РЕШЕНИЕ
№ 1025
гр. Бургас, 18.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120203832 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на
еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование)
„АНЕЛИТА 2021”, ЕИК *********, със седалище в гр.Бургас и адрес на
управление гр.Бургас, ж.к.****************************************,
представлявано от управителя С.И.П.
Жалбата е подадена против наказателно постановление № 02-
0003530/05.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр.Бургас (ДИТ), с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3
КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по
вид „имуществена санкция” в размер на 2 000.00 лева.
Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което
отмени наказателното постановление. Посочва се, че липсва състав на
извършено административно нарушение, който да е осъществен от
дружеството. По време на предоставения ход по същество се отправя
1
алтернативно искане за изменение на обжалваното НП с намаляване размера
на наложената имуществена санкция до предвидения минимум.
Наказващият орган след редовно призоваване не се явява. Изпраща
представител, който моли съда да постанови акт, с който да остави
обжалваното наказателно постановление в сила. Представят се доказателства.
Отправя се искане за присъждане на разноски.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено на 09.08.2021 г., видно от датата, положена
на известие за доставяне (л.11 от делото). Процесната жалба е постъпила при
наказващия орган на 13.08.2021 г. с вх.№21078748/13.08.2021 г.
Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне,
тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във
връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е повод за намаляване размера на
наложеното административно наказание.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 16.04.2021 г. около 13:00 часа Л.В. (главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда” – гр.Бургас) и Д.С. (инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр.Бургас) посетили обект, представляващ сервиз за смяна на
гуми, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“И.“, улица „Т.“ между магазините „Лидл“
и „Кауфланд“ и извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство. На място двамата инспектори наблюдавали известно време
как лице извършва смяна на гуми на два автомобил. След това се
легитимирали. Наблюдаваното лице бил М.И. М.. На място той попълнил
справка-декларация по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 КТ, като посочил, че бил
временен работник, постъпил на 16.04.2021 г. без уточнено работно време,
почивки, възнаграждение с работно време от 13:00 часа до 15:00 часа (л.12 от
делото).
Проверката продължила и по документи в Дирекция „Инспекция по
труда“ на 02.07.2021 г., по време на която не бил представен сключен писмен
2
трудов договор с М.М. към 16.04.2021 г.
Било установено, че в качеството на работодател дружеството не е
уредило като трудово правоотношение предоставянето на работна сила от
св.М.М., т.е. не е сключило трудов договор в писмена форма с него.
За извършените проверки на място и по документи бил съставен
Протокол от 02.07.2021 г. (л.л.21-22 от делото).
В резултат на посоченото и в гр.Бургас, на 08.07.2021 г. в тримесечния
[1]
давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Л.В. съставил против
дружеството-жалбоподател Акт №02-0003530/05.07.2021 г. за установяване
на административно нарушение (АУАН) със свидетел Д.С..
Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид
за това, че в качеството си на работодател и на 16.04.2021 г. дружеството-
жалбоподател не е уредило като трудови правоотношения отношенията при
предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена
форма с лицето М.М., полагащ труд като барман от 16.04.2021 г. в посочения
по-горе обект, което деяние било квалифицирано като нарушение на чл.62,
ал.1 КТ.
На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2] срок по чл.34,
ал.1, изр.2 ЗАНН срещу подпис, на управителя бил връчен препис от АУАН.
На 05.08.2021 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по
чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3
ЗАНН от съставянето на АУАН, Директора на Д“ИТ“, издал процесното
наказателно постановление, което както бе посочено по-горе било получено
от дружеството-жалбоподател на 09.08.2021 г. Конкретно посоченото
нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН в
цифров и словесен вид.
На 13.08.2021 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във
връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, процесната жалба
постъпила при наказващия орган с вх.№21078748/13.08.2021 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
3
решение.
Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити
според чл.42 и чл.57 ЗАНН.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.416 КТ, като в тази връзка с преписката е представена Заповед
№З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” (л.23-24 от делото). С тази заповед е определено
правомощието на директорите на дирекции „Инспекции по труда”[4] да
издават наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори.
Съгласно чл.48, ал.1 ЗАНН, административнонаказателната преписка
се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било
извършено нарушението. В настоящия случай установеното нарушение е
извършено в гр.Бургас, поради което местнокомпетентен орган да разгледа и
реши преписката е Д „ИТ” – Бургас.
При това положение и с оглед посоченото в предходните два абзаца
настоящия състав намира, че:
местно компетентна (ratione loci) да разгледа преписката е Дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас;
родово компетентна ( ratione materiae) да разгледа преписката е
Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас и
лично компетентен (ratione personae) да се произнесе по преписката
с наказателно постановление е Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас.
Процесното административно нарушение е във формата на
допустителство, като законът не държи сметка за наличието или не на вредни
последици.
Съгласно чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.
Категорично към 16.04.2021 г. трудов договор в писмена форма между
М.М. и дружеството-жалбоподател не е бил сключен.
Съгласно чл.415в, ал.2 КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1;
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ (каквото е и процесното), поради което
приложението на чл.28 ЗАНН (lex generali) или по-скоро чл.415в, ал.1 КТ (lex
4
specialis – lex specialis derogat legi generali) не следва да се обсъжда.
Доколкото обаче в обжалваното НП не са налице каквито и да е мотиви
по отношение на това защо наложената на дружеството-жалбоподател
имуществена санкция не е в минималния предвиден в закона размер от 1
500.00 лева, а в размер на 2 000.00 лева, то съдът намира в тази част
произнасянето на наказващия орган за немотивирано. Това от своя страна и
при липсата на възможност за преценка кои обстоятелства наказващия орган е
взел предвид, за да наложи по-висок размер на санкцията, е основание за
нейното намаляване до предвидения в закона минимум.
С оглед завършека на производството искането на представителя на
наказващия орган за присъждане на разноски е основателно и не съществува
причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на
делото следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за
правната помощ.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН 22. Наказателен състав
на Районен съд – Бургас
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[3] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[4] запазено според заповедта изписване
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003530/05.08.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
гр.Бургас, с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса
на труда и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда,
на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма
(наименование) „АНЕЛИТА 2021”, ЕИК *********, със седалище в
гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас,
ж.к.****************************************, представлявано от
управителя С.И.П,
е наложено административно наказание по вид „имуществена
санкция” в размер на 2 000.00 лева,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание по вид „имуществена санкция” от 2 000.00 лева на 1 500.00
лева;
ОСЪЖДА еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма
(наименование) „АНЕЛИТА 2021”, ЕИК *********, със седалище в
гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас,
ж.к.****************************************, представлявано от
управителя С.И.П,
ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН (чл.63в. - Нов – ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228
АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
6
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
7