№ 6531
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100108686 по описа за 2023 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД в общ размер на 85 121 лв.
В исковата молба на М. И. Г. се твърди, че на 05.03.2023 г., в гр. София
претърпяла пътен инцидент като пътник в автобус „БМЦ 320 Просити“ с рег.
№ СВ **** КР, управляван от Д. Ц. П.. Твърди се, че автобусът се движил по
ул. „Мара Бунева“ като в района до местност „Ромика“ премил през неравност
по пътя, вследствие на което седящата на седалка пътничка – настояща ищца,
отскочила, ударила се в тавана на автобуса и паднала обратно на седалката.
Твърди се, че вина за пътния инцидент има водачът на автобуса. Изложени са
твърдения, че ищцата била откарана с екип на „Спешна помощ“ в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД с оплаквания от болки в областта на гърба и кръста и
след извършен преглед й била поставена диагноза „фрактура вертебре Л1 –
полифрагментарна /взривна фрактура/на тялото на Л1, проминиране на
фрагменти дорзално към гръбначно-мозъчния канал със стенозиране на
вертебралния канал на това тяло, фрактура на 8-мо и 9-то ребро, вляво“. Била
извършена оперативна интервенция, изразяваща се в стабилизацио
транспедикуларис Тх12-Л1-Л2, при което били поставени 6 полиаксални
винта. Изложени са твърдения, че по време на болничния престой, продължил
до 22.03.2023 г., била проведена и медикаментозна терапия. Лечението й
1
продължило в домашни условия с указания за пълен режим и покой. Твърди
се, че била изправена пред пълна невъзможност да посреща обикновени
битови потребности, ограничила социалната и семейна ангажираност като
търпяла болки, страдания, станала тревожна, напрегната и неспокойна.
Изложени са твърдения, че сторила и имуществени разходи по повод
извършеното лечение в размер на 5 121 лв.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на
водача на автобус „БМЦ“, да й заплати сумата от 80 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди и сумата от 5 121 лв. – обезщетение за
имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор с релевирани в същия подробни възражения. Претендира разноски.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е
конституиран Д. Ц. П., редовно уведомен, оспорва заявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл.
235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по
риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя,
визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция
пред застрахователя – ответник / на 28.04.2023 г. с оглед представената обратна разписка –
стр. 18 в делото/ като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1
от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
2
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на
договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на
деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена
връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да
обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от
ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то
и неговите участници. В тази връзка е заявено своевременно възражение от
страна на ответника. Вън от фактическите твърдения в исковата молба, че
ищцата е била пътник в автобус на МГТ и като такъв е претърпяла увредата,
чиято обезвреда претендира и ангажираните по делото свидетелски показания
на свидетеля А.М.Г., неин син, чийто показания следва да се ценят при
съблюдаване на нормата на чл. 172 от ГПК, други доказателства не са
ангажирани. Не са представени доказателства по смисъла на чл. 5 ал.2 от
Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски
транспорт на територията на Столична община, изразяващи се в редовен
превозен документ, служещ като договор за превоз между превозвача и
пътника в превозните средства на МГТ.
Констатациите, обективирани в констативния протокол за ПТП с
пострадали лица К-120, представен по делото, не се ползват от обвързваща
съда доказателствена сила, доколкото същите не почиват на лични и
непосредствени възприятия на съставителя. Видно от показанията на
свидетеля Г., органите на пътна полиция са пристигнали на мястото на
предполагаемия инцидент впоследствие след обаждане от страна на трети за
спора лица като „Бързата помощ дойде с полиция две патрулки и ние с нея се
качихме. Ходихме до болницата“. В констативния протокол не са посочени
свидетели на инцидента и констатациите му почиват единствено на заявените
от ищцата твърдения. Съвсем отделен въпрос е, че дадените показания на
свидетеля Г. се разколебават относно достоверност в тази им част, с оглед
данните в приобщеното досъдебно производство, че служителите на СДВР са
3
осъществили контакт с ищцата за първи път едва в болничното заведение.
Аналогично снетата анамнеза в болничното заведение, че е пострадала при
ПТП като пътник в МГТ отново обективират нейните собствени твърдения.
На следващо място, няма данни по делото за инцидента да е
сигнализиран водачът на автобуса с оглед изпълнение на задълженията му,
вменени му с чл. 200 от ППЗДвП. Няма данни по делото самият водач дори да
е забелязал реализиране на инцидента, за да изпълни тези задължения, което с
оглед описания механизъм – отскачане до тавана на ищцата, политане напред
с кучето, „направо изкъртих и седалката“ на свидетеля –неин син, респ.
липсата на други пътници в автобуса, които биха ограничили видимостта му
към салона на автобуса и самите габарити на автобуса /“от малките с три
врати“/ е най-малкото необяснимо.
На следващо място, дори да се приеме за установен факта, че ищцата е
пътувала с процесното превозно средство на МГТ, при ангажираните от
същата доказателства не се установява по категоричен и безпротиворечив
начин механизма на неговото извършване. В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че с оглед неравност на пътното платно, ищцата
отхвръкнала, ударила се в тавана на автобуса и паднала обратно на седалката.
Тези твърдения са потвърдени и от разпитания свидетел – неин син, който е
заявил, че „Мама хвръкна до тавана, падна после на седалката“, които от своя
страна се опровергават от изявлението на вещото лице по допуснатата
КСМАТЕ в неговата медицинска част – д-р К. С. в съдебно заседание от
28.10.2024 г., който подлага под съмнение описаното „хвръкване до тавана“.
Дори да се приеме, че същото представлява хиперболизирано изявление на
ищцата и свидетеля – неин син, обосновано с емоционалното им състояние, то
в показанията на свидетеля, които са единствените ангажирани доказателства
с оглед установяване на механизма на ПТП, доколкото и автотехническата
част от комплексната експертиза е изготвена с оглед на тях, се твърди, че при
отскачането на автобуса свидетелят е заявил, че майка му се оплакала от
болки в кръста, „Свиваше се на осморка. Тя слезе с триста мъки, болки“, след
което в хода на изложението си е заявил, че „Слезна си от рейса, както си
трябва и след това не я държаха краката и падна на пътя по гръб“. При тези
противоречиви сведения по делото не се установява дали получената увреда
при ищцата е с оглед отскачане на тялото й при движение на автобуса или е
4
получена впоследствие с оглед падането й от собствен ръст на пътя след
слизане от превозното средство. Аргумент в тази насока, че фрактурата може
да е получена, както от действието на инерционните сили с оглед движението
на автобуса, така и при падането на ищцата на пътя след слизане от автобуса
са и изводите на д-р С., изготвил медицинската част на комплексната
експертиза, изслушана по делото. Същият е обективирал извод, че счупването
на лумбалния прешлен при ищцата е от компресионен тип – падане назад
върху седалището, при което силата на удара се предава по оста на гръбначния
стълб и предната част на тялото на прешлена се чупи и се деформира. Същият
извод е повторен от вещото лице с оглед изявленията му в съдебно заседание
от 28.10.2024 г., че механизмът на увредата може да се случи и при падане
назад и удряне на седалището като не е необходима височина, а може да се
счупи от собствен ръст при падане назад, за каквото падане „по гръб“ дава
показания свидетеля Г..
Досежно претендираната обезвреда на травматично увреждане на осмо
и девето ребро, съобразно обстоятелствената част на исковата молба
КСМАТЕ, в нейната медицинска част, е категорична, че същите са стари
фрактури и нямат пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент.
С оглед липсата на доказателства, установяващи по безспорен начин, че
получената от ищцата травматична увреда е получена именно при описания в
обстоятелствената част на исковата молба инцидент, то и иска за обезвреда на
сторените имуществени разходи по повод проведеното лечение на същата е
неоснователен.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен
състав намира, че не са установени релевантните факти от фактическия състав
на разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД, поради което
заявените искове като неоснователни и недоказани подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника
се следва сумата от 1 105 лв. – съдебни разноски.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, вляво – адв. Я. Д. искове с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. **** за заплащане на сумата от 80 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 05.03.2023 г. в гр. София и за
сумата от 5 121 лв. – обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 05.03.2023
г. в гр. София като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
****, вляво – адв. Я. Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
**** на основание сумата от 1 105 лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ответника – Д. Ц. П., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6