Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25,т.VІ, стр.27
Град Добрич, 08.06.2015 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на осми
май две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АННА ВЕЛИКОВА
Секретар
Г.Д.
Разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 3504 по описа на съда за 2014г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба на „***” ООД с ЕИК ***, град
София, ул. „***” № ***, с която против М.И.Р. с ЕГН **********,***, са
предявени: главен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 9237,24 евро, представляваща невърната част от
предоставена по договор за заем от 27.04.2011г. сума общо в размер на
12 305 евро; евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 9237,24 евро, получена без основание.
Претендира
се законната лихва от подаване на исковата молба и разноските по делото.
В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните обстоятелства: на
27.04.2011г. ищецът е предоставил на ответницата сумата от 12305 евро, като е
превел същата по банковата й сметка с посочено основание в нареждането за
банков превод „по договор за заем”. Не се твърди уговорен падеж на задължението
на ответницата за връщане на получената сума. На 08.10.2013г. ответницата
върнала на ищеца сумата от 6000 лева като част от предоставената й в заем сума
по банковата сметка на дружеството с посочено основание „по договор за заем”.
Посочването на основанието в двете преводни нареждания доказва, според ищеца,
наличието на облигационна връзка между страните по договор за заем за сума от
12305 евро, по който е налице неизпълнение на задължението за връщане на част в
размер от 9237,24 евро. Ищецът поканил ответницата да му върне остатъка от
дълга, но това не било направено. При тези обстоятелства ищецът претендира
връщане на остатъка от дадената сума по договора за заем в размер на 12305
евро, след отчитане на върнатите 6000 лева, а именно – 9237,24 евро. В
условията на евентуалност (при недоказаност на сключен договор за заем) ищецът
претендира същата сума с твърдението, че е предадена на ответницата без правно
основание.
Ответницата
оспорва исковете. Противопоставя възраженето, че между страните не е налице
сключен договор за паричен заем – липсва постигнато съгласие (устно или
писмено) ищецът да предаде в собственост на ответницата пари, а тя да се
задължи да ги върне, както и липсват доказателства за предаването на
претендираната за връщане сума (не са такива представените банкови документи,
не се представят доказателства за осчетоводяване на договор за заем от
търговското дружество). Ответницата е възразила, че наредената от ищеца сума не
е по договор за заем, а е с цел извършване на определено действие от нея по
друго правоотношение – по договор за поръчка (чл. 292, ал. 2 от ЗЗД).
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Главният
иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД.
Евентуалният
иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Правоотношението, от което
произтича правото на ищеца по главния иск, е по договор за заем за потребление.
Доказването на сключен договор за паричен заем изисква установяване пълно и
пряко от ищеца на първо място постигнато съгласие заемодателят да предаде в
собственост на заемателя пари, а заемодателят да се задължи да ги върне; на
второ място – предаване на заетата сума (договорът е реален); на трето място –
писмено поискване (един месец след което е падежът на задължението). По
евентуалния иск ищецът носи тежестта да докаже предаването на паричната сума на
ответника, а ответникът носи тежестта да докаже съществуването към този момент
на валидно правно основание за получаването.
Безспорно е по делото, че на дата 27.04.2011г. ищецът е превел по банковата сметка на
ответницата сумата от 12305 евро, както и че тя е превела по банковата сметка
на ищеца на дата 08.10.2013г. сумата от 6000 лева. Предметът на облигационното
отношение, предпоставило предаването на сумата от 12305 евро от ищеца на
ответницата, не е документиран с писмен договор или нарочна разписка. Налице е
едностранно изявление на ищеца за превод на сумата на основание договор за
заем, обективирано в платежно нареждане от 27.04.2011г. на „****” ООД (л. 7) по
сметка на М.И. Бакова (съгласно удостоверение № *** от ***., издадено от Община
град Добрич, л. ***, имената М.И. Б.и М.И.Р. са на едно и също лице с ЕГН **********
– ответницата) с IBAN *** (л. 8 и 9). Банковата
операция фигурира и в извлечение по сметката на ищеца с IBAN ***.* . до ***., издадено от „***” АД (л. 10). За
извършената стопанска операция е взет счетоводен запис на 01.01.2013г. в
аналитичен регистър по сметка 491/76 с контрагент М.И. Б.с основание „отпускане
на заем, 27.04.2011г. – 12305 евро”.
Насрещно
изявление на ответницата за получаване на сумата от 12305 евро в собственост
срещу задължението да я върне на ищеца не е обективирано в нито едно от
представените писмени доказателства по делото. Налице е извлечение от
разплащателната сметка на ищеца (посочена по-горе) за дата 08.10.2013г., според
което е получен директен превод на сумата от 6000 лева от сметката на
ответницата (също посочена по-горе) с основание „по договор за заем”. Същото
обстоятелство е потвърдено от обслужващата банка на ищеца в нарочно банково
удостоверение изх. № 1449/17.03.2015г. (л. 88). Самото платежно нареждане
обаче, което да изхожда от ответницата и да съдържа нейно изявление за връщане
на сумата от 6000 лева и то точно по сключен между страните деговор за заем на
27.04.2011г., по делото не е представено, още повече, че тя твърди наличие и на
други отношения между страните. Вярно е, че за съществуването на мандатно
отношение ответницата не е ангажирала доказателства, но това само по себе си не
освобождава ищеца от тежестта да докаже пълно завършения фактически състав на
договора за заем. Безспорно е установено само предаването на паричната сума
чрез превода й по банкова сметка ***, но за нейното изявление за задължаване да
я върне на ищеца доказателства не са налице. Основанието
за заплащане на паричната сума не се презумира, а трябва да бъде доказано от
ищеца. Установяването на обстоятелството, че сумата е предадена, не
освобождава ищеца от задължението да установи, че е предадена въз основа на
договор за заем (така Решение № 192 от
7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., ГК ). Преки доказателства за изявена воля от ответницата да
получи сумата от 12305 евро срещу задължението да я върне на ответника, към
датата на която се твърди да е сключен договорът – 27.04.2011г. или по-късно, липсват.
Преводът на сумата от 6000 лева с основание „по договор за заем”, дори да е
представено самото платежно нареждане, би съставлявал признание само в рамките
на тази сума, доколкото не се препраща по никакъв начин към договор от
27.04.2011г. или за сума от 12305 евро. Усвояването на сумата от ищцата от
банковата й сметка, не може да бъде ценено като признание за сключен договор
чрез конклудентно действие, защото признанието винаги е изрично и конкретно. По
тези съображения главният иск е недоказан и подлежи на отхвърляне, с
разглеждане на еветуалния иск.
Постъпилата
на дата 27.04.2011г. по сметката на ответницата сума от 12305 евро не
кореспондира на посочените в представени от нея обявление по изп.дело №
20118630400037 за провеждане на публична продан на недвижим имот на дата
19.03.2011г. с начална цена от 45771 лева, постановление за възлагането му от
26.04.2011г. при цена от 45800 лева и превода от ответницата по сметката на ЧСИ
на 24.04.2011г. на сумата от 41222,90 лева като остатък по делото. Само
близостта по време на извършване на действията не може да докаже наличието на
връзка между тях. За възникването на твърдяното от ответницата мандатно
отношение, при което тя е действала като косвен представител на ищеца, не може
да се направи извод от представените писмени доказателства. Следователно
ответницата не е доказала по делото наличие на правно основание да задържи
получената от нея на дата 27.04.2011г. сума от 12305 евро и тъй като ищецът
признава недължимостта на 6000 лева (равняващи се 3067,75 евро), евентуалният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 9237,24 евро
подлежи на уважаване.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски: 722,65 лева внесена държавна такса; 2000 лева
платено адвокатско възнаграждение; 5 лева за издадено удостоверение; 5 лева за
издадена обезпечителна заповед; 30 лева за вписване на възбрана в две Служби по
вписванията. При отхвърлянето на главния иск, когато има предявен евентуален, съдът
се счита сезиран с евентуално съединения иск. Отговорността за разноски по
делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск.
Таксата от 40 лева при подаване
на молба за допускане на обезпечение е недължимо внесена и подлежи на
възстановяване на ищеца на основание чл. 4б от ЗДД при писмено пискване по
посочена банкова сметка ***. 82 от ГПК.
Ответницата не претендира
разноски.
Водим
от гореизложеното, Районният съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „***” ООД с ЕИК ***, град С**, ул. „***” № ***, против М.И.Р. с
ЕГН **********,***, иск за заплащане на сумата от 9237,24 евро, представляваща
невърната част от предоставена по договор за заем от 27.04.2011г. сума общо в
размер на 12 305 евро.
ОСЪЖДА
М.И.Р. с ЕГН **********,*** да заплати на „***” ООД с ЕИК ***, град С***, ул. „***”
№ *** сумата от 9237,24 евро, получена на 27.04.2011г. без правно основание, ведно
със законната лихва от 09.12.2014г. до окончателното изплащане, както и
разноските по водене на делото: 722,65 лева внесена държавна такса; 2000 лева
платено адвокатско възнаграждение; 5 лева за издадено удостоверение; 5 лева за
издадена обезпечителна заповед; 30 лева за вписване на възбрана в две Служби по
вписванията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.