Р Е
Ш Е Н
И Е260231/17.12.2020г.
гр. ЯМБОЛ.17.12.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........19.11.2020г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова.
при секретаря .......................Т.К.….....................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Димитрова.……………….....…...гр.дело N .590...
по описа
за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по делото е образувано по
искова молба от Д.Д.Д. *** против „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД, представлявано от *** С. П. И., с която се иска
заплащане на сумата от 18 000лв., представлявяща главница в общ размер на
неизплатени месечни възнаграждения полагащи му се в качеството на *** на СД на
ответното дружество за периода м.08.2019г. – м.01.2020г., ведно със законната
лихва върху посочените в молбата главници от датата на предявяване на исковете
и до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от общо 414.17лв. –
лихва за забава /в размер на законната лихва/ върху дължимите главници, по
месеци и за периоди посочени в исковата молба.
Ищецът твърди, че в периода от
28.03.2008г. и до настоящият момент е *** на *** на ответното „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД гр. Я. Мандатното правоотношение, възникнало с избора му
за *** на С. на д. на търговското дружество и е за срок до 11.06.2023 г.,
определен с решение взето по т.7 от дневния ред на редовното общо събрание на
акционерите /ОСА/ на дружеството, проведено на 22.06.2018г.
Посочва, че с решение по т. 8 от
дневният ред на ОСА, проведено на 22.06.2018г., органа на управление на
ответното дружество, в рамките на компетентността е приел, че считано от
01.06.2018г. месечното възнаграждение на *** на С. на д. се определя в размер
на максималния месечен осигурителен доход.
Съгласно чл. 9 т. 4 от Закона за
бюджета на ДОО за 2019г. /отм./ и от действащия Закон за бюджета на ДОО за
2020г., размера на максималния месечен осигурителен доход, считано от
01.01.2019г. и до настоящия момент е в размер на 3 000 лева.
Твърди, че за периода от
01.08.2019г. до 31.01.2020г. включително, за посочените шест месеца, не му е
изплащано никакво месечно възнаграждение, полагащо му се и дължимо в качеството
му на *** на СД на ответното дружество.
На следващо място посочва, че за
периода на забава при изплащане на всяко от дължимите месечни възнаграждения,
считано от датата на настъпване на падежа на съответното месечно плащане и до
датата на предявяване на иска, ответното дружество му дължи лихви за забавено
плащане на съответното дължимо месечно парично възнаграждение. Претендира да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В хода на съдебното дирене
исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ,
в който заявява, че дружеството не е заплащало възнаграждението на ищеца
в качеството му на *** на СД на „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД за посочения
период с оглед установени с ревизионен акт № *** от 16.03.2020г. задължения на
„ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД в размер на 51571.73лв., които са погасени от
дружеството, по начин посочен в отговора, виновен за което е ищецът по делото,
който в качеството му на *** на дружеството е управлявал финансите на
дружеството, като анализира и планира финансовите средства, контролира
паричните средства и организира счетоводната отчетност съгласно чл.4, ал.2, т.3
от договора за управление от 01.06.2015г. , сключен между
„ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД и Д.Д.. С оглед на това ответникът е предявил
против ищеца насрещен иск по чл.240, ал.1 от ТЗ
за сумата от 20000лв., частично предявен от сума в обща размер на
51571.73лв., която сума представлява стойността на нанесените вреди
представляващи установени с ревизионния акт данъчни задължения, които Д.Д.Д. е
нанесъл на „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД.
С отговора си ответникът
е направил изявление за съдебно прихващане на насрещни изискуеми задължения.
Поради
гореизложеното, моли да бъде отхвърлена предявената претенция като погасена от
вредите, който ищецът Д. е нанесъл на „Технострой - инженеринг 99" АД в
качеството му на ***.
В дадения срок е
постъпил писмен отговор по насрещния иск от Д.Д.Д.. С него се оспорват всички
твърдения изложени в насрещния иск с изключение факта, че от 1999г. до
настоящият момент Д.Д. е *** на с. на д. на дружеството, и че за периода от
1999г. до 25.01.2019г. е бил и *** на дружеството.
