Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 03.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 462 по описа за 2020 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ”Теленор”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. Васил Ничев против Т.Т.Т., с адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че на 09.12.2017 г. между ответника и „Теленор България“ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок24 месеца по план „Тотал+20,99 Коледа 2017“ със стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. / 17,49лв. без ДДС/. Твърди, че Т. не изпълнява задълженията си по споразумението, вследствие на което и съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 52,47 лв, равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/10.09.2018 г.
Наведени са твърдения,че на същата дата – 09.12.2017 г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор като лизингодател е сключил с ответника Т.Т. – лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползванеустройство марка HUAWEI P9 Lite mini Black с обща лизингова цена в размер на 335.57 лв, платима чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 14,59 лв. Твърди се, че по договора за лизинг ответникът дължи заплащане на сума в общ размер на 218.85лв, формирана от сбора на 15 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 10.08.2018 г. – 09.09.2018 г. и начислени във фактура № **********/10.09.2018 г.
Ищецът твърди, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл.2 от същия, като към настоящия момент и въпреки неизплатените общи лизингови цени, предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.
Излага, че поради неизпълнение на споразумението за мобилни услуги, ответникът дължи сума в размер на 63,79 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната лизингова цена по процесния договор за лизинг и начислена във фактура № **********/10.09.2018 г.
Посочва, че горепосочените задължения за предпочетен номер ++359********* са индивидуализирани във фактура №**********/10.09.2018 г. за отчетен период 10.08.2018 г. – 09.09.2018 г,. срокза плащане – 25.09.2018 г., издадена за сумата от 361,95 лв., представляваща неплатена неустойка, дължима сума за мобилно устройство и лизингови вноски. Така дължимите суми според ищеца са, както следва:52,47 лв. неустойка, 90,63 лв. –дължима сума да устройство HUAWEI P9 Lite mini Black и 218,85 лв. – начислени накуп лизинговивноски. Поради извършено частично плащане в размер на 26,84 лв. с фактурата ищецът претендирасумата в размер на 335,11 лв. Отбелязва, че с извършеното частично плащане е погасена дължима сума за мобилно устройство до размер 63,79 лв.
Ищецът излага, че на 10.12.2019 г. „Теленор България“ЕАД е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до РС –Ловеч срещу ответника Т.Т. и по образуваното ч.гр.д.№ 2438/ 2019 г. е издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът счита, че е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че „Теленор България“ЕАДима следните вземания срещу Т.Т.Т., а именно сума в общ размер на 335,11 лв., представляващи неплатени неустойки и дължима сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендирани са и направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор от адв.Ц.Т.– назначена за особен представител на ответника. Намира предявеният иск за процесуално допустим, но оспорва същия като неоснователен. Въъзразява срещу начисляването на неустойка в размер на сумата 52,47 лв, равняваща се на три месечни абонаментни такси. Изтъква, че ищецът не е представил като доказателство посочената спогодба между Теленор и КЗП, за да бъде наясно ищцовата страна за основанието за начисляването й. Намира за неоснователно искането за начисляване на законна лихва върху сумата по главницата. Отбелязва, че ако същата се претендира върху цялата сума на главницата, то в нея е включено и вземането за неустойка в размер на 52,47 лв. Счита, че е недопустимо се начислява законна лихва по чл.86 отЗЗД като обезщетение върху вече начислената неустойка и да се кумулират неустойката за забавено изпълнение на парично задължение с мораторна лихва.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД не изпраща представител в съдебно заседание.
В молба - становище, подадена от упълномощения адвокат Никола Шущарков заявява, че поддържа исковата молба, като излага подробни съображения.
Ответникът Т.Т.Т. не взема лично участие в хода на процеса. Представлява се от особен представител – адв. Ц.Т., който пледира за неоснователност на предявеният иск за неустойка. Подробни доводи и съображения развива в хода на устните състезания.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д № 2438/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „Теленор България”ЕАД е издадена Заповед № 1280 от 12.12.2019 г., с която съдът е разпоредил длъжникът Т.Т.Т. да заплати на кредитора „Теленор България“ЕАД сумата от 335.11 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.12.2019 г. до изплащане на вземането и разноски по делото – 25.00 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв. с вкл. ДДС.
С Разпореждане № 550 от 19.02.2020 г. заповедният съд е констатирал, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.
Установява се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 27.02.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
По делото не е спорно, че на 09.12.2017 г.между ищеца „”Теленор България”ЕАД, в качеството му на оператор, и ответника Т.Т.Т., в качеството му на потребител /абонат/ е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни/ фиксирани услуги с мобилен номер +359********* за срок от 24 месеца по абоначентен план Тотал+20.99 Коледа 2017 г. Съгласно чл.2, с подписването на допълнителното споразумение срокът за ползване на услугите, предоставяни от Оператора на потребителя се продължава до дата 09.12.2019 г., като договорът влиза в сила на 09.12.2017 г, т.е. в деня на подписването му. Установява се, че с подписването на договора на абоната е предоставено устройство HUAWEI P9 Lite mini Black . С клаузата на чл.4 от споразумението е предвидено, че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя, през срока, посочен в чл.2, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния обанаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този срока. Съгласно чл.5 от споразумението, във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно договора или предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора към момента напрекратяване на договора и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой илисъответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
По делото е приложен Договор за лизинг от 09.12.2017 г., по силата на който „Теленор България”ЕАД, в качеството му на лизингодател, се е задължил при условията на договора и Общите условия, неразделна част от него, да предостави за временно и възмездно ползване наТихомир Т.Т., в качеството му на лизингополучател, лизингова вещ –устройство HUAWEI P9 Lite mini Black с телефонен номер +359********* срещу задължението на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 335.57 лв. с вкл. ДДС по начин, посочен в договора. Съгласно условията на договора, същият е сключен за срок от 23 месеца, като лизингополучателят се задължил да заплати лизинговата цена на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 14.59лв. с включен ДДС. Между страните е постигнато съгласие месечните лизингови вноски да се фактурират от Лизингодателя и заплащат от Лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на Лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България”ЕАД. При подписване на договора за лизинг ответникът/ лизингополучател е декларирал, че е запозната с Общите условия на договора за лизинг, които съставляват неразделна част от договора, приема ги безусловно и се задължава да спазва същите. В чл.12 от Общите условия на договорите за лизинг е регламентирано правото на лизингодателя да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг като дължими и платими, в случай на неизпълнение на задължението за плащане от страна на Лизингополучателя . По силата на ал.2 от ОУ, обявяването на предсрочната изискуемост е обусловено от прекратяването на договора за мобилни услуги между същите страни.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че е допуснал неизпълнение на договорните си задължения по гореописаните договори. По договора за лизинг са направени 8 месечни лизингови вноски, след което ответниикът е преустановил плащанията.
Установява се, че относно дължимите вземания по двата договора за предпочетен номер +359*********, ищцовото дружество е издало на абоната крайна фактура №**********/10.09.2018 г. за отчетен период 10.08.2018 г. – 09.09.2018 г., с начислена обща сума за плащане в размер на 435.11 лв, от които: 143.10 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги, 218.85 лв. –вноска за лизинг, 73.16 лв. – задължения от предходен период с ДДС. Дължимата суча е платима в срок 25.09.2018 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на „Теленор България”ЕАД съществува вземане срещу ответника Т.Т.Т. в претендирания общ размер от335.11 лв, включващ: 42.47 лв. –неустойказа неизпълнение, 90.63 лв. – дължима сума за устройство HUAWEI P9 Lite mini Black и 218.85 лв. – начислени накуп лизингови вноски.
Ищецът изрично е заявил, че от фактурираните вземания с процесната фактура №**********/10.09.2018 г. претендира сумата от 335.11 лв.,поради извършено частично плащане в размер на 26.84 лв., което погасява дължимата сума за мобилно устройство до размер 63.79 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е възможно.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложените по делото Допълнително спразумение към Договор за мобилни услуги от 09.12.2017 г. и Договор за лизинг от 09.12.2017 г. са валидно сключени между страните. Представените договори като частни диспозитивни документи не са оспорени от ответника и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договори за мобилни услуги и договор за лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основните си задължения по договорите - да предоставя на ответника уговорените услуги с предпочетения телефонен номер , както и че е предоставил лизингованата вещ –устройство HUAWEI P9 Lite mini Black за срок от 23 месеца. От своя страна ответникът не ангажира доказателства, че е заплатила дължимите суми по издадената фактура в уговорения с клаузата на чл.27 от ОУ 18 – дневен срок, който изрично е упоменат във всяка от фактурите. Ето защо, съдът приема, че ответникът се явява неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
Ищецът е претендирал и заплащане на
сумата от 218.85 лв. - изискуем остатък от лизинговите вноски за устройство HUAWEI P9 Lite mini Black. Основание за начисляване на горната сума е клаузата на чл.12 от Общите
условия на договорите за лизинг на оператора. Съгласно посочената клауза, в
случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължение по договора
лизингодателят има право да обяви оставащите месечни вноски за предсрочно
изискуеми, дължими и платими, като съгласно ал.2 на същата, месечните вноски и другите дължими
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно тези договори плащания. В конкретния казус съдът приема за установени
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от
лизинговите вноски, който в случая се равнява на неначислени вноски за 15
месеца в общ размер на 97.80 лв./ 15 х 14.59 лв.= 218.85 лв/ С оглед
упражненото от страна на Лизингодателя право, предвидено в чл.12 от ОУ и
предвид факта, че устройството не е върнато на оператора ответникът дължи плащане на претендираната сума от 218.85лв.,
включена в издадената крайна ф-ра №**********/10.09.2018 г. Следва да се отбележи, че
по отношение на това вземане е настъпила
и обща изискуемост, тъй като срокът на
договора за лизинг е изтекъл на 09.11.2019 г.
