Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.06.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о.,
8 с-в в открито заседание на тридесети
ноември, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН К.при участието на секретаря Александрина
Пашова,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
18181 по описа за 2014г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове
с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата М.М.К. поддържа твърдение, че претърпяла значителни
неимуществени вреди, в резултат от болките, страданията и изпитания психилогическия стрес, който тя понесла поради последиците
от осъществената от служители на ответника Специализирана болница за активно
лечение „С.Л.“ ООД диагностична дейност, осъществена в споменатото лечебно
заведение. На 26.08.2014г. ищцата твърди да е посетила лечебното заведение на
ответника, с цел медицински преглед, изследване и диагностика на гинекологично
заболяване. Прегледът бил извършен от д-р В. Н., който препоръчал осъществяване
инвазивна процедура на т.нар. абразио, с цел да се
извърши точно диагностициране. След извършване на
тази процедура още в деня на прегледа, на 31.08.2014г. ищцата узнала от д-р Н.,
че данните от изследването са обезпокоителни, тъй като насочват към развитие на
гинекологично онкологично заболяване. За резултата от изследването, ищцата
получила документ, озаглавен „резултат от патоморфологично
изследване“ за биопсии с номера 205 и 206 от 2014г. На 01.09.2014г. на ищцата
била препоръчана оперативна интервенция „тотална класическа лапарохистеректомия“.
На 02.09.2014г. ищцата поискала да получи резултатите от проведените
изследвания, за да ги предложи за консултативно второ мнение. След посещения в МБАЛ
„Доверие“ АД, където било извършено изследването на пробите и СБАЛ „С.Л.“ на 06.09.2014г., събота ищцата, която била
придружавана от съпруга си и трето лице, получила пробите, които тя описва като
парафиново блокче № 205, заедно с две предметни стъкълца с № 205 и № 206, върху
които били залепени срезове от парафинови блокчена №
205 и № 206. Въз основа на резултата от хистологичните проби, които получела от
СБАЛ „С.Л.“ООД - ищцата твърди да е
направила консултация при медицински специалисти от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“,
отделение „Обща клинична патология“където на базата на резултатите от пробите, ищцатаполучила мнение за необходимост от извършване на
спешна операция. На 09.09.2014г. ищцата дала
споменатото парафиново блокче № 205 както и кръвна проба, за ДНК анализ с цел
идентификация на лицето, което е дало обективираната
в парафиново блокче проба. На 15.09.2014г. ищцата по своя инициатива посетила
УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ в град Плевен, където също
извършила коннсултативен преглед и в резултат от
пробите на парафиново блокче № 205 получила препоръка за осъществяване на
спешна интервенция за интервенция „радикална хистеректомия“.
На 16.09.2014г. ищцата постъпила в Клиниката по онкогинекология
на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ в град Плевен, къдено на 19.09.2014г. претърпяла оперативна интервенция за
радикална хистеректомия, засягаща детеродните органи.
След операцията, ищцата била уведомена, че биопсичният
материал, взет от отстранените от тялото й тъкани сочи на противоречиви данни,
в сравнение с данните от пробата, която била взета от парафиново блокче №205,
като при това опровергавали необходимостта от извършване на радикалната хистеректомия. По тази причина, ищцата инициирала повторно
извършване на ДНК изследване за автентичност на пробата от парафиново блокче №
205, с друг източник (т.нар. букален секрет), но и
тези изследвания потвърдили резултата, който посочвал, че хистологичните проби
в парафиново блокче № 205 не произхождат от нея. Тъй като считала, че следва да
бъде обезщетена за причинените неимуществени вреди, ищцата изпратила до ответника
изрична нотариална покана, съдържаща искане за изплащане на обезщетение в
размер на сумата от 250 000 лева. Нотариалната покана била връчена на
адресата на 23.10.2014г., но получения отговор отричал правото на обезщетение и
съдържал твърдение, че ищцата не е получавала от ответника проба на парафиново
блокче с № 205, а само предметни стъкълца, поради което претенцията й за
обезщетение е неоснователна. При
изложените фактически твърдения, основавайки претенцията си на факта, че
неверните резултати от извършените от СБАЛ „С.Л.“ ООД изследвания създали повод
за извършване на тежка оперативна интервенция, която без необходимост довела до
накърняване на целостта на тъкани органи в тялото на ищцата, причивило и значителен стрес и неудобства, ищцата претендиразаосъждане на ответника, да и заплати обезщетение
в размер на сумата от 250 000 лева за причинените вреди, заедно със
законната лихва върху сумата на обезщетението, за периода от датата на връчване
на отправената до ищеца нотариалната покана – 23.11.2014г.
Предявените по исков
ред претенции на ищеца са оспорени от ответника Специализирана болница за
активно лечение „С.Л.“ ООД, по съображения, които са подробно изложени в
подадения отговор. Ответникът не оспорва факта, че негов служител - е осъществил процедура по вземане на тъканна проба в лечебното заведение, но твърди, че след
вземане на пробата, тя била изпратена за обработка и анализ при квалифициран
медицински специалист, в специализирана лаборатория на МБАЛ„Доверие“. Именно
там, след извършване на технологична обработка, били изготвани
парафинови блокчета № 205 /биопсия от ПВКУ/ и № 206 /кюретажен
материал/. Въз основа на тези блокчета били изработени в съответствие с
установения технологичен режим ултратънки срезове,
които били залепени на предметни стъкълца. На 06.09.2014г. тези предметни
стъкълца били предадени от специалиста, който е извършил изследването в
специализирана лаборатория на МБАЛ „Доверие“ -
пряко на служител на СБАЛ „С.Л.“ ООД
и в същия ден били предадени на ищцата, който факт бил изрично описан в
нарочен протокол. По тази причина, ответникът счита, че е напълно изключена
възможността за твърдяната „подмяна“ на парафиново блокче с тъканна
проба, доколкото на ищцата никога не са били предавани парафинови блокчета,
които следвало да се съхраняват в рабораторията,
където е извършено изследването, а са били предадени само предметните стъкълца.
Твърди, че извършената по негова инициатива проверка за местонахождение на
парафиновите блокчета, съдържащи тъканна проба от ищцата
- установила, че парафиновите блокчета, съдържащи тъканни
проби от ищцата, включително процесното блокче №205
продължавали да се съхраняват в специализирана лаборатория на МБАЛ „Доверие“,
но по изричното искане на ищеца, с нарочен протокол от 06.11.2014г. били
предадени от лабораторията – на СБАЛ „С.Л.“ ООД
, където били оставени на съхранение. Ответникът изрично оспорва
твърдението, че било допуснато нарушение на медицински стандарт „Клинична палотогия“, утвърден с Наредба № 18 относно стандартите за
извършване на биопсични изследвания. Ответникът
оспорва и твърдението, за наличие на пряка причинно- следствена връзка, между
настъпилия вредоносен резултат от една страна и осъществената от служителите на
СБАЛ „С.Л.“ ООД диагностична и лечебна
дейност – от друга страна. В този контекст сочи, че медицинските специалисти на
ответника са предложили на ищцата друг тип оперативна интервенция – такава,
която радикален характер и при това предложили лечение в собствената клинична
база. Тъй като ищцата сама потърсила медицински специалисти в друго лечебно
заведение и сама се съгласила да бъде извършена друг тип опиративна
интервенция - ответникът не бил отговорен за възприетите решения, нито за
действията на други медицински специалисти, работещи извън СБАЛ „С.Л.“ ООД. По изложените съображения, ответникът моли за
отхвърляне на исковете. С оглед очаквания изход от процеса, ответникът
претендира за осъждане на ищеца, респ. на неговите правоприемници – да заплати
направените съдебни разноски.
Привлеченото от
ответника трето лице- подпомагаща страна З. „А.” АД заявява, че оспорва
предявения иск. В становището си пред съда поддържа изцяло становището на
ответника по доказателствените искания и по
съществото на спора. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и приетите в хода на съдебното дирене писмени
доказателства -Епикриза № 718/2014г. издадена от СБАЛ „С.Л.“ ООД;
резултати от медицински изследвания, Медицинско уведомление от 01.09.2014г. -
се установява, че пред август 2014г. ищцата в действителност е посетила
лечебното заведение СБАЛ „С.Л.“ ООД, където е бил извършен медицински преглед ,
като за резултатите от прегледа тя е била уведомена.
Приетите като доказателства медицински документи,
представляващи Резултат от патоморфологично
изследване /на стр.206 от делото/, искане за хистологично изследване /на стр.
207-208 от делото/, протокол за предаване на биологичния материал от
27.08.2014г. /на стр. 209 от делото/, Резултат от патоморфологично
изследване /на стр. 210 от делото/, Информация относно изработването на
хистологичните препарати /на стр. 211 от делото/ и Договор от 18.03.2014г.,
сключен между СБАЛ „С.Л.“ ООД и МБАЛ „Доверие“ АД /на стр. 212-213 от делото/,
мотивират извод за начина на изработване на тъканните
проби в специализираната хистологична лаборатория на МБАЛ „Доверие“ АД, където
са били предадени от СБАЛ „С.Л.“ ООД, въз основа на сключения договор между
споменатите две лечебни заведения.
Като доказателство по делото е приет Протокол за
предаване на готови хистологични проби /стъкълца/ на М.М.К.
и Деклация от същата дата на стр.214-215 от делото/.
Протоколът е датиран от 06.09.2014г. и съдържа обозначение за подписите на д-р Г.К.,
на акушерка Н.М.и на ищцата, обозначена като получател на материалите. В съдържанието
на споменатата декларация, процесните проби са
обозначени като „хистологични проби с № 205 и № 206“, докато в самото
съдържание на протокола се съдържа пояснение на естеството на предадените
хистологични проби, които се конкретизират като „стъкълце № 205/2014г.“ и „стъкълце
№ 206/ 2014г.“
Приетият като доказателство Протокол №
65/06.11.2014г. /на стр. 223 от делото/ мотивира извода, че на 06.11.2014г.
СБАЛ „С.Л.“ ООД е поискал от МБАЛ „Доверие“ АД и получил с цел съхранение в
собствени условия - два броя парафинови блокчета, обозначени с номер 205 и с
номер 206. Документът съдържа информация за това, че предадените блокчета са
изработени в хистологичната лаборатория на МБАЛ „Доверие“ АД и съдържат
хистологичен материал на пациентката М.М.К..
В дадените пред съда показания свидетелят Г.Г.М.заявява, че е адвокат по професия и по този повод
познавал съпруга на ищцата. От ищцата свидетелят узнал, че тя има проблем с
получаване на изследвания от СБАЛ „С.Л.“ ООД и бил помолен да я придружи, за да
съдейства ако е еобходимо, като обясни, че нямат
право да й задължат пробите. Свидетелят си спомня, че уговорката била за среща
в почивен ден, а денят бил събота. Така, поради личните му агажименти
по- рано през този ден, срещата била насрочена за 14 часа пред болницата. Свидетелят
си спомня, че до входа на болницата имало едно бюро, на което седяли две жени – едната била в бяла престилка, а другата
била облечена „цивилно“ и именно някоя от тях предала на М.К. бял плик,
който не бил запечатан. При това, жените
дали на К. да подпише и декларация с печатни букви в чието съдържание тя
трябвало да допише нещо саморъчно. В плика, според впечатленията на свидетеля
имало „две стъкленици“ процрачни на цвят с правоъгълен
размер 4-5 см. върху които имало засъхнала кръв, а също е нещо подобно на
стъкленица, под формата на кубче на жълт материал. Този предмет бил запечатан
отгоре с „нещо като восък“. Предметът с кубична форма бил „по- малък на
височина, но по- дебел“, с прблизителни размери около
4-5 см. Свидетелят обърнал внимание на К., че пликът, който е получила, не е
запечатан, но тя била разстроена, не обърнала внимание и подписала
декларацията. На свидетеля направило впечатление, че в съдържанието на декларацията
били описани два обекта, а на ищцата фактически били предадени три отделни обекта.
Свидетелят заявява, че не можел да си спомни къде върху обектите били написани
номерата, нито по какъв начин и с какво пишещо средство е било написано
обозначението за номер на всеки от тези обекти, не може да посочи, дали цифрите
са написани или са издълбани върху обектите.
В дадените пред съда показания свидетеля Н.М.М.заявва, че познава д-р Г.К.
макар да работи СБАЛ „С.Л.“ ООД, тъй като този специалист работел по договор с
нейния работодател. Свидетелката си спомня за случая, в който й било възложено
задължение да предаде на ищццата (която идентифицира
визуално в съдебната зала) две стъкълца, които същия ден тя получила лично от
д-р Г.К., няколко часа преди посещението на К.. В този ден свидетелката била
дежурна в болницата и по тази причина задачата била възложена именно на нея.
Свидетелката предала предметните стъкълца на К. и предоставила документ за
подпис. Свидетелката е категорична, че идентифицира предметите, които предала
именно като предметни стъкълца за проби от цитонамазки,
защото работела с такива и имала представа от тях. При приемането на
предметните стъкълца по- рано през същия ден, д-р Г.К. показал на свидетелката
съдържанието на кутийката и по този повод тя лично възприела факта, че съдържанието
включва само две стъкълца с номер и не включва други проби. След като приела
стъкълцата от д-р Г.К. и в очакване за тяхното приемане от пациентката, свидетелката
поставила описаните предмети, заедно с опаковката в служебна каса, където по
принцип се съхранявали пари за плащания в брой и „други неща, за които
свидетелката отговаря“. По това време в касата нямало други предметни стъкълца
или други проби, а свидетелката е сигурна в този факт, тъй като случаят с връщане
и предаването на вече изготвени проби бил прецедентен–
рядко пациентите имали такива изисквания. Свидетелката заявява, че предала лично
на ищцата предметните стъкълца в опаковката, в която ги е получила и при това не
е променяла нищо. Според нейните впечатления, стъкълцата били опаковани в кутия
и тя не си спомня да е имало някакъв бял плик. При посещението си тогава, К.
била придружавана от двама мъже, които свидетелката е може да идентифицира
визуално. Спомня си обаче, че единият от тях първо прегледал документа,
предложен за подпис на К. след неин въпрос, дали да се подпише, мъжът отговорил
утвърдително, а тя подписала. Свидетелката идентифицира при предявяване от съда
както документите, с които е приела пробите, така и тези, които е предала за
подпис на ищцата, като при това отбелязва, че цифрата „206“ била изписана лично
от нея, тъй като при предаването на кутията с пробите забелязала, че предава не
едно, а две предметни стъкълца.
В съдебно заседание на 30.06.2016г. процесуалният
представител на ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД представи пред съда и пред процесуалните
представители на явилите се страни няколко предмета: картонена кутия, оцветена
в бяло и синьо, с надпис „М.М.К.“, съдържаща два броя
цветни контейнери, зелени и жълт на цвят, които съдържат саморъчно изписани
надписи в черен цвят, с номер „205/14“ и „206/14“. След становище на явилите се
в същото заседание процесуални представители – описаните предмети остават на
съхранение в самата страна, поради липса на подходящи условия за съхранение на тъканни проби в съдебната сграда.
Като доказателства по делото са представени и
приети Приемо-предавателни протоколи (стр.721, 722 и
др.), които установяват, че ищцата е предала за съхранение при трето лице Генетична
медикодиагностична лаборатория „Геника“
парафиново блокче № 205/2014г. и две предметни стъкла: № 205/2014г. и №
206/2014г.
В дадените пред съда показания, свидетелят Г.П.К.заявява,
че е работил в лабораторията на МБАЛ „Доверие“ АД до 2015г. където извършвал
изследвания на тъканни проби. Свидетелят отрича да се
е срещал с ищцата лично, но заявява, че е изследвал тъканни
проби на ищцата, тъй като работодателят му МБАЛ „Доверие“ АД имал договор със
СБАЛ „С.Л.“ ООД. В показанията си свидетелят описва подробно процесите в технологията
за изработване на тъканните проби и също механизма,
при който те се съхраняват, като при това- категорично изключва възможността за
достъп на трети неоторизирани лица до мястото, където се съхраняват пробите.
Свидетелят уточнява, че контейнерите за съхранение на тъканни
проби биха могли да бъдат придобити по принцип свободно, но самите тъканни проби се изработват по специална технология и фактически
достъп до вече изработена тъканана проба е подчинен
на определени правила и медицински стандарти. При предявяване на предметите, представени
в открито съдебно заседание от процесуалния представител на ответника СБАЛ „С.Л.“
ООД – свидетелят К.заявава, че ясно идентифицира тези
предмети като тъканни проби с отбелязан индивидуален номер,
които проби той е изработил и после изследвал. При предявяване на документите,
които са приложени на стр. 209, стр.210, стр.211, стр. 214 и стр. 223 от делото,
които бяха описани по- горе - свидетелят идентифицира категорично тези
документи и разяснява ясно какви са, по какъв повод са били изготвени и за
какво са били предназначени да послужат. Свидетелят заявява, че парафиновите
блокчета можело да бъдат върнати на лечебното заведение, по чието искане е
направено изследването. До 06.11.2014г. парафиновите блокчета с тъканните проби на ищцата били съхранявани в лабораторията
на МБАЛ „Доверие“ ЕАД и преди да бъдат върнати на СБАЛ „С.Л.“ ООД - никой не бил
отправял пред свидетеля искане да му бъдат предадени.
Заключението на изслушаната ДНК експертиза,
изготвена от вещо лице И.Г.Ч. от НИК при МВР мотивира следните изводи относно правнозначимите факти:
·
Парафиновото блокче представлява стандартен обект с
кубична структура, който е годен за изследване, само ако на практика в него се
съдържа достатъчно ядрен клетъчен материал. За да бъде годен обект за
изследване, парафиновото блокче трябва да се съхранява при подходящи условия.
·
При изслушване на експертното заключение, вещото лице пояснава, че предметните стъкла дават възможност за
микроскопско наблюдение на пробата, но категорично не са подходящ обект за ДНК
анализ за идентификация на лицето, което е дало пробата.
Заключението на изслушаната ДНК експертиза, което
е изготвено от вещо лице Е.А. от лаборатория на УМБАЛ „Александровска“
ЕАД, въз основа на предадените й от лаборатория „Геника“
и оставени за съхранение там от М.К. материали за изследване, мотивира следните
изводи относно правнозначимите факти:
·
Предоставения от ищцата обект за изследване – тъканна проба № 206/2014 върху предметно стъкло, обективно не се поддава на изследване;
·
Предоставения от ищцата обект за изследване – тъканна проба № 205/2014г. върху предметно стъкло произхожда от едно лице от женски пол и не съмпада с ДНК профила на ищцата М.М.К..
Заключението на изслушаната съдебно-
психологическа експертиза, което е изготвено от вещо лице Е.В., мотивира
следните изводи относно правнозначимите факти:
При ищцата се констатира депресивно разстройство,
характеризиращо се с интензивна очакваща тревожност, опасения за собствената
сигурност. Психологически отражения от преживяното се отразяват в емоционална
нестабилност, понижена способност на самостоятелно функциониране, безпокойство,
ниска самооценка и отказ от жизнени цели.
В дадените пред съда показания, свидетелят Р.В.И.заявява,
че познава лично ищцата и от нея узнала за здравословните й проблеми и за
тяхното естество. След като узнала резултатите от извършените в СБАЛ „С.Л.“ ООД
изследвания, ищцата била силно разтревожена. След извършената операция, ищцата
рухнала физически и психически, ограничила доброволно социалните си контакти,
оплаквала се от силни физически болки. Свидетелката знаела, че с оглед
резултата от операцията, ищцата изпитвала значителни неудобства в интимен план
и в здравословен план. Споделяла, че околните не могат да разберат как се
чувства.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
По претенциите с правно основание
чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД;
Предмет на спора е претенция за обезщетение на
неимуществени вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено
увреждане.
По допустимостта на предявения иск;
Съдът намира исковата претенция, с която е сезиран, за процесуално
допустима, с оглед обстоятелството, че тя е обективирана
формално редовно, в предписаната от закона форма, пред компетентен да я
разгледа съд.
Освен това, трябва да се отбележи, че фактическите твърдения, на които се
основава претенцията (като се отчита съдържанието и на допуснатите допълнителни
уточнения) мотивират извода за надлежна процесуална легитимация на всички
страни в процеса, включително и участието на третото лице- помагач на страната
на ответника.
По наличието на основания за
възникване на деликтна отговорност;
Предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност при основния състав на непозволеното увреждане, са уредени в чл. 45
от ЗЗД и изискват да се установи: осъществяване на поведение, което противоречи
на конкретно нормативно задължение при извършване на медицинска дейност или на
общата забрана да се вреди другиму, настъпване на конкретния релевиран в исковата молба вредоносен резултат и наличие на
пряка причинно- следствена връзка между настъпването на вредата и поведението
на прекия деликвент. Характерът и обемът на вредите
също подлежи на доказване.
Исковата молба в конкретния случай, се основава на
твърдението, че вредоносните последици
са настъпили поради неправомерно поведение на служители на ответника
/медицински персонал/, които според твърденията на ищцата й били предоставили
невярна /заблуждаваща/ информация относно действителния резултат резултат от извършено по тяхно предписания медицинско
изследване. Твърди се, че именно създадената от служителите на СБАЛ „С.Л.“ ООД невярна
представа за здравословното й състояние, мотивирала ищцата по- късно да вземе
неправилно решение за извършване на медицинска интервенция, която в крайна
сметка способствала за настъпването на вредите.
Твърдяното неправомерно поведение - ако би било фактически
установено - би трябвало да бъде правно квалифицирано, като нарушение на
разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.6 и т.13 от Закона за здравето. От фактическа
страна, твърдените от ищцата неправомерни действия изискват да се установи
неправомерно предписание за
извършване на неадекватно медицинско изследване при липса на необходимост или
да се установи застрашаващи здравето или противоречащи на Медицинския стандарт
„Клинична патология“ действия по вземане
на пробата или извършване на изследването или нарушение в процеса на съхраняване
на данните или предоставяне на данните
от резултата за извършеното изследване. Твърденията на ищцата имат отношение
към последната категория фактически действия. Проверката на релевираните
от ищцата фактически основания на иска и квалифицирането на установените по
делото факти, в контекста на нормативните изисквания за дейността на лечебните
заведения, определя преценката, дали е
налице първата от предвидените в чл. 45 от ЗЗД предпоставки за ангажиране
на деликтната отговорност на ответника- противоправно поведение. Допълнителна предпоставка за основателност на иска
чл. 49 от ЗЗД е установяване на факта, че прекият извършител на действията, за които
ищцата твърди да са вредоносни, /медицинският персонал на ответното лечебно
заведение/ е осъществил тези действия при или по повод на възложената му от
ответника лечебна или диагностична дейност.
Вторият елемент от фактическия състав на деликта изисква
установяване на конкретен вредоносен резултат, респ. на неговия характер и
обема на неблагоприятните последици, които ищцата твърди да е понесла.
Третият подлежащ на доказване елемент от фактическия състав на деликта е наличието на пряка причинно- следствена връзка
между твърденото противоправно
поденение и настъпилия вредоносен резултат. За този
елемент от състава на медицинския деликт обичайно се
използват специални знания.
В контекста на твърденията на ищцата, за пряка причинно- следствена връзка,
между настъпването на крайния вредоносен резултат от една страна и описаните в
исковата молба факти от друга страна, трябва да се отчита доколко решението на извършената на
19.09.2014г. в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД - град
Плевен оперативна интервенция е била
предприета само на база извършените от СБАЛ „С.Л.“ ООД медицински изследвания, особено като
се има предвид липсата на твърдения за възлагане от СБАЛ „С.Л.“ ООД за
оперативната интервенция, която е била извършена от неучастващото в настиящия процес лечебно заведение УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД.
Вината, като елемент от фактическия състав на деликта е установена от законова презумпция, а в конкретния
случай не подлежи на доказване, доколкото отговорността на възложителя по реда
на чл. 49 от ЗЗД е гаранционно- обезпечителна.
Всички посочени по- горе предпоставки за реализиране на деликтната
отговорност, са в доказателствена тежест на ищцата
т.е следва да бъдат установени от нея, като се отчита фактът на категоричното
им отричане от ответника.
По наличието на неправомерно
поведение;
Прецизният
анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства не може да мотивира необходимия
категоричен извод, относно твърдението за реализиране на неправомерно поведение
от страна на медицицинския персонал на ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД.
За да достигна до този извод, съдът е длъжен да отчита факта, че събраните
доказателства не установиха формално извършване на Нарушение на Наребда № 18 от 06.08.2002г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Клинична патология“.
В хода на делото бяха представени надлежни писмени доказателства – протокол на стр. 214 от делото и декларация
на стр.215 от делото, които са
подписани от ищцата и които от формална страна установяват факта, че тя в
действителност е получила от ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД само предметни стъкла, но не и парафиново блокче, съдържащо
хистологична проба.
Самата ищца не
оспори подписа си в посочените по- горе два документа, в които са описани
само предметни стъкълца, а не парафинови блокчета, поради което съдът ще трябва да приеме за установени именно
описаните в документите обстоятелства (че ищцата е получила предметни
стъкълца, а не парафинови блокчета), като им даде приоритет пред показанията на
свидетеля М..
Показанията на свидетелите Г.К. и Н.М.следва да
бъдат приети за достоверни, като се отчита пълното фактологично
съответствие на съобщените от свидетелите факти със съдържанието на посочените
по- горе и подписани от ищцата протокол на стр. 214 от делото и декларация на
стр. 215 от делото, както и с представените
от ищеца и неподписани от ищцата документи, приложени на стр. 209, 210 и 211 от
делото: протокол, резултат от патоморфологично изследване
и информационен лист относно изготвяне на хистологични препарати на пациентката
М.М.К..
Съдът е длъжен да основава изводите си на събраните доказателства, поради
което, при наличието на представените пред него доказателства не би следвало да
приеме друг извод, освен този, че не се
установява нарушение на Медицинския стандарт „Клинична патология“ действия по
извършване на изследването или на
последно място - надлежно съхраняване или предоставяне
на данните от резултата за извършеното изследване.
Поставената от медицинския персонал на ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД диагноза,
представлява резултат от аналитичната интелектуална дейност на медицинските
специалисти от това лечебно заведение. За да поставят диагнозата в приета като доказателство Епикриза
№ 718/2014г. (на стр.11 от делото) и за да предложат конкретен оперативен метод
на лечение обаче, медицинските специалисти от СБАЛ „С.Л.“ ООД са интерпретирали конкретни резултати
от хистологични медицински проби, съдържащи се в две парафинови блокчета, с обозначителен номер „205/2014г.“ и „206/2014г.“, от които
би следвало да са изработени пробите върху две отделни предметни стъкла.
Липсата на идентичност между обработените проби, които са взети от пациентката М. М.К. и
твърдението, че служители на ответника са подменили тези проби, на практика не бяха доказани по никакъв
начин.
Това е така, доколкото в хода на делото и в
открито съдебно заседание 30.06.2016г. бяха представени две парафинови блокчета
с констатирани от съда съответни идентифициращи признаци, които предмети бяха
идентифицирани от въшна страна от медицинския
специалист, който е извършил хистологичното изследване. При това положение не
може да бъде направен друг извод, освен този, че всяка от страните разполага по
едно и също време с парафиново блокче, което носи идентифициращи белези „№
205/2014г.“, понеже едното бе представено от ответника, докато другото е
оставено от ищцата за съхранение в
лаборатория „Геника“.
В резултат от съдебното дирене, независимо от
значителните усилия, които съдът положи в рамките на предоставените му
правомощия, чрез допускане и събиране на множество доказателства – не бе
установена причината, поради която в обективната действителност съществуват едновременно две очевидно
неидентични парафинови блокчета, всяко едно от които носи идентифициращи белези
№ 205/2014г. Документално доказания чрез подписа на ищцата факт, че тя е
получила лично от служител на СБАЛ „С.Л.“ ООД само предметни стъкла, но не и парафинови блокчета, дискредитира
тезата на ищцата - за неволна или умишлена подмяна на хистологичните проби от
служители на СБАЛ „С.Л.“ ООД.
За пълнота на мотивите на настоящото решение и с
цел илюстриране на твърде противоречивите доказателства, които бяха събрани в
хода на съдебното дирене, следва да се отбележи логическото и фактическо противоречие
в експертните изводи на ангажираните в хода на съдебното дирене специалисти по
ДНК анализ, чието привличане за участие в процеса отне значително време и
усилия. В този смисъл – трябва да се отчита, че в своето самостоятелно
експертно заключение, ангажирания за участие специалист от НИК при МВР Г.Ч.
отрича дори принципната възможността за извършване на достоверен ДНК анализ за
идентичност, въз основа биологичен материал, който е бил съхраняван върху
предметни стъкла. При това обаче, както се вижда от самото заключение, експертът
при лаборатория за ДНК анализ при УМБАЛ „Александровска“
Е.А. е извършила ДНК анализ на хистологичен препарат, съхраняван върху
предметно стъкло, който е дал основание за нейното експертно заключение.
В обобщение и на базата на събраните
доказателства, настоящият състав на съда достигна до извода, че в процеса на
доказване не бе установено визираното от твърденията на ищцата неправомерно
поведение на медицинския персонал на ответника, изразяващо се в подмяна на
медицинските проби. При този извод, съдът намира за безпредметно да обсъжда
останалите елементи от фактическия състав на деликта.
Вредоносният резултат, който ищцата М.К. твърди да
е понесла, със сигурност е налице, а при това, понесените
от ищцата болки и страдания са несъмнено значителни, но събраните доказателства
не обосновават тезата, че тези вреди са резултат от неправомерно поведение на
лицето, срещу което е насочен иска.
Нормативно установеното правило, че съдебното решение следва да се основава на събраните
доказателства, а не на твърдения на страните или само на вътрешното
убеждение на съда, определя единствения
възможен краен извод - за неоснователност на предявените срещу ответника
искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45
от ЗЗД, които ще трябва да бъдат отхвърлени, поради това, че не бе установено
твърдението на ищцата за неправомерно поведение на медицинския персонал на
ищеца.
По отношение на разноските:
При изложения в
мотивите изход на спора, краенизход на делото, ищцата
би следвало да бъде осъдена да заплати на ответника направените съдебни
разноски. При липса на представен от ответника нарочен списък на разноските,
съдът взе предвид данните за действително направените разноски - за процесуално
представителство (стр.190 от делото), и за събиране на доказателства, съдът
приема, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника общо сумата от
12 700 лева, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Третото лице- помагач ЗАД „А.“ не дължи разноски и от своя страна – то не е
легитимирано да получи такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.К. с
ЕГН ********** и адрес *** срещу Специализирана болница за активно
лечение „С.Л.“ ООД с ЕИК *****и със седалище и адрес-***, искове
с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 250 000 лева, представляваща обезщетение за понесени
неимуществени вреди, в следствие предоставянето на неверни резултати от извършени през периода
на м. август- септември 2014г. клинични изследвания и медицинска диагноза,
както и за законната лихва върху претендираната сума,
считано от 23.11.2014г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.М.К. с ЕГН ********** и адрес ***, да
заплати на Специализирана болница за активно лечение „С.Л.“ ООД с ЕИК *****и
адрес- гр. София, бул. „*****, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК- сумата
от 12 700 (дванадесет хиляди и седемстотин) лева за съдебни разноски,
направени пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на ЗАД „А.“ с ЕИК *****и седалище ***,
в качеството на трето лице- помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба,
пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: