РЕШЕНИЕ№
18.12.2023 г.
гр. В.П.В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на шестнадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 107 по описа за 2019 г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „М.п.“ ЕООД, против „Ц.7.“ ЕООД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С Решение № 127/
08.05.2023 год. по в. гр.д. № 71/2023 год. по описа на Окръжен съд – Шумен е
отменено Решение №5 от 14.01.2022г., постановено по настоящото гражданско дело
при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради ненадлежно връчване на преписа
на исковата молба на ответника и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
Предявен е иск от „М.п.“ ЕООД, представлявано от К.Д.М.- Управител против „Ц.7.“ ЕООД,
представлявана по закон Ц.А.К.- управител, с който ищецът моли
съда да постави решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати
сумата от 2 743,62 лева, представляваща продажна цена на доставена електрическа енергия и допълнителни услуги към нея за
месец ноември и декември 2017 год. по Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги от 27.09.2017 год., както и сумата от 823,17 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 14.02.2018 год. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата претенция до изплащане на вземането.
Ищецът излага, че процесното вземане е придобито от него по силата на Постановление
№260000/06.01.2021 год. по т.д. № 3343/2017 год. по описа на СГС, за възлагане
на имуществени права от масата на несъстоятелността на „Ф.Е.“ ООД /в
несъстоятелност/. Релевира, че на 27.09.2017 год. между „Ф.Е.“ ООД, от една
страна в качеството му на продавач и ответното дружество, от друга страна, в
качеството му на купувач, е сключен Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги. Сочи, че според клаузите на договора продавачът следвало да предостави
на купувача ел.енергия на цена 88 лева за МВ/часа, както и да предостави
услугата „отговорност за балансиране“. Навежда твърдение, че за доставената
ел.енергия са издадени фактури. Акцентира, че съгласно клаузите от договора
купувачът следва да изпълни задължението си да заплати консумираната ел.енергия
в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставката, но такова
плащане до този момент не е било извършвано. Претендира обезщетение за забава
за периода от 14.02.2018 год. до 12.02.2021 год. в размер на 823,17 лева. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове
и присъждане на сторените разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез депозирано становище на процесуален представител,
поддържа предявения иск и моли за уважаването му, като излага и аргументи касателно несъстоятелност на
релевираните от страна на ответника в подкрепа на противното доводи.
В предоставения от
настоящия съдебен състав срок за отговор на исковата претенция е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват изцяло предявените от ищеца искове по основание и размер.
Сочи се, че съгласно сключения Договор за продажба на
електрическа енергия между ответника и „Ф.Е.“ всички издадени фактури за
предоставената ел.енергия на описания в същия обект - ресторант „П.“ са заплащани своевременно,
като в уточнителна молба се пояснява, че
фактурите за м.ноември 2017 г. и месец декември 2017 г. за
доставената ел.енергия за обект -ресторант „П.“ са заплатени изцяло, съответно
- на 18.12.2017 г. - фактурата за м.ноември 2017 г. на
стойност 2854,43 лв., а фактурата за м.декември 2017 г. - на 15.01.2018 г. на „Ф.Е." ООД и на
23.01.2018 г. на „Е.П.П." АД. Конкретизира се, че издадената за месец
декември 2017 г. фактура от „Е.П.П." АД с № **********/15.01.2018 г. за
отчетен период 02.12.2017 г. – 31.12.2017 г. е заплатена на 23.01.2018 г., като
тъй като „Ф.Е.“
ООД е отстранен от пазара на ел.енергия от 00:00 часа на 02.12.2017 г. е издал
фактура за 1 ден от месец декември 2017 г. – а именно за 01.12.2017 г. на
стойност 110,81 лева – заплатена на 15.01.2018 г. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните вземания.
Излага се, че предявения иск е неоснователен и поради това,
че приложената пазарна оценка на вземания на „Ф.Е." ООД е била предмет на
друго дело, а именно делото по несъстоятелност на „Ф.Е." ООД в което
производство ответникът не е участвал, поради и което по отношение на същия на
основание чл.298 ,ал.1 от ГПК, силата на пресъдено нещо на посочения от ищеца
акт няма действие, още повече и, че към исковата молба липсват доказателства „Ц.
"7." ЕООД да е уведомена за прехвърляне на вземанията на „Ф.Е.*' ООД
спрямо нея на „М.п." ЕООД.
Като аргумент за неоснователността на предявените искове се
изтъква и получено на ел.поща на представляващия ответника писмо от 4.12.2017
г. от „Е.П.П." АД, с което е уведомен
за служебна промяна на доставчика на електрическа енергия, считано от 00:00
часа на 02 декември 2017 г. и в което
се сочи, че „Ф.Е." ООД престава да бъде доставчик на електрическа
енергия и координатор на балансираща група за обектите на ответното дружество,
поради и което доставчик на ел. енергия за месен декември 2017 г. е „Е.П.П."
АД, издало фактура № **********/15.01.2018 г. за отчетен период 02.12.2017 г.
до 31.12.2017 г. - заплатена на 23.01.2018 г.Излага се, че предвид неоснователност
на главния иск, то и такъв се явява и акцесорния, който се моли да бъде
отхвърлен изцяло. Претендират се и разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител изцяло поддържа отговора на исковата молба на
посочените в същата основания.
След като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 27.09.2017 год. между „Ф.Е.“ ООД, от една
страна в качеството му на продавач и „Ц.7.“ ЕООД, представлявана по закон Ц.А.К.–
управител, от друга страна, в качеството му на купувач, е сключен Комбиниран Договор
за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги №
FE 1722853, със срок – 12 месеца. Съгласно
чл. 11 от Договора
търговецът издава фактура в електронен види/ или на хартиен носител за
дължимото плащане в български лева за доставената електрическа енергия за
периода от първо до последно число на всеки месец, за който е извършена
доставката. Фактурата се издава до 10-то число на всеки календарен месец,
следващ месеца на консумация. Клиентът се задължава да заплати сумата по
фактурата до 14 то число на месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца
на клиента.
Ответникът не оспорва факта на извършвани
доставки на ел. енергия през м. ноември и м.декември 2017 г. до обекта на
дружеството – ресторант „П.“ в гр.В.П.и изпълнение на ангажиментите по договора
от от продавача, както и от купувача.
Ищецът не представя процесните фактури.
От представеното по делото Постановление
№ 260000/06.01.2021 год. по т.д. № 3343/2017 год. по описа на СГС се
установява, че на ищеца са възложени имуществени права от масата на
несъстоятелността на „Ф.Е.“ ООД срещу продажна цена в размер на 26 700 лева, а именно вземания
на „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/ към клиенти с доставена ел.енергия и
допълнителни услуги в общ размер на 1 635 182,24 лева, съгласно опис,
изготвен от синдика и пазарна оценка.
Видно от приложената
Експертиза относно оценка на вземанията на „Ф.Е.“ ООД произтичащи от фактури за
доставена ел.енергия и допълнителни услуги на клиенти и извадка от описа на
придобитите вземания, ответното дружество фигурира като клиент, на който е била
доставена ел. енергия и допълнителни услуги и са издадени фактури за сумата от
2 743,62 лева.
От представената от третото неучастващо
в процеса лице „Е.С.“ АД справка се установи безспорно, че на обекти на
ответното дружество е доставена и консумирана ел. енергия от 12627 kWh за месец
ноември 2017 год. и 431 kWh за месец декември 2017 год.
Установи се и че, смяната на
доставчика на ел.енергия по отношение на клиента, съгласно Договор №
FE 1722853//27.09.2017 г. за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги е
служебно регистрирана от Е.П.М.АД
считано от от 00:00
часа на 02 декември 2017 г. ,
съгласно чл.104, ал.3 от ПТЕЕ и доставката на ел. енергия се осъществява
от „Е.П.П." АД, предвид
отстраняване от пазара на електрическа енергия на „Ф.Е.“ ООД.
Видно от Фактура № **********/15.01.2018 г., изд. от „Е.П.П.“ АД с получател „Ц.7.“ ЕООД, същата е с основание доставена ел.енергия за периода от
02.12.2017 г. до 31.12.2017 г. и е на
стойност 3 860,98 лева.
Видно от приобщените по делото справки от ТД на НАП, за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г в дневниците за продажби на „Ф.Е." ООД са включени две фактури с контрагент - „Ц.7.“ ЕООД – за месец ноември 2017г фактура №**********, с дата на издаване - 30.11.2017г. на обща стойност 2854,43лв., и за месец декември 2017г. фактура № **********, издадена на 31.12.2017г. на обща стойност 110,81лв. , а за посочения период в дневниците за покупки на „Ц.7.“ ЕООД е включена една фактура с контрагент – „Ф.Е." ООД – за месец ноември 2017г фактура №**********, с дата на издаване - 30.11.2017г. на обща стойност 2854,43лв., и с предмет на доставка – ел.енергия.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по Договора за продажба на ел. енергия
сключен между „Ф.Е." ООД
и
,,Ц.7." ЕООД
за периода м.октомври 2017г. до м.декември 2017г. са издадени две фактури - за
месец ноември 2017г./период 01.11.2017г.-30.11.2017г/ е издадена фактура
№**********/30.11.2017г. с доставчик „Ф.Е." ООД град София на обща
стойност 2854,43лв., без посочена
банкова сметка ***есец декември 2017г./период 01.12.2017г.-01.12.2017г./ - фактура № **********/31.12.2017г. с доставчик
„Ф.Е." ООД град София на обща стойност 110,81лв. В счетоводството на „Ц.7."
ЕООД фактурата за месец ноември 2017г на обща стойност 2854,43лв. е осчетоводна
със сч.статия Дебит сч.с-ка 498"Други дебитори"-2378,69лв., Дебит
сч.с-ка 4531 "ДДС покупки ,,-475,74лв.;Кредит сч.с-ка
401"доставчици“, контрагент *********"Ф.Е." ООД-2854,43лв.
Фактурата в размер на 2854,43лв. е платена на 18.12.2017г. по банкова сметка ***
„Н.Е.С.ЕООД, , като е записан клиенския номер , номера на фактурата и датата на
издаването и. В счетоводството на „Ц.7." ЕООД фактурата за месец декември
2017г /за един ден/ на обща стойност 110,81лв. не е осчетоводна и по нея не е
ползван данъчен кредит по ЗДДС, въпреки това фактурата е платена на
15.01.2018г. по банкова сметка *** „Ф.Е." ООД. В с.з. вещото лице допълва,
че категорично може да се приеме, че търсената от ищеца сума за мес. 12.2017 г.,
установена по фактура и размер на 110, 81 лева е платена по посочената банкова
сметка *** „Ф.Е." ООД,
а дължимата за мес. 11.2017 г. – установена
на 2854,43 лв. е заплатена на „Н.Е.С.ЕООД,
като предвид констатираното и размерът на претенцията на ищеца се явявала
формирана от разликата между тази сума и заплатената дължима такава за
м.декември 2017 г. на доставчика.
Видно от представено писмо от „Н.Е.С.ЕООД – на
18.12.2017 г. по банковата сметка на дружеството е постъпила сума в размер на
2 854,43 лева с наредител „Ц.7.“
ЕООД и вписано основание – „ф-ра за месец ноември 2017 г.“, като
дружеството е осчетоводило превода, съгласно счетоводните стандарти за отчитане
при цесия и не е върнат на наредителя, като дружеството не е ползвало данъчен
кредит, тъй като вземането е съгласно сключен Договор за цесия с „Ф.Е.“ ООД.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства - представените от ищеца и
ответника - с исковата молба, нейният отговор и уточнителен такъв, приложените
справки, както и от изготвената в хода на съдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза.
Въз основа на горната
фактическа установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с посочени по-горе страни и предмет.
За основателността на предявите ищецът е необходимо да
докаже, че е придобил
процесните вземания, че между търговеца на ел. енергия, в случая "Ф.Е."
ООД и ответника е съществувало валидно правоотношение по доставка на ел.
енергия през процесните месеци, както и изправността на продавача – че през
процесния период същият е доставял в договореното количество и качество
електроенергия, и че срокът за изпълнение на насрещната страна е изтекъл. В тежест на ответника е да установи, при условие на пълно главно доказване,
всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т. ч. да
установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението
за заплащане на претендираните сумите за
доставената ел.енергия в срок.
Ищецът
черпи правата си от Постановление
№ 260000/06.01.2021 год. по т.д. № 3343/2017 год. по описа на СГС, с което са
му възложени вземанията на „Ф.Е.“ ООД /в
несъстоятелност/ към клиенти за доставена ел.енергия и допълнителни услуги,
съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка.
Съдът не
споделя твърдението на ищеца, развито в депозираното от същия Становище по делото за недопустимост на самостоятелна
проверка на съществуване на възложеното вземане, съответно установяване, че то
не съществува след като вече веднъж е било проверено от съда по
несъстоятелност, след като е изготвен списък на вземания от вещи лица, които са
извършили предварителна оценка на имуществото на дружеството в несъстоятелност,
който е приет от синдика и впоследствие утвърден от съда по несъстоятелност.
Съгласно чл. 717з, ал. 2 от ТЗ от датата на издаване на постановлението за
възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
имущественото право. Постановлението за възлагане не прави вземането установено
по основание и размер и безусловно дължимо, а неговата дължимост и изискуемост
следва да бъде установено в процеса на общо основание, съобразно правата, които
е притежавал длъжника върху него. Съответно ако длъжникът не е имал права върху
вземането, то и неговия правоприемник няма такива права.
От
анализа на доказателствената съвкупност, според настоящия състав не се
установи, че
ответникът дължи претендираната
сума от 2
743,62 лева, представляваща продажна цена на доставена електрическа енергия и допълнителни услуги
към нея за месец ноември и декември 2017 год. по Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 27.09.2017 год.
Съдът приема, че за отчетен период
01.11.2017 г до 31.12.2017
г. от "Ф.Е."ООД
са
издадени две фактури за
доставена ел. енергия за обект на „Ц.7.“ ЕООД - за мес. 11.2017 г. – на
30.11.2017 г., в размер на 2854,43 лв. и за мес. 12.2017 г. – на 31.12.2017 г. за 110, 81 лева, като
втората сума, предмет на издадена
фактура № **********/31.12.2017г. за доставена енергия за период 01.12.2017 г.
– 01.12.2017 г. е платена на 15.01.2018 г. по сметката на "Ф.Е."ООД.
По делото, съдът приема и че на
18.12.2017 г. от страна на ответника е заплатена и дължимата фактурата
в размер на 2854.43лв. за потребената ел.енергия от обект на същия за месец
ноември 2017 г., като плащането е направено по банкова сметка *** „Н.Е.С.ЕООД, съгласно
сключен Договор за цесия с доставчика „Ф.Е.“ ООД, установено видно от представеното по делото
писмо от „Н.Е.С.ЕООД, като тази фактура е била отразена в счетоводството на
купувача,
включване в дневника за
покупко-продажбите по ДДС, като е
записан клиенския номер , номера на фактурата и датата на издаването и.
Предвид изложеното,
съдът приема, че ответното дружество доказа изпълнение по посочените фактури,
издадени възоснова на доставена и потребена ел.енергия до негови обекти,
съгласно склиючен на 27.09.2017 год. между „Ф.Е.“ ООД и „Ц.7.“
ЕООД Комбиниран Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 1722853, поради
и което претенцията на ищеца „М.п.“ ЕООД за дължимост
на процесното вземане за главница се явява неоснователна.
Неоснователността на
главния иск влече неоснователност и на иска за мораторна лихва.
Съобразно изхода на
спора, отправеното искане за произнасяне по направените по делото разноски, своевременно
представения списък на разноските, ищецът следва да бъде осъден да заплати същите
сторени от ответника в настоящото производство 107/2021 г. и въззивното
такова по в.гр.д. №71/2023 г. От ищеца е
направено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в настоящия случай предвиденият минимум е в
размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., като с оглед конкретната
фактическа и правна сложност на делото проведените няколко открити
съдебни заседания,
събирането на допълнителни доказателства, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение,
което незначително надвишава минимума в
претендираните размери не е прекомерно.
Претендираните от
ответника разноски за обезщетение за бъдещ иск в размер на 40, 00 лева и
държавна такса за частна жалба от 15,00 лева не следва да бъдат присъждани,
доколкото същите са направени във връзка с образувано ч.гр.д №15/2023 г., по което с
Определение № 44 от 26.01.2023 г. е отхвърлена молбата за допускане на
обезпечение на бъдещ иск от „Ц.7.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу „М.п.“ ЕООД, ЕИК ********,
което е потвърдено с Определение №141/07.03.2023 г. по в.гр.д.28/2023 г. по
описа на Окръжен съд-Шумен.
Предвид изложеното и
на осн.чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени следните
направени от ответника разноски – в размер на 1070, 00 лева /720 лева заплатено
адвокатско възнаграждение и 350,00 лева - депозит за вещо лице по назначената
ССчЕ/ по гр.д.№ 107/2021 г. по описа на
ВПРС и в размер на 799,87 лева /720 лева заплатено адвокатско възнаграждение и
ДТ – 79,87 лв./ разноски по в.гр.д.№71/2023
г по описа на ШОС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „М.п.“ ЕООД, с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от К.Д.М.– Управител, срещу „Ц.7.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Ц.К.– Управител, за заплащане на сумата от 2 743,62 лева, представляваща продажна цена на доставена електрическа енергия и допълнителни
услуги към нея за месец ноември и декември 2017 год. по Комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 27.09.2017 год., както и сумата от 823,17
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 14.02.2018 год. до датата
на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата претенция до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "М.п."ЕООД
с ЕИК ******** да заплати на „Ц.7.“ ЕООД с ЕИК: ********, сумата от 1070,00 лева разноски по гр.д.№107/2021
г по описа на ВПРС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА "М.п."ЕООД
с ЕИК ******** да заплати на „Ц.7.“ ЕООД с ЕИК: ********, сумата от 799,87 лева разноски
по в.гр.д.№71/2023 г
по описа на ШОС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: