РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1796
гр. Пловдив, 16.10. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и
участието на прокурора СТЕФАНИ
ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1347 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът, А.С.В., ЕГН : **********,***, чрез пълномощника адв.А.А. *** иска ответникът Областна дирекция
гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 да бъде осъден да заплати сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по АНД № 1986/2019 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, КАНД №
1954/2019г. по описа на Административен съд Пловдив и АНД 6491/2019г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив, както и сторените
съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.
Исковата претенция
се основава на факта, че на А.С.В. е издаден Електронен фиш серия К № 1230567 от 20.05.2016г. на ОД на МВР
- Пловдив, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДв.П, който
е обжалван от В., и е бил потвърден с Решение № 904/10.05.2019г. по АНД № 1986/2019г.
на Районен съд Пловдив. Решението на ПРС е обжалвано от В. ***, като с решение
№ 1937/14.10.2020г. на Административен съд Пловдив, постановено по КАНД №
1954/2019г. решението е отменено и делото е върнато на Районен съд Пловдив за
ново произнасяне от друг състав на съда. По повод новото разглеждане на делото
е образувано АНД № 6491/2019г. на Районен съд Пловдив.По това дело е
постановено решение № 2240/05.12.2019г., с което Електронен фиш серия К №
1230567 от 20.05.2016г. на ОД на МВР – Пловдив е отменен.Това решение не е
обжалвано и е влязло в законна сила на 28.12.2019год. За да упражни правото си
на защита, ищецът е ангажирал адвокат, за което е сключил Договор за правна защита
и съдействие по АНД № 1986/2019г. на Районен съд Пловдив, Анакс
към договора за правна защита и
съдействие по АНД № 1986/2019г. на Районен съд Пловдив, Договор за правна защита
и съдействие по КАНД № 1954/2019г. на Административен съд Пловдив, и Договор за
правна защита и съдействие по АНД № 6491/2019г. на Районен съд Пловдив. По тези
договори, В. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.,
представляващ размера на причинените му имуществени вреди.
С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
Ответникът – Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на
вътрешните работи застъпва становище, че исковата претенция е неоснователна
и недоказана като оспорва същата както по основание така и по размер. Подробни
съображения излага в отговора на исковата молба. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Претендира
се съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е основателна по основание, но по отношение на размера, следва да
бъде определен минималният размер на адвокатското възнаграждение.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
От данните по делото
се установява, че на А.С.В. е издаден
Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 1230567 от 20.05.2016г. на ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДв.П,
с който е наложена
глоба в размер на 100 лв. Посочения ЕФ е обжалван от В. пред Районен
съд Пловдив и е бил потвърден с Решение № 904/10.05.2019г. по АНД №
1986/2019г. на Районен съд Пловдив(приложено
по настоящото дело). Решението на ПРС
е обжалвано от В. ***, като с решение № 1937/14.10.2020г. на Административен
съд Пловдив, постановено по КАНД № 1954/2019г. (приложено по настоящото дело) решението е отменено и делото е върнато на Районен съд
Пловдив за ново произнасяне от друг състав на съда. По повод новото разглеждане
на делото е образувано АНД № 6491/2019г. на Районен съд Пловдив(приложено по настоящото дело)..По това дело е
постановено решение № 2240/05.12.2019г., с което Електронен фиш серия К №
1230567 на ОД на МВР – Пловдив е отменен.Това решение не е обжалвано и е влязло
в законна сила на 28.12.2019год. По АНД № 1986/2019г. пред ПРС В. е представляван
от адв. А.А., съгласно Договор за правна защита и съдействие от
14.03.2019г. (приложен в оригинал на л.5 от АНД № 1986/2019г.), като
съответно В. е
заплатил по договора изцяло и в брой
дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 100
лева. Към материалите по
АНД № 1986/2019г. на Районен съд Пловдив липсва приложен Анекс от 26.04.2019г. към Договор за
правна защита и съдействие от 14.03.2020г. за заплатено допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 300 по АНД № 1986/2019г. на Районен съд Пловдив. Към
материалите по КАНД № 1954/2019г. на Административен съд Пловдив, липсва
приложен Договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско
възнаграждение по КАНД № 1954/2019г. на Административен съд Пловдив. Също така
липсва приложен Договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско
възнаграждение по АНД № 6491/2019г. на Районен съд Пловдив и към материалите по
АНД № 6491/2019г. на Районен съд Пловдив. Едва с исковата молба са приложени
Анекс от 26.04.2019г. към Договор за правна защита и съдействие от 14.03.2020г.
за заплатено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 300 по АНД № 1986/2019г.
на Районен съд Пловдив, Договор за правна защита и съдействие 27.05.2019г. за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по КАНД № 1954/2019г. на
Административен съд Пловдив и Договор за правна защита и съдействие от
04.11.2019г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по АНД
№ 6491/2019г. на Районен съд Пловдив.Анексът и Договорите за правна защита и
съдействие са приложени в заверено копие, като прави впечатление, че Договор за
правна защита и съдействие 27.05.2019г. за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лв. по КАНД № 1954/2019г. на Административен съд Пловдив и
Договор за правна защита и съдействие от 04.11.2019г. за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. по АНД № 6491/2019г. на Районен съд Пловдив,
са с напълно еднакво съдържание.
След анализа на
така изложените фактически обстоятелства Съдът
съобрази следното от правна страна:
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от държавата и общините
отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и
юридически лица от дейността на администрацията.
В случая исковете се разглеждат
по реда на
АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по
чл.128,ал.1, т.5 от АПК.
В разпоредбата
на чл.204 от АПК са въведени
специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата
на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния
ред. Изключение от това
правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от
АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността
на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието
или бездействието. Така, съгласно изричното правило на
чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността
на действието или бездействието
се установява пред съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. В настоящият случай, съобразно твърденията в исковата молба се претендират вреди, произтичащи, от незаконосъобразен
административен акт, отменен по съответния
ред – с Решение
№ 2240 от 05.12.2019г., постановено по АНД № 6491/2019г. на Пловидвски
районен съд, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 1230567 от 20.05.2016г. на ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДв.П.
Разпоредбата
на чл.205 от АПК сочи като ответник
по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая
такова юридическо лице, съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР е Областна
дирекция на МВР-Пловдив, като правилно
искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице, което е надлежен ответник.
При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА,
като предявена от активно легитимирано
лице, притежаващо правен
интерес, с оглед фактическите
твърдения в исковата молба, че като гражданин А. С. В. е претърпял вреди от незаконосъобразен административен
акт, издаден от
административен орган по смисъла
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт е задължително, и от
което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/ЕФ/, следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място при разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено
към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена
или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) каза се, е
административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва
да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В
този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че Електронен фиш /ЕФ/
серия К № 1230567 от 20.05.2016г. на ОД
на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДв.П, е отменен по съответния ред (с Решение № 2240/ 05.12.2019г., постановено по АНД № 6491/2019
г. по описа на ПРС).
От материалите
по приложеното АНД № 6491 по описа
за 2019 г. на ПРС и според констатациите на решаващия съд
изложени в отменителното решение, Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 1230567 от 20.05.2016г. на ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДв.П,
е издаден в нарушение
на закона и като такъв се явява
незаконосъобразен. Решението
на съда (№2240/05.12.2019г.) е влязло в законна сила на 28.12.2019г., т.е.
налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията,
изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Няма съмнение и спор, че от издаването
на обсъждания противоправен акт, за ищеца са
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството
по обжалване на процесния ЕФ. В случая ищецът, не би заплатил
адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило
материалния и процесуалния закон за налагане
на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда.
В този смисъл, както бе казано е Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла
на чл. 4 от този закон.
В обсъждания
контекст и с оглед доводите на ответника,
следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана
от чл. 56 от на
Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за
определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени,
че не е в състояние сам да упражни
своевременно и в пълнота правото
си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на
ЕФ. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в
Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността
на държавата и общините за
вреди. Член 4 от този закон предвижда,
че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното
лице“. Едно от условията на
чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния
акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен
или/и/ съдебен ред. Не е задължително
обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния
ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл по
някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване
на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен
акт /в случая ЕФ/ и е непосредствена последица от него.
Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ, тъй като обжалването
на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди,
че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат
от свободното договаряне
между равнопоставени страни,
което не е било задължително
и неизбежно. (Така
и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен
съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело № 2210/2016 г. и
други).
Предвид гореизложеното
искът е доказан по своето основание.
По отношение на размера
на претендираното обезщетение, следва
да се посочи, че както вече бе казано по АНД № 1986/2019г. пред ПРС В. е представляван
от адв. А.А., съгласно Договор
за правна защита и съдействие от 14.03.2019г. (приложен в оригинал на л.5 от АНД № 1986/2019г.), като
съответно В. е
заплатил по договора изцяло и в брой
дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 100
лева. Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в
договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на
договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че
при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Това е доказания размер на претендираните имуществени
вреди, доколкото Договорът за правна защита и съдействие е приложен към
материалите по въпросното АНД,
като истинността на въпросния документ
не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства
опровергаващи неговото съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената
му стойност, поради което и следва да бъде ценен като
достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от
клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие. Каза се, че към
материалите по АНД
№ 1986/2019г. на Районен съд Пловдив
липсва
приложен Анекс от 26.04.2019г. към Договор за правна защита и съдействие от
14.03.2020г. за заплатено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на
300 по АНД № 1986/2019г. на Районен съд Пловдив. Към материалите по КАНД №
1954/2019г. на Административен съд Пловдив, липсва приложен Договор за правна
защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение по КАНД №
1954/2019г. на Административен съд Пловдив. Също така липсва приложен Договор
за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение по АНД №
6491/2019г. на Районен съд Пловдив и към материалите по АНД № 6491/2019г. на
Районен съд Пловдив.Едва с исковата молба са приложени Анекс от 26.04.2019г.
към Договор за правна защита и съдействие от 14.03.2020г. за заплатено
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 300 по АНД № 1986/2019г. на
Районен съд Пловдив, Договор за правна защита и съдействие 27.05.2019г. за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по КАНД № 1954/2019г. на
Административен съд Пловдив и Договор за правна защита и съдействие от
04.11.2019г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по АНД
№ 6491/2019г. на Районен съд Пловдив.
Анексът
и Договорите за правна защита и съдействие са приложени в заверено копие, като
прави впечатление, че Договор за правна защита и съдействие 27.05.2019г. за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по КАНД № 1954/2019г. на
Административен съд Пловдив и Договор за правна защита и съдействие от
04.11.2019г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по АНД
№ 6491/2019г. на Районен съд Пловдив, са с напълно еднакво съдържание. Истинността на новопредставените Анекс от
26.04.2019г. към Договор за правна защита и съдействие от
14.03.2020г., Договор за правна защита и съдействие 27.05.2019г. и Договор за
правна защита и съдействие от 04.11.2019г. е оспорена по надлежния
процесуален ред от процесуалния представител на ответника в приложения писмен отговор на исковата молба,
с
аргумента, че въпросните Анекс и Договори не фигурират към приложените АНД и
КАНД, поради което и като частни диспозитивни
документи нямат доказателствена сила. Действително, следва да се констатира, че
въпросните Анекс от 26.04.2019г. към Договор за правна защита и съдействие от
14.03.2020г., Договор за правна защита и съдействие 27.05.2019г. и Договор за
правна защита и съдействие от 04.11.2019г., не са приложени към цитираните АНД и КАНД, като се
представят за първи с исковата молба. В случая се касае за частни писмени
документи, които нямат достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК, субсидиарно
приложим на основание препращащата норма на чл.144 от АПК, като от страна на
ищеца не са ангажирани доказателства, от кръга на
визираните в нормата на чл.181, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим на основание
препращащата норма на чл.144 от АПК, установяващи достоверността на датата на
оспорените от ответника частни писмени документи. При това положение, и доколкото въпросните документи не
са приложени по цитираните АНД и КАНД, а се представят за първи път едва с
исковата молба, са налице основания
да се постави под съмнение доказателствената
им стойност, поради което и същите не следва да бъдат ценени като
достоверен източник на данни за
връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на
адвокатския хонорар и договора за правна
защита и съдействие.
Изложеното до тук налага искът за
претендираното обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен в размер на 100
лв., а за разликата над 100 лв. до пълния предявен размер от 1200 лв. искът ще
следва да бъде отхвърлен
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се
констатираха в размер на 51,67 лева -
заплатените държавна такса (10 лв.) и адвокатско възнаграждение (41,67лв.),
съразмерно с уважената част от иска.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се констатираха в
размер на 92,86 лева - юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ІІ
отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да заплати на А.С.В., ЕГН : **********,***, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 100 лева, в резултат на отмяната по съдебен ред на Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 1230567 от 20.05.2016г. на ОД на МВР - Пловдив и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 1986/2019г. по описа на Пловдивския районен съд), разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 1200 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да заплати на А.С.В., ЕГН : **********,***
сумата в размер на 51,67 лева, представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.С.В., ЕГН : **********,***, да заплати на Областна дирекция гр.Пловдив на
Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 сумата
в размер на 92,86 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: