Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 14.12.2017година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                      

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №844 по описа за 2017година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №17-0351-000539 от 07.08.2017 година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с което на С.А..А. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.7 ,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева  и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат на водача общо 6 точки.

      Жалбоподателят С.А..А. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно.Счита същото за постановено в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения,без конкретно да визира такива, като единствено сочи,че липсвали задължителните за това реквизити предвидени в ЗАНН,както и че актовете били издадени от некомпетентни лица, като моли  съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява ,за него се явява адв.И. ,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи,като уточнява,че не оспорва компетентността на актосъставителя и АНО . В съдебно заседание не ангажира доказателства .

     Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на Група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

       От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на полицейските служители Ж.Г.П. и Ж.В.А./ служител на МВР в жандармерия гр.Кърджали/ се установява, че съгласно план на директора на ОД на МВР Хасково във връзка с превенция на водачите на МПС и спазване на ЗДвП на 14.07.2017година в гр.Свиленград свидетелите, при изпълнение на служебните си задължения във връзка с изготвения план се позиционирали на бул.Бйлгария в близост до бензиностанция Петрол за времето от 16,30часа до 24,00часа и осъществявали контрол по ЗДвП.   Около 22,30часа по посочения  бул.България до бензиностанция Петрол свидетеля А. спрял за проверка лек автомобил марка Мини Купър с рег.№ РВ 6976 СТ, собственост на „Гемаг „ЕОО гр.Пловдив, който автомобил се движил по посочения булевард в посока с.Капитан Андреево, като в същото време св.П. приключвал издаването на фиш на друг нарушител.При спирането на автомобила св.А. осветил с фенер водача на моторното превозно средство и установил,че лекият автомобил се управлява от жалбоподателя , който не бил поставил обезопасителен колан .Попитал водача за причината поради която не е поставил обезопасителния колан,като въззивника му заявил,че идвал от един магазин. В същото време другият свидетел приключил издаването на фиша и забелязал,че жалбоподателя в същото време отваря вратата на лекият автомобил ,при което забелязал,че няма сложен обезопасителен колан.

         За така констатираното нарушение на жалбоподателят  бил съставен, предявен лично акт за извършено административно нарушение с бланков №282766 от 14.07.2017г. в  негово присъствие, като жалбоподателят първоначално отказал  да подпише АУАН, но впоследствие подписал същият , като препис от същият му бил връчен срещу подпис. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и по време на проверката жалбоподателя репликирал св.А.,но след отправена устна забележка от пристигналия на место началник на сектор Криминален, той преустановил това си поведение.

           Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

           Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.137А,ал.1 от ЗДвП  поради което и на основание чл.183,ал.4,т.7 ,предл.1 от ЗДвП  му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева  и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнети на водача общо 6 точки.  

            По административно наказателната преписка има и приложена  справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е с множество издадени НП и фишове .

           Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград и актосъставителя, се доказва и от приетата по делото Заповед № 8121з-952/20.07.17г. на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия, както и на съставителя на акта да осъществява контролна дейностпо ЗДвП.

            Цениха се с доверие от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и истинността си /признака авторство/.Ето защо, с оглед липсата на външни -формални недостатъци в тези документи, те се ползваха за установяване на данните, възпроизведени в тях. 

           Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Ж.Г.П. - актосъставител и Ж.В.А.  – свидетел при установяване на нарушението, така също и от приетите писмени доказателства – заповед № 8121з-952/20.07.17г. на Министъра на вътрешните работи,  справка за нарушител/водач, последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

            Свидетелите Ж.Г.П. и Ж.В.А.  , възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретните нарушения, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелствата за управлението на МПС от водача -жалбоподател,без същият да е поставил предпазен колан. 

          При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

          Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

       Разгледана по същество, жалбата се явява  неоснователна.

        Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието,  които да налагат неговата отмяна.

           Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.

        При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

         От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно  неговото минимално съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическото нарушение, предмет на повдигнатото административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.

         Неоснователно е възражението, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, което било грубо нарушение на  чл. 40, ал.1 от ЗАНН, а актосъставителят не е бил очевидец на извършеното нарушение. Както се установява от данните по делото, в случая АУАН е съставен в хипотезата на  чл. 40, ал.1 от ЗАНН - в присъствие на нарушителя. Действително, актът е съставен в присъствието само на един свидетел, но следва да се отбележи, че това не води до опорочаване на административно-наказателното производство до степен налагане неговото отменяне по аргумента на чл. 43, ал.1 от ЗАНН, който изисква актът да е подписан поне от един от свидетелите, а именно това е налице вкл. и към момента на съставяне на предявяване на акта. Видно и от екземпляра, даден на наказаното лице, той съдържа безспорно данни за поставен подпис от поне един свидетел.

          Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в проявление  на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав, чийто елементите се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона задължение, считайки го за осъществено, на което  основание  и е наложил предвиденото за съответното нарушение административно наказание.

         Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита. Още повече,  последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и точно,ясно оповестени.

           С оглед процесуалното изискване установено в чл.42,т.5 ЗАНН, достатъчно е посочването именно на нарушената разпоредба от закона, която едва ли има спор е тази създаваща задължението за субекта – адресат, като това  в случая е сторено и съществуващата такава действаща норма в специалния нормативен акт  е вярно издирена и възпроизведена от контролния орган.  

           Поради това липсва допуснато процесуално нарушение, досежно този реквизит от формата и минимално изискуемото съдържание на АУАН, още повече предвид наличието на пълно съвпадение във възприетата материалноправна квалификация на твърдяноте нарушение, между констатиращия акт и санкционния - НП. В тези фактически и правни рамки, в спазване на императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7  –относимо към НП, се е произнесъл и АНО  подвеждайки нарушението с неговите обективни елементи, под действието на приложимият за него санкционен  -административнонаказателен състав, на основание който същото подлежи на наказване, с който е завършил дейността по  правното им квалифициране, предпоставяща правна преценка, дължима в крайния  заключителен акт, ползващ се с правораздавателни характеристики.

      В този смисъл абсолютно несъстоятелно и неоснователно е възражението, противопоставено с жалбата, за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство при издаване на обжалвания акт.

            От материалноправна страна, преценено с оглед  приложението на материалния закон, съдът намери обжалваното НП също за правилно и законосъобразно, досежно визираното административно нарушение санкционирано с него, които е безспорно доказано в съвкупните си –обективни и субективни признаци от събраните  доказателства в хода на проведеното съдебно следствие по делото.

        При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че направения в обжалваното постановление извод за извършено административно нарушение по чл.137А ,ал.1 от ЗДвП се доказа по делото.

         В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно заседание свидетелите Ж.П. и  Ж.А., както се посочи по-горе потвърдиха констатациите в акта и в наказателното постановление.

           Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят  като водач на моторно превозно средство от категория В и М не е поставил предпазен колан по време на движение на управляваното от него МПС , като с тези си действия същият умишлено е нарушил разпоредбата на чл.137А,ал.1 от ЗДвП,която гласи : Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

        Предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл.183 ал.4 т.7предл.1 от ЗДвП, който предвижда, че се наказва с глоба от 50 лв., водач на пътно превозно средство, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

       Наложеното наказание, за посоченото нарушение е законосъобразно по вид и размер, съгласно приложимата санкционна норма - чл.183 ал.4 т.7предл.1 от ЗДвП и т.к. същото е фиксирано по размер не подлежи на намаляване, съдът не разполага с правомощието да наложи такова под предвидения в закона размер-50 лв.

          По изложените съображения, НП следва да се потвърди.

Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според дефиницията „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нормата на чл.28, б. „а“ от ЗАНН регламентира, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност.

Предвид горните критерии и установените факти, съдът приема, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно.

От събраните по делото доказателства не се формира извод, че извършеното от въззивника административно нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следва да се отрази, че преценката за „маловажен случай“ се прави при съпоставка с други нарушения от същия вид, а не абстрактно или сравнявайки конкретно нарушение с друго по вид, което би могло да бъде извършено, чрез деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, регламентиран от същия закон (в случая ЗДвП).

         Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

        В тежест на жалбоподателя следва да се присъдят и направените по делото пътни разноски за явяването на свидителя в съдебно заседание на основание чл.189 от НПК.

       Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.    

                                  Р  Е  Ш  И  :

 

           ПОТВЪРЖДАВА   Наказателно постановление №17-0351-000539 от 07.08.2017 година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с което на С.А..А. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.7 ,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева  и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат на водача общо 6 точки.

 

          ОСЪЖДА С.А..А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  в полза на ВСС по сметка на Районен съд Свиленград направените по делото разноски в размер на 61 лева.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................

                           

                                                                                   / Добринка Кирева /