№ 373
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20231100901724 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Ищцовото дружество „Никар Про“ ЕООД твърди, че ответникът е вписан като негов
управител в търговския регистър при Агенция по вписванията за периода от 22.06.2023 г. до
26.07.2023 г. Посочва, че това вписване е направено въз основа на представено в
регистърното производство решение на едноличния собственик на капитала на „Никар Про“
ЕООД, който е физическото лице Н.А.К., за избор на ответника за управител. Твърди, че това
решение представлява неистински документ, тъй като не е подписан от Н.К., която се сочи
за негов автор. С оглед на този факт счита, че няма валидно решение за избор на ответника
за управител на дружеството. Легитимирайки се като управител на дружеството, въпреки
липсата на валидно решение за избора му от едноличния собственик на капитала на „Никар
Про“ ЕООД, на 06.07.2023 г. ответникът сключил от името и за сметка на това дружество с
„Боровец Ойл“ ЕООД договор за продажба на собствените му недвижими имот,
представляващи 340/ 1170 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 61604.51.750 и от
построената в него сграда с идентификатор 61604.51.750.1 по ККР на с. Радуил, общ.
Самоков. Уговорената с този договор покупна цена за имотите е в размер на 40 000 лв., която
е по-ниска от тяхната пазарна цена, която към месец юли 2023 г. възлиза на 200 000 лв.
Ищецът посочва, че за сключване на тази разпоредителна сделка с недвижими имоти,
собственост на „Никар Про“ ЕООД, не е налице и валидно взето решение от върховния
орган на дружеството, като представеното такова при сключване на договора пред нотариус
също е неистински документ, защото не носи подписа на едноличния собственик на
капитала Н.А.К.. Заявява, че до момента от купувача по сделката не е заплатена никаква част
от уговорената покупна цена. Ищецът твърди, че в резултат на тези действия, извършени от
1
ответника, са му причинени вреди под формата на претърпяна загуба в размер на 200 000
лв., която сума представлява пазарната цена на недвижимите имоти, които са излезли от
патримониума на дружеството по силата на сключения на 06.07.2023 г. договор за продажба.
Поради изложеното ищецът „Никар Про“ ЕООД моли ответникът Е. И. К. да бъде
осъден да му заплати сумата от 35 000 лв., представляваща частично заявена претенция от
общата такава в размер на 200 000 лв. – стойността на причинените на „Никар Про“ ЕООД
имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в резултат на неправомерни действия
на ответника, който без да има правото за това е изразил от името на дружеството воля за
разпореждане с притежавани от последното недвижими имоти по силата на сключения на
06.07.2023 г. договор за продажба, които вреди се изразяват в пазарната стойност на тези
имоти към датата на сключване на сделката. Ищецът моли съдът, ако отхвърли предявения
главен частичен иск поради това, че ответникът е имал качеството на управител на „Никар
Про“ ЕООД и като такъв е имал правото да изразява от негово име воля пред трети лица за
сключване на договор за продажба на собствени на дружеството недвижими имоти, да вземе
предвид, че като е сключил този договор, без да има взето валидно решение за това от
едноличния собственик на капитала на „Никар Про“ ЕООД и при цена много по-ниска от
пазарната цена на имотите към датата на извършване на сделката, ответникът е нарушил
задълженията си, произтичащи от органното правоотношение, възникнало между него и
дружеството. Ето защо и в тази хипотеза той също дължи да обезщети ищцовото дружество
за претърпените вреди под формата на претърпяна загуба в размер на 200 000 лв., която сума
представлява пазарната цена на недвижимите имоти, които са излезли от патримониума на
дружеството по силата на сключения на 06.07.2023 г. договор за продажба. Поради
изложеното ищецът моли, ако съдът отхвърли главния иск, да осъди ответника Е. И. К. да му
заплати сумата от 35 000 лв., представляваща частично заявена претенция от общата такава
в размер на 200 000 лв. – стойността на причинените на „Никар Про“ ЕООД имуществени
вреди под формата на претърпяна загуба в резултат на действия на ответника, в качеството
му на управител на дружеството, по разпореждане с притежавани от последното недвижими
имоти по силата на сключения на 06.07.2023 г. договор за продажба, които вреди се
изразяват в пазарната стойност на тези имоти към датата на сключване на сделката.
Претендира се и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски.
Ответникът Е. И. К. оспорва предявените искове. Твърди, че е избран за управител на
„Никар Про“ ЕООД със знанието и съгласието на едноличния собственик на капитала на
дружеството – Н.А.К.. Заявява, че покупната цена за продадените имоти на дружеството е
получена лично от лицето А.А.В., което живее на семейни начала с едноличния собственик
на капитала Каракашева. Посочва, че уговорената покупна цена на продадените имоти е
съобразена със състоянието на сградата, която е била негодна за ползване и е със стара
електроинсталация и със стара водопроводна инсталация, което е налагало извършването от
купувача на неотложни строителни работи по укрепването и привеждането й в състояние, в
което да може да се ползва безопасно. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове.
2
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По главния иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД:
По така предявения иск ищецът следва да докаже следните факти: 1) извършване от
ответника на виновно и противоправно поведение; 2) настъпване на имуществени вреди за
ищеца, което с оглед посочените в исковата молба обстоятелства включва установяване на
факта, че имуществото му е намаляло с недвижими имоти, чиято пазарна стойност е в
размер на 200 000 лв.; 3) наличие на причинна връзка между противоправното поведение на
ответника и претърпените вреди.
Във връзка с направените от него възражения по основателността на иска с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД ответникът трябва да докаже, че към датата на сключване на
договора за продажба на недвижими имоти на „Никар Про“ ЕООД той е бил надлежно
избран за законен представител на това дружество с решение на компетентния орган.
Видно от отбелязванията по публичното електронно досие по партидата на
дружеството „Никар Про“ ЕООД, в периода от 22.06.2023 г. до 26.07.2023 г. като управител
на дружеството е вписано лицето Е. И. К., респ. преди и след това управител на дружеството
е лицето Н.А.К. /която е и едноличен собственик на капитала/.
Спорен по делото е въпросът дали действително за посочения период ответникът Е.
И. К. е бил управител на дружеството.
В чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ е предвидено, че изборът на управител на дружество с
правноорганизационна форма ООД е в правомощията на върховния му орган, който е
общото събрание, съответно едноличният собственик на капитала в еднолично ООД, който
съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ има правомощието да решава въпросите от компетентността на
общото събрание. Следователно вземането на решение за промяна на персоналния състав на
представителния орган на дружеството е в компетентността на неговия върховен орган, в
случая – едноличният собственик на капитала Н.К.. Ето защо и за да се направи извод, че
лицето Е. И. К. е било управител на ишцовото дружество за сочения период, следва да се
установи, че от едноличния собственик на капитала на „Никар Про“ ЕООД – Н.К., са взети
решения за освобождаване на вписаното в търговския регистър лице за управител Н.К. и за
избор на ново лице – Е. И. К. за управител на търговското дружество, което е вписано в
търговския регистър.
В тази връзка по делото са приети като писмени доказателства по делото заверени
копия на представени в Търговския регистър документи във връзка със заявяване на
вписване на нововъзникналото обстоятелство – избор на нов управител на дружеството, а
именно – заявление А4 за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена
отговорност; заявление Ж1 за изпълнение на указанията по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ,
решение на едноличния собственик на капитала на „Никар Про“ ЕООД от 16.06.2023 г.,
3
Устав на дружеството от 16.06.2023 г.
Ищецът е оспорил истинността на приложените към заявление А4 и Ж1 документи, а
именно – решение на едноличния собственик за смяна на управителя и за промяна на
дружествения устав от 16.06.2023 г. и два броя Устава на „Никар Про“ ЕООД, при
твърдения, че едноличният собственик на капитала на дружеството никога не е подписвало
тези документи, респ. въведени са твърдения за „кражба на подпис“. В тази връзка по делото
са допуснати и изслушани основно и допълнително заключение на съдебно-графическа
експертиза, от които се установява, че всички подписи-обекти на експертизата са копия на
подписи, положени от Н.А.К., като единственият подпис-обект на експертизата, за който
вещото лице е стигнал до категоричен извод, че не е положен от Н.К., е подписът в Решение
от 12.06.2023 г., заверено с рег. № 1566, нот. акт № 178, т. 1 от нотариус Б.М., с район на
действие – РС-Самоков /приложено в оригинал по нотариалното дело по описа на нотариус
Б.М./.
Предвид изложеното и с оглед правилата за разпределяне на доказателствена тежест,
недоказано в процеса остана оспорването на ищеца. Съдът не би могъл да приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК, каквото е искането на ищеца, тъй като в производството не се
установи категорично, че процесните документи в оригинал са в държане на ответника. При
това положение и при наличие на валидно взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ съдът
достига до извод, че за процесния период Е. К. е бил управител на дружеството. Сключвайки
сделката от 06.07.2023 г., която се твърди да е вредоносна по отношение на ищцовото
дружество, ответникът не е действал противоправно, а в изпълнение на задълженията си
като управител на „Никар Про“ ЕООД.
С оглед изложеното не се установява наличие на противоправно и виновно поведение
от страна на ответника по иска по чл. 45 ЗЗД, тъй като се установи, че ответникът е имал
качеството на управител на „Никар Про“ ЕООД и като такъв е имал правото да изразява от
негово име воля пред трети лица за сключване на договор за продажба на собствени на
дружеството недвижими имоти от 06.07.2023 г. Ето защо, предявеният иск като
неоснователен следва да се отхвърли.
По евентуалния иск с правна квалификация чл. 145 ТЗ:
Предвид извода за това, че предявеният главен осъдителен иск е неоснователен, то в
процеса се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск
с правна квалификация чл. 145 ТЗ.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) виновно и
противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по осъществяване на
управлението на търговското дружество; 2) настъпване на имуществени вреди за
дружеството, което с оглед посочените в исковата молба обстоятелства включва
установяване на факта, че имуществото на дружеството е намаляло с недвижими имоти,
чиято пазарна стойност е в размер на 200 000 лв.; 3) наличие на причинна връзка между
неизпълнението на ответника на задълженията му като управител и претърпените вреди.
4
В чл. 145 ТЗ е уредена специална имуществена отговорност на управителя, която
произтича от съществуващите между него и дружество с ограничена отговорност два вида
правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление,
и органно, което възниква по силата на закона, от решение на върховния орган на
дружеството за избиране на управител. Предпоставка за реализиране на тази отговорност е
наличието на взето от върховния орган на търговското дружество решение да се
предприемат действия за ангажиране на имуществената отговорност на управителя за
неизпълнение на задълженията му, произтичащи от мандатното и органното
правоотношение между него и дружеството. Само върховният орган на юридическото лице –
търговец има правомощието по закон да прецени дали да търси обезщетение за причинени
от действията на управителя имуществени вреди или да го освободи от отговорност за
извършените от него действия, включително такива, които са противоправни и от които са
причинени вреди на търговското дружество. Тези правомощия на общото събрание на
съдружниците в ООД произтичат от разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 8 ТЗ. Ето защо и
наличието на решение на общото събрание на съдружниците на дружеството-ищец по чл.
137, ал. 1, т. 8 ТЗ представлява специална абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на предявения срещу управителя иск с правна квалификация чл. 145 ТЗ, за
която съдът следи служебно /Решение № 129 от 02.09.2016 г., постановено по т. д. №
1002/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 115 от 27.11.2012 г., постановено по т. д. № 61/2011
г. на ВКС, II т.о. и др./.
В случая изискваната предпоставка за допустимост на предявения иск е налице, тъй
като по делото е представен протокол от решения на едноличния собственик на капитала от
21.07.2023 г. на „Никар Про“ ЕООД, от който е видно, че е взето решение за предявяване на
искове срещу Е. И. К. във връзка със сключения от него договор за покупко-продажба от
06.07.2023 г., включително е възложено на управителя на дружеството да предприеме
действия в изпълнение на решението.
В Решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, I т. о., Решение №
177 от 11.08.2014 г. по т. д. 66/2012 г., ВКС, II т. о., Решение № 125 от 15.01.2020 г. по т.
д. № 1204/2018 г., на ВКС, ІІ т. о., Решение № 128 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2167/2019 г. на
ВКС, І т. о., е прието, че искът при квалификацията на чл. 145 ТЗ е за реализиране на
специалната отговорност на управителя, осъществил управленски деликт, която
отговорност е в рамките на представителното му правоотношение и няма извъндоговорен
характер. Фактическият състав на специалната отговорност на управителя е гражданска
отговорност и обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на
задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството
и от което са последвали вреди (неблагоприятни изменения в правната сфера на
управляваното юридическо лице). Правото на дружеството да търси имуществените
последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича
от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т. нар.
„управленски деликт“, но не представлява същински деликт.
5
Отговорността по чл. 145 ТЗ като специална имуществена отговорност на управителя
с договорен характер съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на
управление и изисква установяване на натоварване за извършване на действия на
управление, действие или бездействие на управителя, установяване на вредата по основание
и размер. В случай, че се твърди вреда, то следва конкретно да се посочи как е настъпила,
кое е действието/бездействието на лицето, натоварено с управленски функции, в резултат на
което дружеството е ощетено и да се докаже наличието на причинно-следствена връзка
между установената вреда и действието/бездействието на управителя.
Както се установи по-горе, към дата 06.07.2023 г. управител на ищцовото дружество е
бил Е. К.. Няма спор, че на посочената дата ответникът в качеството си на управител на
„Никар Про“ ЕООД е сключил договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в
Нотариален акт № 178, том 1, рег. № 1566, дело № 162/2023 г. на нотариус Б.М., съгласно
който „НИКАР ПРО“ ЕООД представлявано от управителя Е. И. К., продава на „БОРОВЕЦ
ОЙЛ“ ЕООД, представлявано от управителя Д.А.С., следните недвижими имоти – 340/1170
ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61604.51.750, адрес: с. Радуил, ул. „*******, с
площ от 1170 кв.м., заедно с цялата построена в имота СГРАДА с идентификатор
61604.51.750.1, със застроена площ от 220 кв.м., за сумата от 40 000 лв., която сума ще бъде
платена на продавача от купувача по следния начин: 8 000.00 лева са платени преди
подписването на настоящия договор, а остатъкът от 32 000.00 лева ще бъде платен на четири
равни вноски в срок от 30 /тридесет / работни дни от датата на договора.
Следователно установява се по делото, че ответникът в качеството си на управител на
„Никар Про“ ЕООД е сключил договор за продажба на недвижими имоти, в резултат на
който договор правото на собственост върху описаните имоти е преминало в правната сфера
на дружеството „Боровец ойл“ ЕООД.
Въз основа на приетото в производството заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът изцяло кредитира, се установява, че пазарната стойност на 340/1170
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61604.51.750 и построената в имота
сграда с идентификатор 61604.51.750.1, находящи се в с. Радуил, общ. Самоков към датата
на прехвърляне на собствеността им на „Боровец Ойл“ ЕООД /06.07.2023 г./ се равнява на
234 410 лв. – в тази стойност не е отразено стойността на ремонта. Съгласно направените
допускания описани по - горе пазарната стойност на сградата (при хипотеза от нужда за
ремонт на втория етаж) би възлизала на 177 000 лева, а на целият описан имот 203 000.00
лв. Именно това е и цената, която следва да се вземе предвид като реална пазарна оценка на
имотите.
Видно от отбелязването в представения нотариален акт, управителят на дружеството
е извършил разпореждане с дружествен актив при условията на възмездност, като срещу
правото на собственост върху имотите е посочено, че дружеството „Никар Про“ ЕООД
получава насрещна престация – парична сума от 40 000 лева, от които 8 000 лв. – при
подписване на договора, а остатъкът от 32 000 лв. – ще бъде заплатен на 4 равни вноски в
срок от 30 работни дни, като по делото няма доказателства тази сума реално да е била
6
заплатена и да е отишла в полза на „Никар Про“ ЕООД, в какъвто смисъл са и твърденията в
исковата молба.
Установи се по делото, че посочената сделка е сключена при липса на валидно взето
решение на едноличния собственик на капитала на „Никар Про“ ЕООД /съгласно
обсъденото по-горе заключение на съдебно-графическа експертиза/. При това положение
следва да се заключи, че ответникът в качеството си на управител на дружеството е нарушил
основните си задължения, регламентирани в чл. 141, ал. 1 ТЗ, а именно – да извършва
действия по организиране и ръководене дейността на дружеството съобразно закона и
решенията на общото събрание (едноличния собственик на капитала), като това следва да
бъде осъществявано при полагане на дължимата грижа, която е тази на добрия търговец.
Наред с това, сключвайки сделката на 06.07.2023 г. и разпореждайки се с актив на
дружеството на цена, много под пазарната, ответникът безспорно е извършил действие,
което няма за цел осъществяване на търговската дейност на дружеството, а с него се цели да
бъдат увредени интересите на последното, като от патримониума му се извади имущество
на значителна стойност. Дружеството безспорно е понесло вреда в резултат от
разпореждането с описания по-горе актив, тъй като уговорената (и на практика неполучена)
насрещна престация не е еквивалентна на пазарната стойност на актива към момента на
разпореждането. При съпоставяне на уговорената продажна цена от 40 000 лв. и пазарната
такава от 203 000.00 лв. (при съобразяване на евентуална необходимост от ремонт на
сградата) се стига до категоричен извод за значителна нееквивалентност, поради което и
сключената от управителя Е. К. сделка е в нарушение на задължението му да управлява
делата на „Никар Про“ ЕООД в интерес на дружеството.
Недоказани останаха твърденията на ответника, че сделката е била осъществена със
знанието и съдействието на едноличния собственик на капитала на „Никар Про“ ЕООД и че
цялата покупна цена за продадените имоти на дружеството е получена лично от лицето
А.А.В., с което Н.К. е живеела на семейни начала. Нито един от разпитаните по делото
свидетели /свидетелят А.И.Н.-З., свидетелят П.Д.А. и свидетелят А.А.В./ не сочи в
показанията си подобни факти, нито пък има писмени документи в подкрепа на тези
твърдения на ответника. Показанията на свидетеля А. са относими единствено към
установяване какво е било състоянието на продадените имоти. От показанията на свидетеля
А.В. пък по никакъв начин не може да се установи правнорелевантният факт за това дали
сделката е била осъществена със знанието и съдействието на едноличния собственик на
капитала на „Никар Про“ ЕООД. Показанията на свидетеля Н. са относими към спорния по
делото въпрос за това дали и какви документи са изготвени във връзка с вписването в
търговския регистър на Е. К. като управител на дружеството, както и в чие държане се
намират оригиналите на същите, който въпрос беше разрешен по-горе. Що се отнася до
показанията на свидетеля Н. в частта, в която тя заявява, че Н.К., Е. К. и А.В. са имали
някакви уговорки във връзка с покупка и продажба на имот в Самоков, то следва да се
посочи, че показанията са прекалено общи и неконкретни и по никакъв начин не могат да
се свържат именно с процесната сделка и имоти, нито пък от тях може да се установи при
7
условията на пълно и главно доказване какви точно са били уговорките между посочените
лица. Нещо повече, доколкото по делото се установи, че Н.К. в качеството си на едноличен
собственик на капитала на „Никар Про“ ЕООД не е подписала решението за продажба на
имотите, представено от ответника пред нотариус Б.М., то може да се направи и логичният
извод, че дори по някакъв начин тя да е знаела за тази сделка, то тя нито е дала съгласие за
сключването и то при посочените в нотариалния акт условия, нито впоследствие е
одобрила сключването от Е. К..
При това положение следва да се приеме, че дружеството „Никар Про“ ЕООД в
резултат на сключената неизгодна сделка от Е. К. за продажба на недвижими имоти, за която
не е имало валидно взето решение на едноличния собственик на капитала, е ощетено със
сумата 163 000 лв. (203 000.00 лв. – 40 000 лв.), която представлява вредата, за която
последният следва да заплати обезщетение. Този именно неблагоприятен икономически
резултат за дружеството се дължи по причина на едно недобросъвестно поведение на
неговия управител и за което неправомерно и противодружествено поведение следва да
бъде ангажирана отговорността му по реда на чл. 145 ТЗ. Искът е предявен като частичен,
поради което следва да бъде уважен в пълен размер от 35 000 лв. Като законна последица от
уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда /20.09.2023 г./ до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноските за производството има
само ищецът.
Ищецът доказва извършени разноски в общ размер от 3500 лева за заплатена
държавна такса и депозити за вещи лица. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3500 лв. – разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „НИКАР ПРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. ж.к. „Дружба“ 2, бл. 284, вх. Г, ет. 1, ап. 1, срещу Е. И.
К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. *******, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
сумата от 35 000 лв., представляваща частично заявена претенция от общата такава в размер
на 200 000 лв. – стойността на причинените на „Никар Про“ ЕООД имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба в резултат на неправомерни действия на ответника, който без
да има правото за това е изразил от името на дружеството воля за разпореждане с
притежавани от последното недвижими имоти по силата на сключения на 06.07.2023 г.
договор за продажба.
ОСЪЖДА Е. И. К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. *******, да заплати на
8
„НИКАР ПРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
ж.к. „Дружба“ 2, бл. 284, вх. Г, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 145 ТЗ, сумата 35 000 лв.,
представляваща частично заявена претенция от общата такава в размер на 200 000 лв. –
стойността на причинените на „Никар Про“ ЕООД имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба в резултат на действия на ответника, в качеството му на управител на
дружеството, по разпореждане с притежавани от последното недвижими имоти по силата на
сключения на 06.07.2023 г. договор за продажба, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда /20.09.2023 г./ до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 3 500 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9