РЕШЕНИЕ
№ 13982
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110171337 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу
И. Г. М., с която са предявени следните установителни искове, за суми по които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 26149 от 01.09.2023г. по ч.гр.д. № 47403/2023 г., по
описа на СРС, 55 състав:
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 1354.18 лева
– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот –
апартамент №.., находящ се в гр. Перник, ул. „К.иМ.“, бл..., за периода 01.05.2021г.–
30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК–
19.07.2023г., до окончателното плащане;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за
сумата от 193.45 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 08.07.2021г.– 04.07.2023г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника И. Г. М.,
като собственик на процесния имот с оглед настъпило наследствено правоприемство, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
1
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил през процесния период на
ответника топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент №.., находящ се в гр.
Перник, ул. „К.иМ.“, бл..., като ответникът имал задължение за заплащане на стойността на
потребената за жилището топлинна енергия и цената на осъщественото дялово
разпределение, но не е сторил това. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителния иск с проведеното заповедно производство и издадената в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 47403/2023г. по описа на
СРС, 55-ти състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК по отношение на
ответника, който е оспорил заповедта с подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Представя
писмени доказателства, прави искания за допускане на експертизи, за събиране на
доказателства по реда на чл. 190 ГПК, както и за привличане на трето лице- помагач.
Претендира разноски.
Ответникът И. Г. М. е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по допустимост и основателност. Твърди, че няма сключен договор с
ищеца за доставка на топлинна енергия и клиентска партида с абонатен номер на негово име
за процесния имот. Възразява, че търсеният размер на вземанията е прекомерен – месечната
вноска за 04.2022г. била с четири пъти по-висока от предходните сметки за зимни месеци.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти от 04.04.1996г., от който се установява, че правото на собственост върху
топлоснабдения имот - апартамент №.., находящ се в гр. Перник, ул. „К.иМ.“, бл...
/идентичен с предишния адрес на имота гр. Перник, ул. ‚Т.“ съгласно удостоверение л. 48/, е
придобито от Г. М. Ат.
Видно е от удостоверение за наследници, че Г. М. Ат., женен, е починал на 13.12.2011г. и
е оставил за наследници преживяла съпруга Н. Кр. Ат. и син И. Г. М.. Н. Кр. Ат. също е
починала, като неин наследник се явява също И. Г. М..
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. За имота е била
потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Топлонната енергия за отопление е разпределена за два броя радиатора и
една щранг-лира на мощност, без възможност за монтаж на уред за дялово разпределение. В
имота не е сигурен достъп за отчет през периода, като на вещото лице е бил предстаен
протокол от ФДР. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана
2
съгласно зависимост, описана в т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1, т.6.1.1. от Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, като за имота „сградна инсталация“ се
разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 113 кум.м и този на ЕС – 6211 кв.м.
Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е
993.97 лева и 18.96 лева за дялово разпределение. Посочено е, че размера на вземанията след
изравнителните сметки възлиза на 1373.98 лева – главница топлинна енергия, който размер
е по-голям от общия размер, посочен в исковата молба.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим – исковото производство е продължение на ч.гр.д. №
47403/2023г. на СРС, 55 състав, образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 422
ГПК и има за предмет установяване на вземания по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение № 26149/01.09.2023г. по ч.гр.д. № 47403/2023г. на СРС, 55 състав, в
която са описани имената на длънжика-ответник по това дело, сумите – по размер и период,
както и имотът, за който се дължи стойността на предоставените услуги.
Изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-техническата експертиза дава
основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост топломер е годен и е
преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало необходимите документи и е
дало отговор, че устройството е преминавало нужния технически преглед, а количеството
енергия е отчетено съобразно Наредбата. Заключението дава основание да се приеме също,
че имотът е топлоснабден и е спразена процедурата по отчитане на топлинната енергия,
срещу което няма възражения.
3
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
От доказателствата по делото се извежда, че ответника И. Г. М. е собственик на
топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство.
Като собственик на имота ответникъм се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация Перник“ АД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
4
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника с направените от
него възражения, които не явяват и подкрепени с доказателства.
По делото се възразява срещу размера на търсените вземания, предвид възражението, че
една от сметките е по-голяма от предходните сметки за зимни месеци. Възражението обаче
остава несподелено. Видно от заключението е, че сметката за потребление през месец април
2022г. е в размер на 147.74 лева, като сумата, която ответникът твърди, че е по-голяма, е
изравнителната сметка за отчетния период май 2021г. - април 2022г., което изравняване
според вещото лице е направено при спазване на нормативния ред и извършено от „Директ“
ЕООД по силата на сключен договор № 74/01.09.2017г.
Съобразявайки мотивите по-горе и липсата на възражение и доказателства за плащането
на вземането, съдебният състав намира, че предявеният иск за главница за топлинна енергия
се явява доказан по основание и в пълен размер, ведно със законнаа лихва като акцесорна
последица.
Съгласно чл.34, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. По тази причина съдът намира, че вземането е изискуемо, а
ответникът е изпаднал в забава по отношение плащането му, поради което дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на всяка месечна вноска, която,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК посредством лихвен калкулатор, възлиза на 193.45
лева.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 511.90 лева, от които 80.95 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 47403/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, и 430.95 лева – разноски в настоящото производство, включващи
30.95 лева държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул.
„К.иМ.“ блок.., ап..., дължи на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ..., ТЕЦ „Република“,
5
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
26149/01.09.2023г. по ч.гр.д. № 47403/2023г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата от 1354.18 лева – незаплатена главница за стойност на доставена топлинна
енергия за имот – апартамент № 41, находящ се в гр. Перник, ул. „К.иМ.“, бл...., за
периода 01.05.2021г.– 30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявление
по чл.410 ГПК– 19.07.2023г., до окончателното плащане;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите сумата от 193.45 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 08.07.2021г.– 04.07.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Г. М., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация Перник“ АД, ЕИК..., сумата 511.90 лева – сторени разноски, от които 80.95
лева по ч.гр.д. № 47403/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 430.95 лева – разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6