№ 505
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Снежана П. Т.
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100501500 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20237940 от 28.10.2020 г. по гр.д. № 8474/2018 г. на Софийски
районен съд, III г.о., 142 състав, са отхвърлени предявените обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД от Д. Н. Н., ЕГН
**********, и И. А. Н., ЕГН **********, срещу М. Я. П., ЕГН **********, за
осъждане на ответницата да заплати на всеки от ищците по 224 лв.,
представляваща парично обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на стени в хола и кухнята и на кухненски шкафове в апартамента
на ищците – ап. 51, находящ се в гр. София, район „*******, ет. 6, настъпило
в резултат на причинено от ответницата противоправно деяние – неполагане
на достатъчно грижи за собствения имот и извършване на ремонтни
дейности в собствения апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, случило се в нощта на 2.07.2017 г. и на 11.09.2017 г., както и сумата
в размер от по 300 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– претърпени болки и страдание от събитията на 2.07.2017 г. и на 11.09.2017
г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищците Д. Н. Н. и
И. А. Н., чрез процесуалния им представител адв. А. Т.. Изложени са
съображения за неправилност на решението. Твърди се, че от доказателствата
по делото се установява, че вредите, нанесени на имота на ищците, са
вследствие виновно и противоправно поведение на ответницата – в тази
връзка се позовават на показанията на свидетеля Ф., както и на заключението
1
на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза.
Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на
представена от ответницата справка от „Софийска вода“ АД – наводнението
било вследствие на корозирали тръби на парната инсталация, а количеството
вода, което минава през парната инсталация, не се измервала от „Софийска
вода“ АД. Сочи се, всички елементи на фактическия състав по чл. 45, ал. 1
ЗЗД били установени и доказани по делото. Излагат се съображения за
основателност на исковете и по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, като се сочи, че размерът на същите се
определя по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Прави се искане
обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените
искове изцяло. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК e подаден писмен отговор на въззивната жалба
от ответницата М. Я. П., чрез процесуалния представител адв. А. А.. Излагат
се съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че от
приетите по делото доказателства се установява, че не е налице виновно и
противоправно поведение на ответницата във връзка с твърдените от ищците
вреди. Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноските за производството.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при
съобразяване с постановките на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по
тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е
правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, основанието на
иска са фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на
спорното право, чиято защита търси. В случая ищците твърдят следните
правопораждащи факти: ответницата е извършила реконструкция в
закупеното от нея жилище, изразяващо се в обединяване на кухнята и
балкона, като за целта били премахнати вътрешните и външни стени; във
връзка с ремонта била демонтирана и козирката на общия балкон, като
общите помещения останали без покрив до август 2017 г. В процеса на
ремонтните дейности, ответницата била изградила нова стена до перваза на
балкона, в разрез със строителните правила, тъй като изградената стена
запушила отворите за оттичането на дъждовната вода. Сочат, че на 2 срещу 3
2
юли 2017 г. започнало да вали проливен дъжд, продължил и на следващия
ден. Вследствие на дъжда, както и на непокритите помещения на ответницата,
балкона, стаята и кухнята на ищците се наводнили. Наложило се ищците да
пребоядисат стените на стаите и тавана, за което заплатили сумата от 250 лв.
Не е спорно между страните, че тази сума е била впоследствие заплатена от
ответницата на ищците. Ищците сочат и че са заплатили 200 лв. за ремонт на
кухненски уреди, като тази сума не им била заплатена от ответницата,
въпреки отправената до нея покана. Сочи се още, че на 11.09.2017 г.
жилището на ищците отново било наводнено от апартамента на ответницата,
този път поради оставени отворени щрангове на парната инсталация. В тази
връзка се наложило извършване на нови ремонтни дейности в апартамента на
ищците, в това число пребоядисване. Твърди се че за ремонта от ищците е
заплатена сумата от 250 лв.
Като безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени
обстоятелствата, че ищците са собственици на апартамент № 51, находящ се в
гр. София, район „******* *******, при равен дял, а ответницата е
собственик на апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, вх.
******* разположен над апартамента на ищците.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което въззивният съд кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, се установява, че извършеният ремонт в апартамента на
ответницата включва обединяване на кухнята с балкона пред нея, както и
подмяна на стари, корозирали тръби на ВиК и парната инсталация.
Подменени били хоризонтални връзки, а също и вертикалните щрангове
между апартамент № 54 (този на ответницата) и апартамента на ет. 8,
разположен над нейния. Ремонтът следвало да бъде третиран като текущ
ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, като в тази връзка вещото лице
се е позовало на представеното по делото писмо от СО-Район „******* с рег.
№ РКП17-ДИ05-198/1 от 22.01.2018 г.
Вещото лице е констатирало при направения оглед на място, че пред
стълбищното помещение на сградата, на последния етаж е разположена
открита подпокривна тераса, като достъпът до нея се осъществява през общо
помещение, което към момента на огледа се ползвало за склад. Терасата
граничи с външната страна на ап. 54 (този на ответницата). Точно под тази
външна стена е кухненската стена на ап. 51 (този на ищците). Вещото лице
установило, че към момента на огледа част тази тераса е била хидроизолирана
от ответницата, поради това, че при дъжд стената на кухнята , граничеща с
терасата, се наводнявала, като водата се стичала надолу към стената на
кухнята на апартамент № 51 (този на ищците). Тези констатации на вещото
лице се подкрепят от показанията на свидетеля К.К., живущ в същата сграда,
в апартамент, разположен над този на ответницата, който сочи, че
вертикалните тръби между неговия апартамент и този на ответницата са
сменени, а същевременно от него и ответницата е положена хидроизолация и
на неговата открита тераса, която преди това не била хидроизолирана и
водата от дъждовете прониквала в апартамента на ответницата.
Вещото лице сочи, че най-вероятната причина за наводнението от 2 срещу 3
юли 2017 г. е водата, стичаща се от откритата подпокривна тераса по
външната кухненска стена на апартамента на ответницата и стигащи до
3
кухнята на ищците, разположена точно под нейната.
Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице, което установява
механизъм на настъпване на вредите в имота на ищците, различен от
посочения в исковата молба. В нея ищците твърдят, че наводнението от 2
срещу 3 юли се дължи на „непокритите помещения на ответницата“.
Твърдението остава недоказано. Свидетелката Ф., живуща в сградата, твърди,
че по време на наводнението ищците я поканили да види какво точно се
случва. Забелязала, че от стените и тавана на кухнята на ищцата и на стаята
до кухнята от северната страна на сградата се стичала вода. Пред блока се
виждало, че горният апартамент (този на ответницата) е бил със свалена
дограма, вероятно поради ремонта. Водата от дъжда влизала през зеещата
дупка. На тези показания се противопоставя заключението на вещото лице,
което сочи, че от техническа гледна точка по-малко вероятно е наводнението
от 2 срещу 3 юли 2017 г. да е причинено от остъкляването на балкона на
ответницата. В тази връзка в забележка в заключението се сочи още, че
откритата подпокривна тераса (от която вещото лице приема, че е най-
вероятно да е настъпило наводнението) няма нищо общо с балкона пред
кухнята на ответницата (който според свидетелката Ф. се твърди в този
момент да е бил със свалена дограма, предвид ремонтните дейности). По
делото несъмнено се установява, че терасата, от която е започнал течът,
вследствие на който е увреден имотът на ищците, е покривна такава, не е
собственост на ответницата и не е прилежаща към нейния имот – в този
смисъл т. 6 от заключението на вещото лице. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, тази
тераса представлява обща част, а не е лична собственост на ответницата
(както, впрочем, и на който и да е от етажните собственици), следователно
при евентуални вреди, произтичащи от нейното разрушаване и липсата на
адекватна поддръжка, отговарят етажните собственици, съобразно квотите им
в етажната собственост. Ето защо твърдението във въззивната жалба, че
покривната тераса е собственост на ответницата, е невярно.
При противоречие между свидетелските показания и заключението на вещото
лице, въззивният съд кредитира заключението на експерта, който има
специални знания и възможността обосновано да посочи каква е най-
вероятната причина за наводнението. Заключението се подкрепя и от
показанията на свидетеля К., които са непротиворечиви и последователни.
Ето защо по отношение на наводнението от 2 срещу 3 юли 2017 г. не е
доказан нито твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на
вредите, нито виновното и противоправно поведение на ответницата. За
пълнота следва да се отбележи, доколкото този факт не е спорен между
страните, че ответницата е заплатила сумата от 250 лв. на ищците, която сума
съобразно квотата в етажната собственост надхвърля дължимото от нея в
качеството ѝ на етажен собственик.
По отношение на твърдяното наводнение от 11.09.2017 г. се установява, че
същото най-вероятно е настъпило вследствие на корозиралите тръби на
парната инсталация, както се приема в заключението на вещото лице.
В тази връзка по делото се установява, че ответницата е предприела действия
по подмяна на корозирали и изгнили вертикални щрангове между нейния
собствен апартамент и апартамента, намиращ се непосредствено над нейния,
4
собствен на свидетеля К.. Установява се още, че ответницата е правила
предложение до ищците да бъдат подменени и вертикалните щрангове,
намиращи се между техния и нейния апартамент, видно от писмо от
10.11.2017 г., което ищците са представили като доказателство по делото.
Жалбоподателите твърдят, че наводнението на 11.09.2017 г. е настъпило
вследствие на „оставени отворени щрангове на парната инсталация“, като в
тази връзка по делото са ангажирани като преки доказателства единствено
показанията на свидетелката Ф.. Същата обаче сочи, че съсед от съседния
вход искал да „пробва системата“, заради ремонт на радиаторите, поради
което „отвил“ същата, като тогава в апартамента на ищците потекла вода.
Според свидетелката се установило, че водата протекла поради свален
радиатор в апартамента на ответницата. Свидетелката сочи, че не е видяла
лично това, но го знае от хората в блока, както и лично от човека, който
изпробвал инсталацията.
Показанията на свидетелката в тази част са непоследователни и
неубедителни. Същата признава, че няма преки впечатления от случилото се
на 11.09.2017 г., не е присъствала на „изпробването“ на „системата“.
Същевременно вещото лице сочи, че за предложения от ищците механизъм за
настъпване на вредите в апартамента им не са налице доказателства, от които
да може да направи заключение, че вредите са настъпили именно така. По-
вероятният според нея механизъм за настъпването им е теч от корозиралите
тръби на парната инсталация.
Въззивният съд споделя изводите на вещото лице в тази насока, като намира
заключението за обосновано и кореспондиращо с останалите доказателства по
делото и в тази част. Същевременно следва да бъде отбелязано и че от
изнесената от свидетелката Ф. информация относно извършвани от трето
лице (съсед от съседния вход) действия във връзка с „изпробване“ на
„системата“, възниква обосновано съмнение, че подобни действия сами по
себе си биха могли да доведат до повреди, особено при положение, че по
делото несъмнено се установява, че част от водопреносната система –
вертикалните щрангове, са изгнили и корозирали. Ето защо не само не се
установява механизма на настъпване на вредите, твърдян в исковата молба, а
и дори същият да беше установен, не са налице противоправни и виновни
действия на ответницата във връзка с настъпилото увреждане, доколкото не
тя, а трето за спора лице е извършило действия за „изпробване“ на
„системата“, без да са налице данни дали същият е имал знанията и уменията
да провежда „изпробване“, нито дори какво е съдържанието на това
„изпробване“.
Следва да се отбележи още, че вертикалните щрангове представляват обща по
естеството си част, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, и за тяхната поддръжка и ремонт
отговарят етажните собственици, съобразно квотите си в собствеността.
Корозирането и изгнИ.ето на тръбите не може да бъде вменено във вина на
ответницата (такива твърдения липсват и в исковата молба), още повече, че
същата е предприела действия по подмяна на вертикалните щрангове в част
от сградата етажна собственост (така заключението на вещото лице и
показанията на свидетеля К.).
Предвид недоказаността на виновно и противоправно поведение на
5
ответницата, вследствие на което да са настъпили описаните в исковата молба
увреждания, правилно първоинстанционният съд е приел, че исковете са
неоснователни.
Доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата М. П.. Същите
са в размер от 600 лв., съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, съдържащ и разписка за платената сума. Направено е възражение
за прекомерност на разноските от жалбоподателите със становище от
29.11.2022 г. За определяне минималния размер на възнаграждението,
приложима е редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения към 31.07.2020 г. (ДВ бр.68/2020 г.),
предвид датата на сключване на договора за правна защита и съдействие –
20.12.2021 г. Съгласно посочената разпоредба в приложимата редакция,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, с оглед цената на
исковете в конкретния случай, е 303,50 лв. С оглед извършените от
процесуалния представител на ответницата действия – подаване на писмен
отговор на въззивната жалба и явяване в открито съдебно заседание,
въззивният съд намира, че в полза на ответницата следва да бъде присъдена
сумата от 350 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20237940 от 28.10.2020 г. по гр.д. № 8474/2018
г. на Софийски районен съд, III г.о., 142 състав.
ОСЪЖДА Д. Н. Н., ЕГН **********, и И. А. Н., ЕГН **********, да
заплатят на М. Я. П., ЕГН **********, сумата от 350 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6