Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 28.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9380 по
описа за 2018 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск А.Н.М. срещу П.на Република България, с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на
ищцата сумата от 32 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което
впоследствие наказателното производство по ДП № ЗМ 1960/2016 г., пр. пр. 33149/ 2016 г., по описа на СРП, е било
прекратено, тъй като извършеното деяние не е престъпление, ведно със законна
лихва от 09.05.2018 г. – датата на прекратяване на наказателното производство,
до окончателното плащане на главницата.
Ищцата твърди, че на 29.08.2016 г. е била задържана от
органите на МВР за 24 часа по обвинение за грабеж по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1
и чл. 2 от НК, като задържането й е удължено от СРП за 72 часа по преписка № ЗМ
227 ЗМК - 1960/2016г. С определение по НЧД № 15599/2016г., на СРС й е наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“, а на 29.09. 2016 г. прокурор от СРП й е наложил мярка
по чл. 68, ал. 1 от НПК - забрана за напускане пределите на Република България.
Сочи, че задържането под стража е продължило 16 дни, като с определение по ВНЧД
№ 3986/2016г. на СГС, НО, V въззивен състав, мярката е била заменена с по – лека:
„парична гаранция“ в размер на 500 лв.
С постановление от 30.08.2016 г. е била привлечена
като обвиняема за грабеж по чл. 198, ал. 3 вр. с ал. 1 и чл. 20 от НК, а на
01.10.2017 г. СГП е внесла обвинение срещу нея в СРС. Образуваното НОХД №
15765/ 2017 г. е било прекратено от
съда и делото върнато на П.за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения, като с постановление на Софийска районна П.от 09.05.2018 г. по ДП №
ЗМ 1960/2016 г., пр. пр. №33149/2016 г. наказателното производство по чл. 198,
ал. 3 вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК срещу ищцата е прекратено поради
неизвършване на соченото престъпление.
Според твърденията на А.Н.М., след пускането й от
ареста на 14.09.2016 г. е забременяла, като настъпилите след пет месеца аборт и
детеродна неспособност счита, че в резултат с изживените терзания по повод на
повдигнатото обвинение. Сочи, че в продължилото близо две години наказателно
производство е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на силни
емоционални страдания. Здравословното й състояние се е влошило – започнала е да
страда от повишено кръвно налягане, каквото преди не е имала, изпитвала е чести
болки в главата. Предвид наказателното производство не е имала възможност да
започне работа.
Ответникът П.на Република България в писмения отговор
по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция по основание и размер. Сочи,
че първоначално предприетото задържане е осъществено от органите на МВР и това
поведение не може да ангажира отговорността на Прокуратурата. Поддържа, че не
са налице доказателства, които да установяват търпените неимуществени вреди,
включително не е налице причинно-следствена връзка с претърпения аборт. Сочи,
че първоначално наложената мярка „задържане под стража“ е била изменена в
по-лека, а търпените през цялата продължителност на наказателното производство
неимуществени вреди, не се дължат единствено на Прокуратурата, но и на други
субекти, отговорни за своевременно решаване на делото. Оспорва като прекомерен
размера на претендираното обезщетение.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Установява
се от представената заповед за задържане на лице, че ищцата А.Н.М. е задържана
за срок до 24 ч. на 29.08.2916 г., по реда на чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 от
Закона за Министерство на вътрешните работи. На същата дата е извършен и обиск
на лицето.
Видно
от постановление от 30.08.2016 г. на СРП по досъдебно производство № ЗМ 227 ЗМК
– 1960/2016 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. 3149/ 2016 г. по описа на СРП,
А.Н.М. е задържана под стража за срок от 72 часа, за престъпления по чл. 198,
ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. С постановление на СРП от 28.09.2016 г. по същото
досъдебно производство на А.Н.М. и е забранено напускането на пределите на
Република България.
С
постановление от 30.08.2016 г. на разследващ полицай от 03 РУ – СДВР, по
досъдебно производство № ЗМ 227 ЗМК – 1960/2016 г. по описа на 03 РУ – СДВР,
пр. пр. № 3149/2016 г. по описа на СРП, А.Н.М. е привлечена, като обвиняем.
С
разпореждане от 09.10.2017 г. на СРС, НО, 101 състав, постановено по Н.О.Х.Д. №
15765/2017 г. (образувано
във връзка с престъплението, в което е обвинена М., заедно с Г.Ц.П.), делото е
върнато на СРП.
С
протоколно определение от 13.09.2016 г., постановено по В.Н.Ч.Д. № 3986/ 2016
г. на СГД, НО, V въззивен състав, е отменено определение на СРС,
постановено на 02.09.2016 г. по НЧД № 15599/2016 г., като вместо това, по
отношение на обвиняемата А.Н.М. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“
в размер на 500 лв., по досъдебно производство № 1960/2016 г. по описа на 03 РУ
– СДВР, пр. пр. 33149/2016 г. на СРП.
С
постановление за частично прекратяване от 08.05.2018 г., постановено по
досъдебно производство № 1960/2016 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр.
3149/2016 г. по описа на СРП, е
прекратено частично наказателното производство, по отношение на А.Н.М., като
същото е разпоредено да продължи срещу Г.Ц.П., като са отменени взетите спрямо А.Н.М.
мерки за неотклонение по делото -
„парична гаранция“ в размер на 500 лв. и „забрана за напускане на пределите на
Република България“.
От
изслушаната и приета по делото медицинска експертиза се установява, че в
представената епикриза от Първа „СБАЛГ „Св. София“ ЕАД, на 14.03.2017 г. А.Н.М. е приета в Патология за преждевременно
прекъсване на бременността й по медицински причини, поради токсично отравяне с
хероин.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда от незаконно
обвинение в извършването на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е престъпление,
като отговорността на правозащитните органи е
обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно следните
предпоставки: привличане като обвиняем на ищеца за извършване на престъпление;
прекратяване на образуваното наказателно производство на основание чл. 24, ал.
1, т. 1 НПК, наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и
причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи
и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява.
В случая се установяват всички елементи
от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Установено е по
делото, че ищцата е обвинена в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК,
поради това, че А.М. не е осъществила субективните признаци на състава на
престъплението, тъй като деянието не е извършено от нея с присвоително
намерение. Следва да се отбележи, че от съдържанието на чл. 243, ал. 10 и чл. 243, ал.
6, т. 1 и т. 2 от НПК е изводимо, че прокурорският акт за прекратяване на
наказателното производство, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички
засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, тъй като може служебно да бъде отменен от
по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван, още повече, че същият съгласно чл.
412, ал. 2 от НПК, не е предвиден между актовете, които влизат в сила. Ето защо
и стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство
в смисъла на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за
възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира
вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, и лицето да не е поискало
наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда,
като от датата на прекратяването се дължи и законна лихва за забава (в този
смисъл решение № 197/17.05.2011 г. по гр. дело № 1211/2010 г. на ІІІ-то гр.
отд. на ВКС, решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр.д. № 892/2015 г., ІV Г.О. на
ВКС).
Обстоятелството, че на ищцата е
повдигнато обвинение, наказателното производство, по което е прекратено, само
по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени
неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да
породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което
се потвърждава и от показанията на изслушания по делото свидетел. Съдът взема
предвид вида и характера на обвинението, продължителността на наказателното
производство, взетите мерки за неотклонение. Предвид гореизложеното съдът
намира, че справедливото обезщетяване на А.М. за незаконно повдигнатото й
обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 2 000 лв.
Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на
деликта, изхождайки от обществено - икономическите условия в страната към 09.05.2016 г., като от този момент върху
обезщетението се дължи и законна лихва. Искът следва да бъде отхвърлен за
разликата над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 32 000 лв.
С
оглед уважената част от иска, ищецът има право на разноски
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат присъдени деловодни разноски в общ размер 100,63 лв., от които държавна
такса от 10 лв., както и разноски за възнаграждение
за адвокат, в размер на 90,63 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на А.Н.М., ЕГН *********,***, представлявана от адв. Л.Й.
***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 2 000
лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, което е
прекратено с постановление
за частично прекратяване от 08.05.2018 г., постановено по досъдебно
производство № 1960/2016 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. 3149/ 2016 г. по
описа на СРП,
ведно със законна лихва, считано от 09.05.2016 г. до
окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2 000
лв. до пълния предявен размер от 32 000 лв.
ОСЪЖДА П.на Република България, гр. София да заплати на А.Н.М., ЕГН *********,***, основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сумата от общо
100,63 лв. представляващи деловодни разноски за настоящето
производство, съразмерно на уважената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: