№ /07.07.2022 год., гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в
закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2329/2021г по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, приложим по
препращането на чл.144 от АПК.
Производството по делото е по
реда на чл.40 и сл. от ЗДОИ и е приключило с решение №807/14.06.2022г, с което
е отхвърлена жалбата на К.П.Б., ЕГН **********,***, против писмо изх. № 95-00-74/21/05.10.2021г от директора на
Дирекция „Правни дейности“ към Министерството на правосъдието, съдържащо
отговори по заявление рег.№95-00-74/20.09.2021г от Б. по реда на ЗДОИ. С
решението К.Б.
е осъден да заплати на Министерството на правосъдието юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) лева. Като необжалваемо на
осн.чл.40 ал.3 от ЗДОИ решението е влязло в законна сила при постановяването
му.
С молба
с.д.№9689/21.06.2022г К.Б. е поискал решението да бъде изменено в частта за
разноските, чрез намаляване размера на присъденото в полза на МП юрисконсултско
възнаграждение от 120лв. на 50лв., предвид факта, че той е пенсионер и тъй като
съгр.чл.60 ал.1 от КРБ съдът е длъжен да се съобразява със социалния статус на
гражданите.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК е
постъпило становище от директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерството
на правосъдието чрез процесуалния му представител гл.ю.к.П.Н.. Изложено е, че
съгл.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултското
възнаграждение по административни дела за една инстанция е от 100лв. до 240лв.;
че с решението си съдът се е мотивирал за определяне на дължимите от К.Б.
разноски, определяйки такъв към минималния размер, поради което е отправено
искане за отхвърляне на молбата му кат онеоснователна.
За да се произнесе по молбата за изменение
на решението в частта за разноските, съдът прие за установено следното:
Молбата за допълване на решението по реда
на чл.248 от ГПК е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Разпоредбата на чл.143 ал.3 от АПК предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. Такъв е и настоящият
казус, в който с решението си съдът е отхвърлил оспорването, а ответникът е бил
представляван от юрисконсулт, за което му се дължи възнаграждение, определено
по реда на чл.37 от ЗПП. Както е посочено и в оспорената част на решение
№807/14.06.2022г., размерът на дължимото възнаграждение е определен със
специален минимум от 100лв. и специален максимум от 240лв. с чл.24 от Наредбата
за правната помощ, към който препраща чл.37 от ЗПП. В конкретния случай
преценявайки вида, продължителността и обема на положения от юрисконсулта
квалифициран юридически труд в рамките на настоящото административно
производство, съдът му е присъдил възнаграждение от 120лв. – незначително
надвишаващ минималния такъв от 100лв., и под средния от 170лв.
В молбата си по чл.248 от ГПК за
изменение на решението му тази му част К.Б. не е посочил новонастъпили факти,
или различни от тези, които са били съобразени от съда при постановяване на
решението му. Възражението, че така определения размер от 120лв. не е съобразен
с разпоредбата на чл.60 ал.1 от КРБ и социалния му статус като пенсионер, е
неоснователно. От една страна той е бил пенсионер и при постановяване на
решението към м.юни 2022г, а не се твърди настъпила промяна в имотното му
състояние между датата на постановяване на решението и на настоящото
произнасяне по друг начин. От друга страна макар и пенсионер, жалбоподателят не
е поискал освобождаване от ДТ и разноски поради невъзможност да ги заплаща,
напротив – ангажирал е свой пълномощник адв.И. И. от ***, на когото е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. според саморъчните отразявания в
договора за правна защита и съдействие на стр.36 по делото, т.е. липсват данни
да е в затруднено социално или имуществено положение. Не на последно място –
ако трудът на неговия процесуален представител струва 500лв, заплатени от
жалбоподателя във брой, а този на юрисконсулта за участие в същия процес е
оценен на 120лв., т.е. повече от 4 пъти по-малко, К.Б. не може да се позовава
на прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, за да иска намаляването му.
И не на последно място – специалният минимум за юрисконсултско възнаграждение
по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ е 100лв, така че искането
в настоящия случай да бъде присъдено такова от 50лв. на юрисконсулта на МП е
неоснователно.
С оглед изложеното съдът намира,
че в случая липсват основания за изменение на решението му в частта за
присъждане на адвокатско възнаграждение на ответната страна, поради което и на
осн.чл.248 ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ал.1 от ГПК от К.П.Б., ЕГН **********,***, за изменение на решение № 807/14.06.2022г по адм.д.№2329/21г на АС – Варна, ХХVІ с-в, в частта относно присъденото на ответната страна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 (сто и
двадесет) лева.
Определението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: