Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18
гр. Шумен, 24.02.2014 г
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
при секретар Т.К., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 462 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от “Янис” ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град Шумен, ул.”...”, № 3, ап.10, представлявано от управителя Д.П.П., ЕГН **********, чрез пълномощника ад. Е. К. К. *** против “Еко строй груп” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление, град Шумен, ул. “...”, № 26, ет.4, ап.7, представлявано от управителя Е.З.И. ЕГН **********. Ищецът твърди, че между него и ответника са съществу- вали търговски отношения, породени от сключения между тях на 02.04.2012 г. договор за изработка. След извършване и приемане, със съставянето на 12.04.2012 г. на съответния протокол обр.19, на възложените с договора за изработка СМР е издадена и подписана фактура № ********** от 12.04.2012 г. за сумата от 36 011.05 лв. Фактурата е предявена на ответника, но до депозиране на исковата молба не е заплатена. От датата на издаване на фактурата – 12.04.2012 г. ответни- кът се намира в забава и поради неизпълнение на задължението си да заплати дъл- жимото възнаграждение дължи уговорената между страните с договора от 02.04. 2012 г. неустойка в размер на 4 501.38 лв. С исковата молба се претендира заплаща- нето на дължимото възнаграждение по договор за изработка от 02.04.2012 г. в общ размер на 36 011.05 лв. и сумата от 4 501.38 лв., представляваща дължимата по договора неустойка, ведно със законната лихва върху главниците от датата на пре- дявяване на иска до окончателното им заплащане, както и направените деловодни разноски.
“Еко строй груп” ЕООД в отговора на исковата молба посочва, че не е имал търговски отношения с ищеца. Подписът за възложителя в представените от ищеца с исковата молба документи – договор за изработка от 02.04.2012 г., протокол обр. 19 от 12.04.2012 г. и фактура № ********** от същата дата не са положени от упра- вителя на ответното дружество, нито от упълномощено от него лице.
В допълнителната искова молба ищецът посочва, че дори и да се приеме, че документите са подписани от лице, което не е било надлежно упълномощено, то ответникът не се е противопоставил на сключването на договора, а с последващите си действие – приемане на извършената работа и издадената от ищеца фактура е одобрил договора и се е ползвал от неговите последици. Посочва, че ответникът не се противопоставил на сключването на сделката, след като е узнал за нея, съгл. чл.301 от ТЗ, поради което тя е проявила своето действие.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа станови- щето си, че между страните не съществуват търговски отношения. Налице било разминаване в обема на извършените СМР в представения от ищеца протокол обр. 19 и в протоколите за приемане на СМР съставени между главния възложител УДВГД Горна Оряховица – ДП “НК Ж И”- гр. София и ответника.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Страните по делото са търговски дружества. На 02.04.2012 г. между тях е сключен договор за изработка, по силата на който ответникът, в качеството си на възложител е възложил на ищеца, в качеството му на изпълнител да изработи, достави и монтира дограма на обект “Ремонт приемно здание, магазия, постове и събаряне на външна тоалетна гара Ресен”, като осъществи СМР, подробно посоче- ни в р-л І, чл.1 от договора на обща стойност 30 009.21 лв., без включен ДДС. Възложителят се задължава да заплати стойността на СМР по банков път до 5 дни след приключване на поръчката и приемането й с протокол обр.19, подписан от упълномощени представители на двете страни – р-л ІІ от договора. При забавяне на плащането, на уговорената с договора цена, от възложителя, по причини за които той отговаря, той дължи неустойка в размер на 0.1% за всеки ден забава, но не повече от 15% от стойността на цялата дължима сума. На 12.04.2012 г. е съставен и подписан от представителите на “Еко строй груп” ЕООД и “Янис” ООД протокол обр.19 за приемане на СМР, възложени с договора за изработка от 02.04.2012 г.
И в двата документа изрично е посочено, че възложителят “Еко строй груп” ЕООД се представлява от управителя му Е.З.И.. Видно от заключението на допусната и назначена от съда съдебно – графическа експертиза, неоспорено от страните, почеркът, с който са положени подписите от името на възложителя в до- говора за изработка от 02.04.2012 г. и в протокол обр.19 от 12.04.2012 г. не принад- лежи на лицето Е.З.И.
На 12.04.2012
г. ищецът е издал фактура № ********** за сумата 36 011.05 лв., включваща стойността
на изпълнените СМР, посочени в договора за изработка и протокол обр.19, с вкл.
ДДС. По делото е назначена съдебно-счетоводна експер- тиза, вещото лице, по
която в неоспорено и прието писмено заключение посочва, че ответникът е водел
редовно, съгласно българското счетоводно и данъчно законо- дателство,
търговските си книги и записванията в тях. Фактура № ********** от 12.04.2012
г. е осчетоводена по сметка разходи за външни услуги – подизпълнител СМР.
Сделката обективирана във фактурата е намерила отражение в годишния фи- нансов
резултат на “Еко строй груп” ЕООД, в отчета за приходи и разходи за 2012 г. в
раздел А – “Разходи за оперативна дейност”. Фактура № ********** от 12.04. 2012 г. е включена в
дневника за покупки на “Еко строй груп” ЕООД за м. април 2012 г. на ред 16,
като размера на данъка е посочен с право на пълен данъчен кредит в
справката-декларация по ЗДДС за същия период и ответникът е ползвал данъчен
кредит по нея.
По време на процеса са разпитани двама свидетели на ответника. Свидетел- ката А.М.О., работи като технически изпълнител към фирма “Гарант строй”, като изпълнява секретарски функции. При нея се носят всички фактури, приходни, разходни от строителните обекти. Управителката на “Еко строй груп” ЕООД живее на съпружески начала с управителя на фирма “Га- рант строй” и от 2011 г. излязла в майчинство. Поради това обстоятелство, въз основа на устна уговорка, свидетелката осъществявала секретарските функции на “Еко строй груп” ЕООД. Свидетелката не си спомня как фактура № ********** от 12.04.2012 г. е попаднала при нея. Практиката е като се получат фактури свидетел- ката да ги събира и да ги носи на счетоводителите, които обслужват съответните фирми. Не сигнализира управителя ако фактурата се носи от непознато лице, тъй като много често строителните работници се наемат само за определен строителен обект и тя няма възможността да познава всичките.
Свидетелката Е.Й.К. е счетоводи- тел на “Еко строй груп” ЕООД от създаването й. Разбрала, че има някакъв проблем с фактура № ********** от 12.04.2012 г. в края на лятото на 2013 г., когато управи- телката започнала да търси фактурата и да пита какво се случва с нея. Фактурата я има в счетоводството, осчетоводена е, включена е в дневника за покупки на друже- ството, в справката - декларация по ДДС, но не е платена. По принцип фактурите се носят от управителя или от лице, което той е посочил. В случая управителката е била около две години в отпуск по майчинство от средата на 2011 г. до към средата на 2013 г. и цялата документация се е носела от А.М.О.. Тя работела във фирмата на съпруга на управителката на “Еко строй груп” ЕООД и когато носела документите на другата фирма носела и тези на “Еко строй груп” ЕООД. Свидетелката няма практика да се обажда за всяка фактура. Тя твърди, че управителката на ответното дружество не преглежда дневниците за продажбите. След като подготвяла справката – декларация, свидетелката не я поднасяла за подпис на управителката, а я подава по електронен път, тъй като била орторизира- на да подава справките декларации по ДДС. Само когато имало голяма разлика в ДДС тогава преглеждала всички фактури. За съответния период не им е направило впечатление да има голяма разлика. В края на лятото на 2013 г. на свидетелката не са възлагани счетоводни действия във връзка с фактура № ********** от 12.04.2012 г. Сви
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Е.Й.К., в частта им относно обстоятелството, че управителката на “Еко строй груп” ЕООД не е упражнявала текущ контрол върху счетоводството на дружеството и не е преглежда дневниците за продажбите и справките – декларации по ДДС, че не е подписвала последните, тъй като последните са подавани по елек- тронен път от свидетелката, която била орторизирана за това. Показанията й са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, които да потвърдят верността им. В случая следва да се вземе предвид и обстоятелството, че свидетелката кос- вено е заинтересована от изхода на процеса, предвид обстоятелството, че осъщест- вява счетоводно обслужване както на “Еко строй груп” ЕООД, така и на друже- ството, чийто управител живее на съпружески начала с управителката на ответното дружество.
От заключението на назначената от съда съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните се установява, че СМР посочени в договора от 02.04.2012 и в протокол обр.19 от 12.04.2012 г. са изпълнени изцяло на строеж, но количествата на видовете СМР не отговарят на тези посочени в договора и протокола. Реално изработените количества са по-малко от тези посочени в договора и протокола и са на обща стойност 17 003.90 лв. с вкл. ДДС. Данните са съпоставени в сравнителна таблица – приложение № 1 към експертизата.
Отделно вещото лице е посочило доставени и монтирани на обекта 26.4 кв. м. рамки от ПВЦ профил с мрежа за предпазване от насекоми, като с тях стойност- та на изработеното е 18 142.37 лв., с вкл. ДДС.
В съдебно заседание вещото лице допълни, че посочените в договора от 02. 04.2012 г. и протокола обр.19 от 12.04.2012 г. СМР са само част от СМР свързани с ремонта на ж. п. гара Ресен. Вещото лице е разговаряло с инвеститорския контрол на строежа и началник гарата, като по техните думи фирма “Янис” е изпълнявала монтажа на дограмата и описаните СМР.
По делото са представени, съставени и подписани от УДВГД Горна Оряхо- вица – ДП “Нк Ж И” – София в качеството му на възложител и “Еко строй груп” ЕООД в качеството на изпълнител по договор от 05.03.2012 г., Протокол № 1 от 09. 04.2012 г. и Протокол № 2 от 21.04.2012 г. за приемане на изпълнени СМР. Пред- ставени са и фактури № **********/19.04.2012 г. и фактура № **********/19.04. 2012 г. От тези документи се установява, че основният изпълнител на СМР на обект “Ремонт приемно здание, магазия, постове и събаряне външна тоалетна гара Ресен” е ответното дружество.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнение задължението на поръчващия да заплати приетите от него СМР. Налице са и акцесорни претенци за неустойка за неизпълнение на за- дължението да се заплати в срок уговореното възнаграждение и за законната лихва върху претендираните от ищеца суми за периода от датата на която е депозирана исковата молба до окончателното им заплащане. Предявените обективно и комула- тивно съединени искове са с правно основание чл.258 във вр. с чл.266 от ЗЗД, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 26.11.2013 г.
Разгледани по същество исковите претенции на “Янис” ООД са частично ос- нователни, поради следните съображения:
Основния спор между страните в настоящия процес е относно валидността на договора за изработка от 02.04.2012 г. Действително при сключването му лицето, което го подписало от името на “Еко строй груп” ЕООД не е било надлеж- но упълномощено и е действало като представител, без да има съответната представителна власт, поради което договорът не би следвало да произведе правни последици за мнимо представлявания. Но в случая страните по сделката са търгов- ци – чл.1, ал.2, т.1 във вр. с чл.64, ал.1, т.3 от ТЗ и предвид чл.286, ал.1 и ал.3 от ТЗ, сделката е търговска. Следователно в случая следва да се приложи установената с чл.301 от ТЗ презумпция, че при действие без представителна власт търговецът е потвърдил действието, ако не се противопостави веднага след узнаването му. За момент на узнаването в случая следва да се приеме момента, в който ответникът е получил фактурата през м. април 2012 г. и я включва във вторичен счетоводен документ – отчетен регистър по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС – дневник за покупките. Налице е още един момент, при който ответникът няма как да не узнае за сделката. Това е момента на съставяне е подаване на справката – декларация по ДДС за м. април 2012 г. – 14.05.2012 г., съгл. чл.125, ал.5 от ЗДДС. В хода на процеса не са представени доказателства, че след която и да е от двете дати да- тата, на която е получена фактурата и включена в дневника за покупките през м. април 2012 г. и 14.05.2012 г. ответникът се е противопоставил на сключването на сделката, отразе- на във фактура № ********** от 12.04.2012 г. Нещо повече, не само че липсва противопоставяне от страна на ответника, но видно от извършената съдебно – сче- товодна експертиза, той се е възползвал от правото на приспадане на данъчен кредит по нея. Следователно след като ответникът не се е противопоставил ведна- га, следва да се счита, че сделката е действителна и е породила правните последици и по отношение на него.
Вторият спорен момент е свързан с предаването и приемането на СМР. Без- спорно е, че лицето подписало на 12.04.2012 г. протокол обр.19 от името на “Еко строй груп” ЕООД не е управителя на дружеството и не е било надлежно упълномо щено за това. Но в случая фактура № ********** от 12.04.2012 г., за изпълнените СМР, посочени в договор от 02.04.2012 г. и приемо - предавателния протокол от 12. 04.2012 г. е отразена в счетоводните регистри на ответника и той е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит. Тези обстоятелства налагат извода, че е налице приемане от “Еко строй груп” ЕООД на фактически извършените СМР, независимо от обстоятелството, че приемо – предавателния протокол от 12.04.2012 г. е подпи- сан от лице действало като представител, без да има съответната представителна власт. В този смисъл са и Решение № 65/24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ТК ІІ о.; Решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ о.; Решение № 138/17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ о.; Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ о.; и Решение № 42/19. 04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК ІІ о., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграж- дението за извършената и приета работа. Следователно с приемането на работата вземането на изпълнителя за възнаграждение става изискуемо и може да го търси от възложителя. В конкретния случай е налице приемане на работата. Т.е. задълже- нието на ответника, за заплащане на възнаграждението е възникнало и следва да бъде изпълнено. Видно от заключението на съдебно – техническата експертиза по делото стойността на реално изпълнените количества на уговорените между стра- ните видове СМР е 17 003.90 лв. Съобразно с принципите на еквивалентност на на- срещните престации, дължими от страните и за недопустимост на неоснователното обогатяване на заплащане подлежат само фактически извършените СМР. Следова- телно исковата претенция за заплащане възнаграждението за извършената и приета работа е основателна и доказана и следва да бъде уважена в размер до 17 003.90 лв., а за разликата до претендирания размер от 36 011.05 лв. следва да бъде отхвърлена.
В уважения размер не се включва стойността на 26.4 кв. м. ПВЦ профил с мрежа за предпазване от насекоми Тя е извън описаните в договора и приемо- предавателния протокол СМР и претенцията на ищеца. Той предендира възнаграж- дение само за изпълнените от него СМР, подробно описани в договора и протокол обр.19.
Основателна е и претенцията за
законна лихва върху дължимото възнаграж- дение –17 003.90 лв. от датата на предявяване на
иска - 09.08.2013 г. до датата на
окончателното й заплащане, поради
наличие на виновно неизпълнение
на парично задължение от ответника, по договора между страните.
По иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде присъдена претендираната неустойка е необходимо наличието на няколко предпоставки: 1) неустойката да е уговорена между страните или да е ус- тановена от закон или друг нормативен акт; 2) кредиторът да е изпълнил задълже- нието си или да е бил готов да го изпълни; 3) длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение или да го е изпълнил лошо, или със забава. В конкрет- ния случай предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.92, ал.1 от ЗЗД са налице Съконтрахентите са включили в договора клауза за неустой- ка (р-л VІ, чл.1), съгласно която при забава на плащането на уговорената цена за поръчката, възложителят дължи неустойка в размер на 0.1% за всеки ден забава, но не повече от 15% от стойността на цялата дължима сума. Дължимата от ответника сума за изпълнените от ищеца СМР е в размер на 17 003.90 лв. Следователно ответникът следва да заплати на ищеца неустойка в размер на 2 550.59 лв. (15% върху дължимото възнаграждение). С оглед на това, съдът приема, че исковата пре- тенция за заплащане на неустойка е основателна и доказана и следва да бъде ува- жена в размер до 2 550.59 лв., а за разликата до претендирания размер от 4 501.38 лв. следва да бъде отхвърлена.
Върху неустойката следва да бъде присъдена законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 09.08.2013 г. до датата на окончателното й заплаща- не. Обезщетителният и санкционен характер на неустойката не препятства прило- жимостта на разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД спрямо нея. Задължението за неус- тойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието из- пълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на обезщете- ние в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД се поражда от неизпълнение- то на вече възникналото и неизпълнено задължение на неустойка. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК - Решение № 65/24. 04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ТК ІІ о. и Решение № 73/29.06.2011 г. по т. д. № 683/2010 г. на ВКС, ТК, І о.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказателства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите му в размер на 1 404.81 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответното дружество следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 921.35 лв.
По компенсация ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца дело- водни разноски в размер на 483.46 лева
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
Осъжда “Еко строй груп” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление, град Шумен, ул. “...”, № 26, ет.4, ап.7, представлявано от управителя Е.З.И. ЕГН ********** да заплати на “Янис” ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град Шумен, ул.”...”, № 3, ап.10, представлявано от управителя Д.П.П., ЕГН ********** сумата от 17 003.90 (седемнадесет хиляди и три лева и деветдесет стотинки) лева, представляваща неплатено възнаграждение за извършени СМР по договор за изра- ботка от 02.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на за- веждане на иска 09.08.2013 г. до датата на окончателното заплащане на главницата, а в останалата част над уважения размер от 17 003.90 лв. до претендирания размер от 36 011.05 лв. отхвърля.
Осъжда “Еко строй груп” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление, град Шумен, ул. “...”, № 26, ет.4, ап.7, представлявано от управителя Е.З.И. ЕГН ********** да заплати на “Янис” ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град Шумен, ул.”...”, № 3, ап.10, представлявано от управителя Д.П.П., ЕГН ********** сума- та от 2 550.59 (две хиляди петстотин и петдесет лева и петдесет и девет стотинки) лева, представляваща неустойка, предвидена в р-л VІ, чл.1 от договор за изработка от 02.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завежда- не на иска 09.08.2013 г. до датата на окончателното заплащане на главницата, а в останалата част над уважения размер от 2 550.59 лв. до претендирания размер от 4 501.38 лв. отхвърля.
Осъжда “Еко строй груп” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление, град Шумен, ул. “...”, № 26, ет.4, ап.7, представлявано от управителя Е.З.И. ЕГН ********** да заплати на “Янис” ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град Шумен, ул.”...”, № 3, ап.10, представлявано от управителя Д.П.П., ЕГН ********** сума- та от 483.46 (четиристотин осемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки) лева, представляващи направените от “Янис” ООД деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: