№ 321
гр. гр. Добрич, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500326 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№3693/04.03.2022 год. на Г. Е. Р., ЕГН: **********, от град Д., ж.
к. "Д.*** срещу частта от решение № 103/16.02.2022 год. по гр.д.№
20213210100885/2021 год. на Районен съд Добрич,с което е отхвърлен
предявения от него срещу „И.А.М.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж. к. „Л.*** иск за заплащане на сумата от 77.87 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит № *** от
13.06.2017 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 19.03.2021 год. до окончателното плащане.
Въззивникът възразява срещу фактическите констатации и правни
изводи на районният съд , че процесния договор за потребителски кредит бил
действителен, направени в отклонение от заключение на вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза във връзка с действителния размер на ГПР и
предвижданията на чл.19,чл.21,чл.22 и чл.26 от Закона за потребителския
кредит. След като съдът правилно достигнал до извод за недействителност
на договорна клауза за неустойка при непредставяне на поръчителство
(обезпечение) , неправилно отказал включването й с оглед характера й на
1
допълнително възнаграждение за кредитора при изчислението на
действителния размер ГЛП и ГПР ,в който случай надвишението на
законоустановените им размери би обусловило недействителността на
договора за паричен заем в неговата цялост.
При данни, че решението е било връчено на дата 28.02.2022 год., жалба
рег.№ 3693/04.03.2022 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК от
активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна
жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното
негативни последици в правната му сфера чрез частичното отхвърляне на
исковата претенция и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна „И.А.М.” АД, гр. С. счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Счита за правилен извода на
съда, че е неравноправна клаузата по чл.4 от договора относно уговорената
неустойка и поради това недействителна, но тази недействителност не засяга
целия договор за потребителски кредит.
При служебната проверка на решението в обжалваната му част съдът не
установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт, но
същото е неправилно ,а жалбата е основателна въз основа на фактически
констатации и правни изводи ,както следва:
Решение № 103/16.02.2022 год. по гр.д.№ 20213210100885/2021 год. на
Районен съд Добрич е постановено по претенция на заемател срещу
заемодател за връщане на платена при начална липса на основание сума в
общ размер от 525.80 лв. по недействителен договор за паричен
заем,черпеща правното си основание в разпоредбата на чл.55 ал.1 пр.І-во от
ЗЗД, във връзка с чл. 22 и чл.23 от Закона за потребителския кредит.
С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в
първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи
на ДРС,поради което фактите по делото не подлежат на самостоятелно
изследване от въззивният съд, който следва да основе решението си на
установеното от първоинстанционният съд, както следва:
По договор за паричен заем №№ *** от 13.06.2017 год., между страните
по делото е уговорено предоставеният паричен заем от „И.А.М.“ АД на
ищеца в размер на 700 лв. да бъде върнат при условията по чл. 2 от договора,
чрез 27 броя седмични вноски всяка в размер на 28.81 лева, с дата на първа
2
седмична вноска 23.06.2017 год. и последна 22.12.2017 год. с фиксиран
годишен лихвен процент 40 % (като сума 77.87 лева) и годишен процент на
разходи ГПР 47.29 % (чл.2 т.8 от договора ), или общо дължимата сума от
заемателя е в размер на 777.87 лв., включваща главница и лихва. В чл.4 т.1.1 и
т.1.2 от договора е посочено, че заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с „И.А.М.” АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е
със статус не по-лош от „редовен“; поръчителят подписва договор за
поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефициер - заемодателя за сумата от
777.87 лв., със срок на валидност 30 дни след крайния срок за заплащане на
задълженията по договора.Съгласно чл.4 т.2 от договора ,в случай на
неизпълнение от страна на ищеца ( заемателя ) за предоставяне на
обезпечение в 3-дневен срок от получаването на сумата, последният ще
дължи неустойка в размер на 447.93 лева, платима на равни вноски от 16.59
лв. към всяка от погасителните вноски , или с 27 месечни погасителни
вноски, включващи: главница, лихва и неустойка в размер на 45.40 лв., като
общият размер на всички задължения за плащане възлиза на 1 225.80 лв., в т.ч
700.00 лв. главница; 77.87 лв. договорна лихва и 447.93 лв. неустойка
обезпечение съгласно чл. 4 договора. За уговорената заемна сума между
страните по делото съгласно чл.2 от процесния договор, с подписването на
договора на 13.06.2017 год. ищецът е удостоверил, че е получил заемната
сума от 700.00 лева (чл. 3 от договора).За периода 23.06.2017 год. от страна
на Г. Р. са извършени плащания по процесния договор в общ размер 1 225.80
лева, разпределени за погасяване на 700 лева главница; 77.87 лева договорна
лихва, дължима за периода 13.06.2017 год.-22.12.2017 год.; 447.93 лева
неустойка по чл. 4 от договора .
Въз основа на тази фактическа установеност, съдът намерил за
неравноправна, противоречаща на добрите нрави и съответно недействителна
3
клаузата на чл.4 от договора, която предвижда неустойка за неизпълнение на
договорно задължение на заемополучателя да представи някое от посочените
обезпечения. Уговорената между страните неустойка при непредставяне на
обезпечение излизала извън присъщата й обезпечителна функция. Целта на
неустойката била да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението
(непълното, неточно с оглед количеството и качеството и във времето). При
договор за потребителски кредит вредите за кредитора били свързани със
забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем,
заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране.
Уговорената между страните неустойка не обезпечавала възстановяването на
вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на
обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението имало
цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетявала вредите от
неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитавало
кредитора срещу неизпълнението и подготвяло неговото изпълнение. От
неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпвала
вреда за кредитора, размера на която да бъда обект на обезвреда в клауза за
неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на
дадената в заем сума и възнаграждение за ползването ,кредиторът се
удовлетворявал от имуществото на длъжника, което служи за общо
обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 от ЗЗД. Клаузата водела до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора и имала за последица създадена възможност за кредитора да
увеличи своето възнаграждение до непосилен за потребителя размер. Макар
да е уговорена като санкционна, заплащането на неустойката било добавено
към заплащането на погасителните вноски и водела до скрито оскъпяване на
кредита. По този начин тази неустойка по същество била допълнение към
възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за заемодателя,
надвишаваща с над 50% заемната сума и целяла заобикалянето на
императивната правна норма на чл.19, ал.4 от ЗПК .По тези съображения,
счел иска за връщане на сумата от 447.93 лв. за основателен и го уважил.
За да отхвърли иска за заплащане на сумата от 77.87 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договор за заем ,
първоинстанционният съд заключил, че длъжникът се e съгласил да плати
фиксиран ГЛП от 40.00 % и ГПР от 47.29 %, върху сумата 12 00 лв. ,размера
4
на ГЛП не накърнява добрите нрави и не създава условия за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на наемателя , а размера на ГПР
съобразно правилото на чл.19 ал.4 от ЗПК не надвишава пет пъти стойността
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 год. за периода на действие на
договора като възлизаща на 10.00%.
Изводът на ДРС е направен в отклонение от приетото от съда касателно
недействителността на неустоечното задължение, счетено за допълнение
към възнаградителната лихва, сигурна печалба за заемодателя и водещо до
скрито оскъпяване на кредита.
Неизпълнението на парично задължение ,поражда правото на кредитора
да претендира заплащането на уговорената неустойка за да бъдат обезпечени
вредите от неизпълнението на длъжника, без да е нужно те да се доказват -
чл.92 от ЗЗД. В случай ,че длъжникът не даде на кредитора обещаните
обезпечения ,той губи преимуществата на срока и за кредитора се поражда
друго право-да иска изпълнение на срочно задължение и преди срока-чл.71 от
ЗЗД. Неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение в
случая поражда за кредитора права несъответни на предвижданията на
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД ,респ. свързано е с допълнителни разходи за
кредитополучателя длъжник.
Клаузата по чл.4 от договора прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция по чл.16 ал.1 от Закона за
потребителския кредит за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника на самия длъжник и води до увеличаване размера на дълга. Чрез
нея се вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след
отпускане на кредита вместо кредиторът предварително преди сключване на
договора да изпълни задължението си по закон да проучи
кредитоспособността му. С оглед постановените към обезпечението
изисквания , задължението за предоставянето му е по същество неизпълнимо.
След като предоставянето на обезпеченията не е въведено като условие за
предоставяне на заема, то заемателят няма интерес от обезпечението ,а от
получаване размера на неустойката ,която всъщност се явява скрита печалба-
скрито възнаграждение ,определено в абсолютен размер , а не в лихвен
процент. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
5
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението. Както е уговорено задължението по чл.4 за
сумата от 447.93 лв. ,то е дължимо и при редовно, точно и в срок изпълнение
на задължението за внасяне на договорените вноски по заема . Разсрочено е
на вноски с падежи ,съответни на тези за главница и лихви ,а месечния размер
на всяка една от 27-те вноски е определен като сбор от части от главница ,
договорна лихва, както и горница ежемесечно дължима неустойка. По начина
на уговаряне на задължението и предвидения начин за изпълнението му
,безспорно носи белезите на възнаградителна лихва и уголемява дълга .
Недействителността на формално уговорено задължение като такова за
неустойка за недаване на обещани обезпечения ,не само не е пречка , а
задължава да бъдат зачетени истинските му последици на скрита
възнаградителна лихва, извън уговорената такава и невключена в размера на
ГПР. Горното е установено със заключение на вещо лице, посочило
действителния му размер, като възлизащ на 101.27% .След като договорът не
съдържа действителния годишен процент на разходите по заема ,то той не
отговаря на изискването на чл.11 т.10 от ЗПК. Макар формално процесният
договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния
процент на разходите по кредита . Тази част от сделката е особено съществена
за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да
му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този
смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ищецът е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Горното обуславя основателност на претенцията за връщане на сумата
6
от 77.87 лв. Обжалваното решение не съдържа този извод,поради което на
основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде отменено и спора решен
съобразно настоящото изложение.
В първоинстанционното производство ищецът е сторил разходи в общ
размер от 250 лв. : за заплащане на ДТ в размер от 50 лв. и възнаграждение на
вещо лице в размер от 200 лв. ,които са му били присъдени отчасти в
размерите от по 42.60 лв. и 170.38 лв. , съразмерно на уважената част от иска.
Съразмерно на уважената част от иска е било присъдено по реда на чл. 38
ал.2 от Закона за адвокатурата и възнаграждението на адвоката ,предоставил
безплатна правна помощ и съдействие на ищеца-255.57 лв., при дължимо
минимално такова в размер от 300 лв. Разноски са били присъдени и на
ответника ,съразмерно на отхвърлената част от иска. Различния изход по
спора в двете съдебни инстанции налага отговорността за разноски да бъде
разпределена по нов начин и при съобразяване ,че отправената от ищеца до
съда молба за защита и съдействие е получила удовлетворение в пълния
размер на заявяването й .С оглед на горното ,обжалваното решение в частта за
отговорността за разноски следва да бъде изцяло отменено. Въззивният съд
следва да присъди на ищеца в пълен размер разноските в двете съдебните
инстанции, общо 275 лв. / ДТ от по 50 лв. и 25 лв. и възнаграждение на вещо
лице от 200 лв./, а така също и на адвоката, който го е представлявал
безплатно възнаграждения за двете съдебни инстанции в минимално
предвидения размер по чл. 7 ал.2 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. ,т.е.
по 300 лв. или общо 600 лв. Разноски по делото на ответника не се следват и
за двете съдебни инстанции .
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частта от решение № 103/16.02.2022 год. по гр.д.№
20213210100885/2021 год. на Районен съд Добрич, с която е отхвърлен иска
на Г. Е. Р., ЕГН **********, от град Д., ЖК "Д.*** срещу „И.А.М.” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., ЖК “Л.*** за заплащане на
7
сумата от 77.87 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за
кредит №*** от 13.06.2017 год., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 19.03.2021 год. до окончателното плащане
,както и частта от решение № 103/16.02.2022 год.,поправено с определение №
883/14.04.2022 год. и определение № 902/18.04.2022 год. по гр. д.№
20213210100885/2021 год. на Районен съд Добрич за отговорността на
страните за разноски, като вместо това п о с т а н о в я в а :
ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., ЖК „Л.*** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Е. Р., ЕГН **********, от град Д., ЖК
"Д.*** на основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД, във връзка с чл. 22 и чл.23 от
Закона за потребителския кредит сумата от 77.87 лева, представляваща
получена възнаградителна лихва при начална липса на основание по
недействителен договор за кредит №*** от 13.06.2017 год., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.03.2021 год. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ЖК „Л.*** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Е. Р., ЕГН **********, от град Д., ЖК
"Д.*** сторени съдебно деловодни разноски в размер на сумата 250 лв. по
гр.д.№ 885/2021 год. на Районен съд Добрич и сторени съдебно деловодни
разноски в размер на 25 лв. по в.гр.д.№ 326/2022 год. на Окръжен съд
Добрич.
На основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата и чл. 2 ал.2 и чл. 7 ал.2 т.1
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ЖК „Л.*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Г. Ч.- САК, ЕГН
********** възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ
и съдействие на Г. Е. Р., ЕГН ********** в производствата пред ДРС и
ДОС в размер 600 лв. ,съответно по 300 лв. за всяка от инстанциите .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9