Наред с горното вземане, на
основание чл.5 от Допълнителното споразумение към Договора за мобилни услути от
09.12.2017 г. ответникът дължи и сумата от 63.79 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по процесния договор за лизинг. Сумата е формирана, като е отчетено
извършеното частично плащане в размер на 26.84 лв.
В условията на обективно
кумулативно съединяване шщецът е предявил иск за вземане в размер на 52,47лв,
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги,
която се претендира в размер на три стандартни
за ползваната програма месечни абонаментни такси по Договора за мобилни
услуги. Според клаузата на чл.4 от Допълнителното
споразумение към Договор за мобилни услуги
от 09.12.2017 г., в случай на прекратяване на ползване на услугите,
предоставени от оператора на потребителя по вина на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаментни такси от прекратяване на договора до края на
първоначално предвидения му срок. В случая, страните са уговорили първоначален срок на договора от 24
месеца от датата на влизането му в сила,
като този срок изтича на 09.12.2017 г.
Съобразявайки данните
по делото, съдът счита, че неустоечната клауза на чл.5 от Допълнителното
споразумение към Договора за мобилни услуги следва да бъде квалифицирана като
неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.143,
т.5 от ЗЗП. Ответникът Т.Т.Т. се явява потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на
ЗЗП – физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая
като потребител на далекосъобщителна услуга ответникът се ползва от защитата,
предвидена в ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от
посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Безспорно установено е в
настоящия случай, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения между страните Договор
за мобилни услуги. Това обаче, не е достатъчно същата
да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, тъй като нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП изрично
прокламира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина
на попълване на договора от представител
на ищеца съдът намира, че на потребителя не е осигурена възможност да внася
промени в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на
договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за
неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по чл.5 от договора не е
индивидуално уговорена. Съдът намира, че по начина, по който е уговорена,
клаузата на чл.11 от договора за мобилни услуги създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая мобилният
оператор получава имуществена облага от потребителя като насрещна страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да е
уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на
потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни права за потребителя,
съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения.
Това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за
облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице – потребител,
който е икономически по-слабата страна. Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав приема, че клаузата на чл.5 от Допълнителното
споразумение към договора за мобилни услуги се явява неравноправна и тъй като
не е договорена индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП се явява нищожна и
не поражда права и задължения за страните по договора.
В рамките на настоящия процес ищецът е
претендирал заплащането на неустойка в редуциран размер от три стандартни месечни абонаментни вноски.
Позовава се на Спогодба между него и Комисията за
защита на потребителите, постановена по гр.Д. № 15539/2014г. по описа на СГС и
по гр.Д. № 16476/2014г. по описа на СГС, съгласно която са се споразумели, че
за съществуващи клиенти – физически лица, размерът на дължимата неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за ползвания абонаментен пакет, да бъде в размер
на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичането на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Съдът
съобразява, че установения със ЗЗП императивен режим за закрила на
потребителите изключва изменение на неравноправните клаузи по начин,
възстановяващ еквивалентността на правата на страните, като е предвидил
единствено прогласяване на клаузата за нищожна. Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
да се приеме, че не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договорите.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът
намира, че предявеният установителен иск
за сумата от 52,47лв,
начислена договорна неустойка за неизпълнение, се явява неоснователен и
недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иск. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски, както следва: разноски по исковото производство за заплатена държавна такса в размер на 25.00 лв., адвокатски хонорар в размер на 380.00 лв. и 200.00лв. – депозит за особен представител на ответниКА, както и разноски по заповедното производство: 25.00 лв. платена държавна такса и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 493.40 лв , както и сторени разноски в заповедното производство в размер на 324.72 лв.
На адвокат Ц.Т. от ЛАК следва да се изплати сумата от 200.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Т.Т.Т., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***, че същият дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:*** сумата от 282.64 лв. / двеста осемдесет и два лева и 64ст/, от които 218.85 лв. - изискуем остатък от лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.12.2017 г. за мобилен номер +359********* и 63.79 лв. – разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по посочения договор за лизинг, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /10.12.2019 г./ до окончателното плащане на сумата - предмет на Заповед № 1280 от 12.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2438 /2019 г. по описа на Ловешки РС
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:*** против Т.Т.Т., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД - за съществуването на вземане на ищеца в размер на 52,47 лв, представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 09.12.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.Т.Т., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:*** от 493.40 лв. / четиристотин деветдесетт и три лева и 40ст/ -разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и разноски в заповедното производство в размер на 324.72 лв./ триста двадесет и четири лева и 72ст/
Банкова сметка, ***дените суми:
IBAN: ***: CITIBGSF
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Ц.Т. сумата от 200.00лв. /двеста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№2438/ 2019 г. по описа на Ловешки РС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: