Решение по ВНОХД №432/2025 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 165
Дата: 17 ноември 2025 г.
Съдия: Миглена Тенева Тянкова
Дело: 20255000600432
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 септември 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Пловдив, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова,
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255000600432 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 19 от 03.07.2025 година, постановена по НОХ дело № 429
по описа за 2025 г. на ОС-Хасково подсъдимия А. Г. С. е признат за виновен в
това, че на неустановена дата, в периода 25. 01.2023год.-29.01.2023год., в гр.
Х., област Х., причинил по непредпазливост смъртта на А. А. П. - С.А,
вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, поради което и на
осн. чл. 124, ал. 1, пр. второ, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 58а, ал.1,
вр. чл.54 НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/
години, при първоначален „общ“ режим. Със същата присъда съдът се е
произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото
разноски.
Настоящото съдебно производство е образувано по повод постъпила
въззивна жалба от адв. Д. Н. – защитник на подс. А. Г. С. против така
1
постановения първоинстанционен съдебен акт. В жалбата се навеждат доводи
за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на
наказанието, наложено с атакуваната присъда. Иска се да бъде намален
размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подс. С., като
бъде отложено изпълнението му, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура –
Пловдив пледира, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Излага
съображения, че изнесените доводи във въззивната жалба относно намаляване
на размера на наложеното на подсъдимия наказание не следва да се
възприемат от въззивната инстанция. Счита, че Окръжен съд - Хасково
правилно е определил, както смекчаващите, така и отегчаващите вината
обстоятелства, с оглед на което наложеното с присъдата наказание е
справедливо.
Адв. Н., защитник на подсъдимия, в съдебно заседание поддържа
доводите, изложени в жалбата, посочва още, че подсъдимият не е могъл да се
справя с грижите за психичноболната си майка, същият е загубил работата си,
както и че с оглед комплексната психиатрична експертиза А. С. е с нестабилна
психика и нисък самоконтрол, като е имал същите психични преживявания
като майка си, заради което се е стигнало до неблагоприятния изход.
Представя доказателства, че към настоящия момент подсъдимият е трудово
ангажиран, не е агресивен и моли присъдата да бъде изменена с налагане на
по-ниско наказание и прилагане на чл.66 НК.
Подс. С. в последната си дума изразява съжаление за стореното, моли
наказанието му „лишаване от свобода“да не бъде изтърпявано ефективно.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените във
въззивната жалба доводи, съобрази становищата на страните и извърши
проверка за правилността на постановения съдебен акт, намира жалбата за
неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:
Производството пред окръжния съд е протекло по реда на Глава
двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като стриктно
от съда са приложени установените правила на диференцираната процедура
на съкратеното съдебно следствие.
Въззивната инстанция не констатира допуснато от първостепенния съд
2
процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание
за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. В рамките на
проведеното по инициатива на защитата на подсъдимия и на самия подсъдим
предварително изслушване на страните, последният е признал пред съда
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При
съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК,
съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от
подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на
наличните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
правилно е приел за установена фактическата обстановка, изложена в
мотивите към присъдата, която изцяло се възприема и от настоящата
инстанция, а именно:
Подс. А. С. живеел в гр. Х. с майка си, А. А. П.‑С.А. Пострадалата била
разведена с бащата на С.. Бившият й съпруг и баща на подсъдимия, починал
на 21.04.2008 г. при трудова злополука. А. С. получил застрахователно
обезщетение, но парите били изхарчени от него и майка му в следващите
години. Майка му била диагностицирана с „п. ш.“ и от 28.03.2000 г. се водела
се на диспансерен отчет в „*** Х.“ ЕООД, където била лекувана многократно.
Последната й хоспитализация била в периода 28.07.2021 - 31.08.2021 г. /том 2,
л.117 ДП/, когато била изписана с предписание за поддържаща терапия, която
приемала.
Към м.януари 2023г. подсъдимия бил на 37години, не бил женен и не
упражнявал редовно трудова дейност, имал общ трудов стаж 6години и
7месеца; последната му работа по трудов договор била до 20юли 2020г. /том
4, л.38 ДП/. Двамата с майка му се издържали основно от нейната пенсия,
която към м.01.2023г., заедно с добавките, била в размер на 632,67 лв. /том 4,
л.15 ДП/. Пенсията си пострадалата получавала по сметка и ползвала дебитна
карта, която в последните години се намирала у подсъдимия С.. Именно той
разполагал с изтеглените суми.
Св. Д. П. стопанисвал стола, намиращ се в училище ТМ, като бил наел
3
С. да го почиства веднъж седмично, за което му плащал по 120 лв. на месец.
Подсъдимият С. и майка му живеели при лоши битови условия, не
поддържали хигиена. Въпреки че апартаментът им бил голям - около 100
кв.м., двамата обитавали единствено спалнята, където имало едно двойно
легло, на което спели. След смъртта на баща му, подс. С. започнал системно да
злоупотребява алкохол, като в началото пиел по около 200 гр. алкохол на
вечер, а в последните 3 години пиел по около 500 гр. концентрат всяка вечер.
Под въздействието на алкохола С. ставал раздразнителен, проявявал агресия
към майка си - биел я, системно упражнявал спрямо нея, както физическо,
така и психическо насилие.
Пострадалата не съобщавала за случилото се и не подавала жалби срещу
него в полицията, тъй като я било страх. Проявите на агресия спрямо майка
му станали достояние на техните съседи, които се опитвали да й помогнат.
Във връзка с упражнявано домашно насилие, по жалба на съсед, била
образувана преписка в РП - Х. с №****/2016 г. /том 2, л.122 ДП/, но предвид
факта, че нямало данни за извършено престъпление от общ характер, било
отказано образуването на досъдебно производство, както и да бъде внесено
искане за принудително лечение на А. С. по Закона за здравето, тъй като
същият не страдал от психично заболяване. Пострадалата А. П. - С.А била
търсила специализирана помощ от „Български център за джендър
изследвания“ – клон Х., но впоследствие се отказала да подава жалба срещу
сина си по Закона за защита от домашно насилие, което обстоятелство било
отразено в постановлението на РП - Х. /том 2, л. 123 ДП/. През годините
физическото и психическо насилие от страна на подсъдимия С. към майка му
зачестило. Понякога, за да се спаси от сина си, тя постъпвала на доброволно
лечение в „*** Х.“ ЕООД. Последно това се случило в периода 28.07.2021 г. -
31.08.2021 г. При приема заявила, че синът й я е биел ежедневно и се
страхувала от него, което било отразено и в Епикриза ИЗ №395/2021 г. /том 2,
л.120 ДП/.
Подсъдимият С., освен, че упражнявал постоянно физическо насилие
спрямо майка си, я лишавал от храна и не й давал да излиза от вкъщи, за да не
я питат хората от къде са й синините, получени при упражняваното спрямо
нея насилие. Пред съседи и познати А. П. – С.А споделила, че синът й не
разрешавал да ходи до тоалетна и я карал да се облекчава в кофа на терасата,
както и че я насилвал сексуално, карайки я да му прави орална любов. Тя се
4
страхувала от сина си и повтаряла, че някой ден ще я убие. Тъй като
пострадалата не се хранила редовно, често гладувала, познати и съседи й
купували понякога храна. В резултат на системното недохранване през
последната година, теглото й било редуцирано до степен на измършавяване,
което още повече отслабило защитните сили на организма й.
В средата на м. декември 2022 г. С. й нанесъл по-сериозен побой - удрял
я с юмруци в гърба и корема, отстрани по ребрата, ритал я по краката и тялото,
като й причинил фрактури в областта на ребрата - 9-то и 10-то в ляво и 6-то в
дясно. Въпреки това, пострадалата не потърсила медицинска помощ и не се
оплакала в полицията.
На неустановена дата, в периода 25-29.01.2023 г., С. употребил отново
алкохол в стаята, която обитавали с майка си. Станал раздразнителен, ядосал
се на майка си, тъй като в резултат на заболяването си, викала и му пречела да
спи. Докато тя била в леглото, започнал да я удря силно с юмруци по гърба, в
областта на ребрата, по цялото тяло. Нанесъл й множество удари, които
впоследствие образували големи хематоми. Ударил я силно и през устата, с
опакото на ръката си, в резултат на което й сцепил устната, както и с юмрук в
главата, причинявайки й мозъчно сътресение и хематом в областта на дясното
око. В хода на побоя подсъдимият се уплашил от външния вид на майка си,
вследствие на нанесените й до момента удари и спрял да я бие.
В резултат на същите тя получила масивни кръвонасядания на меките тъкани
на гръдния кош, корема и около гръбначния стълб с натрупване на кръв в тях
/хематоми/, довели до остра посттравматична анемия, като състоянието й
рязко се влошило. Въпреки видимо влошеното й състояние, подсъдимият С.
не потърсил своевременно медицинска помощ, а майка му останала да лежи в
това състояние.
На 29.01.2023год. вечерта пострадалата поискала да стане и да отиде до
тоалетната, но не могла и се свлякла на пода. Подсъдимият С. видял, че
състоянието на майка му е сериозно и едва тогава решил да потърси
медицинска помощ.
На същата дата, около 22:55 ч., се обадил на ЕЕН 112 и съобщил, че
майка му не е добре и че умира, но на въпрос на оператор от ЕЕН 112 какво й
е точно, не могъл да обясни, а само настоявал да дойде Бърза помощ и
прекъснал връзката /том 2, л.90-98 ДП/. Излезнал на улицата и решил да спре
5
кола, с която да превози майка си до Спешна помощ. В това време по улицата
минавал с автомобила си св. И. Н., който видял подсъдимия на пътното платно
и спрял. С. обяснил, че майка му е много зле и го помолил да я закарат до
Спешна помощ. Подсъдимият С. взел на ръце майка си, качил я на задната
седалка и тръгнали към МБАЛ - Х.. Там отново я взел на ръце и я качил в
Спешно отделение. Същата вечер на смяна в Спешно отделение бил св. Ж. П.
- лекар в отделението, който установил, че постр. П. - С.А е в тежко,
коматозно състояние, с повърхностно дишане, с обширен хематом по дясна
гръдна половина, гръб и таз, с разцепена горна устна.
Незабавно бил извикан лекар – интензивист, пострадалата била
интубирана и била частично проведена реанимация, като се появило
спонтанно дишане, но състоянието й останало тежко. За случилото се бил
подаден сигнал в РУ на МВР - Х. и на място дошли свидетелите С. Т. и А. Д.
от РУ - Х.. Дежурният лекар им обяснил, че пострадалата е с множество
политравми по цялото тяло, вследствие на нанесен побой. При направените
рентгенови изследвания били констатирани и стари фрактури в областта на
ребрата. Пострадалата не била контактна, поради което полицейските
служители не могли да разговарят с нея. В Спешно отделение бил синът й С.,
който заявил, че преди няколко дни нанесъл побой над майка си, която била
психично болна, тъй като не го оставяла да спи и не му давала пари за
алкохол.
На 30.01.2023 г., след проведена консултация, на пострадалата била
извършена оперативна интервенция в коремната кухина, като се открил
сериозен асцит, но без хеморагичен излив. Не се открили травматични
изменения от другите органи.
Въпреки проведеното лечение, състоянието на пострадалата
продължило да бъде тежко и на 10.03.2023год. починала.
Извършена била аутопсия, която установила, че пострадалата е с
генерализирана атеросклероза, коронаросклероза, миокардиосклероза и
миокардиофиброза, хипертрофия на сърдечните мускулни клетки,
възпалителен процес на белите дробове със смесена инфилтрация от
левкоцити и лимфоцити, емфизем на белите дробове, оток на мозъка с
вклиняване в големия тилен отвор, склеротични и дистрофични промени на
бъбреците, застойни възпалителни и дегенеративни промени в черния дроб,
6
подкожни кръвонасядания по гърдите, коремната стена, гърба и дясната
хълбочна област, кръвонасядания на дясната ръка, отоци в областта на
ходилата и дланите, общо измършавяване /кахексия/.
Според заключението на изготвената съдебно-медицинската експертиза
непосредствената причина за смъртта на А. П. - С.А е остро настъпила
сърдечна и дихателна недостатъчност в резултат на болестни изменения в
сърдечния мускул и съдовете на сърцето, възпалителен процес в белите
дробове, склеротични и дегенеративни промени в бъбреците и черния дроб,
на фона на общо измършавяване и изразени метаболитни нарушения в целия
организъм. При постъпването на А. П. - С.А в болницата са били установени
кръвонасядания в областта на лицето и тялото. В медицинската документация
се посочва, че кръвонасяданията търпят обратно развитие. При аутопсията на
трупа също са били установени подкожни кръвонасядания в съответна степен
на обратно развитие, по разположение съвпадащи с тези, които са описани при
постъпването в болницата.
Според вещото лице тези кръвонасядания са причинени от действието
на твърди тъпи предмети и е възможно да са резултат от физическо насилие
над пострадалата непосредствено преди постъпването й в болницата.
За изясняване на механизма на травмите и връзката им с настъпилата
смърт, в хода на ДП е назначена тройна съдебно-медицинска експертиза,
както и допълнителна такава, които да обсъди медицинските документи,
резултата от направената аутопсия и събраните гласни доказателства.
Първоинстанционният съд подробно е отразил установеното в
извършената тройна експертиза, съгласно която при хоспитализацията на
29.01.2023 г. и извършения преглед в Спешно отделение са били установени
травматични увреждания: мозъчно сътресение, хематом в областта на
дяснотооко, разкъсно-контузна рана на горната устна, подкожен хематом в
областта на мандибулата /долната челюст/ вляво, контузия на гръдния кош и
корема, дифузен подкожен хематом в дясна коремна половина, подкожен
хематом паравертебрално и по гръдната клетка вдясно, кръвонасядане в
поясната област в дясно. Назначени са и извършени образни изследвания
/рентгенографии и скенер/, и кръвни изследвания, от които са установени
данни за стари счупвания на ребра, в стадии на оформяне на калуси, хематом в
меките тъкани на гърба в дясно в стадий на организация, данни за свободна
7
течност в корема с вид на асцит на фона на ниски показатели от кръвната
картина с данни за анемичен синдром. Счупените ребра били с давност поне
1-2 месеца и е възможно да са получени при предишен инцидент. Към
инкриминирания момент било възможно да е бил получен хематомът в
организация на гърба вдясно, който е установен установен при извършеното
образното изследване. Описаните при хоспитализацията мекотъканни
травматични увреждания вещите лица са посочили, че са резултат от
многократни наслагващи се удари с твърди тъпи предмети, каквито
характеристики имат и човешките крайници /юмруци и ритници/, нанесени в
дясна странична повърхност на тялото - гръден кош, кръста, корема и лицето
Пострадалата е била с тежка форма на системно недохранване с редуцирано
тегло, като тежката форма на недохранване, заедно с хроничните възрастово
обусловени дегенеративни процеси на вътрешните органи, е благоприятстващ
фактор за по-тежкото протичане и клинична изява на получените травми.
Настъпила е допълнителна загуба на кръв от получените травми с масивни
подкожни вътрешни кръвоизливи - състояние, което е животозастрашаващо
при предварително увредени възрастни пациенти.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че тройната и
допълнителната съдебно-медицински експертизи сочат с категоричност, че е
налице причинно-следствена връзка между последните травматични
увреждания, получени на фона на общото лошо общо здравословно състояние
на пострадалата. В последната година е настъпило рязко влошаване на общото
състояние на пострадалата, залежаване и невъзможност за самостоятелно
придвижване. Независимо от проведеното комплексно лечение - хирургично
и медикаментозно, не се е стигнало до подобряване състоянието на А. П. -
С.А.
Правилно заключенията на вещите лица са възприети от Окръжен съд
Хасково с доверие. Те са изготвени професионално, задълбочено, с
необходимите познания и опит в съответните области. Освен това
кореспондират и с останалите доказателства, събрани по делото. Според
заключението на допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза,
непосредствената причина за настъпване на смъртта на А. П. - С.А е
настъпилата остра сърдечна и дихателна недостатъчност в резултат на
болестни изменения всърдечния мускул и съдовете на сърцето, възпалителен
процес в белите дробове, склеротични и дегенеративни промени в бъбреците
8
и черния дроб, на фона на общо измършавяване и изразени метаболитни
нарушения в целия организъм. Тези патологични процеси са се развили,
според експертите, след нанесен побой, а настъпилият смъртен изход
експертите намират да е в пряка причинно-следствена връзка с получените
травматични увреждания. Уврежданията са довели до бързо влошаване на
общото състояние с неврологични прояви и до разстройство на здравето,
временно опасно за живота - средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК. Експертите са посочили, че настъпването на леталния изход се
дължи на масивните кръвонасядания с излив на кръв и натрупването й в
подкожието и мускулатурата на гръдния кош, корема и кръста с ангажиране на
голяма телесна площ.
Освен коментираните съдебно-медицински експертизи, в хода
проведеното ДП е била изготвена и комплексна психолого-психиатрична
експертиза на подсъдимия С.. Според заключението, той е разбирал
свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. Същият е
определен като емоционално нестабилна личност, с резки промени в
поведението си и с нисък самоконтрол върху постъпките си. При него се
наблюдавала личностова деградация и маргинализация. Поведението към
майка му често е било импулсивно, а настроението - непредсказуемо и
неустойчиво.
Въззивният съд намира, че доказателствените материали са обсъдени
коректно, задълбочено и точно, а изведените от тях фактически положения,
намерили място в мотивите към атакувания съдебен акт, напълно
съответстват на наличната по делото и анализирана доказателствена
съвкупност и не се отклоняват от фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Фактите от своя страна са били признати от подсъдимия
С. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а това негова самопризнание се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, в това число
и на разпитаните свидетели.
Съдът е анализирал внимателно показанията им и обосновано им е дал
вяра. Същите са последователни, ясни и непротиворечиви. Свидетелите Т. и
Д. са били изпратени като дежурен екип от РУ- Х. в СО на МБАЛ – Х., където
са установили подсъдимия. Той им разказал, че системно пребивал майка си и
тъй като състоянието й се влошило, я докарал спешно в болницата, за което му
9
оказал съдействие свид. И. Н.. За системен психически и физически тормоз,
свидетелстват роднините и приятелите на пострадалата, както и съседи на
двамата. Според тях той системно е пребивал майка си. Има данни, че дори
злоупотребявал сексуално с нея / по нейни сведения пред свидетелите/,
загасял фасове по тялото й, забранявал й да излиза, не й давал храна, виждали
редовно синини по тялото, лицето и шията, както и белези от цигари. За
състоянието, в което в Спешното отделение при МБАЛ-Х. е била доведена от
подсъдимия С.а, свидетелстват д-р И. Т.А и д-р Ж. П..
Обосновано са кредитирани от първата инстанция и заключенията по
назначените експертизи. Те са изготвени компетентно, от надлежните
специалисти и са обосновани и пълни. Поради това включването им в
доказателствения материал е правилно и в съответствие с изискванията на
процесуалните императиви.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилен и законосъобразен извод, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 124, ал. 1, пр. 2-ро вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Въззивният съд счете за правилни и обосновани направените правните изводи
относно виновността и отговорността на подсъдимия С..
От обективна страна подсъдимият е причинил смърт по
непредпазливост на А. П. – С.А, вследствие на умишлено нанесена средна
телесна повреда. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
действията на подсъдимия и получените телесни увреждания, довели по-
късно до смъртта на пострадалата. В мотивите на обжалвания съдебен акт
подробно е описан механизма на изпълнителното деяние, което настоящия
въззивен състав споделя напълно и не счита за необходимо да преповтаря.
От субективна страна страна, по отнжшение на причинената средна
телесна повреда, обосновано Окръжен съд Хасково е приел, че деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. При нанасяне на
ударите подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желал настъпването
им. Естеството на въздействие върху пострадалата - със значителна сила и от
близко разстояние в уязвими области на тялото, е такова, че неминуемо би
могло да причини телесни увреждания от вида на процесните, поради което от
10
значение за субективното отношение на дееца е, че постигнатият резултат е
бил пряко целен.
Споделими се аргументите на първоинстанционния съд по отношение
на формата на вината и към по-тежкия престъпен резултат, настъпилата смърт
на А. П. – С.А, като и въззивният състав приема, че подсъдимият е действал
по непредпазливост. Настоящият състав счита, че подс. С. не е желаел
настъпване на на смъртта на майка си, но е бил длъжен и е могъл да предвиди
крайния резултат, предвид общото й увредено здравослоно състояние и
крайно изтощение на организма й. Ето защо, правилно е прието, че деянието е
извършено при смесена форма на вината.
По отношение на доводът, посочен във въззивната жалба, за явна
несправедливост на наложеното наказание и искане за приложение на чл.66,
ал.1 от НК, същият е неоснователен.
При така приетата фактическа обстановка и направената въз основа на
нея правна квалификация, след като е съобразил целите на генералната и
специалната превенции и с обстоятелството, че производството по делото е
протекло по реда на глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК и в съответствие с
императивната норма на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК, правилно
Окръжен съд Хасково е приел, че на подс. С. следва да бъде наложено
наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства коректно са били
отчетени чистото съдебно минало, оказаното съдействие за разкрИ.е на
обективната истина в хода на досъдебното производство и в известна степен
оказана помощ на пострадалата.
Според въззивния съд правилно са отчетени и всички отегчаващи
отговорността обстоятелства – лошите характеристични данни на
подсъдимия, това, че актът на насилие не е еднократен, а продължило години
наред, в т.ч. нанасяно физическо и психическо насилие върху пострадалата.
Следва да се отбележи упоритостта на дееца при реализиране на
престъплението, както и начина на извършването му с нанасяне на
последователни силни удари, при които са причинени кръвонасядания и
охлузвания на пострадалата, чието общо здравословно състяние е било вече
увредено. Процесното деяние е израз на невъздържано, грубо и агресивно
посегателство спрямо най-близкия му човек, собствената му майка. При така
11
направеното разграничение на значимите за отмерване на наказанието факти,
обосновано с атакуваната присъда е прието, че не са налице основанията за
прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК, с определяне на наказание лишаване
от свобода под предвидения законов минимум, тъй като не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства.
Правилен е извода на първостепенния съд, че наказанието лишаване от
свобода следва да бъде изтърпяно ефективно, с оглед на високата степен на
обществена опасност на деянието и настъпилия тежък вредоносен резултат.
Първата инстанция е редуцирала по реда на чл. 58а ал.1 от НК първоначално
определеното наказание, като го е намалила с една трета. Приложението на
института на условното осъждане, би се оказало необосновано снизхождение
за подсъдимия, независимо от представените писмени доказателства за
трудовата му ангажираност към настоящия момент (л.17, ВНОХД 432/2025г.).
Още по-малко би се постигнал очаквания поправителен ефект спрямо
подсъдимия и предупредителен спрямо обществото при неоснователно
поисканото отлагане на изпълнението успоредно с намаляване на
наказанието. Изтъкнатите по-горе особености на конкретното престъпление и
на подсъдимия като деец указват, че неговото поправяне и превъзпитание не
може да се постигне без изолацията му от обществото. С оглед на това,
въззивният съд се присъединява към изложеното становище на Окръжен съд -
Хасково по въпроса за изпълнението на наложеното на подсъдимия С.
наказание лишаване от свобода и категорично счита, че това наказание следва
да бъде изтърпяно ефективно, защото само така спрямо него ще се въздейства
ефикасно и може успешно да се очаква положителен резултат на корекция в
поведението му. Само по този начин ще се изпълнят целоте целите по чл. 36
от НК - да се отнеме възможността на подсъдимия да върши други
престъпления, да се превъзпита, както и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. Ефективното
изтърпяване на същото правилно е постановено да бъде при първоначален
„общ“ режим, на основание чл. 57 ЗИНЗС.


Мотивиран от горното, въззивният съд достигна до извода, че пстановената
присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. При
12
извършената цялостна служебна проверка не се установи наличието на
съществени процесуални нарушенияна, поради което и на основание чл. 338
от НПК, Апелативният съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19 от 03.07.2025 година, постановена по
НОХД № 429 по описа за 2025 г. на ОС-Хасково.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

13