РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
08.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав,
в публично заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 361 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от В.И.П. ***
против Решение № Ц1040-17-11/12.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе,
с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 171-00-560-1/02.03.2020
г. на ръководителя по на осигуряването за безработица, с което е спряно
образуваното по заявление на жалбоподателката производството по отпускане на
парично обезщетение за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО. В
жалбата се твърди, че разпореждането, респективно и потвърждаващото го решение,
са издадени при липса на основанията по чл. 54г, ал. 4 от КСО. Според
жалбоподателката, същата отговаря на условията за отпускане на исканото
обезщетение, като спирането на производството я лишава незаконосъобразно от
правото й и я оставя без доходи за живот. Твърди, че данните по преписката
безспорно сочат, че не е придобила право на пенсия, независимо от процесния й
стаж в Италия, като по този начин изясняването и потвърждаването на този стаж
от държавата-членка е ирелевантно за преценката и произнасянето на ръководителя
на осигуряването за безработица.
Иска се от съда да отмени оспореното
решение и да върне преписката на административния орган за отпускане на
обезщетение за безработица на В.П.. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по
същество и в представени писмени бележки, счита жалбата за неоснователна и иска
същата да бъде отхвърлена от съда, като се претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че от извършена проверка в
последния осигурител на жалбоподателката – „Ренато Груп“ ООД гр. Стара Загора,
и след становище от ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е установено, че
максималният срок за командироване на жалбоподателката от български работодател
за работа в чужбина (в страна членка на ЕС) е изтекъл на 06.01.2020 г., след
която дата същата не е подчинена на българското законодателство, а на това на
държавата, в която полага труд. С оглед на това на работодателя били дадени
задължителни предписания за коригиране/заличаване на подадени от него данни по
чл. 5, ал. 4 от КСО в Регистъра на осигурените лица. Представят се
доказателства, че и към настоящият момент тези данни не били променени. Не
оспорва, че жалбоподателката няма право на лична пенсия за осигурителен стаж
или възраст, както и на ранна такава.
Като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото писмени доказателства и отдели спорното от
безспорното, съдът счита следното:
Жалбата срещу Решение №
Ц1040-17-11/12.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе е подадена в рамките
на 14-дни от връчването му (решението е връчено на 17.06.2020 г., жалба е
изпратена по пощата на 30.06.2020 г.), от неблагоприятно засегнато лице, поради
което е допустима за разглеждане по реда на чл. 118 от КСО.
Страните са представили писмени
доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, чийто предметът се
свежда до това налице ли е основание за спиране на производството по отпускане
на парично обезщетение за безработица. От писмените доказателства се установява
следното:
В.И.П. е подала заявление №
171-00-560/18.02.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица(ПОБ) на основание чл. 54а от КСО (л. 19 от преписката). Декларирала
е прекратено правоотношение, считано от 12.02.2020 г. с осигурителя
"Ренато Груп" ООД гр. Стара Загора, както и всички други
обстоятелства към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и на
подаване на заявлението, включени в образеца на заявление. Страните не спорят,
че заявлението е прието като редовно, към същото е приложен и акта за
прекратяване на правоотношението - Заповед № 69/12.02.2020 г. на работодателя
"Ренато Груп" ООД гр. Стара Загора. Заявлението съдържа и декларация,
че за времето на работа при този работодател жалбоподателката е била
командирована в Германия. Представени са и документи, отнасящи се до положен от
П. труд в Италия в периода 29.08.2009 г. – 31.07.2010 г. (11 месеца). В деня на
приемане на заявлението бил изготвен опис на документите за стаж на
жалбоподателката (л. 22-23 от преписката), представени при подаване на
заявлението, според който опис същата притежава общ стаж 25 години, 10 месеца и
9 дни.
На 19.02.2020 г. било изпратено писмо
до началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Русе (л. 32 от преписката), с
което документите за стаж на жалбоподателката били изпратени в този отдел,
включително и документите, представени от П. досежно стажът й в Италия. От
писмото не става ясно каква е целта на това изпращане като са цитирани
единствено писмо на ГД „ОКП“ и ГД „Пенсии“ и Заповед №РД 11-242/10.09.2011 г.
На 28.02.2020 г. от началник сектор
„КП“ бил изготвен сигнал № 1043-17-120/28.02.2020 г. (л. 31 от преписката), в
който се сочат установени по заявлението обстоятелства след проверка в Регистъра
на осигурените лица. Не се твърди наличие на несъответствия в установените
данни. Независимо от това, за изясняване на осигурителния статус на П. „и
предотвратяване неоснователното изплащане на парично обезщетение за
безработица“ е посочено, че следва да се извърши проверка на осигурителя
„Ренато Груп“ ООД, за да се установи дали лицето е упражнявало трудова дейност
на територията на друга държава-членка и има ли право на осигурителни плащания.
Иска се да се установи дали има подадено искане за издаване на удостоверение
А1, дали такова е издадено, постановен ли е отказ за издаването му или не е
изразено становище на НАП. Сигналът бил изпратен на ТП на НОИ – Стара Загора с
молба за проверка от контролен орган. Във връзка с изготвения сигнал жалбоподателката
била уведомена на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че се извършва проверка на
осигурителя „Ренато Груп“ ООД от контролни органи на ТП на НОИ – Стара Загора
относно правилното прилагане на конкретни разпоредби на Регламент № 883/2004 и
правото й на парично обезщетение за безработица ще бъде преценено едва след
постъпване на исканата от ТД на НАП информация.
С Разпореждане № 171-00-560-1/02.03.2020
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Русе, на основание чл. 54г, ал. 4
от КСО е спряно производството по отпускане на ПОБ, образувано по
заявление № 171-00-560/18.02.2020 г. В мотивите на разпореждането се посочва,
че спирането е: „До извършване на проверка на осигурителя „Ренато Груп“ ООД,
БУЛСТАТ ********* и до получаване на преценка от отдел „Пенсии“ относно
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изчаква се
удостоверение на осигурителни периоди от компетентната институция на Италия.“.
Срещу разпореждането В.П. е подала жалба с вх. № Ц1012-17-17/13.05.2020 г. пред
горестоящия орган, по която същият се е произнесъл с Решение № Ц1040-17-11/12.06.2020
г. По същество жалбата е оставена без уважение. Прието е, че е била налице
необходимост да се установи дали жалбоподателката има право на ПОБ, като бъде
преценено от служители на отдел „Пенсии“ дали П. е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, предвид факта, че притежава изискуемата възраст,
те. Следва да се прецени притежава ли необходимия осигурителен стаж. Това
можело да стане едва след получаване на потвърждение от компетентната
институция на Италия на положения в тази държава осигурителен стаж. В този
смисъл било налице и уведомяване от страна на началника на отдел „Пенсии“.
На следващо място горестоящият орган
се е аргументирал с необходимостта преди произнасяне по заявлението на
жалбоподателката за отпускане на парично обезщетение за безработица, да се
извърши преценка относно приложението на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004 г.
във връзка с полагания от П. труд в Германия чрез български работодател. Изложени
са подробни разсъждения относно нормите от регламента, уреждащи полагането на
труд в държава-членка при работодател от друга държава-членка. Във връзка с
това директорът на ТП на НОИ – Русе е цитирал описаните по-горе писма до ТП на
НОИ – Стара Загора и отдел „Пенсии“, както и разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО (в цялост без да се сочи конкретна хипотеза), при което е изведен извод за
законосъобразност на оспореното разпореждане за спиране. Като друг мотив в
решението лаконично се сочи, че спирането има временен обезпечителен характер и
охранява предотвратяването на неоснователни плащания от ДОО.
Видно от Констативен протокол №
КП-5-23-00751037/05.05.2020 г. (л. 40 от преписката), съставен от старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Стара Загора, на същата дата е
извършена проверка в осигурителя „Ренато Груп“ ООД, която потвърдила изложените
и в сигнала факти, относно полагания от жалбоподателката труд при този работодател,
а именно, че същата е работила като социален асистент в „Ренато Груп“ ООД, което
осъществява дейност в България и в Германия, в периода от 05.01.2018 г. до
11.02.2020 г., при което била командирована в Германия да осъществява
служебните си задължения по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ. За положения
от П. труд й е изплатено договореното трудово възнаграждение и са внесени
съответстващите му осигурителни вноски. По време на проверката била изискана
информация от ОДМВР – Стара Загора относно пътуванията на жалбоподателката и
било установено, че за периода на действие на трудовия й договор с „Ренато
Груп“ ООД същата се е намирала извън България (с изключение на много кратки
периоди, отговарящи на използвани отпуски). От ТД на НАП – Пловдив , офис Стара
Загора е потвърдено издаването на удостоверение А1 за приложимо законодателство
за периода на командироване в Германия на жалбоподателката, а именно от
07.01.2018 г. до 06.01.2020 г. (за максималния допустим срок от 24 месеца),
като е изразено и становище, че след 06.01.2020 г. няма основание за прилагане
на законодателството на изпращащата държава – в случая България, и следва да се
приложи законодателството на държавата-членка, където служителят работи
фактически до прекратяване на трудовото си правоотношение. Във връзка с това
становище на осигурителя са дадени задължителни предписания №
ЗД-1-23-00751051/05.05.2020 г. (л. 39 от преписката) за коригиране на
подадените данни за жалбоподателката в Регистъра на осигурените лица за м.
януари 2020 г. и за заличаване на данните за м. февруари 2020 г. По делото няма
информация относно влизането в сила на тези задължителни предписания. В съдебно
заседание ответникът представя разпечатка от Регистъра на осигурените лица,
касаеща жалбоподателката, от която е видно, че промяна в подадените данни за
нея не е направена.
В преписката също така се открива и
изготвена от Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Русе служебна бележка № 2173-17-21#10/19.06.2020 г. (л. 45 от
преписката), от която се установява, че към 18.02.2020 г. жалбоподателката
притежава общ стаж (превърнат към ІІІ категория) – 31 години, 4 месеца и 22
дни, от които 30 години, 4 месеца и 22 дни, придобит в България и 1 година стаж,
придобит в Италия, като този стаж е недостатъчен за придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 (чл. 69, чл. 69а, чл. 69б,
чл. 69в) от КСО.
Предвид установеното от фактическа
страна и съобразно приложението на материалния закон, съдът счита, че в
разглеждания случай спирането на инициираното от жалбоподателката производство
за отпускане на ПОБ е неоснователно.
Разпореждане № 171-00-560-1/02.03.2020
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Русе, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по
отпускане на ПОБ, образувано по заявление № 171-00-560/18.02.2020 г., не е
мотивирано от фактическа страна. Формално като фактическо основание за издаване
на разпореждането органът е посочил необходимост от преценка дали лицето е
придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а така също и да бъде
извършена проверка в последния осигурител на жалбоподателката.
Липсват съображения за това, че
длъжностното лице е установило данни, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е
необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при
прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България
е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за
социална сигурност. Разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО, на която се е
позовал административният орган визира две групи основания за спиране на
производството по отпускане или изплащане на парично обезщетение за
безработица. Първата група е свързана с наличието на данни (има се предвид
конкретни данни, а не съмнения за наличието на такива), които са от значение за
произнасянето на ръководителя на осигуряването за безработица, тъй като могат
да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането
на вече отпуснато обезщетение. Втората група основания е свързана с
необходимостта от изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при
прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България
е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за
социална сигурност. В настоящия случай по никакъв начин не е конкретизирано на
кое от двете основания се позовава административния орган. Преценката дали
лицето има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което е пречка за
отпускане на парично обезщетение за безработица следва да се извърши именно в
рамките на производството по отпускане, съответно по постановяване на отказ да
бъде отпуснато ПОБ и не е предпоставка за спиране на производството по реда на
чл. 54г, ал. 4 от КСО. Основание за такова спиране може да е налице при
установена необходимост от изясняване на осигурителния стаж на лицето и то само
по отношение на тази част от него, която е при прилагане на международни
договори или европейски регламенти. В настоящия случай жалбоподателката
действително притежава стаж, придобит в Италия, чието изясняване (потвърждаване)
би могло да послужи като фактическо основание за спиране на производството по
отпускане на ПОБ, но само в случай, че това е от значение за цитираната
преценка относно наличието на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като отрицателна предпоставка при отпускането на ПОБ. В конкретния случай обаче
от данните по делото се установява, а това е било известно и на ръководителя на
осигуряването за безработица още при постановяване на оспорваното разпореждане,
че притежаваният от жалбоподателката осигурителен стаж е далеч под изискуемия
стаж от 35 години и 4 месеца за 2020 г., който стаж тя не би придобила дори и
след потвърждаването на стажът й в Италия. По тази причина спирането на
производството на това фактическо основание е формално и противоречи на целта
на закона – своевременно отпускане на парично обезщетение за безработица, като
забавянето му може да се обосновава само и единствено на обстоятелства, които
биха могли да променят крайните изводи на административния орган.
На следващо място разпореждането се
явява недостатъчно мотивирано и с оглед на второто фактическо основание,
посочено от административния орган, постановил спирането. Мотивът, че спирането
е до извършването на проверка на осигурителя „Ренато Груп“ ООД не кореспондира
с нормативните основания по чл. 54г, ал. 4 от КСО. Както вече се посочи, липсва
позоваване на конкретни данни, които биха могли да доведат до отказ за
отпускане на ПОБ в конкретния случай. Всъщност липсва въобще посочване какво
точно ще се установява с посочената проверка, за да може да се прецени доколко
извършването й е относимо към конкретното заявление. Извод относно тези
обстоятелства не може да бъде направен и на база съдържанието на изготвения
сигнал, в който след изброяване на установените по преписката факти (въз основа
на представените от жалбоподателката документи и декларирани обстоятелства и
извършените служебно справки в относимите регистри) се иска единствено
информация дали за лицето е издадено удостоверение А1 , постановяван ли е
отказа за издаването на такова удостоверение или не е изразено становище за
това от органите на НАП. Липсват обаче мотиви за относимостта на исканата
информация към конкретното административно производство и по какъв начин тя е
от значение за произнасянето на ръководителя на осигуряването за безработица. В
този случай освен това буди недоумение и факта, че се иска проверка от
контролен орган на ТП на НОИ, вместо търсената информация да се изиска направо
от компетентната ТД на НАП.
При това положение съдът приема, че
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Русе, е постановило разпореждане за спиране при
липса на фактически основания за това, визирани в чл. 54г, ал. 4
от КСО.
Дори и да се приеме, че в конкретния
случай информацията, декларирана от жалбоподателката, че е работила при
български работодател, но на територията на друга държава-членка на ЕС –
Германия, за период, надвишаващ максимално определения по чл. 12, § 1 от
Регламент № 883/2004 г., в който се прилага законодателството на изпращащата
държава, представлява данни, които имат отношение към преценката на правото на
ПОБ на жалбоподателката, включително началната му дата и неговия размер, то към
датата на постановяване на оспорваното пред настоящия съд решение на директора
на ТП на НОИ – Русе релевантните факти са установени, видно от Констативен
протокол № КП-5-23-00751037/05.05.2020 г. и производството е следвало да бъде
възобновено. Доказателства за такова възобновяване не само не са представени по
делото, но и напротив, твърденията на ответника са, че производството и към
момента на приключване на съдебното производство не следва да бъде възобновено
поради неизпълнение на дадените на осигурителя задължителни предписания. Тази
теза не може да бъде споделена и не кореспондира с нормативната уредба на
производството по отпускане на ПОБ. При положение, че релевантните за случая
факти са установени и то от контролни органи на ответника, макар и от друго
териториално поделение, липсва каквото и да е основание производството да
продължава да бъде спряно и административният орган да не се произнесе по
заявлението на жалбоподателката за отпускане на парично обезщетение за
безработица. Корекциите, които осигурителят е задължен да извърши чрез дадените
му задължителни предписания, не касаят установяването на факти и не биха могли
да променят изводите, които административният орган ще направи въз основа на
тях.
Отделно от това, изпълнението на
дадени и влезли в сила задължителни предписания по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3
от КСО, е нормативно обезпечено чрез предвиденото в чл. 4, ал. 10, т. 4 от
Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица правомощие на органите НОИ
за заличаване на декларации образец № 1 или образец № 5, подадени за лицата по
чл. 4 и 4а от КСО, когато не е изпълнено в срок влязло в сила задължително
предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Т.е. самият административен орган е
длъжен да приведе подадените за лицето данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в
съответствие с установените факти, когато това не е сторено от осигурителя,
поради което некоригирането/незаличаването на погрешни данни не е основание за
спиране на производството по отпускане на ПОБ. Не са налице както основанията
по чл. 54г, ал. 4 от КСО, така и общите основания по чл. 54 от АПК.
По изложените съображения Решение № Ц1040-17-11/12.06.2020
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 171-00-560-1/02.03.2020
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Русе, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по
отпускане на ПОБ, образувано по заявление № 171-00-560/18.02.2020 г. от В.И.П. ***,
следва да се отменят поради несъответствието им с материалния закон, като
преписката се върне на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Русе за продължаване на
производството.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя се следват и направените разноски по делото в размер на 350 лв.,
представляващи заплатен в брой адвокатски хонорар по представения договор за правна
защита и съдействие, сключен между жалбоподателката и адв. Т.Б..
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № Ц1040-17-11/12.06.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане №
171-00-560-1/02.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Русе.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Русе за продължаване на производството по заявление № 171-00-560/18.02.2020 г.
от В.И.П..*** да заплати на В.И.П. ***, ЕГН **********, направените разноски по
делото в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, представляващи заплатен в
брой адвокатски хонорар.
Решението на основание чл. 119, във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: