
баща му се променил след катастрофата. Постоянно имал болки в глезена и коляното,
които продължавали и към настоящия момент, особено когато стоял прав. Дава
показания, че отношенията в семейството им не били както преди. Майка му се
страхувала да се качи в кола, събуждала се през нощта и казвала, че сънува
катастрофата.
Съдът, преценявайки свидетелските показания на св. Х.А. през призмата на чл.
172 ГПК, ги приема за достоверни, тъй като са последователни, логични, отразяват
неговите непосредствени възприятия и се подкрепят от останалия доказателствен
материал. Същите правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд.
За изясняване на травматичните увреждания на ищците по делото са изготвени
съдебно – медицински експертизи. Вещото лице, след запознаване с наличната
медицинска документация и служебно известната му такава, извлечена от ел. архив на
„УМБАЛ Канев“ АД, дава заключение за причинените на ищците травми.
По отношение на ищцата А. А. експертът заключава, че от процесното ПТП са й
причинени счупване на гръдната кост, кръвонасядане на лицето, охлузване на гръдния
кош, в областта на гръдната кост, одраскване на лява мишница. Същите са резултат от
действието на твърди тъпи и ръбести предмети и могат да бъдат получени при ПТП на
17.05.2016 г. Вещото лице е посочило, че при подобни увреждания /счупване на
гръдната кост/, основният възстановителен период продължава 2-3 месеца. При такива
травматични увреждания болките са най-силни непосредствено след получаването им,
след което постепенно намаляват в рамките на дни и седмици. Болки със значителен
интензитет се усещат при всяко дълбоко вдишване и физическо натоварване, свързано
с движения в областта на снагата. Според експерта, много е вероятно настъпилите
натоварвания на гръбначния стълб, при процесното ПТП, да са довели и до изостряне
на съществуващата преди инцидента неврологична симптоматика, свързана с
хроничното заболяване на ищцата А., което да е довело до усилване на болковия
синдром в областта на гръбначния й стълб. Експертът посочва и че установеното
счупване на гръдната кост е довело до трайно затруднение на движенията на снагата на
4
ищцата, което затруднение се е насложило върху вече затруднените движения в същата
област от съществуващото преди инцидента дегенеративно увреждане на гръбначния
стълб. Изолирано счупването на гръдната кост е довело до допълнителен болков
синдром и в предната част на гръдния кош, който следва да е отшумял в рамките на
месеци. Експертът е категоричен, че настъпилите натоварвания на гръбначния стълб
при процесното ПТП и счупването на гръдната кост, не са повлияли благоприятно
съществуващото преди инцидента дегенеративно увреждане на гръбначния стълб на
А..
Вещото лице е посочило и значимите хронични заболявания на ищцата А., които
са били налични и преди процесното ПТП, както и кои от тях имат отношение към
предмета на делото.
Експертът установява още и че част от посочените в исковата молба и в някои от
приложените по делото медицински документи увреждания, а именно: травма на
нервните коренчета на гръдната част на гръбначния стълб, кръвонасядания на гръдния
кош, посттравматична церебрастения, ограничени и болезнени движения в лубален
/поясен/ сегмент на гръбначния стълб, Л4-5 двустранна тежко изразена
предкокоренчева увреда и тежка периферностволова за перонеалните нерви
двустранно и световъртеж от централен произход, не могат да се свържат с процесното
ПТП, като подробно е обосновало изводите си за това. Въпреки това, според вещото
лице, е възможно процесното ПТП да има връзка с влошаване на симптоматиката, при
съществуващите преди инцидента заболявания на гръбначния стълб, т. к. при такъв вид
ПТП настъпват значителни натоварвания на опорно-двигателната система, най-вече на
гръбначния стълб, а съществуващото към момента на ПТП хронично автоимунно
заболяване на опорнодвигателната система при ищцата, засягащо и гръбначния стълб,
води до намаляване на възможностите на гръбначния стълб да понася такива
натоварвания.
По отношение на ищеца Х. А. вещото лице д-р П.Д. дава заключение, че в резултат
на процесното ПТП са причинени откършен остеофит /шип/ на пети шиен прешлен,
кръвонасядане на гръдния кош. кръвонасядане и охлузване в лява лакетна област,
кръвонасядане и оток на лява колянна става. Според експерта, тези увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП
на 17.05.2016 г., като в приложената медицинска документация няма данни да е
провеждано някакво специфично лечение по отношение на тях и да са довели до
трайни здравословни последици. Вещото лице е посочило, че при подобни
увреждания, като установените при А., обикновено възстановителният период
продължава до 3 седмици, след което е възможно да има болки в шийния отдел на
гръбначния стълб и за по-дълъг период от време, който е индивидуален. Според
експерта установените травматични увреждания на А. са довели главно до болков
5
синдром през първите няколко седмици, както и до временно ограничаване в
движенията на шията и лявата колянна става.
Експертът установява още и че част от посочените в исковата молба и в някои от
приложените по делото медицински документи увреждания, а именно: хемангиом в
тялото на четвърти поясен прешлен (Л4), посттравматичен захарен диабет,
посттравматичен неврит на лъчевия нерв на лявата ръка, неврит на левия седалищен
нерв, не могат да се свържат с процесното ПТП, като подробно е обосновал
категоричния си извод за това. Вещото лице отбелязва, че е възможно процесното ПТП
да има връзка с влошаване на симптоматиката, при съществуващите преди инцидента
заболявания на гръбначния стълб.
Вещото лице е посочило и значимите хронични заболявания на ищеца А., които
са били налични и преди процесното ПТП, както и кои от тях имат отношение към
предмета на делото. Дава още заключение, че в процедурна карта издадена от
Профилактика, рехабилитация и отдих - гр. Бургас на името на ищеца Х. А. е отразена
диагноза: Увреждане на лумбосакрални коренчета, която не може директно да се
свърже с процесното ПТП. Според експерта, проведените процедури могат да се
отразят благоприятно върху неврологичната симптоматика от страна на гръбначния
стълб /включително и болковия синдром/, която симптоматика е възможно да е била
негативно повлияна от процесното ПТП.
Към доказателствения материал по делото са приобщени медицински документи
за проведено лечение на ищците, които съдът не обсъжда поотделно, тъй като за целта
са необходими специални знания, както и поради това, че същите са от значение за
изготвянето на СМЕ и с тях е работило вещото лице.
Изготвените експертизи съдът преценява като компетентни, обективни и
безпристрастно дадени и възприема изцяло.
Пред настоящата инстанция са приети писмени доказателства, от които е видно,
че ищецът Х. А. е бил диагностициран с „Крацином на стомаха“, за което провежда
лечение.
Между страните не съществува спор, че ответникът е определил и изплатил
извънсъдебно, преди предявяване на настоящите претенции, в полза на ищцата А.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 138,66 лв., а на ищеца А. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000 лв.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост.
Понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
6
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се установява, че
ищцата А. е изпитала значителни физически болки от получените травматични
увреждания по време на първоначалния възстановителен период, като впоследствие за
дълъг период от време е търпяла също болки и страдания макар и с по-нисък
интензитет. Съдът отчита, че ищцата е била общо в 172-дневен отпуск по болест по
отношение на установените травматични увреждания, за които безспорно е
установено, че се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. При
съобразяване размера на обезщетението съдът отчита още възрастта на ищцата към
датата на произшествието – на 53 г., в активна трудоспособна възраст. Съдът
съобразява и неблагоприятното въздействие върху ежедневието на ищцата –
обездвижването по време на възстановителния период е възпрепятствало посрещането
на битовите и биологични й нужди и изпълнението на функцията й на пълноценен член
на семейството, както и пълната й зависимост от чужда помощ именно заради
получените вследствие на процесното ПТП увреждания за некратък период от време от
около 3 месеца. Доказано е от ангажираните от нея гласни доказателства и че
вследствие получените от процесното ПТП увреждания се е променил начинът й на
живот, в т. ч. взаимоотношения в семейството, трудова активност. Установено е също с
помощта на гласните доказателства, че след инцидента изпитва страх от пътуване с
МПС и все още сънува кошмари, свързани с катастрофата.
От друга страна недоказани са твърденията й в исковата молба за настъпили
усложнения в здравословното й състояние, вследствие на получените при ПТП
увреждания - посттравматична церебрастения, ограничени и болезнени движения в
лубален /поясен/ сегмент на гръбначния стълб, Л4-5 двустранна тежко изразена
предкокоренчева увреда и тежка периферностволова за перонеалните нерви
двустранно и световъртеж от централен произход, които според вещото лице не са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
За обезщетяване на така претърпените неимуществени вреди, предвид описания
интензитет на болките и тяхната продължителност, периодът, необходим за
възстановяване на ищцата, свързаните с възстановяването обичайни сътресения и
неудобства в житейски план, за всички тези неблагоприятни последици, настъпили в
живота на А. А. вследствие на катастрофата, съдът намира че правилно
първоинстанционният съд е определил справедливо обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 32 000 лв. Тази сума е съобразена и с икономическите условия на
живот в страната за съответния период, както и със съдебната практика по присъждане
7
на обезщетения за този вид увреждания. Съдът отчита и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Към 17.05.2016 г., когато е настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна
сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ),
а минималната работна заплата за страната е 420 лв.
В посочения размер, според съда, то отговаря на действително претърпените и
доказани в настоящото производство от ищцата болки и страдания, както и на тяхната
продължителност. Поради това, настоящият състав счита, че исковата претенция за
присъждане на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от
12 000 лева, след приспадане на изплатените й извънсъдебно 20000 лв. Решението в
тази част е правилно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на търпените от ищеца Х. А. болки и страдания, вследствие на
процесното ПТП и въведените и с двете въззивни жалби оплаквания, следва да се
отбележи следното:
Безспорно е установено с помощта на специалните знания на вещото лице, че в
резултат от претърпяната катастрофа същият е получил откършен остеофит /шип/ на
пети шиен прешлен, кръвонасядане на гръдния кош, кръвонасядане и охлузване в лява
лакетна област, кръвонасядане и оток на лява колянна става, че по отношения на тях
няма данни да е провеждано някакво специфично лечение и да са довели до трайни
здравословни последици. Установено е, че при подобни увреждания
възстановителният период продължава до 3 седмици, след което е възможно да има
болки в шийния отдел на гръбначния стълб и за по-дълъг период от време, който е
индивидуален. Според експерта установените травматични увреждания на А. са
довели главно до болков синдром през първите няколко седмици, както и до временно
ограничаване в движенията на шията и лявата колянна става. От гласните
доказателства пък се установява, че ищецът А. вследствие на катастрофата е станал
силно тревожен, мълчалив, затворен, раздразнителен, изпитвал страх да управлява
МПС.
От друга страна недоказани са останали настъпилите усложения в
здравословното му състояние, вследствие на получените при ПТП увреждания -
хемангиом в тялото на четвърти поясен прешлен (Л4), посттравматичен захарен
диабет, посттравматичен неврит на лъчевия нерв на лявата ръка, неврит на левия
седалищен нерв. Според вещото лице по СМЕ, те не могат да се свържат с процесното
ПТП, за което експертът е изложил подробни съображения, обосновани с
8
притежаваните от него специални знания и след пълен и всестранен анализ на
приложената медицинска документация, в т. ч. и данните за налични хронични
заболявания на ищеца отпреди ПТП. Неоснователни са възраженията, изложени във
въззивната жалба на ищеца А., че необосновано районният съд е кредитирал
заключението на приетата и изслушана по делото СМЕ, игнорирайки останалите
приложени по делото медицински документи, в частност издаденото от д-р Д. В.
съдебно-медицинско удостоверение. Вещото лице, при изслушването му по реда на чл.
200 ГПК, подробно се е мотивирало, че диагноза „посттравматичен захарен диабет“ не
съществува, че по делото изобщо отсъстват данни, ищецът А. да страда от каквато и да
било форма на захарен диабет. Разяснило е, че поставянето на такава диагноза изисква
извършването на изследвания от специалист, които не са еднократни, а в случая такива
няма. Има данни за повишени стойности на кръвната захар, но те не винаги означават
диабет, а може да се дължат и на други заболявания. Още повече, че тези повишени
стойности в случая се наблюдават около 2 години след процесното ПТП. Вещото лице
дава още заключение, че при нито един от видовете захарен диабет стресът не е
основен или значим фактор за развитие на заболяването, както се твърди в случая от
ищеца. Пояснява още, че стресът може да доведе до физиологично покачване на
кръвната захар и при здрави хора, но след отминаване на психическото натоварване
кръвната захар се нормализира. Възраженията, че съдът дал вяра на експерта по СМЕ
относно липсата на такова заболяване у ищеца без да отчете показанията на св. Н. в
обратен смисъл са необосновани, доколкото липсват данни за наличието на специални
знания у свидетеля в тази област. Не е доказана по делото и пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП на установеното в хода на производството у
ищеца Х. А. заболяване „карцином на стомаха“, за което пред настоящата инстанция са
представени и приети писмени доказателства.
Установените от свидетелските показания оплаквания у ищеца и към днешна
дата от болки в кръста и коляното, затруднения дълго време да стои прав, съдът
намира, че не следва да съобразява при отчитане на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, доколкото същите не се намират в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, която единствено е правнорелевантна
и пораждаща правото на обезщетение. Действително, вещото лице по СМЕ е
посочило, че е възможно катастрофата да има връзка с влошаване на симптоматиката,
при съществуващите преди инцидента заболявания на гръбначния стълб, т. к. при
такъв вид ПТП настъпват значителни натоварвания на опорно-двигателната система,
най-вече на гръбначния стълб, а съществуващото към момента на ПТП дегенеративни
промени на гръбначния стълб на А., водят до намаляване на възможностите на
гръбначния стълб да понася такива натоварвания. Касае се обаче до случайни вреди,
които са косвени, тъй като не са типичен и устойчив резултат от поведението на
деликвента и поради това не подлежат на обезщетяване. Както вече бе посочено, на
9
обезщетение подлежат само преките и непосредствени вреди съгласно чл. 51, ал. 1
ЗЗД. В случая според експертизата типичният резултат от увреждането е откършен
остеофит /шип/ на пети шиен прешлен, кръвонасядане на гръдния кош, кръвонасядане
и охлузване в лява лакетна област, кръвонасядане и оток на лява колянна става,
болките от които която обичайно отшумяват за около 3 седмици. Не са и в пряка
причинно-следствена връзка търпените от А. болки и страдания, както са описани от
свидетелите Н. и А., както и имуществените вреди, изразяващи се в заплащане за
посещение на санаториум за балнеолечение.
При така изложеното, като съобразява още възрастта на ищеца А. към датата на
ПТП- 54 г., в активна работоспособна възраст, като отчита общественият критерий за
справедливост, съществуващите в страната обществено - икономически условия на
живот, съдебната практика по аналогични случаи, като взема предвид и житейски
оправданото, както и обстоятелството, че установената в чл. 52 ЗЗД свобода за
преценка на съда не е безгранична, съдът намира че справедливият размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди правилно е определен в размер на
5000 лв., от които следва да бъдат приспаднато определеното и изплатено отпреди
завеждане на исковата молба обезщетение в размер на 2000 лв. Въззивните жалби са
неоснователни, а решението в тази част правилно.
Предвид изложеното по-горе за липса на пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и сторените от ищеца разходи в размер на
481 лв., неоснователна се явява въззивната жалба и срещу решението в частта, с която
е отхвърлен искът на ищеца А. за обезщетение за имуществени вреди. Решението в
тази част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид съвпадане на изводите на въвзивния състав с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба на Х. А. и предвид своевременно
направеното искане, в полза на Сдружение “Национално бюро на българските
автомобилни превозвачи“ следва да бъдат присъдени разноски. Такива се претендират
в размер на 1140 лв. за платено адв. възнаграждение за отговор на въззивната жалба.
От страна на процесуалния представител на въззивника е релевирано своевременно
възражение за прекомерност, което се преценява от съда за неоснователно, при
съобразяване на обжалваемия материален интерес и приложимия в случая чл. 7 , ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 на ВАС.
Въззивният съд констатира, че при подаване на въззивната жалба на Х. А.
първоинстанционният съд неправилно не е събрал държавна такса в размер на 25 лв.
по иска на имуществени вреди. А. не е изпълнил и дадените му указания да довнесе 20
лв. държ. такса по иска за неимуществени вреди, поради което следва да бъде осъден
да довнесе още 45 лв. държавна такса по сметка на ОС Русе.
10
Мотивиран от гореизложеното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 233 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 2131/2021 г. по описа на
Районен съд Русе, в частта, с която са уважени предявените против Сдружение
“Национално бюро на българските автомобилни превозвачи“, ЕИК ********* искове
за сумата от 12 000 лв. за ищцата А. Ш. А., ЕГН ********** и за 3000 лв. за ищеца Х.
Х. А., ЕГН **********, представляващи допълнително обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, причинено на 17.05.2016 г. от Д.Б. с л. а-л
********** в с.П., обл. Русе, както и в частта, с която са отхвърлени исковете на Х.
Х. А., ЕГН ********** срещу Сдружение "Национално Бюро на Българските
Автомобилни Застрахователи", ЕИК ********* за заплащане на допълнително
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до пълния предявен
размер от 17 000 лв., за присъждане на законната лихва върху това обезщетение,
считано от датата на деликта – 17.05.2016 г., както и за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 481 лв.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в законна сила
ОСЪЖДА Х. Х. А., ЕГН **********, гр. Ц.К.*********** ДА ЗАПЛАТИ на
Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни превозвачи“, ЕИК
********* сумата в размер на 1140 лв., представляващи разноски пред въззивната
инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Х. А., ЕГН **********, гр. Ц.К.*********** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе 45 лв., представляващи
невнесена част от държавна такса по подадената от него въззивна жалба.
Решението в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд
относно отхвърляне на иска за имуществени вреди в размер на 481 лв. е окончателно, а
в останалата част подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11