Посочва, че от
съществено значение на иска за реализиране на имуществената отговорност на ***
на ЗД – *** , е наличието на решения на ОСА по чл.221, т.10 от ТЗ за
освобождаването му от отговорност, тъй като тези решения, в съответствие с
константната практика, погасяват материалното право на дружеството ищец по
насрещния иск да иска обезщетение от ***на СД – ***. Твърди, че за посочените
от ищеца по насрещния иск периоди на извършена по реда на ДОПК ревизия обхваща
период за корпоративен данък по ЗКПО от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. и за ДДС –
период от 01.06.2015г. до 31.12.2017г., като за всяка от изминалите финансови
години – 2015, 2016, 2017, са налице взети и влезли в сила решения на редовни
ОСА на дружеството ищец по насрещния иск, обективирани в протоколи от
17.06.2016г. до 20.06.2017г. и от 22.06.2018г., с които решения, ОСА въз основа
на приети отчети за дейността и годишни финансови отчети на дружеството ищец, е
освободило от отговорност *** на СД за дейността им през всяка една от
посочените изминали финансови години, т.е. е освободило от отговорност и
ответника по насрещния иск в качеството му на *** на СД и ***.
Посочва, че не са
налице предпоставките, касаещи наличие на: противоправно поведение, причинена
вреда и размер на такава, пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното поведение и причинената вреда, установена вина. Посочва, че
дружеството ищец не е оспорило по реда на ДОПК
констатациите на ревизионния акт, като той е влязъл в сила, и на
практика той не е защитил интересите си по допустимия по закона ред, като с
иска си срещу него ищеца се домогва да му вмени отговорност, каквато последният
не носи.
Сочи, че в НИМ не
са представени доказателства и в същата не се съдържат каквито и да е било
твърдения относно допуснати и/или извършени конкретно от ответника в посочените
му качества нарушения, за да може да възникне за него отговорността предвидена в разпоредбите на ТЗ. Твърди, че
изпълнението на осъществените търговски сделки по доставка и закупуване на
горива в посочените в ревизионни акт периоди е извършвано от името и за сметка
на ищцовото дружество, чрез различни негови служители, работещи в същото, като
задълженията по тези осъществени доставки, са за дружеството ищец по насрещния
иск, не са осъществявани лично от ответника в посочените му качества, поради
което същият не носи отговорност. С оглед на това счита, че не е налице
противоправно поведение от негова страна, което да ангажира отговорността му по
чл.240 от ТЗ.
На следващо място
посочва, че не е налице вредоносен за ищеца по насрещния иск резултат. Позовава
се на съдебна практика, според която, определянето, начисляването и внасянето
на реалните размери на дължимия данък по ЗКПО и по ЗДДС, никога не би могло да
се приеме за имуществена вреда за данъчно-задълженото лице – ищеца по НИ. В
този смисъл установените публични задължения на ищцовото дружество за довнасяне
на ЗКПО и ЗДДС в определения в ревизионния акт общ размер не представлява
неправомерно намаляване на имуществото в патримониума му, т.е. не представлява
вреда за дружеството.
На следващо място
счита, че не е установена и причинната връзка между конкретни виновни действия
или бездействия на ответника в качеството му на *** на СД и *** и причинени
вреди на дружеството ищец по НИ, каквито обективно не са настъпили в резултат
на определените публични задължения по ЗКПО и ЗДДС. Твърди, че в рамките на
правомощията си като *** на СД и *** на „Технострой инженеринг 99“ АД,
ответникът е действал правомерно и в защита на интересите на представляваното
търговско дружество, включително и по отношение на търговските взаимоотношения
между дружеството и други търговски контрахенти. Посочва и че отговорността,
която се претендира от ищеца по насрещния иск се носи солидарно от *** на СД и
не може да бъде претендирана единствено от него. Моли за отхвърляне на
предявеният насрещен иск като неоснователен, като му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С исковата молба
ищецът е представил протокол от проведено редовно Общо събрание на акционерите
на дружеството на 22.06.2018г., на което по т.8 от дневния ред е взето решение
за определяне на нов размер на месечното възнаграждение на *** на СД, считано
от 01.06.2018г. – максималния месечен осигурителен доход, който за 2018г. е в
размер на 2600лв. Към протокола е приложен списък на акционерите на „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД присъствали на събранието и гласували по дневния ред. Ищецът
е представил и заявление но ответното дружество вх.№ ***г. относно неплатените
му възнаграждения за периода м.08.2019г. – м.12.2019г. , полагащи му се в
качеството му на *** на СД на дружеството.
Ответникът е
представил сключеният с Д.Д. Д. договор за възлагане на управление на
„Технострой-инженеринг 99“ АД от 01.06.2015г., с предмет да осъществява *** на
търговското дружество за неопределен срок и до настъпване на обстоятелство
водещо до прекратяване на договора. В чл.4,ал.2,т.3 от договора, като задължения
на *** във връзка с *** на дружеството е посочено, той да *** цялостно
финансите на дружеството, като анализира и планира финансовите средства,
контролира паричните средства и организира счетоводната дейност.
Видно от
представения ревизионен доклад № *** / 17.12.2019г. на НАП, ТД-Б. е извършена ревизия на
„ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИН 99“ АД с обхват на ревизията и видове задължения
съответно: за корпоративен данък – от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. и за данък върху добавената
стойност от 01.06.2015г. до 31.12.2017г., с който е направено предложение за
установяване на данъчни задължения в общ размер на 790533.50лв., от които ДДС в
размер на 521436.60лв. вследствие на непризнато право на данъчен кредит, лихви
ДДС – 252569.70лв., корпоративен данък в размер на 12517.23лв., лихви
корпоративен данък в размер на 4009.99лв.. Срещу доклада е подадено възражение от
С. П. И., вх.№ ***г., представен по делото.Видно от представения Ревизионен акт
№ ***г. са установени вида и размера на задълженията, периодите и лихвите към
тях, изчислени към 16.03.2020г. на „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД, които са в общ
размер на 37389,59лв. и лихви за просрочие към тях в размер на 14182,14лв., от
които задължение за данък върху добавената стойност от 24872.36лв., лихви върху
него от 9834,61лв., корпоративен данък от 12517,23лв. и лихви от 4347,53лв.
Представен е акт за прихващане или възстановяване № ***г. , с който е извършено прихваща на сумата от
76734,71 лв. и останало задължение от 76734,71лв. Видно от представените
платежни нареждания от 30.03.2020г.
ответното дружество е привело на ТД на НАП сумата от 35112,17лв. и от
3020,00лв.
Във връзка с
възраженията на Д.Д. по насрещният иск, че Общото събрание на акционерите и въз
основа на приети отчети за дейността и годишни финансови отчети на дружеството
е освободило от отговорност *** на СД за дейността им през всяка една от
посочените изминали финансови години, т.е. е освободило от отговорност и Д.Д. в
качеството му на *** на СД и ***, последният е представил извлечение от Устава
на „Технострой инженеринг 99“АД, Протокол от ОСА от 17.06.2016г., протоколи от
17.06.2016г., от 20.06.2017г. и от 22.06.2018г. Същият е представил и оправено
до него писмо от *** на „Технострой инженеринг“ АД С. П. И. изх.№ ***г. за
запознаване с ревизионния акт и даване на становище, в отговор на което Д. Д.Д.
е изпратил отговор от 23.03.2020г.
По искане на ищеца
по основният иск по делото бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза.
Според представеното заключение „Технострой инженеринг 99“АД не е заплащало на Д.Д.Д.
възнаграждение в качеството му на *** на СД на „Технострой инженеринг 99“АД за
претендирания период м.08.2019г. – м.01.2020г. Брутния размер на неизплатеното
възнаграждение, изчислено въз основа на т.8 от Протокол от 22.06.2018г., за
периода 01.08.2019г. – 31.01.2020г. е общо 18000лв. Законната лихва за забава
върху всяка сума от неизплатеното на ищеца месечно възнаграждение, определено
по т.2, за периода – 26-то число /датата, следваща падежа на съответното
плащане, до датата на предявяване на исковата молба – 02.03.2020г., е общо
414.20лв. Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице, като обективно и
компетентно дадено.
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 221
т.5 и чл.244, ал.7 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Предявеният от
ответника насрещен иск е с правно основание чл.240, ал.2 от ТЗ.
По предявените от
ищеца искове по чл. 221 т.5 и чл.244, ал.7 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД:
Страните не спорят
и в доклада по делото са приети като факти, които не се нуждаят от доказване
тези, че ищецът е бил *** на СД и *** в посочения в исковата молба период, че е
взето решение на ОСА, проведено на 22.06.2018г. за определяне на месечното възнаграждение на *** на С. на д., както и че
такива не са изплащани на ищеца за периода 01.08.2019 – до 31.01.2020г. в качеството
му на *** на СД на ответното дружество. В приетия устав на ответното дружество,
в чл.23, ал.3, т.4 е определена компетентността на Общото събрание по въпросите
за избор и освобождаване *** на С. на д. и при определяне на възнаграждението
им. В съответствие с него на годишно Общо събрание на акционерите на
дружеството, проведено на 22.06.2018г. е взето решение за определяне на нов
размер на месечното възнаграждение на *** на СД, считано от 01.06.2018г. ,
което да е максималния месечен осигурителен доход. В съответствие с него ,
според заключението на неоспорената ССчЕ , брутния размер на неизплатеното на
ищеца възнаграждение за периода 01.08.2019г. – 31.01.2020г. вещото лице е
изчислило, че възлиза общо на 18000лв. Ответникът не спори, че не е платил на
ищеца това възнаграждение, поради което искът, като основателен и доказан
следва да се уважи. Искът следва да се уважи ведно със законната лихва, считано
от датата на подаването му в съда – 02.03.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
Искът по чл.86 от ЗЗД, като акцесорен, следва изхода на главният иск, поради което също е
основателен. Размерът му се установи от заключението на ССчЕ, поради което
следва да уважи в пълен размер.
По предявеният от
ответника частичен насрещен иск по чл.240, ал.2 от ТЗ:
Искът по чл.240, ал.2 от ТЗ
представлява една разновидност на иска за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, поради което ищецът следва да докаже наличие
на деликт с всички елементи от неговия сложен фактически
състав, като: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, вина на причинителя.
Не е спорно, че за
периода от 1999г. до 25.01.2019г. ищецът е изпълнявал длъжността*** на
„ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД, че е съставен ревизионен акт № *** от
16.03.2020г.
Ищецът обвързва
отговорността на ответника със задълженията му като ***, възложени с договора
за възлагане на *** на „Технострой инженеринг 99“АД от 01.06.2015г., да ***
цялостно финансите на дружеството, като анализира и планира финансовите
средства, контролира паричните средства и организира счетоводната дейност. С
иска ищецът по насрещният иск претендира обезщетяване на вреда, несена му от
ответника Д. в качеството му на *** на дружеството през ревизирания период, а
не в качеството му на *** на с. на д., каквито възражения са направени в
отговора на ответника. Ето защо и направените възражения, че ответникът е
освободен от отговорност, поради взети решения на общи събрания на ационерите е
неоснователно. Тези решения касаят *** на СД, но не и отговорността на ***,
която е очертана в рамките на сключения договор за възлагане на ***. В тази
връзка и не е необходимо наличие на решение на Общо събрание за търсене на
имуществена отговорност на ответника в качеството му на ***.
Съобразно изложено ищецът по насрещният иск,
чиято е доказателствената тежест, следваше да установи, от обективна и
субективна страна, че задълженията установени в ревизионния акт са вреда за
дружеството, нанесена от противоправно поведение /действие или бездействие/ на
ответника Д., извършени в качеството му на *** през ревизирания период. В
приложените ревизионен доклад и ревизионен акт никъде не е посочен ответникът
като лице, отговорно за посочените в тях задължения. Ревизионни акт е съставен
за установени публични задължения на акционерното дружество, представляващи
довнасяне на ДДС и такива по ЗКПО. Доколко и с какви свои действия ответникът е
допринесъл за тях следваше по всяка констатация от акта това да бъде
установено, за което се изискват специални знания от областта на
счетоводството, за което бе удачно назначаването на съответна експертиза. По никакъв
начин не се установи какво е било противоправното поведение на ответника и причинната
връзка между виновното поведение на ответника и настъпилата вреда. По делото не
се установи връзката на издадените на ответното дружество фактури, които не са
признати от ревизионните органи за закупени в брой горива от посочените
юридически лица, кой е зареждал тези горива и кой ги е осчетоводявал като
разход. Наличието на общо задължение на ответника като *** не е достатъчно за
установяване на всички елементи на ФС на сочената норма за ангажиране на
отговорността му.
Спорен е въпроса
доколко констатираните с ревизионния акт данъчни задължения представляват имуществена
вреда за дружеството. Задължението за внасяне на данъци е нормативно установено
и задължението за тяхното внасяне не може да се приравни на имуществена вреда
за длъжниците по тях, било физически или юридически лица, т.к. би довело до
невъзможност за събиране на данъци. Имуществената вреда е тази, която засяга
материалните интереси на кредитора, респ. неговите имуществени права.
Имуществената вреда съставлява разликата между имотното състояние на кредитора
след неизпълнението на задължението и имотното състояние, което би имал, ако
задължението би било изпълнено. Разликата между тези две величини образува
имуществения интерес на кредитора от точното изпълнение на задължението. Този
имуществен интерес, тази разлика съставлява претърпяната от него имуществена
вреда /чл.82 ЗЗД/. В тази връзка всеки разход, който е направен в противоречие
с българското законодателство, би могъл да бъде вреда, а данъците които се
следват за тях са само последица от това противоправно поведение , като с
плащането им се засяга имуществената сфера на задълженото лице, като същите
подлежат на доказване.
Възражението, че ревизионният акт не е бил
обжалван нито по административен, нито по съдебен път от ответното дружество,
предвид направеното оспорване на констатациите в него с направените възражения,
не е основание да не се търси
имуществена отговорност от ***, съобразно изложеното по-горе относно
предпоставките за реализиране на тази отговорност.
В съответствие с изложеното
предявеният от ответника насрещен иск съдът преценява като неоснователен, поради
което следва да се отхвърли. Направено искане за прихващане с оглед
неоснователността на насрещният иск е неоснователно.
При този изход на делото
ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото, както по
предявеният от ищеца иск, така и тези по насрещният иск, които съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК възлизат общо на 3 970лв.
Воден от гореизложеното , ЯРС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.
221 т.5 и чл.244, ал.7 от ТЗ „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД , с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“Обходен път запад“ №21,
представлявано от *** С. П. И. да заплати на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** със
съдебен адрес:***, офис №*** – адв.П.С. от АК-Я. сумата от 18000лв.,
представляваща неизплатени брутни месечни възнаграждения в качеството му на ***
на СД на ответното дружество за периода 01.08.2019г. – 31.01.2020г., ведно със
законната лихва за забава върху нея, считано от 02.03.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД на осн.чл.86 от ЗЗД да заплати на Д.Д.Д. обезщетение за забава
върху горната сума в размер на законната лихва от 414.17лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД насрещен частичен иск по
чл.240,ал.2 от ТЗ за сумата от 20000лв., представляващ част от обща сума в
размер на 51571.73лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД да заплати на Д.Д.Д. направените по делото разноски в размер
на 3970.00лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: