Р Е Ш Е Н И Е
№ 235 31.07.2020
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на
девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 187 по
описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д.И.Ч. ***, подадена чрез
пълномощника му адв. П.К. ***, против Решение № 131 от 25.02.2020г.,
постановено по АНД № 3252/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 19-1228-002415
от 25.10.2019г., издадено от Началник група в сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР
– Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания
за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение
на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован от гл.т на
събраните по делото доказателства и неправилен от гл.т на материалния закон
направения от въззивния съд, че извършването на вменените му административни
нарушения по Закона за движението по пътищата, е установено и доказано по
безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените
правила, въззивният съд не е изследвал обективно, пълно и всестранно релевантните
за ангажирането на отговорността му обстоятелства, като при постановяване на
решението не са разгледани, обсъдени и преценени всички събрани по делото
доказателства и възраженията на санкционираното лице в подкрепа на жалбата. С
подробно изложени съображения по наведените касационни основания, включително
такива за наличие на основание за освобождаване от
административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН, е
направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-1228-002415 от 25.10.2019г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР – Стара
Загора.
Ответникът по касационната
жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема
становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на Д.И.Ч. ***, Казанлък, против Наказателно
постановление № 19-1228-002415 от 25.10.2019г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което въз основа на съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д287140/ 17.09.2019г.,
на Д.Ч. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на
50 лева, на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на
чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП. Административно наказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на 17.09.2019г. около 11.30 часа в гр. Стара
Загора, на ул. „Войвода Ст. Черногорски“ в посока изток, Д.Ч. управлява л.а с
рег. № ***, собственост на „ТАНДЕМ 1“ ЕООД, като водачът не използва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила и МПС не е преминало
годишен технически преглед.
Старозагорският
районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. По
съществото на спора, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е
приел, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на съставомерни
от обективна и субективна страна деяния, правилно квалифицирано като
административни нарушения по чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо във вр. с чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП и по чл.185 от ЗДвП във вр. с чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
Обосновано въззивният съд е приел,
че при проведеното административно наказателно производство не са допуснати
нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните
изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа
на него НП. Противно на твърденията на касатора, съдържанието на
наказателното постановление съответства на императивните законови изисквания по
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно описание на нарушението от фактическа страна
- административнонаказващият
орган е посочил всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
деянията факти и обстоятелства.
По отношение на наложеното административно наказание по чл. 183, ал.4, т.7,
предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП:
Фактически, правно и доказателствено
обоснован е направения от Старозагорския районен съд извод за материална
законосъобразност на наказателното постановление в частта за наложената на Д.Ч.
административна санкция на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП,
за допуснато от водача на МПС нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Касаторът не
оспорва обстоятелството, че към момента на извършената от контролните органи на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора проверка, не е използвал
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Както във въззивното съдебно
производство, така и пред настоящата инстанция, възражението на санкционираният
водач се свежда до това, че той попада в кръга на лицата, освободени от
задължението за използване на обезопасителен колан. Районният съд е разгледал,
обсъдил и отхвърлил като неоснователно това възражение единствено в контекста
на хипотезата на чл.137а, ал.2, т.3 от ЗДвП, като е приел, че доколкото Д.Ч. не
е лице с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат,
не попада в кръга на лицата, освободени от задължението за използване на
обезопасителен колан. Доводите на административнонаказаното лице се свързват с
прилагането на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда че могат
да не носят обезопасителен колан лицата, чието физическо състояние не позволява
използването на обезопасителен колан. Тези доводи се основават на диагностицирано
заболяване „пароксизмална тахикардия, неуточнена“ с придружаващо заболяване „хипертонично
сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ /съгласно представен амбулаторен
лист от 11.09.2019г./ Касационният състав на съда приема, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че към
момента на извършената от контролните органи на сектор „ПП“ към ОД на МВР –
Стара Загора проверка, моментното физическо състояние на водача на МПС е било
такова, непозволяващо използването на обезопасителен колан. Съображенията за
това са следните:
Действително, за
наличието на хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, не е необходимо в
нарочен медицински документ да е удостоверено, че носенето на обезопасителен
колан би довело до влошаване на физическото състояние на лицето. Но когато
диагностицираното заболяване е такова, което би изключило задължението за
ползване на обезопасителн колан не изобщо, а само при наличие на проявления на
сиптоматиката на това заболяване /както е в случая/, медицинският документ,
удостоверяващ съществуването на заболяването, не е достатъчен за обосноваване
на извод, че е изпълнена хипотезата на чл.137а,
ал.2, т.2 от ЗДвП. В случая липсват доказателства, че към момента на
управлението на МПС физическото състояние на водача Д.Ч. е било такова,
изключващо ползването на обезопасителен колан. Тъкмо обратното – от събраните
по делото гласни доказателства се установява, че обяснението, дадено от водача на
контролните органи, защо не ползва обезопасителен колан, изобщо не се свързва
със здравословното му състояние. Няма каквито и да е било данни, дори и като
индиция, че към момента на проверката за водача са съществували обективни
причини или състояние, водещи до невъзможност за поставянето на колан или че
поставянето на такъв би застрашило здравето му. В съставения АУАН № Д287140/
17.09.2019г. лицето е удостоверило, че няма възражения; такива не са подадени и
по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Показанията на св. М.Ч. и К.Г. не установяват влошено физическото
състояние на санкционираното лице към момента на управлението на лекия
автомобил и извършената проверка, а по-скоро поставят под съмнение физическата годност на водача за управление на моторно превозно средство,
като изискване за неговата правоспособност. Сочените в подкрепа на защитната
теза на касатора съдебни решения са постановени при различна фактическа
обстановка от гл.т на диагностицирани основни и съпътстващи заболявания,
провеждано лечение и т.н, като в някои от случаите е било налице и изрично
медицинско предписание за неизползването на обезопасителен колан.
По тези съображения съдът намира, че обосновано от гл.т на доказателствата
и правилно от гл.т на закона Старозагорският районен съд е приел, че
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като основание за налагане на административна санкция по чл. 183, ал.4,
т.7, предл. първо от ЗДвП, е доказано по несъмнен начин. Установените по
делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с
по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и
съотв. като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11
от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН.
По отношение на наложеното
административно наказание по чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност, като условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните
машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи. От посоченото нормативно
съдържание на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП
следва извода, че законовата разпоредба регламентира изискване за задължителен
периодичен преглед на регистрираните МПС за проверка на техническата им
изправност, без да вменява конкретно задължение на определено лице. При
сравнителното тълкуване на нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП със санкционната разпоредба на чл. 181,
т.1 от ЗДвП /предвиждаща административнонаказателна отговорност за собственика
на МПС или длъжностно лице, което не го представи в законоустановения срок за
технически преглед/, се следва извода, че задължението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП е за собственика на автомобила. Не е
спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че санкционираният за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП водач на л.а с рег. № ***, не е собственик на
автомобила, поради което и за Д.Ч. не съществувало задължение да го представя за
технически преглед. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за
водач на МПС, който не е собственик на превозното средство, да го представя за
проверка на техническата му изправност, е недопустимо на водача да се налага
административно наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и
константната съдебна практика. Ето защо неправилен и необоснован е направения
от въззивния съд извод за материална законосъобразност на наказателното
постановление в частта за наложената на Д.Ч. санкция на основание чл.185 от ЗДвП, за допуснато от водача на МПС нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Предвид изложените
съображения съдът намира, че обжалваното решение в частта му, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 19-1228-002415 от 25.10.2019г. на
Началник група в сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора в частта
за наложеното на Д.Ч. административно наказание по чл. 183, ал.4, т.7, предл.
първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила. Решението в частта, с което е
потвърдено НП № 19-1228-002415 от 25.10.2019г. в частта за наложеното на Д.Ч.
административно наказание по чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, като постановено в нарушение на закона, следва да бъде отменено и вместо
него следва да се постанови друго, с което да бъде отменено наказателното
постановление в тази му част.
Искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски следва да бъде уважено съобразно изхода на
делото, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Областна дирекция на МВР – Стара
Загора следва да бъде осъдена да заплати на Д.Ч. сумата от 300 лева,
представляваща съразмерно на уважената част от жалбата разноски за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на
600 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо и второ от АПК и
чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 131 от 25.02.2020г., постановено по АНД № 3252/
2019г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му с която е потвърдено Наказателно постановление №
19-1228-002415 от 25.10.2019г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
Полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното на Д.Ч.
административно наказание по чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1228-002415 от
25.10.2019г., издадено от Началник група в сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР
– Стара Загора, в частта му, с която
на Д.И.Ч. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на
20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131 от 25.02.2020г.,
постановено по АНД № 3252/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му с която е потвърдено
Наказателно постановление № 19-1228-002415 от 25.10.2019г., издадено от
Началник група в сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в частта
за наложеното на Д.И.Ч. ***, ЕГН ********** административно наказание глоба в
размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, за
нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на Д.И.Ч.
***, ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.