РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. С., 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503635 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 04.05.2022г по гр.д. № 7731/2020г СГС, ГО, І-20 състав е осъдил
ЗАД”ДаллБогг: ЖИ.т и здраве”АД да заплати на С. А. Т. сумата от 31 500лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени от ПТП, реализирано на
30.03.2020г , на осн. чл.432 от КЗ. Съдът е приел, че увреждането на ищеца е
настъпило при съпричиняване в обем на 30% от страна на ищеца. Със същото решение
съдът е осъдил третото лице- помагач на ответника Я. Н. Х. да заплати на
ЗАД”ДаллБогг: ЖИ.т и здраве”АД сумата от 26 000лв, частично претендирана от
50 000лв, на осн. чл. 500,ал.1,т.3 от КЗ, представляваща регресно вземане за платеното
обезщетение на С. Т. при условие, че застрахователят докаже плащането на
присъденото обезщетение. С решението си съдът е възложил разноските по делото
съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е постановено при участието на трето лице, помагач на
страната на застрахователя- Я. Х..
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца С. Т., представляван от адв.
1
Н., в частта, с която е отхвърлен иска по чл.432,ал.1 от КЗ. Въззивникът- ищец
поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон- чл.52 от ЗЗД и е
определил обезщетение в занижен размер , а не в справедлив, че не е обсъдил всички
относими към размера на обезщетението обстоятелства. Оспорва наличието и обема на
съпричиняване на увреждането, като поддържа, че няма доказателства за
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца.Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част и да постанови ново, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло.
Решението на СГС се обжалва от застрахователя „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АДв
осъдителната част , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС
неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Поддържа, че
неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено,
несъобразено с установените, претърпени от ищеца, вреди. Поддържа, че неправилно е
приложена разпоредбана чл. 51,ал.2 от ЗЗД и обема на съпричиняване следва да бъде
по-висок от възприетия от първоинстанционния съд. Моли решението на СГС да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да
бъде изцяло отхвърлен, евентуално- присъденото обезщетение да бъде намарено по
размер.
Решението на СГС се обжалва от третото лице-помагач на застрахователя Я. Х.,
представляван от адв. С., в осъдителната част , с твърдение за неправилност.
Въззивникът поддържа,че ищецът не е доказал наличието на всички елементи от
състава на непозволеното увреждане. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички
доказателства по делото, че не е обсъдил протИ.речия в събраните свидетелски
показания и с останалия събран по делото доказателствен материал. Възразява да се
установява виновно да е нарушил ЗДвП в причинно-следствена връзка с процесния
вредоносен резултат. По отношение на обратния иск възразява да са установени
фактите, които да правят иска основателен. Отделно от изложеното въззивникът
оспорва като занижен обема на съпричиняване на увреждането от страна на ищеца,
възприет от първоинстанционния съд и счита, че съпричиняването е поне 90%-
оплакване за нарушение на чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Оспорва и приетия размер на
обезщетението за неимуществени вреди като завишен и несправедлив. Моли
решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Страните не са депозирали отговор на въззивната жалба на насрещната им страна.
В о.с.з. въззивникът – ищец С. Т. се явява и се представлява от адв. В., която
поддържа въззивната жалба на ищеца и оспорва останалите въззивни жалби. Моли да
бъде отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като
предявеният иск бъде приет за изцяло доказан. Поддържа, че е неправилен извода на
2
СГС, че е налице съпричиняване. Моли въззивната жалба да бъде уважена по
съображенията изложени в нея. Претендира разноските, направени по делото,
съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззивникът- застраховател „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве”АД се представлява от адв.
Ц., който поддържа жалбата на тази страна и моли да бъде уважена. Претендира
разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззивникът трето лице помагач Я. Х. се представлява от адв. С., който поддържа
своята въззивна жалба и оспорва жалбата на ищеца.Моли съда да съобрази всички
представени по делото доказателства, да обсъди достоверността на свидетелските
показания и подкрепеността им от други доказателства. Моли решението на СГС да
бъде отменено, а предявения иск- отхвърлен.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. Съгласно чл.493,ал.1,т.2 от КЗ застрахователят по договор за
застраховка ГОА покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица
вреди вследствие притежаването или изпозването на МПС по време на движение или
престой. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по
делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател
по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както
и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на
застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното
поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по
3
застраховка ГО лице е причинило виновно и протИ.правно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото е представен констативен протокол за ПТП , съставен на 30.03.2020 г
от инспектор – дежурен ТПТП - Отдел „Пътна полиция“ – СДВР , в който е посочено,
че на 30.03.2020 г, около 16.37 ч, в гр. София, мотоциклет Хонда с ДК№ *******,
управляван от Я. Х., с посока на движение от ул. „Монтевидео“ към ул. „Любляна“ и в
района на кръстовището с ул. „Букет“, поради несъобразена скорост с интензивността
на движението, реализира ПТП с пресичащия отдясно наляво спрямо посоката му на
движение пешеходец С. Т..
В протокола за ПТП е вписано, че Я. Х. се ползва от договор за задължителна
застраховка ГОА на автомобилистите, сключен с ответното дружество, а и този факт
не е спорен между страните, видно от определение на СГС по делото от 06.01.2021г.
В протокола за ПТП е вписано още, че по отношение на водача на мотоциклет
Хонда Я. Х. е взето административно отношение, съставен е АУАН.
Въз основа на съставения АУАН е съставено НП от 29.04.2020г, с което се
налага административно наказание на Я. Х. за това, че като водач на МПС мотоциклет
Хонда на 30.03.2020г поради несъобразена скорост с интензивността на движение
реализира ПТП и напуска мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на
МВР. По делото до настоящия момент няма доказателства издаденото наказателно
постановление да е влязло в сила.
В о.с.з. на 05.07.2021г са изслушани свидетелите И. И., Б. И..
Свидетелят И., очевидец на инцидента заявява, че си спомня ПТП на 30.03.2020
г. Свидетелят установява да е управлявал л.а. „Нисан“ по ул. „Монтевидео“ в посока
бул. „Никола Петков“. На светофара били спрели и пред свидетеля имало мотор. При
пускане на светофара, тръгнал мотора, тръгнал и свидетеля, карали наляво. Според
свидетеля на около 20-тина метра след тръгването, е имало човек, който пресичал
неправилно. Пешеходецът пресичал след пешеходната пътека, тичал колкото можел да
тича възрастен човек, по-скоро се движел на бърз ход. Свидетелят установява да е
видял пешеходеца. Установява още, че мотористът не предприел аварийно спиране, не
подал звуков сигнал, блъснал го, спрял за секунда и продължил. Свидетелят уточнява,
че човекът пресичал от спирката на автобуса, в посока отдясно наляво на тяхната
посока. На около 10 метра от мястото на пресичане имало пешеходна пътека. Според
свидетеля ПТП е настъпило по средата на на тяхното платно за движение.Според
свидетеля моторът се е движил бавно и пешеходецът навлязъл на пътното платно доста
близо до мотора.
Свид. Б. И., съставител на констативния протокол за ПТП, потвърждава , че тя е
4
изготвила протокола, но няма спомен от местопроизшествието.
В о.с.з. на 27.09.2021г са изслушани свидетелите Т. Г., Е. П. и Г. Л..
Свидетелят Г. установява да е бил очевидец на ПТП. Същият установява , че е
чакал на спирката на ул. „Никола Петков“ и „Монтевидео”. Възрастен човек стоял до
свидетеля от лявата му страна, с лице към пътя. Възрастният човек започнал да
пресича, със спокоен ход. Според свидетеля пешеходецът достигнал средата на
платното за движение. Според свидетеля при пускане на автомобилите от бул.
„Монтевидео“ за ляв завой, на около 20 метра от пешеходеца, мотористът идвал от бул.
Монтевидео, движел се с нормална скорост като за потегляне от светофар. Бил
изминал след потеглянето около 10 метра преди да се случи удара, който бил директен.
Според свидетеля след удара, тялото на пешеходеца било отхвърлено на малко
разстояние, пешеходецът паднал по гръб. Свидетелят установява, че ударът между
мотоциклета и пешеходецът се е случил на около 10 метра от пешеходната пътека.
Според свидетеля ударът настъпил с предната част на мотора. Свидетелят установява,
че пешеходецът се огледал преди да тръгне да пресича. Свидетелят установява,че е
дошъл екип на Бърза помощ. Свидетелят установява още,че когато пешеходецът
потеглил автомобилите от бул. „Монтевидео” не са били потеглили.
Свидетелката Е. П. установява, че се е намирала в лявата лента на Горнобански
път, в посока Горна баня и Овча купел, като управлявала МПС и била спряла на червен
светофар на кръстовището на Горнобански път с ул. Монтевидео.Свидетелката
установява, че е видяла мотора да минава покрай нея. Свидетелката установява още, че
е видяла човек, който тръгнал към него.Човекът внезапно решил да слезе от тротоара,
мотористът го хванал и го избутал иначе и двамата щели да паднат.Според
свидетелката човекът паднал зад мотора. Свидетелката тръгнала на зелено и в
огледалото видяла, как човекът се надига. Мотористът се обърнал назад, видял, че
човекът се надига и си продължил направо. Свидетелката установява,че познава Я. и
мотора му, поради което след описания инцидент му се обадила, за да го попита за
случая и той й казал, че човекът направо е скочил върху него и за да не паднат двамата
го избутал. Казал че му е станало лошо, сърцето го е заболяло и се прибирал вкъщи.
Свидетелката Л., която живее на съпружески начала с ищеца , установява ,че
след ПТП той бил приет за лечение във Военна болница, където свидетелката го видяла
на другия ден.Според свидетелката ищецът не можел да се движи. Останал в
болницата един месец. След това свидетелката се грижела за него. Според
свидетелката ищецът не можел да става до тоалетна, да се къпе сам, свидетелката го
къпела и му слагала памперси. След шестия месец, ищецът започнал сам да се
обслужва. Свидетелката установява , че и понастоящем ищецът продължавал да
изпитва болки и страх да излиза.Според свидетелката ищецът се е възстановил „горе -
долу“, но не бил както преди, не бил същия човек.
5
В о.с.з. на 07.03.2022г е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от в.л. инж.
А., според което заключение процесното ПТП е настъпило в зоната на автобусна
спирка, като пешеходецът е пресичал на необозначено и несигнализирано място, в
зоната на автобусна спирка, на около 18 метра след пешеходната пътека, като ударът е
настъпил около разделителната линия между двете ленти за движение. Според вещото
лице мотоциклетът „Хонда“ е извършвал ляв завой, тръгващ при зелен сигнал на
светофара от стоп-линията на ул. „Монтевидео“ и след навлизане в кръстовището
скоростта му преди удара е била в диапазона 28 - 32 км/ч.При тази скорост вещото
лице сочи,че опасната зона за спиране на МПС е била 14-16м. Според вещото лице при
тези данни и като се съобрази началния момент от който водачът на мотоциклета е
имал видимост към пешеходеца е съществувала възможност мотоциклетистът да
предотврати удара, ако пешеходецът се е движил с бавен, спокоен, бърз ход, спокойно
тичане и ударът е бил непредотвратим при бързо тичане на пешеходеца. Вещото лице
сочи,че след тръгване от стоп-линията на ул. „Монтевидео“, мотоциклетистът не е
имал видимост спрямо пешеходеца на десния тротоар на автобусната спирка, защото в
двете пътни ленти на бул. „Никола Петков“в посока към ж.к. Овча Купел е имало
спрени автомобили, които са ограничавали видимостта на мотоциклетиста.Според
вещото лице за мотоциклетистът се е открила пряка видимост спрямо пешеходецът
когато се е намирал на отстояние от мястото на удара повече от 28м. Според вещото
лице пешеходецът е имал възможност да избегне настъпването на ПТП, като
предприеме пресичане на платното за движение по пешеходната пътека, при зелен
сигнал на пешеходния светофар за него. Вещото лице категорично е заявило,
че причината за настъпване на произшествието е в субективните действия и на двамата
участници в ПТП. В причинна връзка с настъпване на ПТП е предприетото пресичане
на платното за движение от пешеходеца на място, което не е обозначена за движение
на пешеходци. В причинна връзка с настъпване ПТП са действията на водача на
мотоциклета, който не е предприел аварийно спиране, виждайки пешеходеца пресичащ
платното за движение.
В о.с.з. заключението на вещото лице не е оспорено от страните.
По делото е събрана медицинска документация, във връзка с причинените от
ПТП на ищеца вреди.
В представената епикриза, издадена от ВМА МБАЛ-С. е вписано, че пациентът
Т. е пострадал при ПТП и е докаран от екип на ЦСМП.
В о.с.з. на 28.02.2022г е изслушано заключение на СМЕ, изготвено от в.л. д-р С.
неоспорено от страните,изготвено след като вещото лице се е запознало с
представената по делото медицинска документация и след личен преглед на ищеца,
извършен на 11.02.2022 г. вещото лице дава заключение, че вследствие на ПТП ищецът
е получил следните травматични увреждания: контузия на таза със счупване на двете
6
рамена на лява пубисна кост и контузия на лява гръдна половина с подкожен хематом.
Според вещото лице по отношение на счупването на лявата срамна кост е проведено
консервативно лечение с наместване на счупването и покой на легло за 30 дни, след
което рехабилитация с постепенно натоварване. По отношение на контузията налява
гръдна половина е проведено консервативно лечение с прием на обезболяващи. На
08.04.2020 г. е извършена е оперативна интервенция - ръчно наместване на
счупването и поставянето на долните крайници в необходимото положение.При
извършения преглед на ищеца вещото лице е констатирало, че лечебният процес при
ищеца е завършен. Ищецът е съобщил за болки в областта на счупването на таза,
засилващи се при по продължително ходене и застудяване на времето. Според вещото
лице при ищеца се установява ограничен обем движения в лява тазобедрена става и
болезнено в крайните си фази движение. Вещото лице сочи,че по принцип, лечението
на такъв вид увреди е постелен режим за срок от 20- 30 дни, след което се провежда
рехабилитация с дозирано натоварване на увредения крайник. По делото няма
приложени документи за това, как е проведено лечението след изписване от болницата.
Според експерта при постъпване на ищеца в болницата след процесното ПТП, той е
имал следните придружаващи заболявания: артериална хипертония, инсулинозависим
диабет, плеврален излив; бронхиална астма. Вещото лице сочи,че това са хронични
заболявания, които водят до общо намаляване на функционалния капацитет на
организма и удължаване на възстановителния период.Вещото лице установява,че по
време на възстановителния период ищецът е търпял болки и страдания, първите 30
дни- интензивни. Вещото лице сочи още, че процесните наранявания на ищеца могат
да се получат по механизма, описан в исковата молба.
По делото е представена и справка, изх. от МВтР, районен център 112-С., от
която се установява,че във връзка с процесното ПТП към тел.112 са постъпили
обаждания в 16.37ч и 18.52ч и 19.37ч. За първия сигнал е вписано в електронния
картон, че на посоченото произшествие не е намерен никой, по-късно дежурен ЦСМП-
С. регистрира, че пострадалото лице е в лечебно заведение.
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на мотоциклет Хонда
е виновен за настъпилото ПТП на 30.03.2020г , при което е увредил ищеца. Същият
при неспазване на правилата за движение по пътищата причинява ПТП, при което
ищецът претърпява телесни увреждания. Този извод съдът приема при съвкупното
тълкуване на събраните неоспорен констативен протокол за ПТП, изслушаните
свидетели и неоспорената САТЕ, съобразно които безпротИ.речИ. се установява, че
водачът на мотоциклет Хонда поради движение с несъобразена скорост е предизвикал
процесното ПТП . С поведението си водачът на мотоциклет Хонда е допуснал
нарушения на разпоредбите на чл.20,ал. 2, чл.5,ал.2 и чл.116 от ЗДвП. Водачът на
мотоциклет Хонда е управлявал с разрешена по закон скорост, но несъобразена с
интензитета на движение. Същият не е съобразил , че минава покрай спирка на
7
градския транспорт, където е очаквана възможността пред него да излезе пешеходец.
Не е бил достатъчно внимателен към пешеходеца, излязъл на пътното платно пред
неговия мотоциклет. Движението на пешеходеца е в нарушение на разпоредбите на
ЗДвП , но същият е уязвим участник в движението по пътищата и водачът на МПС му
дължи внимание. Водачът на мотоциклет Хонда е управлявал мотора си по начин, по
който не е бил безопасен за останалите участници в движението, не е упражнявал
постоянно контрол върху него , така че да спре при евентуално възникнала пречка в
траекторията на неговото движение. От съвкупното тълкуване на посочените по-горе
доказателства безпротИ.речИ. се установява настъпването на ПТП , както и
протИ.правното поведение на водача на мотоциклет Хонда довело до това ПТП.
Неоснователно е оплакването на помагача, че не се установява протИ.правност в
неговото поведение и вина за настъпването на инцидента. Свидетелите –очевидци на
деликта И. и Г. еднозначно установяват механизма на настъпване на ПТП , а
неоспорената САТЕ въз основа на събраните доказателства дава заключение за
възможност за предотвратяване на ПТП от страна на помагача, освен при бързо тичане
на пострадалия. Съдебният състав счита, че може да кредитира показанията на свид.
Г., изложени по делото. Неговите показания се потвърждават от показанията на свид.
И. и по същество не се опровергават от други доказателства по делото. Третото лице
помагач възразява, че показанията на свидетеля са недостоверни, тъй като същият дава
показания, че ищецът е транспортиран с линейка, а според помагачът това не се
установява по делото. В тази връзка на първо място съдебният състав следва да посочи
епикризата, издадена на ищеца от ВМА, в която също е посочено, че при постъпването
си в болничното заведение ищецът е бил транспортиран от екип на ЦСМП.
Действително е налице разминаване между показанията на свид. Г., вписванията в
епикпизата и удостовереното от МВтР в издаденото удостоверение за повиквания към
тел.112 за процесното ПТП. Това разминаване, според съда, е възможно да се дължи на
множеството подадени сигнали за произшествието и посещението на
местопроизшествието от повече от един екип на ЦСМП. Но по делото показанията за
транспортиране на ищеца от линейка се потвъждават и от други доказателства, поради
което не може да се приеме, че свидетелят няма ясни спомени от случилото се или че
дава пристрастни или неистински показания. На следващо съдът следва да отбележи,
че фактът дали ищецът е транспортиран с линейка или не до болничното заведение, в
което му е оказана помощ няма значение за установяване на фактите, свързани с
механизма на настъпване на ПТП. А тези факти се установяват безпротИ.речИ. от
разпитаните свидетели по делото , в това число и показанията на свид. П. и
изслушаната САТЕ. По делото е безпротИ.речИ. мястото на настъпване на ПТП,
посоката на движение на участниците в инцидента, мястото на удара. Неоспорено е
заключението на вещото лице относно скоростта на движение на мотоциклет Хонда и
предотвратимостта на удара. По делото съдът приема също ,че е установено,че
8
ищецът- възрастен мъж над 70 години не е тичал бързо , пресичайки булеварда.
Същият може да е бил забързан, но това е било забързан ход, а не бързо тичане. Тези
категорично установени факти дават основание на съда да приеме извода за доказано
протИ.правно поведение на водача на мотоциклет Хонда при настъпване на деликта.
Същият е имал технически възможност да предотврати ПТП, която не е реализирал и
поради това същият се явява отговорен за настъпилите вредоносни последици. По
делото ответникът не е направил своевременно възражение, а и доказателства за това
по делото не са събрани, да е имало техническа причина, поради която водачът на
мотоциклета да не е можел да го контролира. Не се установява, като тежестта е върху
ответника и неговия помагач, ПТП да е последица на случайно деяние. Случайното
деяние предполага водачът на МПС е изпълнил предписанията на правилата за
движение, но да не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати
настъпването на деликта , като в този случай законът приема, че действията му са
безвиновни. В случая не може да има случайно деяние,нъй като има протИ.правно
поведение- водачът на мотоциклет Хонда обективно е имал възможност да възприеме
пешеходеца на пътното платно и е имал технически възможност да предотврати удара.
Не се установява по делото пешеходецът да е изскочил непосредствено пред
мотоциклета. Напротив, мястото на удара е по средата на платното за движение, което
означава, че пешеходецът е пресякъл вече едната лента за движение и е достигнал до
втората, лява лента за движение в същата посока. В същото време вещото лице
установява,че видимостта на водача на мотоциклет Хонда се е открила на разстояние
повече от 28 метра. При съвкупния анализ на горепосочените доказателства съдебният
състав приема, че по делото се установява, че ПТП е настъпило при пресичането на
ищеца на необозначено място, пред спирка на градския транспорт, като ударът е по
средата между двете ленти за движение по посока на мотоциклета, като ищецът се е
движил с бърз ход , а мотоциклетистът е имал обективно възможност да го види и
технически възможност да спре преди мястото на удара. Ето защо, тълкувайки в
съвкупност всичко изложено, съдебният състав приема извода, че водачът на МПС
мотоциклет Хонда е причинил ПТП, като е управлявал своя мотор със скорост и по
начин , които не са били съобразени с пътната обстановка и интензитета на
движението и не са му позволявали да държи МПС си под контрол и да може да спре
при опасност без да увреди други участници в движението. С оглед това тълкуване на
разпоредбите на чл. 20,ал. 2, чл.5,ал.2 и чл.116 ЗДвП съдебният състав приема, че
водачът на МПС Хонда е действал виновно при форма на вина небрежност, тъй като
той съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели настъпилия
вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди . Ето защо, съдът
приема, че водачът на мотоциклет Хонда е действал виновно и протИ.правно , тъй
като е нарушил законови разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна
точка увреждания на ищеца. Поради изложеното следва да се приеме, че е налице
9
състава на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение
на увреденото лице , съответно и на отговорността на неговия застраховател, за
заплащане на увреденото лице на обезщетение за причинените му вреди на деликтно
основание. Съдът приема, че по делото е установена причинната връзка между
реализираното ПТП и вредите, претърпени от ищцата. Тази причинна връзка съдът
намира за доказана от представените по делото медицински документи и изслушаната
СМЕ. Събраните доказателствата водят последователно и логично до извода, че
претърпените от ищеца телесни увреждания са вследствие на ПТП. Въз основа на тези
доказателства, възприети поотделно и в съвкупност, според настоящият съдебен състав
се установява категорично , че вследствие на процесното ПТП ищецът е претърпял
увреждане на здравето, физически травми , които се явяват следствие неправомерното
поведение на водача на мотоциклет Хонда. Описаните вреди настъпили за ищеца, се
явяват закономерна и логична последица от действията на увреждащото лице. Предвид
изложеното съдът приема, че са налице елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който
поражда правото на ищеца да претендира обезщетение за претърпяните от него вреди
породени от неправомерното поведение на водача на МПС, съответно и
предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на
застрахователя по застраховка ГО.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото се доказва, че застрахован при
ответника водач на МПС е причинил на ищеца виновно и протИ.правно увреждане на
здравето, което прави предявеният иск е доказан по основание. Дружеството
застраховател по застраховка ГО се явява пасивно материалноправно легитимно да
отговаря по иск за обезщетяване на вреди причинени деликтно от застрахован водач по
застраховка ГО.
По отношение на размера на обезщетение
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст. Определянето на справедлИ. обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
73години.
С оглед гореизложеното , съдът като съобрази претърпяните от ищеца травми-
10
контузия на таза със счупване на две рамена вляво, контузия на лява гръдна половина,
като съобрази претърпяната операция, първоначално по-интензивните болки за
период от около 1 месец, необходимостта от обездвижване, неудобството от
обездвижването и необходимостта от помощ в ежедневието, изпитания стрес, който се
установява от разпита на свид. Л. съдът приема, че по справедлИ.ст паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 45
000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедлИ.ст вреди съдът съобразява и момента на настъпване на увреждането – в
случая 2020г и спрямо този момент да съобрази стандарта на жИ.т в страната,
доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
По отношение на възражението за съпричиняване
С отговора на исковата молба ответникът – застраховател и третото лице помагач
правят възражение за съпричиняване на увреждането, поради това, че пострадалият е
пресичал на необозначено място.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е протИ.правно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото е установено безпротИ.речИ., че при настъпване на ПТП ищецът е
пресичал пътното платно като пешеходец на необозначено за това място, при условие,
че в близост е имало пешеходна пътека, регулирана със светофарна уредба. Това
поведение на ищеца е протИ.правно – в нарушение на разпоредбата на чл.113 от ЗДвП
и е в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент. Пешеходецът , ако не беше
предприел пресичане на необозначено място, нямаше да има пресичане на
траекториите на неговото движение и движението на мотоциклет Хонда. За определяне
на обема на съпричиняване съдът съобразява,че по закон пешеходецът е по-уязвим
участник в движението, че на възрастните пешеходци се дължи засилено внимание, че
инцидентът е станал в района на спирка на градския транспорт, където вниманието на
водачите на МПС следва да е обострено. Съобразявайки тези факти съдът приема, че
обемът на съпричиняване на увреждането от страна на ищеца възлиза на 30 %.
Неоснователно е възражението на ответника и неговия помагач за съпричиняване
на увреждането от страна на ищеца поради неправилно лечение и/ или рехабилитация.
Както беше посочено по-горе съпричиняването е последица от протИ.правно
поведение. Няма протИ.правно поведение в това как е един пациент провежда
11
лечението си, още повече ,че по конкретното дело изслушаната СМЕ установява,че
лечението на ищеца е било адекватно. Ако по делото се установи, че състоянието на
пострадалия е такова, че води до по-дълъг възстановителен период или невъзможност
за пълно възстановяване, то това следва да се съобрази при преценка на причинната
връзка между деликт и последици, а не е форма на съпричиняване. По конкретното
дело установеното от вещото лице, изготвило СМЕ, че здравословното състояние на
ищеца е обусловило по-дълъг възстановителен период е съобразено от състава при
определяне на размера на дължимото от ответника обезщетение.
При така възприетите изводи следва, че ответникът дължи на ищеца обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди поради ПТП, причинено на 30.03.2020г
от водач на МПС , застраховал своята ГОА при ответника в размер на 31 500лв.
Върху тази сума застрахователят дължи лихва за забава , считано от датата на
неговото сезиране- 24.07.2020г, като против така възприетата дата няма въззивни
оплаквания.
По отношение на обратния иск
Ищецът по обратния иск- застраховател поддържа, че има право на регрес против
застрахованото при него лице, тъй като последният е напуснал местропроизшествието
преди пристигането на органите за контрол на движението.
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
частична основателност на главния иск съдът приема, че се е сбъднало вътрешно-
процесуалното условие за произнасяне по евентуалния обратен иск.
Съгласно чл.500 от КЗ регресното право за застрахователя възниква тогава, когато
застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор към
застрахования на основания, посочени в закона – поради причиняване наувреждането
при умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др.Съгласно чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ
право на регрес застрахователят има когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по
закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ
или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач.
Според настоящият съдебен състав правопораждащите факти на регресното право
могат да се установяват с всички допустими доказателствени средства, като в закона
липсва изискване или ограничаване фактът на напускане на местопроизшествието да
бъде установен само чрез влязъл в сила съдебен акт.
По делото се установява безпротИ.речИ., че третото лице-помагач е напуснало
местропроизшествието. Този факт е установен от разпита на свидетелите И., Г. и П. .
По същество няма спор, че водачът на мотоциклет Хонда е напуснал мястото на ПТП
12
преди идване на органите за контрол на движение по пътищата, като посещаването на
местопроизшествието е било задължително предвид нормата на чл. 123, ал. 1, т.2 ,б. Б
ЗДвП.
По делото не се установяват причини, извиняващи това поведение на помагача.
Не се установява чрез ангажирани надлежни доказателства,че същият е имал нужда от
медицинска помощ или неотложна причина, поради която да напусне преждевременно
местопроизшествието. Само свид. П. дава сведения в тази насока, но същата не
съобщава за факти, които лично е възприела , а преразказва казаното й от Я. Х.. Така
събраните доказателства не установяват факти, които според разпоредбата на
чл.500,ал.1,т.3 от КЗ да дават право на виновния за ПТП водач да напусне
местопроизшествието.
Ето защо съдът приема,че предявеният регресен иск е доказан по относание и
ответникът по ОИ дължи на застрахователя – ищец заплащане на сумата от 26 000лв,
част от присъдената на пострадалия сума като обезщетение за неимуществени вреди.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Поради неоснователността на подадените въззивни жалби на всички страни
разноските по делото остават върху страните, както са направени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261499 от 04.05.2022г , постановено по гр.д. №
7731/2020г на Софийски градски съд , ГО, І-20 състав, изцяло
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13