РЕШЕНИЕ
№ 873
гр. Бургас, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120104372 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „А1
България“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от * и *, чрез пълномощника адв. Л. Р., срещу „ЕЛ
ПЕРФЕКТ“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от *, с която се претендира от съда да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ
размер от 817,58 лв., представляваща: 701.18 лв. - месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент * от
08.08.2007 г., за периода 07.12.2021 г. - 06.08.2022 г., ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и
116,40 лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от
която 77,54 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и
потребление за периода 10.02.2022 г. - 12.06.2023 г. и 38,86 лв. - мораторна
лихва върху вземането за неустойка за периода 09.08.2022 г. - 12.06.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постановена по
ч. гр. д. № 3556/2023 г. на Районен съд – Бургас. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът (с предишно наименование
1
„Мобилтел“ ЕАД) и ответното дружество са сключили Договор за използване
на електронни съобщителни услуги ID на клиент * от 08.08.2007 г., който е
подновяван и са добавяни и изменяни условията по него. Между страните са
сключени приложения към договора за услуги за процесния период, чиито
условия са подробно описани в исковата молба:
- Приложение № 1 от 31.10.2019 г. за услуга Smart Fleet за номер *,
- Приложение № 1 от 31.10.2019 г. за услуга фиксиран интернет през
мобилна мрежа А1 Net Box + WiFi камера + Антивирусна програма IKARUS
за номер *,
- Приложение № 1 от 31.10.2019 г. за мобилни услуги с планове А1
Бизнес мобилен интернет,
- Приложение № 2 от 31.10.2019 г. за номер * за план А1 Бизнес
мобилен интернет S и номер * – за план А1 Бизнес мобилен интернет М,
- Приложение № 1 от 31.10.2019 г. за пакет от услуги фиксиран
интернет през мобилна мрежа (Net Box) с номер *, телевизия през сателитна
технология (А1 ТВ) с номер *, фиксирана телефонна услуга А1 Безкрай фикс
за номер *, мобилни услуги за глас и данни на 4 броя SIM карти, като за
фиксираните услуги - интернет, ТВ и фиксиран телефон месечната такса е
посочена на 30 лв. без ДДС.
По договора са издадени фактури за дължимите суми за месечни такси
и потребление за периода 07.12.2021 г. – 06.08.2022 г. на обща стойност
701.18 лв., издадени в периода 10.01.2022 г. – 10.08.2022 г.
Поради неизпъленение на задълженията за използваните мобилни
услуги на дружеството-ответник, ищецът е прекратил едностранно договора
на основание т. 54.12. и т. 83.1. от приложимите Общи условия – поради
забава в плащанията повече от 124 дни.
Сочи се, че начислената неустойка в размер на 470 лева е била дължима
поради предоставено, но невърнато оборудване, което обаче на 05.07.2023 г. е
върнато на ищеца и поради това правния му интерес от търсенето на сумата
за неустойка е отпаднал и тя не се претендира в настоящото производство.
Поради обстоятелството, че ответника е изпаднал в забава е начислена
лихва в общ размер от 116,40 лв. формирана от 77,54 лв. - мораторна лихва
върху вземането за месечни такси и потребление за периода 10.02.2022 г. -
12.06.2023 г. и 38,86 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за
периода 09.08.2022 г. - 12.06.2023 г.
Ищецът е инициирал заповедно производство, по силата на което се е
снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е
възразил, поради което настоящите искове са предявени в изпълнение на
дадените указания от заповедния съд.
Така предявените искове са с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор
2
на исковата молба от ответника, чрез адв. С. К., с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен и недоказан, и се претендира отхвърлянето му.
Претендират се съдебно-деловодни разноски. Не представя доказателства.
Сочи се, че през дълъг период от време ответното дружество не е могло
да използва предоставените услуги пълноценно – нямало е покритие, както и
се навеждат оплаквания относно лошото качеството на използвания интернет
чрез мобилните телефони и на територията на офиса, за което многократно са
информирали ищеца, но безрезултатно. Поради това след изтичане на две
години от последното подновяване на договора – 31.10.2021 г., ответникът е
решил да използва услугите на друг мобилен оператор.
Твърди се, че неколкократно са правили опити да върнат оборудването
на ищеца, но последният отказвал с обяснението, че първо е необходимо
заплащането на дължимите вноски до края на срока му, без обаче да могат да
кажат кога изтича той, тъй като договорът е бил вече прекратен и не се
намирал в техните регистри. Възразява се срещу твърдението за дължимост
на сумите, посочени в исковата молба, тъй като не са били в договорни
отношения с ищеца след 31.10.2021 г. Сочи се, че неправилно е посочена
клаузата за прекратяване на договора – т. 54.12. в приложимите Общи
условия, а приложимото основание е това по т. 54.15 от ОУ.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Процесуалният му представител депозира молби преди насрочените открити
съдебни заседания, с които изразява становище по хода на делото, по
доказателствените искания на насрещната страна и по същество. Поддържа
предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ответната страна. Моли за уважаване на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника си
адв. К., който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени множество писмени доказателства, от които
се установява, че между страните е бил сключен процесния договор за
електронни съобщителни услуги ID на клиент * от 08.08.2007 г., както и че
същият е прекратен. Това обстоятелство е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване от съда, с определението по чл.140 от ГПК. Договорът е бил
подновяван многократно през годините, като последните приложения и
анекси са от 2019г. и във всеки от тях е посочено, че е със срок от две години.
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, от
неоспореното заключение, на която се установява, че ищцовото дружество
използва информационна система, която покрива собствените му нужди и
предоставя функционалност за управление на услугите, които мобилният
оператор предоставя на клиентите си. Държавата няма регулация и протокол,
по който да се знае, кой кога и как има достъп до данните на
информационната система, както и метод за надеждно архивиране. Поради
3
това тази функционалност може да бъде проверена и потвърдена само за
времето в периода на огледа от вещото лице.
Според заключението, друг начин за установяване на налични услуги е
по информацията за активността на клиентите до шест месеца назад във
времето, а потвърждаване за предоставени услуги за период повече от шест
месеца назад може да се докаже само документално от архив на договори.
Видно от заключението, договорите съхранявани в електронен вид
трябва да са подписани електронно при поставянето им в архива за да се
гарантира тяхното оригинално съдържание.
Вещото лице е дало отговор, че, в софтуерната система на ищеца
съществуват 3 процесни договора/партиди, подробно описани от него в
заключението, като в системата на „А1 България“ ID (идентификатор) на
клиента е един и същ за всички партиди - ID (идентификатор) на клиент *.
Вещото лице посочва, че в софтуерната система на ищцовото дружество няма
данни за пренос на услуги по процесните договори/партиди, както и че за
повече от шест месеца назад във времето не може да се съхранява
информация от мобилния оператор и не може да се установи какви услуги и
как са предлагани. Тази информация може да се търси от договорите. Видно
от заключението, А1 системата блокира услугите автоматично след
просрочване на задълженията. Друга информация за
деактивиране/прекратяване на услугите може да се вземе от договорите.
Вещото лице заявява, че е възможно да се извърши всякакво въздействие
върху електронните документи, ако те не са цифрово подписани с начин за
удостоверение на време. В системата за архив на А1, няма като
функционалност информация за електронен-подпис на документите, които са
въведени подписани на ръка. Без цифров подпис с гарантиране на време на
всеки документ, не може да се твърди, че няма въздействие върху него.
В съдебно заседание вещото лице е направило уточнения, съгласно
които не може да отговори дали е имало пренос на данни, тъй като
операторите са длъжни да пазят данните 6 месеца назад и дори и да е имало
такъв пренос през 2021г., той не се пази в системата. Според вещото лице
операторите са длъжни да го изтрият и само, в случай, че се пази на хартиен
носител, би могло да се установи дали е имало пренос или не. Според вещото
лице ищцовото дружество използва своя програма, която е разработена за
собствените му нужди, като не са длъжни да имат сертификат.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно доказване, наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните, свързано с предоставените
електронни съобщителни услуги за процесните договори и периоди, по които
е изправна страна, отговорността на ответника за плащане и размера на
задължението, както и надлежното прекратяване на договора и уведомяване
4
на длъжника.
В настоящия случай наличието на облигационни отношения е
безспорно между страните, като това обстоятелство е обявено за безспорно
между страните с определението на съда по чл.140 от ГПК.
Безспорен е и размерът на претенциите, доколкото в съдебно заседание
процесуалният представител на ответника изрично заяви, че не оспорва
размера и намира за ненужно допускане за съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на този въпрос.
Прекратяването на облигационните отношения между ищеца и
ответника също е безспорно между страните. Спорният по делото въпрос е на
какво основание е прекратен процесният договор и дължими ли са
претендираните от ищеца суми.
Според настоящия състав, ищецът не е провел пълно и главно доказване
на обстоятелствата, чието установяване е било в негова тежест.
Ищецът следваше да установи надлежното прекратяване на договора и
основанието за това, като в случая за установяване на това обстоятелство,
същият не е ангажирал никакви доказателства. Нещо повече, ищцовото
дружество не посочва дори точната дата, на която според него договорът е
едностранно прекратен, поради неплащане на дължимите месечни суми от
страна на ответника.
С депозираната молби от 29.02.2024г., ищецът изрично е признал
твърдението на ответника за пренос на номера към друг оператор, като в тази
връзка е заявил, че преносът е бил само за част от предоставяните услуги. Не
са ангажирани обаче никакви доказателства, че действително част от
процесните услуги са продължили да се предоставят от ищеца, а не са
прехвърлени към друг оператор, нито пък, че фактурираните суми са именно
във връзка с тези услуги.
С протоколно определение от 16.02.2024г., съдът е задължил ищеца да
заяви изрично дали има договорна връзка между страните след 31.10.2021г.,
какви услуги са предоставяни и да ангажира доказателства за това. Указани
са му и последиците, които ще настъпят за него при неизпълнение на това
задължение, а именно – съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.
Ищецът не е изпълнил задължението си, поради което настоящият състав
приема, че договорната връзка между страните е прекратена на 31.10.2021г.,
както се твърди от ответника и основанието за това е пренос на
предоставените услуги към друг оператор. Ето защо претендираните суми по
фактури за периода 07.12.2021г. – 06.08.2022г., т.е. след прекратяване на
облигационните отношения между страните, са недължими от ответника.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че предявените
искове се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в негова
5
полза има ответникът, искането за това е направено своевременно и са
ангажирани доказателства за реалното им извършване. От ищеца е направено
възражение за прекомерност, което е неоснователно, тъй като претендирания
адвокатски хонорар е в минималния, предвиден в НМРАВ 1/2004г. размер.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление: *, представлявано от * и *, срещу „ЕЛ ПЕРФЕКТ“
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от *,
иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата в общ
размер от 817,58 лв., представляваща: 701.18 лв. - месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент * от
08.08.2007 г. за периода 07.12.2021 г. - 06.08.2022 г., ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и
116,40 лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от
която 77,54 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и
потребление за периода 10.02.2022 г. - 12.06.2023 г. и 38,86 лв. - мораторна
лихва върху вземането за неустойка за периода 09.08.2022 г. - 12.06.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, по ч. гр. д. № 3556/2023 г., по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от * и *, да заплати на „ЕЛ ПЕРФЕКТ“ ООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от *, сумата
от 400 лв., представляваща направените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6