РЕШЕНИЕ
Номер 127428.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна37 състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
Секретар:Петранка Н. Петрова
Прокурор:Кънчо Георгиев Кънев (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно
дело № 20203110203574 по описа за 2020 година
М О Т И В И
Към Решение по ЧНД 3574/2020 год. по описа на ВРС, ХХХVІІ
наказателен състав.
Производството е по реда на чл.157 от Закона за здравето и е
инициирано по искане на прокурор от РП - Варна, за назначаване на
психиатрична експертиза на лицето М. Л. Л. , ***, с оглед установяване дали
същата страда от някои от заболяванията, посочените в чл.146 от Закона за
здравето с оглед евентуалното й лечение по принудителен ред.
В съдебно заседание, след изслушване заключението на вещото лице,
представителят на ВРП изразява становище, че са налице критериите за
настаняване на Л. за задължително лечение в здравното заведение и за срока,
посочени от вещото лице.
Освид. Л. няма съзнание за психическото си състояние. Твърди, че няма
здравословни проблеми, не се нуждае от лекар и прием на медикаменти. В
последното по делото заседание, редовно призована не се явява.
Защитникът на Л., адв. Я., ВАК се придържа към казаното от прокурора, с
уточнението, че предоставя на съда относно срока на задължително лечение.
След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Освидетелстваната М. Л. е 59 год. и е известна на ПБ – гр.Варна от около
1997 год., когато за първи път е диагностицирана с психично заболяване, като
има поставена диагноза «Параноидна шизофрения с параноидно-
халюцинаторен синдром». Към настоящия момент освидетелстваната е
пенсионер по болест за соматични и психични заболявания, живее с
възрастната си и трудно подвижна майка.
Л. няма съзнание за психично заболяване, не приема медикаменти.
През 2018 год. Л. е провела задължително лечение по реда на закона за
здравето за срок от три месеца в ДПБ – с.Карвуна. Няма сигурни данни за
приема на медикаментите от нея в амбулаторни условия от тогава до
настоящия момент. В последните месеци отново немотивирано станала много
напрегната, враждебна, агресивна и скандална, заплашвала близките си със
саморазправа. Започнала да споделя, че хората я следят, че говорят за нея, че и
въздействат.
Съгласно обстоятелствената част на назначената и приета от съда съдебно-
психиатрична експертиза, осв. е с агресивно поведение, отказва доброволно
лечение и невъзможност на възрастната и и почти неподвижна майка да
осъществява контрол върху медикаментозното и лечение.
Психичният й статус бил психомоторно напрегната, като поведението и по
време на психиатричното интервю е изцяло психотично мотивирано
/непрекъснато се оглежда, напрегната/. Контактна, с непрекъснат речев поток,
говорно агресивна. Ориентирана цялостно. Без съзнание за психично
заболяване. ВПД – слухови халюцинации на гласове с коментиращ характер.
Мисловен процес, паралогичен, разкъсан на големи интервали в съдържанието
налудности за отношение, преследване, унищожение. Емоционална към
гневни отреагирвания, волево-импулсивна. Памет и интелект болестно
трансформирани.
Според вещото лице по назначената експертиза, Л. страда от
шизофрения, параноидна форма с параноидно-халюцинаторен синдром. ВЛ.
пояснява, че провежданото лечение с антипсихотици в амбулаторни условия в
последните години е несистемно и неефективно. Поради влошаване на
психичното и състояние в амбулаторни условия е правена корекция на
терапията й, но осв. често отказва прием на медикаментите си.
Медикаментозните ремисии на осв.Л. постепенно стават много кратки и
непълноценни и се оформя промяна на личността и по шизофренен тип.
Психотичната продукция при нея в последните години е с непрекъснат ход на
протичане.
В конкретния случай, според вещото лице се касае за пациентка с
шизофрена психоза с многогодишна давност.
2
Видно от заключението на изготвената СПЕ, поддържано изцяло от вещото
лице д-р К. в с.з., осв. Л. страда от Шизофрения, параноидна форма,
непрекъснато протичане, халюцинаторно-параноиден синдром, като
заболяването попада в хипотезата на чл.146, ал.1 от ЗЗ.
В заключението се излага още, че при освидетелстваната е налице
медицинският критерий за приложение на разпоредбата на чл.157 от ЗЗ за
настаняването й на задължително лечение, като се предлага освид. Л. да бъде
настанена на задължително лечение, което да се проведе в Психиатрична
клиника при УМБАЛ „Св.Марина“- Варна за срок от един месец. Вещото лице
сочи в заключението си, че освидетелстваната не е в състояние да изразява
информирано съгласие за лечението си .
В съдебно заседание, вещото лице поддържа изцяло даденото заключение,
като сочи, че няма перспектива за лечение на лицето по доброволен ред. То е
категорично, че с поведението си и в състоянието в което се намира, Л. е
опасна преди всичко за себе си и околните.
Гореизложеното се установява и потвърждава от събраните доказателства –
показанията на освидетелстваното лице и на свидетелите Б.П. и И.П., СПЕ и
останалите писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Б.П. и И.П., т.к. са логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи по между си и с
останалите събрани доказателства по делото. Обясненията на
освидетелстваната и нейното поведение по време на съдебните заседания,
съдът оцени доколкото съдържа информация за психичното състояние на
същата и за отношението й към това състояние.
Съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото СПЕ,
като обективно и безпристрастно, като освен това кредитира и писмените
материали, които кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от обективна страна е
безспорно установено, че психичното заболяване, от което страда осв. М. Л. Л.
– Шизофрения, параноидна форма, непрекъснато протичане, халюцинаторно-
параноиден диндром, е от посочените в чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и съответно
болните от него подлежат на задължително лечение. Същевременно се
установи и наличието на социалния критерий - освидетелстваната с
поведението си, представлява опасност както за себе си, така и за околните. На
първо място от доказателствата по делото е безспорно ясно, че с отказът за
доброволен прием на медикаменти, освидетелстваното лице уврежда
собственото си здраве. Експертизата сочи, че предвид състоянието, в което се
3
намира освидетелстваната, е възможно да става по-раздразнителна и
конфликтна в тесен семеен кръг. Горното е видно и от показанията на
свидетелите по делото, които излагат факти за агресивно поведение на
освидетелстваната. Ето защо съдът прие, че с поведението си - болестно
мотивирано, Л. е опасна и за околните.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.157 от ЗЗ и е в интерес на освид. М. Л. да се проведе
лечение в Психиатрична клиника при УМБАЛ „Св.Марина“-Варна за срок от
един месец, което да доведе до постигане на добри резултати в промяна на
психичното й състояние и в поведението, което е опасно не само за самата нея,
а и за околните.
Съдът не намери опора в доказателствата по делото, за да постанови друга
форма на лечение, тъй като лицето няма съзнание за заболяването си, а
предаването на близките й е неперспективно, тъй като тя живее единствено с
възрастната си майка си, която е трудно подвижна. Горното е видно и от
показанията на вещото лице. Същото счита, че именно при тази форма на
лечение могат да бъдат овладени и останалите й заболявания.
С оглед невъзможността на осв. да дава информирано съгласие за лечение,
съгласие за лечението на М. Л. следва да бъде давано от лице, определено от
кмета на Община – гр.Варна, на чиято територия се намира лечебното
заведение. Съдът намери, че такова съгласие не би могло да бъде давано от
майката на лицето, тъй като същата възрастна жена е трудно подвижна.
Горното мотивира съда да приеме, че същата няма възможност да се грижи за
дъщеря си. Ето защо определи съгласие за лечението на М. Л. да бъде давано
от лице, определено от кмета на Община – гр.Варна.
Водим от горното и на основание чл. 162, ал.1 и ал. 2 от Закона за здравето,
съдът постанови решението си.
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на задължително лечение освидетелстваната М. Л. Л. , ***, живуща
в ***, в Психиатрична клиника към УМБАЛ „Света Марина“ гр. Варна, женско
отделение, за срок от 1 /един/ месец, поради заболяването й от ШИЗОФРЕНИЯ,
4
ПАРАНОИДНА ФОРМА С НЕПРЕКЪСНАТО ПРОТИЧАНЕ, ПАРАНОИДНО-
ХАЛЮЦИНАТОРЕН СИНДРОМ. ПРОМЯНА НА ЛИЧНОСТТА ПО ШИЗОФРЕНЕН
ТИП.
ПРИЕМА липса на способност на освидетелстваната М. Л. Л. да изразява
информирано съгласие за лечението си.
На осн. чл. 162 ал. 3 от ЗЗ, НАЗНАЧАВА лице, определено от Кмета на Община –
гр. Варна да изразява информирано съгласие по отношение на лечението на
освидетелстваната.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 7 дневен срок от днес пред
състав на ВОС.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Психиатрична
клиника към УМБАЛ „Света Марина“ гр. Варна и на Кмета на Община – гр. Варна, за
сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5