Решение по дело №11857/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.03.2022 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на дванадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                               Съдия: Евгени Георгиев

и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. 11 857/2016 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Н.М.Н. срещу „Н.С.” ЕАД:

- иска по чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), връзка чл. 286, връзка с чл. 280 от ЗЗД за присъждане на възнаграждение по договор за поръчка от 10.11.1997 г. за периода 01.11.2013 г.-29.09.2016 г.;

- иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава за периода 01.11.2013 г.-29.09.2016 г.

 

[2] ПРЕКРАТЯВА производството по делото по следните искове:

- иска по чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), връзка чл. 286, връзка с чл. 280 от ЗЗД за присъждане на възнаграждение по договор за поръчка от 10.11.1997 г. за периода 20.10.2013 г.-30.10.2013 г.;

- иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава за периода за периода 20.10.2013 г.-30.10.2013 г.

 

[3] ОСЪЖДА Н.М.Н. да заплати на „Н.С.” ЕАД 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му. 

 

[5] Ако ищецът подаде въззивна жалба срещу решението, с която той обжалва решението изцяло, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 450,55 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] Н.Н. заявява в искова молба от 29.08.2016 г., че на 10.11.1997 г. е сключил договор за текущо правно обслужване с ответника „Н.С.” ЕАД (С.). По този договор С. е следвало да заплаща ежемесечно възнаграждение на Н.Н. от пет минимални работни заплати за служители от държавния апарат на бюджетна издръжка, платимо най-късно до 20-то число на съответния месец.

 

[7] Н.Н. е извършвал уговорената работа, но С. не му е заплащал възнаграждение от 20.10.2013 г. до подаването на исковата молба. Затова Н.Н. моли съда да осъди С. да му заплати:

1.    66 080,00 лева възнаграждение от 20.10.2013 г. до 29.09.2016 г.;

2.    9 447,35 лева обезщетение за забава от 20.10.2013 г. до 29.09.2016 г. (исковата молба, л. 2-3; определението за допускане изменение на исковете, л. 297-гръб).

 

2. На ответника

 

[8] Ответникът С. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. договорът от 10.11.1997 г. и анексите към него са нищожни, защото за С. той е бил сключен от Р.И., който не е имал представителна власт, а дори да е имал такава, той е договарял във вреда на С.;

2. С. е прекратил договора;

3. дори да са действителни договорът и анексите, а С. да не е прекратил договора, Н.Н. не е извършвал работа по него през твърдения период (писмения отговор, л. 21-23).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВA

 

1.           Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] На 10.11.1997 г. С. и Н.Н. са сключили договор. По него Н.Н. се е задължил да извършва текущо правно обслужване на С., като: сключване на граждански договори с клиенти; сключване, изменение и прекратяване на трудови договори; участие в търговски преговори (чл. 1 от договора, л. 4). Срещу изпълнението от изпълнителя на това задължение възложителят се е съгласил да заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение от пет минимални работни заплати за служителите от Държавния апарат на бюджетна издръжка (чл. 3 от договора). Възнаграждение се е дължало до 20-то число на съответния месец (чл. 4 от договора). Всяка от страните е имала право да  развали договора с едномесечно писмено предизвестие, изготвено и връчено по надлежния ред (чл. 6 от договора).

 

[10] На 05.02.2004 г. страните са сключили анекс към договора от 10.11.1997 г. С него те са уговорили срокът на предизвестието за разваляне на договора да бъде шест месеца (анекса, л. 5).

 

[11] Малко след това, на 21.03.2004 г. Н.Н. и С. са сключили втори анекс към договора от 10.11.1997 г. С него те са заявили, че договорът е за текущо (абонаментно) правно обслужване (анекса, текста преди чл. 1, л. 6). Те също са уговорили, че възложителят може да възложи на изпълнителя конкретна задача само чрез писмена покана, в която да бъдат разяснени задачите и срока за изпълнението им. Тази покана е следвало да бъде връчена само на Н.Н. или на техническия сътрудник Г.Н.. Ако тя е била връчена на друго лице, поканата се е считала за невръчена (чл. 1 от анекса).

 

[12] Страните са уговорили, че за всяка възложена задача се е сключвал отделен договор. Възнаграждението по този договор се е определяло по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (чл. 5 от анекса). Уговорено е било прекратяването или развалянето на договора да става с шестмесечено писмено предизвестие, като връчването на предизвестието е следвало да стане само на Н.Н. или на изпълнителния директор на С. (чл. 9 от анекса).

 

[13] Последните възложени задачи, които Н.Н. е извършвал по възлагане от С., са били от 20.10.2010 г. (решенията, л. 56-62). След това С. не е възлагал задачи на Н.Н. и той не е изпълнявал такива.

 

[14] На 28.03.2013 г. е влязло в сила решение на СГС по гр. д. 11 888/2010 г., с което съдът е осъдил С. да заплати на Н.Н. възнаграждение по договора от 10.11.1997 г. и анексите към него за периода 20.11.2007 г.-20.10.2010 г. (решението, л. 56-57). Настоящият съд е разгледал гр. д. 14 638/2013 г., което е било между същите страни, а негов предмет са били идентични искове, но за периода 20.10.2010 г.-30.10.2013 г. От това дело на съда е служебно известно, че Н.Н. е имал поне 20 дела срещу С., с които е търсил възнаграждение по договора от 10.11.1997 г. и анексите към него.

 

[15] Размерът на пет минимални работни заплати за служителите от Държавния апарат на бюджетна издръжка за периода от 20.10.2013 г. до 29.09.2016 г. е 66 080,00 лева. Законната лихва върху тях от 20-то число на всеки месец за периода 20.10.2013 г.-29.09.2016 г. е 9 447,35 лева (заключението на вещото лице, л. 279-282). Не се спори, че С. не е изплащал по процесния договор възнаграждение на Н.Н. за периода 20.10.2013 г.-29.09.2016 г.

 

2.           Спорни по делото обстоятелства

 

[16] По делото е било спорно, дали Н.Н. е извършвал работа за С.. Съдът приема, че през процесния период Н.Н. не е извършвал работа за С. поради следното: съдът установи, че в анекса от 21.03.2004 г. страните изрично са уговорили, че възлагането на работа на Н.Н. от С. става писмено. По делото липсват каквито и да е писмени доказателства, от които съдът да установи, че С. е възлагал работа на Н.Н. през процесния период. Ето защо съдът приема, че С. не е възлагал работа на Н.Н.. След като С. не е възлагал работа на Н.Н. през процесния период, дори и от много по-рано, Н.Н. не е извършвал работа за С.. Нещо повече, за това, че Н.Н. е извършвал работа за С. липсват доказателства[1].

 

[17] В подкрепа на това са и многото дела, които Н.Н. е образувал срещу С. за заплащане на възнаграждение по договора. Наличието на толкова много спорове неминуемо прави съвместната работа невъзможна.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[18] Н.Н. е предявил два иска. Първият иск е по чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 286, връзка с чл. 280 от ЗЗД. Вторият иск е по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Исковете са неоснователни и съдът ги отхвърля.

 

1. По иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, връзка с чл. 286, връзка с чл. 280 от ЗЗД

      

[19] С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия (чл. 280 от ЗЗД). За действията, извършени от довереника, доверителят му дължи възнаграждение, ако то е уговорено (чл. 286 от ЗЗД). Ако доверителят не изпълни задължението си да заплати възнаграждение на довереника, последният може да иска заплащането на това възнаграждение заедно с обезщетение за забава (чл.79, ал. 1 от ЗЗД). 

 

[20] Ето защо предпоставките за уважаването на иска са: 1. между страните по делото да е налице валиден договор за поръчка, по който ищецът да е довереник, а ответникът да е доверител; 2. довереникът да е извършил уговорената с договора работа; 3. доверителят да не е заплатил на довереника възнаграждение за извършената работа.

 

[21] Този иск за периода 20.10.2013 г.-30.10.2013 г. е бил предмет и на гр. д. 14 638/2013 г. Затова в тази му част искът е недопустим и съдът прекратява производството по него.

 

[22] В останалата му част искът е допустим. Съдът установи, че страните са сключили договор, с който Н.Н. се е задължил да извършва текущо правно обслужване на С.. Действията, които ищецът е следвало да извършва, са били правни. Затова договорът е за поръчка.

 

[23] Съдът не разглежда възражението на С. за нищожност на договора, защото подобно възражение е било направено по гр. д. 11 888/2010 г. на СГС, който е приел, че договорът е валиден, а решението е влязло в сила. Договорът не е бил прекратен, защото съдът не установи до Н.Н. да е достигнало изявление на С. за това. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

 

[24] Съдът не установява обаче, Н.Н. да е извършвал работа за С. през процесния период. След като Н.Н. не е извършвал работа за С., не е налице втората предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

[25] Действително договорът е за абонаментно обслужване, по който освен уговореното търсено възнаграждение, се дължи и възнаграждение за конкретно възложената работа в минимален размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения. Договорът за поръчка с адвокат е възмезден, т. е. има разместване на блага - адвокатът дължи изпълнение на поръчката, а доверителят дължи възнаграждение. Това е така дори договорът да е за абонамент. Обратното би довело до абсурдни резултати - с години довереникът да не прави нищо, а доверителят да му дължи възнаграждение. Тогава договорът не би бил възмезден. Целта на абонамента е не да осигури възнаграждение на доверителя без да извършва абсолютно никаква работа, а да му осигури възнаграждение, дори когато възложената работа е в малък обем или пък работа не се възлага регулярно, а в определени периоди, но все пак се възлага работа.

 

[26] След като основното правило е да се дължи възнаграждение по договор за поръчка за свършена работа, ако страните се отклоняват от това правило, те следва изрично да го предвидят. В случая страните не са направили това. Следователно се прилага основното правило – С. дължи възнаграждение на Н.Н. за извършена работа. Тъй като Н.Н. не е свършил работа за С. през процесния период, С. не дължи възнаграждение на Н.Н..

 

[27] Ако съдът приеме, че с договора е уговорено заплащането на търсеното възнаграждение, дори Н.Н. да не е извършвал работа, договорът би бил нищожен. Това е така поради следното: нищожни са договорите, които са сключени без основание (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД). Основанието е типичната непосредствена цел, която се преследва с предоставянето на имуществена облага (Т., В.. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. Стр. 207 (Наука и изкуство 1973). Нищожни са и възмездните договори поради нарушение на добрите нрави, когато е налице нееквивалентност на престациите на страните, изразяваща се в липса на престация от едната страна (Решение на ВКС 452-2010-IV Г. О. гр. д. 4277/2008 г).

 

[28] Непосредствената цел на доверителя по договора за поръчка е срещу възнаграждението, което той заплаща, да получи от довереника изпълнението на определена работа, която е в интерес на доверителя. Ако уговорката е доверителят да заплаща възнаграждение без да получава насреща изпълнение на работа, липсва непосредствената цел за сключването на договора от доверителя и той е нищожен. Следователно, ако в случая се приеме, че страните са уговорили С. да дължи възнаграждение на Н.Н. без той да извършва работа за С., тогава този договор би бил нищожен поради липса на основание. Нещо повече, в този случай не би имало насрещна престация от Н.Н., ще е налице пълна нееквивалентност на престациите (С. да дължи на Н.Н. 66 080,00 лева без той да е извършил работа за С.) и договорът би бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави.

 

[29] Още по-съществено, ако се приеме, че С. дължи на Н.Н. възнаграждение по договора, дори той да не е извършвал работа, би се достигнало до неоснователно обогатяване за Н.Н.. Правният ред обаче, не допуска неоснователното обогатяване (решение на САС 2906-2018-4-ти с-в по гр. д. 1 033/2018 г.).

 

2.    По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 

[30] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл. 84, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да има парично вземане към ответника; 2. ответникът да е изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[31] Искът за периода 20.10.2013 г.-30.10.2013 г. е бил предмет и на гр. д. 14 638/2013 г. Затова в тази му част искът е недопустим и съдът прекратява производството по него.

 

[32] Съдът не установи Н.Н. да има вземане към С.. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

3. По разноските

 

[33] С. търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

[34] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на ищеца изцяло. Затова съдът осъжда Н.Н. да заплати на С. 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Съдия: