Присъда по дело №151/2022 на Районен съд - Севлиево

МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от Б.
СТ. Б. от гр.Севлиево против ВЛ. ХР. ГР. от същият град.В същата тъжителят развива
оплаквания за извършено спрямо него престъпление, преследвано по частен път –
причинена лека телесна повреда.В тъжбата е формулирано искане подсъдимият Г. да
бъде признат за виновен в това, че на 28.03.2022 год., около 15:00 часа, в селищно
образувание „Хоталич“, местност „Белия бряг-Крушевски баир“, в землището на
гр.Севлиево, чрез удари с юмруци в областта на главата и чрез ритници в областта на
главата, тялото и краката на Б. СТ. Б. му причинил следните увреждания – контузия на
главата с клинични данни за мозъчно сътресение, оток в дясната теменна област,
охлузване на челото вдясно, кръвонасядания и охлузване на дясната ушна мида, силен
болезнен оток на дясната половина на лицето и около долната челюст вдясно,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на долната устна вдясно, кръвонасядане на
шията, охлузване и кръвонасядане на левия лакът, кръвонасядане на лявото бедро,
охлузвания на двете колена, болки в гръдния кош вдясно с подкожен хематом, с което
му е нанесъл лека телесна повреда с временно разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителя Б. СТ. Б. - конституиран в
процеса като граждански ищец - против подсъдимия ВЛ. ХР. ГР., с който се
претендира присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по чл.130,
ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на сумата от 3000.00лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като в съдебно заседание
се претендират и разноските по делото.
В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на тъжителя,
който настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, като му се наложи подходящо наказание, предвидено в закона, а
гражданският иск да бъде уважен изцяло и в пълен размер, като бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият ВЛ. ХР. ГР. заявява, че е
получил препис от тъжбата в законоустановения срок и, че разбира обвинението, което
му е повдигнато.В обясненията си пред съда заявява, че с тъжителят няма вземане-
даване от четири години, не бил говорил с него, камо ли да го е бил, а когато се видели
се подминавали.В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия пледира за
постановяване на присъда, с която да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение във връзка с което се развиват различни съображения,
които ще бъдат обсъдени от съда по-надолу в мотивите му.По отношение на
гражданският иск се изразява становище, че следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
От обясненията на подсъдимия ВЛ. ХР. ГР., показанията на свидетелите Н. Г. Б.,
Г. Ив. В., Пр. В. Б., П. Ц. А., И.Б.Н., Ц.Д.Г., Т. Т. Д. и Т. Д. Д. и от останалите
доказателства, събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият ВЛ. ХР. ГР. живеел заедно със съпругата си в селищно
образувание „Хоталич“, находящо се в местността „Белия бряг-Крушевски баир“, в
землището на гр.Севлиево.Негови съседи били свидетелите Г. Ив. В. и Пр. В.
Б..Тъжителят Б. СТ. Б. притежавал постройка и дворно място, която също била в
1

съседство с подсъдимия Г..Тъжителят обаче не живеел постоянно там, а пребивавал от
време на време.Отношенията между семейството на тъжителя и подсъдимия били
добри до преди няколко години.Същите в последствие се влошили, поради ремонт,
извършен от подсъдимия на семейството на тъжителя, който те сметнали, че е
некачествен.По този повод семейството на тъжителя направили фотоснимки на
некачествения според тях ремонт, извършен от подсъдимия, които качили в социалната
мрежа „Фейсбук“.Това още повече обтегнало отношенията между двете
семейства.През месец март 2022 г. тъжителят отново публикувал снимки от
въпросният ремонт в посочената по-горе социална мрежа.На 28.03.2022 г. тъжителят
имал имен ден, а внукът му рожден ден.Свид.Н.Б., съпруга на тъжителя била на работа
и последният се отбил при нея, като й казал, че ще се качи за около половин час до
имота, находящ се в посочената по-горе местност, след което ще се върне, за да
празнуват след като изтече работното й време.След това тъжителят отишъл до вилната
им постройка в селищно образование „Хоталич“.По това време в имота си бил и
подс.В.Г., заедно със съпругата си.Около 14.00-14.30 часа тъжителят и подсъдимият
бил извън постройките си и между двамата възникнал спор, който прераснал в
пререкания.Междувременно по това време покрай тях преминал с автомобил свид.Т.
Д. Д..Последният работел като охранител и в същият район фирмата, в която бил
служител имала обекти, които той минал да нагледа.При преминаването с автомобила
покрай имотите на тъжителя и подсъдимия, свид.Д. забелязъл, че двамата имат
пререкания помежду си като спорят на висок глас.Видял също така, че в близост до тях
има жена, която обаче за него била непозната.След това свидетелят продължил
движението си с автомобила в посока към с.Крушево.След като свидетелят отминал
подс.Г. нанесъл на тъжителя няколко удара с юмрук в главата, в следствие на което
последният паднал на земята, а подсъдимият започнал да му нанася удари с крак по
главата, тялото и краката.След това подсъдимият се отдалечил от мястото на случилото
се и се придвижил до града, където правел ремонт в апартамента на свид.И.Н..Ремонта
във въпросният апартамент подс.Г. извършвал заедно със свид.Н. и друго лице на име
Л.Б..Междувременно, след случилото се, в 14.50 часа, тъжителят сигнализирал за
нанесения му побой в РУ МВР Севлиево.В последствие от страна на оперативния
дежурен при полицейското управление, на мястото бил изпратен автопатрулен екип, в
състава на който били свид.П. Ц. А. и свид.Т. Т. Д..Около 15.50 часа двамата посетили
мястото на произшествието, където провели разговор с тъжителя Б..Пред двамата
полицейски служители последният заявил, че му бил нанесен побой от негов съсед на
име В..В разговора с тъжителя полицейските служители констатирали, че на последния
действително са причинени телесни увреждания.Служителите на РУ МВР Севлиево
отишли до постройката на подсъдимия, за да проведат разговор и с него, а при нужда и
да вземат отношение, но съпругата на последния им заявила, че него го няма,
твърдяното от тъжителя не било истина, като отказала да им предостави и мобилният
номер на своя съпруг.Полицейските служители посъветвали тъжителя да потърси
правата си по законен ред.Същевременно, докато работел в апартамента на свид.Н.,
подс.Г. паднал и си ударил ръката.Опитал се да работи, но тя го боляла, поради което
заедно с другите двама решили да спрат работа.Подс.Г. се обадил по телефона на
свид.Гочев и го помолил да го закара до дома му в селищно образование „Хоталич“, за
да се преоблече, а след това да потърсят и медицинска помощ.Свид.Гочев го взел с
автомобила си от апартамента, където подсъдимият работел, след което първоначално
го откарал до дома му, а след като се преоблякъл решили да отидат до спортната зала в
гр.Севлиево, където да се опитат да наместят рамото на подсъдимия.Тъй като не
успяли да се справят с травмата, свид.Гочев откарал подс.Г. в ЦСМП – филиал
2

Севлиево.Междувременно тъжителят също посетил филиала на спешна медицинска
помощ и вече се намирал там, когато в същия пристигнал подс.Г..След като му била
оказана първа медицинска помощ и му бил извършен преглед, в 17:15 часа, тъжителят
бил приет на лечение в хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Ст.Х.“
гр.Севлиево.След постъпването му, тъжителят се свързал със съпругата си – свид.Б.,
обяснил й, че е приет в хирургичното отделение, тъй като съседът им – подс.Г. му
нанесъл побой.Свид.Б. заключила помещението, в което се намирало работното й
място и отишла в здравното заведение.Междувременно там се намирали свид.Гочев и
дъщерята на подс.Г., с които тя провела разговор, след което отишла в отделението, за
да види съпруга си.Междувременно подс.Г. също бил прегледан и в 18:10 часа бил
приет на лечение в Ортопедотравматологичното отделение на МБАЛ „Д-р Ст.Х.“
гр.Севлиево.На следващият ден – 29.03.2022 г. подсъдимият бил изписан от
отделението, като му била издадена епикриза, в която била отразена луксация на лява
раменна става, а като анамнеза, че при битова злополука получава травма на
същата.Тъжителят Б. СТ. Б. бил изписан от хирургичното отделение на здравното
заведение, посочено по-горе на 30.03.2022 г. в 17:30 часа, за което му била издадена
епикриза.В същата като окончателна диагноза е посочена контузия на главата/комоцио
на мозъка, а като анамнеза, че травмите са в следствие нанесен побой от познато лице
на 28.03.2022 г. към 16:00 часа.На следващият ден – 31.03.2022 г. тъжителят бил
прегледана от съдебен лекар, за което му било издадено Съдебно-медицинско
удостоверение № 23/2022 г.
По искане на тъжителя съдът допусна извършването на съдебно-медицинска
експертиза, която не бе оспорена от страните и съдът прие за правилна и
законосъобразна.Съгласно заключението на вещото лице д-р Я.К., на 28.03.2022 г. Б.
СТ. Б. е получил следните увреждания – контузия на главата с клинични данни за
мозъчно сътресение, оток в дясната теменна област, охлузване на челото в дясно,
кръвонасядания и охлузване на дясната ушна мида, силен болезнен оток на дясната
половина на лицето и около долната челюст вдясно; кръвонасядане и разкъсно-
контузна рана на долната устна външно вдясно, малка раничка по ръба на долната
устна, кръвонасядане от вътрешната страна на долната устна вляво и горната устна
вдясно; кръвонасядане отзад на шията, охлузване и кръвонасядане на левия лакът,
кръвонасядане на лявото бедро, охлузвания на двете колена /повече на лявото/; болки в
гръдния кош вдясно с подкожен хематом.Имало е субективни оплаквания от силно
главоболие, гадене и повръщане, световъртеж, болки в дясното рамо, невъзможно
хранене, смущение на зрението.Травмите по главата и лицето, както и по гръдния кош
и лявото бедро отговарят да са причинени при удари с или върху твърди тъпи
предмети /юмруци, ритници/, с ограничена повърхност на контакт.Охлузванията по
лакътя и коленете могат да се получат при падане на терена и тангенционално
въздействие /триене/ спрямо повърхността на кожата.Уврежданията са съпроводени с
болки и страдания.Не може да се посочи с категорична точност възстановителния
период на всяко увреждане.Уврежданията на устните се възстановяват за няколко дни /
до седмица – за кръвонасяданията и около 10-14 дни – за раните външно /;
охлузванията и кръвонасяданията – за около 5-7 дни; отоците преминават – леките за 2-
3 дни, а по-големите за около седмица.Мозъчното сътресение е с обичаен период на
възстановяване до около 3-4 седмици.Описаната в последната епикриза /2 месеца след
инцидента/ херния в дясната слабинна област, не може да се приеме за свързана с
процесния инцидент по две причини – няма оплаквания и травма в тази област в дните
след инцидента / хирургът в Севлиево описва корема без особености /; има данни за
оперирана херния и от другата страна преди време – касае се за специфична слабост на
3

съединителната тъкан в тази област – двустранно.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното от него писмено
заключение, а на зададените му въпроси от страна на защитата дава следните
отговори.
ВЪПРОС: Има ли някакво нараняване, което да е причинено на пострадалия и да
му пречи да се храни пълноценно за продължителен период от време така, както казва
съпругата му, и кое е то?
ОТГОВОР: При пострадалия има увреждане в областта на устните, което за
кратък период от време докато заздравеят създават смущение при хранене, свързани с
болезненост при поглъщането на храна и усвояването й. Но не е продължителен
период от време по смисъла на закона, не е трайно увреждане, а е за периода, през
който се възстановява, аз съм го посочил.
ВЪПРОС: По-тежко увреждане в челюстта, което да затруднява храненето,
установихте ли?
ОТГОВОР: За движение на челюстта не съм установил нарушения, при
направените рентгенографии няма данни за счупвания, няма данни за стоматологични
увреждания. Доколкото има оток на меките тъкани на лицето в дясно също за периода
на оздравяването им това може да създава болка в лицевата половина при отваряне и
движение на устата, защото засяга бузата и от части дъвкателните мускули, но също е
временно.
ВЪПРОС: Обективни данни и белези намерихте ли за силно главоболие, гадене,
повръщане, световъртеж и възможно смущение на зрението?
ОТГОВОР: Изброеното от вас са симптоми, които са оплаквания на база
усещания. Травмите, които има пострадалия предполагат, че може да има
съпровождащи такива оплаквания конкретно главоболие, световъртеж и
неразположение. Нарушение на зрението доколкото има травма в лицевата област, на
очницата, има леко временно смущение, което може да се дължи на компресия при
удар в тази област, но не и увреждане на самия зрителен орган.
ВЪПРОС: Тоест външните увреждания върху кожата на лицето са повлияли на
това смущение в зрението?
ОТГОВОР: Често при такива травми в клепачите, те са придружени и с
упражняване натиск, дори невидими с просто око, увреждания по повърхността на
очната ябълка, които най-често се проявяват със сълзене или леко замъгляване на
зрението, които преминават за няколко дни. Лечение е провеждане в хирургично
отделение общо за оплакванията, свързани с външните травми, повече свързани с
оплакванията, за които зададохте въпрос – главоболие и световъртеж, които са лека
форма на сътресение на мозъка.
ВЪПРОС: Традиционно ли е това лечение?
ОТГОВОР: Това е по общите правила за лечение на мозъчно сътресение, от тази
гледна точка може да се нарече традиционно. Да кажа, това е типичното лечение.
ВЪПРОС: Когато човек влезе с такива анамзнеза, това лечение ли ще му бъде
назначено?
ОТГОВОР: Когато човек влезе с такива оплаквания и след преглед с хирург и
невролог се приеме тази диагноза, се прилага това лечение с малки вариации. По-
конкретно бих обърнал внимание на вливания с манитол, които обременяват оточни
проблеми в областта на централна нервна система и намаляват оплакванията, другите
4

са обезболяващи медикаменти. Има преглед от невролог.
ВЪПРОС: Какви изследвания е направил? Има ли някакви специфични
изследвания, които да е направил и да са описани в медицинската документация, които
да водят до извода за мозъчно сътресение?
ОТГОВОР: Основните изследвания, които се правят при такива оплаквания при
диагноза, свързана с черепно-мозъчна травма, е изключване на по-тежка черепно-
мозъчна травма и това е направено с рентгеновите изследвания и може да се прибегне
до томографско изследване или скенер. Другото се състои от преглед при невролог и
хирург. Неврологът изследва симптоматиката, свързана с централна и периферна
нервна система, специфични рефлекси и реакции, физикален преглед, специализиран
неврологичен е. След като е записан преглед, той би трябвало да включва всички тия
базови изследвания. Обикновено не се изброяват един по един тези рефлекси, зависи от
специалиста. Би трябвало да са извършени повечето от тях.
ВЪПРОС: И тук кой рефлекс е нарушен, за да стигне специалистът до това
заключение?
ОТГОВОР: При мозъчното сътресение няма специфичен рефлекс, който да е
категоричен и специфичен, затова тази диагноза се поставя при комплекс от всички
оплаквания и всички общи отклонения в неврологичната система. Това, което е
отразил невролога е липса на симптоми, които да са свързани с по-тежка черпено-
мозъчна травма, липса на лицева асиметрия и пареза. Дали е установил друго не е
вписано, затова не мога да коментирам, но той е установил двете неща, които
изключват по-тежка травма.
ВЪПРОС: А има ли такива, които със сигурност могат да доведат до наличието
на по-леката травма, каквато е сътресението на мозъка?
ОТГОВОР: Тази диагноза се поставя в съвкупност въз основа на симптомите и
трябва да се пита лекуващия лекар, приемам, че е имал щом е поставил тая диагноза.
ВЪПРОС: Когато се установят положителни признаци за наличието на дадено
заболяване, а не само изключващи по-тежък резултат, те трябва ли да се впишат в
медицинската документация?
ОТГОВОР: В епикризата е възможно да не бъдат включени всички детайли по
лечението, такива се вписват в ИЗ, където в пълнота има всички детайли по лечението,
изследвания, резултати, документация, наблюдение на болния, в епикризата са в
резюме.
ВЪПРОС: В медицинската документация са описани положителните белези,
нараняване в областта на устата, не е написано „изключва се по-тежкото“, това питам,
описани ли са положителните белези.
ОТГОВОР: Това е отразено в документацията всъщност, при рентгеновите
изследвания са описани, че няма данни за счупвания.
ВЪПРОС: Но са описани и това, за което има данни. Аз питам дали е описано
поразяване върху мозъка и нервната система или каквото и да било, свързано с
функционирането на организма, което да доведе до извода, че човекът е имало мозъчно
сътресение?
ОТГОВОР: Не е описан такъв белег, защото при мозъчното сътресение няма
такива белези. Това е състояние посттравматично със специфични оплаквания и е най-
леката форма на черепно-мозъчна травма, при която няма промени в структурата
доловими с нормални изследвания. При неврологичен преглед може да се установят
5

косвени нарушения, свързани с тази диагноза. Дали има такива установени не мога да
твърдя в случая, не са изброени в тази медицинска документация. В история на
заболяването е нормално да бъдат посочени в по-голям детайл. Но диагнозата мозъчно
сътресение сама по себе си не е свързана със специфични симптоми, а по-скоро се
приема на общия комплекс симптоми и оплаквания и с това се лекува. Има от научна
гледна точка няколко специфични изследвания, но такива не се прилагат дори в
световен мащаб, защото са нерентабилни и не оправдават извършването им при
обичайна обстановка. Ядреномагнитен резонанс с дифузионни методики, които са
лабораторни и го потвърждават. Ядреномагнитен резонанс при тази лека диагноза не
се прави, защото сложността и натоварването на системата на здравеопазването не
оправдава извършването й.
В съдебните прения защитникът на подсъдимия излага доводи, че деянието не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което отправя молба към съда да го
признае за невинен и оправдае по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като
същевременно отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.В
случая авторството на деянието останало недоказано.Липсвали каквито и да било
доказателства – преки или косвени, които да уличават подсъдимия в извършването на
деянието, за което му е повдигнато обвинение от страна на тъжителя.
Съдът не споделя доводите, изложени от страна на защитника на подсъдимия в
съдебните прения.По делото не се спори, че на тъжителя Б. са били причинени телесни
увреждания, описани подробно, както в съдебно-медицинското удостоверение, така и в
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза.Безспорно е също така, че те са му били причинени на 28.03.2022 г., когато
е потърсил медицинска помощ в спешна помощ, а след това му е било проведено
лечение в хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Ст.Х.“ гр.Севлиево.Не се спори
също така, че отношенията между семейството на тъжителя и подсъдимия през
последните години били влошени.Безспорен факт е и това, че на посочената по-горе
дата – 28.03.2022 г. между подс.Г. и тъжителя в ранните следобедни часове възникнало
спречкване в селищно образувание „Хоталич“, местност „Белия бряг-Крушевски
баир“, в землището на гр.Севлиево и това се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля Т. Д. Д..Същият е пряк очевидец на пререканията между
двамата, а в същото време не се намира в каквито и да било отношения с двете
страни.Неговите показания са ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондират
с установената по делото фактическа обстановка.Не може да бъде споделено
твърдението на защитата, че за инцидента не е бил подаван сигнал до съответните
органи.Такъв безспорен не е бил подаден до телефон 112, но от справката, получена от
РУ МВР Севлиево по безспорен и несъмнен начин се установява, че такъв е бил
подаден в полицейското управление в 14.50 часа на 28.03.2022 г.Във връзка с
постъпилия сигнал на мястото били изпратени полицейските служители – свид.П. Ц.
А. и свид.Т. Т. Д..От показанията на същите по безспорен и несъмнен начин се
установява, че при посещението им на мястото на инцидента, провели разговор с
тъжителя, който споделил пред тях, че му е нанесен побой от съсед на име В..Не се
спори също така, че в показанията си и двамата категорично заявяват, че тъжителят е
имал видими телесни увреждания.От приложената по делото информационна карта за
дейността на наряда, изготвена от полицейските служители, се установява, че в 15.50
часа са се отзовали на сигнал, подаден им от оперативния дежурен при полицейското
управление, за сбиване в местността „Разкопките“ / селищно образование „Хоталич“ /,
където са установили лице с видими наранявания.При снемане на анамнезата от страна
6

на лекарите в здравното заведение, както и при прегледа от страна на съдебният лекар,
тъжителят също е заявил, че телесните увреждания са му причинени от негов познат
съсед.От приложената по делото епикриза на тъжителя, се установява, че е бил приет в
хирургичното отделение в 17:15 часа.С други думи, безспорно е, както вече бе
посочено по-горе, че телесните увреждания, описани в тъжбата, съдебно-
медицинското удостоверение, епикризата и заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза, са причинени на тъжителя именно на 28.03.2022 г.От друга
страна защитата и подсъдимия изграждат версия, според която подсъдимия няма как да
е причинил въпросните увреждания на тъжителя, тъй като по времето, за което се
твърди, че това се е случило, той се е намирал на друго място.Тази версия и
обясненията на подсъдимия по категоричен и безспорен начин се опровергават на
първо място от свидетелските показания на свидетеля Т. Д. Д..Както вече бе посочено
по-горе, последният в показанията си категорично заявява, че на 28.03.2022 г. е бил
пряк очевидец на пререкания между подсъдимия и тъжителя в имота на първия,
находящ се в селищно образувание „Хоталич“.В показанията си свидетеля И.Б.Н.
твърди, че на въпросната дата двамата с подсъдимия и друг техен познат са работили в
неговия апартамент, като са поставяли таван в една от стаите.Съдът след като изследва
показанията на всички свидетели и отразеното в писмените доказателства, намира, че
хронологията на събитията е тази, която вече е посочена като фактическа обстановка
установена от съда.Ето защо настоящият съдебен състав намира, че действително
подсъдимият е работил в апартамента на свид.Н., но в часовете след спречкването
между него и тъжителя.Както вече бе посочено по-горе въпросното спречкване и
ударите, нанесени от подсъдимия на тъжителя са се случили в часовия диапазон 14.00-
14.30 часа, след което подсъдимия е напуснал мястото и се е придвижил до
апартамента на свидетеля Н., където е работил заедно с последния и друго лице.Това се
потвърждава и от свидетелските показания на полицейските служители, които не са
успели да го установят в дома му, а от съпругата му получили сведения, че го няма в
къщи.Около 16.00 часа при работа в обекта подсъдимият е получил травма, след което
е напуснал апартамента, като помолил свид.Ц.Д.Г. да го транспортира с автомобила
си.Двамата са се придвижили обратно до дома на подсъдимия, където последният се е
преоблякъл, ходили са до спортната зала в гр.Севлиево, след което пък са се
придвижили до филиала на спешна помощ в гр.Севлиево.От приложената по делото
епикриза, се установява, че подс.Г. е бил приет на лечение в
ортопедотравматологичното отделение на МБАЛ „Д-р Ст.Х.“ гр.Севлиево в 18:10 часа
на 28.03.2022 г.
На база гореизложеното, събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства, заключението на вещото лице, установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че в случая макар и да няма пряк очевидец на
нанесения побой от страна на подсъдимия на тъжителя, макар и на базата на косвени
доказателства, по безспорен и несъмнен начин се установява авторството на деянието,
за което на подс.Г. е повдигнато обвинение с тъжбата.
Въз основа на гореизложеното и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, съдът счете, че причинените на тъжителя леки
телесни повреди се изразяват в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето и, че подсъдимият Г. не е осъществил състава на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК, каквото обвинение му е повдигнато с тъжбата.
При преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани
по делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и
7

несъмнен начин, че подс.ВЛ. ХР. ГР., след като на 28.03.2022 год., в селищно
образувание „Хоталич“, местност „Белия бряг-Крушевски баир“, в землището на
гр.Севлиево, нанесъл на Б. СТ. Б. от гр.Севлиево удари по главата, тялото и краката и с
това си деяние му причинил леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, за
което бе признат за виновен.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината
пряк умисъл.
По изложените по-горе съображения и във връзка с преквалификацията на
деянието съдът призна подсъдимия ВЛ. ХР. ГР. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА по
първоначално предявеното му по-тежко обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от
НК.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, мотивите и подбудите, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.За осъщественото от подс.ВЛ. ХР. ГР.
деяние в закона се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или
пробация, или глоба от сто до триста лева.Подсъдимият Г. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на НК.От
деянието на подсъдимия няма причинени съставомерни имуществени вреди.При това
положение, предвид императивната разпоредба на чл.78А от НК, подс.Г. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно
наказание глоба.
При определяне на размера на наказанието съдът взема предвид невисоката
степен на обществена опасност на деянието и дееца.Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало.Не са налице отегчаващи
вината обстоятелства.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, отчитайки и
формата на вината, както и материалното му положение и имотно състояние, съдът
счита, че на подсъдимия Г., с оглед постигане на целите на наказанието, следва да се
наложи наказание в размер малко над минималния, предвиден по чл.78а, ал.1 от НК.По
изложените съображение съдът наложи на подсъдимия ВЛ. ХР. ГР. наказание ГЛОБА
в полза на държавата в размер на 1200.00лв.
За предявения граждански иск
С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение за причинени от
престъпление по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди в размер на сумата от
3000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане, като в съдебно заседание се претендират и разноските по делото.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителят е претърпял
неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо него престъпление.В резултат
на нанесените удари по главата, тялото и краката, на тъжителя Б. СТ. Б. били
причинени телесни увреждания, изразяващи се в причиняване на болка и
страдание.Търпените вреди от престъплението са пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на подсъдимия.Поради това гражданският иск се явява
основателен.
При определяне на размера на обезщетението за вреди от престъплението по
чл.130, ал.2 от НК, съдът съобрази характера и вида на причинените телесни
увреждания и причинените болка и страдание, времето за възстановяване на
8

пострадалия, и по справедливост, и с оглед практиката на съда, прецени, че в тази част
искът следва да се уважи в размер на сумата от 1 400.00 лева.
Въз основа на гореизложеното съдът осъди подсъдимия ВЛ. ХР. ГР. да заплати
на тъжителя Б. СТ. Б. обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в
размер на сумата от 1 400.00 /Хиляда и четиристотин/ лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на причиняване на вредите – 28.03.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителя направените от него
разноски по делото в размер на 737.00 /Седемстотин тридесет и седем/ лева.
Съдът отхвърли предявения от Б. СТ. Б. против ВЛ. ХР. ГР. граждански иск, с
който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от
престъплението по чл.130, ал.1 от НК над размера от 1400.00лева до пълния размер от
3000.00лева, като неоснователен и недоказан.Съдът счете, че така претендираната сума
е прекомерна предвид характера и вида на причинените телесни увреждания.
Подс.Г. следва да заплати по сметка на Районен съд гр.Севлиево държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 56.00 / Петдесет и шест / лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
9

Номер на акта:	13
Дата:	21 март 2023 г.
Съдия:	Станислав Иванов Цветков

Дело:	20224230200151
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	27 април 2022 г.

Присъда по дело №151/2022 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите