П Р И С Ъ Д А № 260002
гр.Белоградчик,
27.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, І - ви наказателен състав в публично
съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: АННА
КАЙТАЗКА
Съдебни
заседатели: Н.М.
Ц.Ц.
при участието на секретаря НАТАША СЕТАФНОВА, в
присъствието на прокурора ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НОХД № 138 по описа за 2020 г., въз основа на закона и
данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Л.И. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 14/15.01.2020 г., в с. Ч. П., в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, отнел от владението на Т.С.А. – собствени
й движими вещи, на обща стойност 308,20
лв., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2
от НК във вр. чл.195 ал.1 т.3 предл. ІІ НК вр. чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.29
ал.1 б.”а” и "б" от НК вр. чл.36 и чл.58 А ал.1 от НК го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на осн.
чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието.
На осн. чл.25 ал.1 във вр. чл.23
ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо, най-тежко наказание на подс. Т.Л.И. по
настоящата присъда и по присъда № 260 000/29.09.2020 г. по н.о.х.д.№
144/2020 г. на РС-Белоградчик, а именно: "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, като
на осн. чл.25 ал.2 от НК ЗАЧИТА
изтърпяната част от наказанието по н.о.х.д № 144/2020г. на РС-Белоградчик,
считано от 15.10.2020 г. до влизане в законна сила на настоящата присъда
На осн. чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо наказание на подс. Т.Л.И. - и времето, през което същият е бил с мярка
за неотклонение “задържане под стража” по н.о.х.дело № 144/2020г. на
РС-Белоградчик и по ДП № 47/2020 г. по описа на РУ-Белоградчик, считано от
14.07.2020г. до 15.10.2020 г.
На осн.
чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т.Л.И.
/с посочена по-горе самоличност / да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски, в размер на 73,20 лв. /седемдесет и три лева
и 0,20 ст./ – възнаграждение за вещо лице в досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ към
присъда № 260002/27.10.2020 г. по НОХ дело № 138/2020 г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимия Т.Л.И. ***, е
повдигнато обвинение затова, че в условията на опасен рецидив, на
14/15.01.2020г. в с. Ч. П.,
обл.В.,
чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от
владението на Т.С.А. – собствени й
движими вещи, на обща стойност 308,20 лв., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК
във вр. чл.195 ал.1 т.3 предл. ІІ НК вр. чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.29 ал.1
б.”а” и "б" от НК.
По искане от страна на подсъдимия,
съдът е допуснал предварително изслушване на страните по делото по реда на
чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в рамките за съответния
състав по НК – но минимално такова или около посочения от закона минимум, като
се отчитат фактите : не възстановена
по-голяма част отнетите вещи, многобройните предходни осъждания на дееца. След
определяне конкретното наказание, следва според прокурора то да се
редуцира с приложение на чл.58А ал.1 от НК. Също така прокурорът иска групиране на наказанието по делото с друго
такова, което подсъдимият вече търпи,
със зачитане времето, през което подсъдимият е бил с МП „ЗС“ и изтърпяната
част от наказание „лишаване от свобода“.
Подсъдимият Т. И.,
предвид допуснатото предварително изслушване, прави пълни самопризнания относно
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и се признава за виновен.
Защитникът на подсъдимия, излага аргументи за наказание в
минимален размер – самопризнания, ниска стойност на щетата – под една МРЗ за
страната, възстановяване на част от вещите, предмет на деянието, младата
възраст на подзащитния също.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Т.Л.И. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан,
безработен, ЕГН му е **********.
1./
С влязло в
сила на 01.11.2016 г. определение от същата дата по н.о.х.д. № 208/2016 г. на РС-Белоградчик,
подсъдимият Т. И. е осъден на "лишаване от свобода" за срок от две
години, при режим на търпене „строг“, за деяние по чл.196 ал.1 т.2 от НК вр.
чл.195 ал.1 т.3 и т.5 от НК вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б. “б“ от НК. Деянието е било извършено
на 28.05.2016 г. От търпенето на това
наказание, И. е освободен условно предсрочно на 06.11.2017 г., с изпитателен
срок от 7 месеца, т.е. като цяло наказанието си е изтърпял на 06.05.2018 г.
2./
С влязла в сила на 14.06.2017 г. присъда по н.о.х.д. № 569/2015 г. на РС-Лом, Т. И. е
осъден на "лишаване от свобода" за срок от десет месеца, при режим на
търпене „строг“, по чл.195 ал.1 т.4 и 5 НК, за деяние извършено на 14.04.2015
г. На осн. чл.23-25 от НК, съдът е групирал това наказание с друго такова,
наложено на И. – по н.о.х.д. № 101/2015 г. на РС-Белоградчик, като е определил
едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на десет , при
режим „строг“, като е зачел на осн. чл.25 ал.2 от НК изтърпяната вече част от
наказанието по това дело – н.о.х.д. № 101/2015 г. на РС-Белоградчик. По данни
на прокуратурата, това общо наказание , И. е изтърпял на 05.02.2016 г.
Пострадалата по делото – свид. Т.А. ***. На
15.01.2020 г. вечерта, към 20.00 ч., тя
излязла от постройка – „лятна кухня“ и отишла в основната масивна жилищна
сграда в двора си. Още на прага на входната външна врата видяла пакет свинско
месо, в найлонов плик. Тъй като вътре в къщата, във фризер имала поставени
подобни пакети, се усъмнила, че някой е влизал вътре и вземал от тях. Извършила
проверка и констатирала, че от два фризера вътре в тази къща липсвали 25 кг .свинско месо, а от стая – спалня,
липсвали 6 броя / 3 чифта / ръчно изплетени вълнени чорапи, нови и един миксер
м.“Айко“, но употребяван. От други стаи в къщата били изчезнали - 10 л. стъклена дамаджана със 7 л. в нея
домашна сливова ракия, 5 бр. найлонови пликове, нови.
След проведени оперативно-издирвателни
мероприятия на полицията, бил установен като извършител подс. Т.Л.И., а той пред свид. М. К. – служител на РУ-Белоградчик си
признал и разказал, кога и как е извършил деянието. Също описал и как се е
разпоредил с откраднатите вещи – част от месото изконсумирал, друго раздал на
свои близки и познати. Част от ракията също консумирал със свид. В. И., а другата
част, заедно с дамаджаната и миксера – укрил в терен, близо до дома си. За
чорапите не можел да даде обяснение - какво е сторил с тях, тъй като тогава
/при вземането им/ бил употребил много алкохол.
Вещите, които Т. И. бил укрил, предал с
протокол , доброволно, на свид. М. Каменов, на 17.01.20 г.
Св. Горанова, в показанията си е
заявила, че получила от подсъдимия един плик с меса, но свид. В. И. – като
роднина на подсъдимия, на осн. чл.119 от НПК, е отказал да свидетелства.
Срещу разписка , още на 17.01.2020 г.
на пострадалата А. били върнати дамажданата с 6 л. ракия в нея, и миксерът,
ведно с двете му бъркалки.
Видно от заключението на оценъчната
експертиза, стойността на вещите, предмет на деянието е общо 308,20лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена,
въз основа: самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НК и
приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното ДП №
18/2020г. на РУ-Белоградчик и представеното такова в с.з. – заверено копие от
влязъл в сила съдебен акт – Присъда № 2600000 от 29.09.20 г. по н.о.х.д. №
170/2020 г. на БРС, с която е осъден Т. И. .
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен
начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което изцяло основа
на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимия.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът прие, че подс. Т. Л. И. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2
от НК във вр. чл.195 ал.1 т.3 предл. ІІ НК вр. чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.29
ал.1 б.”а” и "б" от НК.
От обективна страна – На 14/15.01.2020 г., в с. Ч. П.,
обл. В.,
подс. Т. Л. И., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот/проникване през тавана – след разместване на керемиди от покрива, в
едноетажна масивна жилищна постройка/, отнел от
владението на Т.С.А. – собствени й
движими вещи, на обща стойност 308,20 лв., без нейно съгласие.
Подсъдимият И. е действал в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 „б” от НК, тъй като е
извършил престъплението – предмет на настоящето дело, след като е бил осъждан
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, изпълнението на наказанията, за които не е отлагано / наказанието по
н.о.х.д. № 208/2016 г. на БРС – 2 години
„лишаване от свобода” и общото наказание по н.о.х.д. № 569/2015г. на РС-Лом и №
101/2015г. на РС-Белоградчик – десет месеца „лишаване от свобода”, / и преди
да са изминали пет години от изтърпяване на наказанията за тези осъждания.
От субективна страна – подс. И. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е, че
отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да ги присвои и да се
разпореди с тях като със свои. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от него и е искал настъпването им.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимия и
желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин, без полагане на труд.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс. И. престъпление е предвидено
наказание "лишаване от свобода" от три до петнадесет години.
Предвид това и провеждането на съдебното следствие при
условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на
осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи
разпоредбите на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да
определи наказанието в законовите норми и да го намали с една трета, или
алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК –
ако това е по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че
не са налице условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи престъпната проява на И..
При това положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на
подсъдимия в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му
се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото
в чл.196 ал.1 т.2 от НК, и след това да го редуцира с 1/3. При тези условия,
съдът при преценката какво конкретно наказание да определи, взе под внимание
изразеното от подсъдимия съжаление за стореното , младата му възраст и настина
невисокият размер на щетите, причинени с деянието /под една МРЗ за страната/, и
при съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че
на същия съответства да бъде наложено наказание "лишаване от свобода"
в минималния размер, а именно три години. Но съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи на И.
по настоящето дело за реално изтърпяване
наказание “лишаване от свобода” в размер на две години.
При наличието на предишни осъждания
на подс. И., посочени във фактическата част на настоящите мотиви, не може да
намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните
предпоставки за това /деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода"
за престъпление от общ характер/. С оглед на това и поради факта, че не са
минали повече от пет години от търпене на предходно ефективно наказание
„лишаване от свобода“ от И. / по двете дела, обуславящи и признака „опасен
рецидив“ към настоящето деяние/, то съдът на осн. чл.57 ал.1 т.2 б. “б“ от ЗИНЗС, определи първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието, сега наложено на И..
След като
определи наказанието на Т. И., съдът се занима с въпроса за приложението на
чл.25 ал.1 във вр. чл.23 ал.1 от НК по отношение на наказанията, наложени на
подсъдимия по настоящето н.о.х.д № 138/2020 г. на РС-Белоградчик и н.о.х.д. №
170/2020 г. на РС-Белоградчик, тъй като деянията - предмет на посочените дела
са в съотношение на реална съвкупност, извършени са преди да е имало влязъл в
сила съдебен акт, за което и да е от тях. Съдът определи по тях едно общо,
най-тежко наказание на подсъдимия И. - "лишаване
от свобода" за срок от две
години, като и това наказание следва да се търпи при режим “строг”. На осн.
чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното общо наказание на И., на
първо място: времето през което, осъденият е бил с мярка за неотклонение
“задържане под стража” по н.о.х.д. № 170/2020 г. на БРС, а именно: от
14.07.2020 г. до 15.10.2020 г. На второ място, на осн. чл.25 ал.2 от НК,
приспадна от това общо наказание и изтърпяната част от наказанието по н.о.х.д. № 170/2020 г. на БРС, считано от
15.10.2020 г. до влизане в законна сила на настоящата присъда.
По
разноските и таксите:
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин направените по делото
разноски за вещо лице, направени в хода на досъдебното производство, в размер
на 73,20 лв.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: