№ ……………………………………… гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет
и първи състав, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ХРИСТО КОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 3239 по
описа на Административен съд - Варна за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството по делото е образувано по
жалба на В.И. *** срещу Заповед № 193/13.11.2017г. на Кмета на район Одесос при
Община Варна, с която е забранено ползването на строеж: „Гараж и ателие за
кожарски услуги, използвани като офис“, находящ се в имот с административен
адрес в гр. Варна, ул. „Веслец“ №37/ ул. „Добротица“ № 14А. Заповедта се
оспорва като незаконосъобразна. Не са наведени конкретни доводи за
незаконосъобразност на административния акт.
В проведеното на 18.04.2018г. открито
съдебно заседание настоящият състав на Административен съд – Варна е приел, че
делото е изяснено от фактическа страна и му е дал ход по същество.
В срока за произнасяне съдът, като прецени
данните по делото и характера на производството, приема за установено следното:
Жалбата се явява недопустима на основание
чл.159 т.4 от АПК – оспорващите нямат правен интерес от оспорването. При това
положение не следва да бъде разглеждана по същество, хода по същество следва да
се отмени, а производството по делото - да се прекрати, по следните
съображения:
От събраните в хода на административното
производство доказателства – Нотариален акт №6, том ХІ, дело №3831/1983г.,
Решение на Районен съд – Варна от 23.11.1984г., както и от Удостоверение за
наследници №65714 от 12.03.2018г. на починалото лице Иван Ненков И., е
установено, че строежът, чието ползване е забранено с процесната заповед, е
собственост по наследство на Р.Т.Ч. (съпруга на починалото лице) и на децата им
В.И.И. (инициатор на настоящото съдебно производство)
и на Е.И.И..
На стр.108 от делото от ответника е представено
Удостоверение, издадено от Районен съд – Варна, от което е видно, че
жалбоподателят В.И.И. с ЕГН ****/211181 се е отказал
от наследство, останало след смъртта на баща му Иван Ненков И., бивш жител ***.
Отказът от наследство е вписан в особената книга при съда за отричане от
наследство с Определение № 12168 от 23.11.2017г. под № 449/2017г.
От изложеното се налага изводът, че макар
към датата на издаване на оспорената заповед – 13.11.2017г. жалбоподателят като
собственик на строежа, чието ползване е забранено със заповедта, да е
разполагал с право на жалба срещу нея, то след вписване на отказа му от
наследство в особената книга на ВРС за отричане от наследство, това негово
право е отпаднало.
Това е така, защото Законът за устройство
на територията е специален закон, който, предвид особеностите на материята и
обществените отношения, които регулира, създава права и/или задължения за собствениците на имоти, за носителите на
ограничени вещни права върху тях, за общините и другите органи, имащи отношение
към устройството на територията, изрично посочени в закона. Правото на жалба срещу
индивидуалните административни актове не е неограничено, а с него разполагат
само лицата, на които това право е признато със закон. Наличието на активна
процесуална легитимация у жалбоподателите е задължителна предпоставка за
разглеждане на делото, която се отнася към категорията на абсолютните
положителни предпоставки. За нейното наличие съдът следи служебно при всяко
положение на делото.
С отказа си от наследство, респективно –
след като доброволно се е отказал от вещните си права върху наследствения имот,
жалбоподателят В. И. И. е изгубил и правото си да обжалва Заповед №
193/13.11.2017г. на Кмета на район Одесос при Община Варна.
На основание изложеното по-горе, жалбата
на В.И.И.
срещу Заповед 193/13.11.2017г. на Кмета на район Одесос при Община Варна
е недопустима на основание чл.159 т.4 от АПК.
Предвид изложеното по-горе следва на
основание чл. 159, предложение 2-ро, т.4 от АПК съдът да отмени свое протоколно
определение от 18.04.2018г. за даване ход на делото по същество, жалбата да се
остави без разглеждане, а образуваното по нея дело да се прекрати.
Воден от изложеното и на основание чл.159
т.4 вр. с чл.147 ал.1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
свое протоколно определение от 18.04.2018г., с което на делото е даден ход по
същество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.И. ***, срещу Заповед № 193/13.11.2017г. на
Кмета на район Одесос при Община Варна, с която е забранено ползването на
строеж: „Гараж и ателие за кожарски услуги, използвани като офис“, находящ се в
имот с административен адрес в гр. Варна, ул. „Веслец“ №37/ ул. „Добротица“ №
14А.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №3239/2018г. по описа на
Административен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
Административен съдия :