Р Е Ш Е Н И Е
25.01.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
10.01. 2018
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 946 2016
дело № по описа за година.
Производството
е за делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила решение съдът е допуснал извършване на съдебна делба на основание чл.341 и сл. ГПК между Л.Х.К. с ЕГН:**********, Н.Х.А. с ЕГН:**********, М.Х.С. с ЕГН:********** и П.Х.Т. с ЕГН:********** на следните обекти: 1/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68789.29.298, с площ от 473 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, ниско застрояване, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „***“ №2, при граници и съседи на имота: 68789.29.299, 68789.29.303, 68789.29.304, 68789.29.161, 68789.29.297, 68789.29.296, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.29.298.1.2, находящ се в гр. Дупница, ул. „***“ №2, ет.2, предназначение – жилище, апартамент, с площ от 75.50 кв.м., с прилежащите части ½ идеални части от мазетата, таван, общите части на сградата и правото на строеж, брой нива на обекта – 1, при съседи на обекта: на същия етаж- няма, под обекта 68789.29.298.1.1, над обекта – няма, ПРИ ПРАВА: 2/6 ид.ч. за Л.Х.К. с ЕГН:**********, 2/6 ид.ч. за Н.Х.А. с ЕГН:**********, 1/6 ид.ч. за М.Х.С. с ЕГН:********** и 1/6 ид.ч. за П.Х.Т. с ЕГН:**********.
В законоустановения срок съделителите Н.Х.А., М.Х.С. и П.Х.Т. са направили искане с правно основание чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на Л.Х.К. да им заплати сумата от 50 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаването им от ползването на съсобствения втори жилищен етаж с идентификатор 68789.29.298.1.2 за периода от 15.07.2016г. до края на делото - 15.01.2018г.
В законоустановения срок съделителят Л.Х.К. е направил искане за възлагане на основание чл.349, ал.2 вр. с ал.4 ГПК на втория жилищен етаж с идентификатор 68789.29.298.1.2.
От съделителя Л.Х.К. е предявена в законоустановения срок претенция с правно основание чл.346 ГПК вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на Н.Х.А., М.Х.С. и П.Х.Т. да му заплатят сумата съобразно делбените си квоти сумата от общо 2000 лева, представляваща стойността на извършените от него подобрения в допуснатите до делба обекти.
С протоколно определениe от 25.10.2017г. съдът е приел за съвместно разглеждане претенцията за възлагане и исканията за сметки с правно основание чл.346 ГПК, направени от съделителите.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
основателността на претенцията за възлагане на Л.Х.К.:
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК сочи, че: “Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари”.
Въпросът за предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК, при които се извършва възлагане на допуснат до делба имот, е разрешен с т.7 и т 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. За приложимостта на този способ за делба е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: предмет на делбата да е жилище; същото да е неподеляемо; съсобствеността върху неподеляемото жилище да е възникнала в резултат на наследяване; съделителят, поискал възлагането, да е живял в жилището при откриване на наследството; съделителят, поискал възлагането, да не притежава друго жилище. Липсата на което и да е от изброените условия, води до неприложимост на нормата на чл.349, ал.2 ГПК, респективно – обосновава отхвърляне на искането за възлагане като неоснователно.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от назначената експертиза, се установява, че етажът е неподеляем, като съсобствеността между страните върху него е възникнала от наследяване. Не се установява по категоричен начин обстоятелството, че Л.Х.К. е живял на втория етаж към момента на откриване на наследството (съответно през 1996г. и 1998г.)– т.е. четвъртата предпоставка по отношение искането по чл.349, ал.2 ГПК не е доказана.
Ангажираните от страните свидетелски показания са противоречиви, като преобладаващата част от разпитаните в производството свидетели (***, разпитана в първата фаза на делбата, Мариянова, *** и Михайлов), са в насока, че до смъртта на наследодателите на страните Л.Х.К. и съпругата му са живели на първия етаж от къщата, едва след тяхната смърт те са направили ремонт на втория етаж и са се пренесли да живеят на него. Поради липсата на всички кумулативно необходими предпоставки, претенцияна на Л.Х.К. за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК следва да бъде отхвърлена.
По
претенцията на Л.Х.К. с правно основание чл.346 ГПК за заплащане на подобрения:
Подробно посочените в молбата на Л.Х.К. от 26.10.2017г. дейности в делбените обекти с изключение на засаждането на дървета, не представляват подобрения, както той ги определя, а дребни ремонтни дейности, свързани с обикновеното амортизиране на жилищните помещения. Тези дребни ремонтни дейности, дори и да са извършени от него или за негова сметка, като за последното липсват доказателства, не представляват подобрения, които да увеличават стойността на етажа. Дребните ремонти на стаи от втория етаж и на покрива на двуетажната къща, следва да бъдат за сметка на неговите ползватели през процесния период, а именно семейството на Л.Х.К.. Освен това недоказано е в производството засаждането на плодни дръвчета и цветя в процесното дворно място през периода 2013-2017г., извършването на ремонт на покрива и полагането на гипсокартон на стените на стаите на втория етаж през 2016г. Предвид изложеното разглежданата претенция е явно неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По
претенцията на Н.Х.А., М.Х.С. и П.Х.Т. с правно основание чл.346 ГПК във вр. с
чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаването им от право на
ползване:
За да бъде уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС е необходимо да бъде доказано, че съсобственик е лишен от възможността да ползва съсобтсвена вещ от останалите съсобственици, че лишеният от ползването съсобственик е отправил писмено искане до тези, които са си служили с вещта, за заплащане на обезщетение за ползата, от което е лишен. Поканата има действие само за в бъдеще – от получаването й занапред се дължи обезщетение, а не за периода преди това. Освен това писменото искане ползва само съсобственика, който го е направил, в отношенията му с ползващия имота съсобственик.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели установиха безспорно, че процесното дворно място и двуетажна жилищна сграда след смъртта на наследодателите на страните, т.е. след 1998г., са стопанисвани от Л.Х.К. и неговото семейство. Включително те са ползвали изцяло втория жилищен етаж и през процесния период от 07.04.2015г. до 31.07.2017г. По делото са налице доказателства също така, че отправената на 15.07.2016г. покана до Л.Х.К., обективирана в молба-уточнение, депозирана на л.19 от делото, е получена от него. Предвид изложеното следва да се приеме, че считано от 15.07.2016г. К. дължи обезщетение на основание чл.31, ал.2 ЗС за възможността, от която са лишени другите съсобственици да ползва общия етаж. Съдът счита, че претендираният размер на това обезщетение от 50 лв. месечно е съобразен с действителните ползи, от които са лишени неползващите съсобственици, а съгласно чл.162 ГПК съдът намира, че този размер е й справедлив. Ето защо съдилителят Л.Х.К. следва да бъде осъден да заплати на останалите съделители съобразно делбените им квоти обезщетение за процесния период в размер на общо 900 лв.
Относно
способа за извършване на делба на обектите:
От приетите заключения на вещите лица, които съдът кредитира, се установява, че от втория жилищен етаж с идентификатор 68789.29.298.1.2 при спазване изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ без големи преустройства не може да се обособят повече от едно жилище, т.е. той е неподеляем. Останалите допуснати до делба обекти имат обслужващ (несамостоятелен характер), с което на което е безпредметна преценка за тяхна евентуална реална поделяемост. С оглед на това и предвид изричната норма на чл.348 ГПК, делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на посочените обекти на публична продан. Изнасянето на делбените обекти на публична продан не лишава всеки от съделителите от възможността да участва при наддаването в публичната продан съгласно чл.348, изр. 2 ГПК. Съдът възприема оценката на обектите, дадена от вещото лице Т. в своето експертно заключение, което не е оспорено от страните, а именно: за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.29.298.1.2, находящ се в гр. Дупница, ул. „***“ №2, ет.2, предназначение – жилище, апартамент, с площ от 75.50 кв.м., ведно с прилежащите части ½ идеални части от мазетата, таван, общите части на сградата и правото на строеж, и 1/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68789.29.298, с площ от 473 кв.м., общо сумата от 31 390 лв.
По разноските:
Взаимните претенции за разноски на страните са неоснователни, доколкото в производството за съдебна делба всеки от съделителите прави разноски за защитата си за собствена сметка.
На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, всяка страна следва да заплати по 4 % върху стойността на дела си, като от дължимата такса от Н.Х.А. ще бъде приспадната внесената от нея първоначална държавна такса от 80 лв. Съделителката М.Х.С. следва да бъде освободена от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. От представените от нея решение на ТЕЛК и декларация за обстоятелствата по т.1, т.2, т.3 и т.5 на чл.83, ал.2 ГПК става ясно, че същата не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 348 ГПК съдът
Р Е Ш
И :
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните обекти: 1/3
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68789.29.298, с площ от 473
кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, ниско застрояване,
с административен адрес: гр. Дупница, ул. „***“ №2, при граници и съседи на
имота: 68789.29.299, 68789.29.303, 68789.29.304, 68789.29.161, 68789.29.297,
68789.29.296, както и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68789.29.298.1.2, находящ се в гр. Дупница,
ул. „***“ №2, ет.2, предназначение – жилище, апартамент, с площ от 75.50 кв.м.,
с прилежащите части ½ идеални части от мазетата, таван, общите части на
сградата и правото на строеж, брой нива на обекта – 1, при съседи на обекта: на
същия етаж- няма, под обекта 68789.29.298.1.1, над обекта – няма.
Стойността на изнесените на публична продан обекти е в общ размер на 31 390 лева. Получените при публичната продан суми да се разпределят между съделителите, както следва: 2/6 ид.ч. за Л.Х.К. с ЕГН:**********, 2/6 ид.ч. за Н.Х.А. с ЕГН:**********, 1/6 ид.ч. за М.Х.С. с ЕГН:********** и 1/6 ид.ч. за П.Х.Т. с ЕГН:**********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията с правно основание чл.349, ал.2 ГПК на Л.Х.К. с ЕГН:********** за възлагане на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.29.298.1.2, находящ се в гр. Дупница, ул. „***“ №2, ет.2, предназначение – жилище, апартамент, с площ от 75.50 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията с правно основание чл.346 ГПК вр. с чл.30, ал.3 ЗС и чл.61, ал.2 ЗЗД на Л.Х.К. с ЕГН:********** за осъждане на Н.Х.А. с ЕГН:**********, М.Х.С. с ЕГН:********** и П.Х.Т. с ЕГН:********** да му заплатят съобразно делбените си квоти общо сумата от 2000 лева, представляваща стойността на извършените от него подобрения в съсобствените обекти през периода от 2013г. до 2017г.
ОСЪЖДА на основание чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС Л.Х.К. с ЕГН:********** да заплати съответно на Н.Х.А. с ЕГН:********** сумата от 450 лева, на М.Х.С. с ЕГН:********** сумата от 225 лева и на П.Х.Т. с ЕГН:********** сумата от 225 лева, представляващи обезщетение за лишаването им от ползването на съсобствените обекти, предмет на делба, за периода от 15.07.2016г. до 15.01.2018г.
ОСЪЖДА Л.Х.К. с ЕГН:********** да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в производството за делба в размер на 418.53 лева.
ОСЪЖДА Н.Х.А. с ЕГН:********** да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в производството за делба в размер на 338.53 лева.
ОСЪЖДА П.Х.Т. с ЕГН:********** да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в производството за делба в размер на 209.27 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: