№ 867
гр. Пазарджик, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220100162 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова депозирана от „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к.
„Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т. –
управител, действаща чрез пълномощник адвокат Г.И. Х., с адрес на кантората гр. С., р-н С.,
бул. „В.“ № 15, ет.4 срещу Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. Р. п., ул. „В.“ № 1, с искане
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 731,81 лева — главница, представляваща сбора от непогасените
вноски по главницата по погасителен план, за периода 02.10.2015 г. - 02.09.2019 г., ведно със
законна лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда, до изплащането й и
сумата в размер на 209,17 лева — лихва за забава /в размер на законната лихва/ върху
главницата от 731,81 лева, представляваща част от претендираната в заповедното
производство и непогасена по давност лихва, за периода от 10.09.2017 г. до 03.09.2020 г.,
включително. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 04.09.2013 г. е сключен договор за потребителски
кредит без обезпечение между „ОББ“ АД - кредитор и Г. А. А. – кредитополучател.
Размерът на кредитът бил уговорен в чл.1 от договора – 1000 лева. Целта на кредита била за
„покриване на потребителски нужди“. Сочи, че с предоставянето на разрешения кредит, чрез
захранване на разплащателната сметка с IBAN: BG 89 UBBS 80021081290830 - с титуляр
кредитополучателя „ОББ“ ЕАД“ АД е изпълнила задължението си по договора, както и че
отпуснатия кредит от 1000 лева е усвоен изцяло от кредитополучателя на 05.09.2013 г., чрез
тегления от АТМ устройство.
1
Твърди, че съгласно чл. 10, срокът на действие на договора е 72 месеца от датата на
първо усвояване по кредита или за период от 02.10.2013 г. до 02.09.2019 г.
Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на равни месечни вноски,
съгласно погасителния план към договора.
Сочи, че съгласно чл.7, ал. 1 от договора, при забава/просрочие на плащането по
главницата по кредита от страна на Кредитополучателя, Банката олихвявала просрочените
суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент съгласно чл.4, за редовна
главница и наказателна надбавка в размер на 5 /пункта/. Уточнява, че в настоящото
производство лихвата за просрочие се претендирана в размера на законната лихва.
Посочва, че съгласно чл. 16 от договора за кредит Кредитополучателят има право, без
да дължи обезщетение иди неустойка и без да посочва причина, да се откаже от настоящия
договор за потребителски кредит в срок от 14 дни, считано от датата на сключването му, но
от това си право не се е възползвала ответницата.
Сочи, че в чл.18 от договора страните са се споразумели, че банката да може да
прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице.
Излага твърдения, че на 31.01.2018 г. по силата на Договор за прехвърляне на
парични вземания /цесия/ „ОББ“ АД е прехвърлила на ищеца портфейл от вземания,
определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, включително и
вземането си кьм Г. А. А.. Прехвърленото вземане към ответника било подробно описано
под № 37183 в приложение № 1. Сочи, че за периода след датата на цесията - 31.01.2018 г.,
до депозиране на настоящата искова молба нямало постъпили суми по сметка на „ЕОС
МАТРИТКС.
Относно изискуемостта на процесния кредит сочи, че на 02.09.2019 г. е настъпил
крайният срок за погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите лихви,
съгласно чл.10 от договора, като считано от тази дата вземането на ищеца е станало изцяло
дължимо.
Сочи, че на 20.12.2021 г., ищцовото дружество е уведомено, че е постъпило
възражение от длъжника Г. А. А., срещу издадената Заповед за изпълнение на основание
чл.410 ГПК, по гр.д. № 2850/2020 г. на PC — Пазарджик, поради което предявяват
настоящата искова претенция.
Към настоящата искова молба прилага уведомление към ответника за извършената
цесия, подписано по пълномощие от адв. Г.Х..
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или
процесуален представител за ищцовото дружество. Депозират молба, с която молят съда да уважи изцяло
исковата претенция.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока за
писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си
адвокат И.Е. от АК Монтана депозира отговор, в който изразява становище, че процесното
вземане е изцяло недоказано по основание и размер.
2
Оспорва ответницата да е подписвала подобен договор за потребителски кредит.
Твърди, че от приложния сканиран договор не може да съди за неговата истинност.
В случай, че се докаже, че е възникнало договорно правоотношение между Г.А. и
„ОББ“ АД счита, че част от задълженията са погасени по давност. В тази връзка твърди, че е
неоснователно твърдението, че падежът на вземането е настъпил на 02.09.2019 г., тъй като
тогава е падежът последната вноска. Падежът на всяка вноска настъпвал на 02 число от
съответния месец, съгласно чл.10, ал.1 от Договора за предоставяне на потребителски
кредит. Смята, че вноските се погасяват с тригодишна давност и всички задължения, заедно
с лихвите, до октомври 2017 г. включително са погасени по давност.
По отношение на извършеното прехвърляне на вземането счита, че уведомяване от
цедента не е извършено, поради което, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД, цесията не е породила
действие спрямо длъжника и му е непротивопоставима. В тази връзка смята, че
представеното по делото пълномощно, с което адвокат Г.Х. е упълномощена да уведомява
съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, би следвало да притежава нотариална заверка. Също твърди, че
нямало ясното дали управителя на цесионера е разполагал с представителна власт да
извърши уведомяването, както и че нямало доказателства, че уведомлението било връчено.
Сочи, че съдът следва да уважи искането за разноски в заповедното производство
пропорционално на изхода от исковото производство. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването,
ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирал е молба, в която
излага доводи по съществото на спора и моли съда да отхвърли исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените и приети писмени доказателства - Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 04.09.2013 г., молба за отпускане на
потребителски кредит, молба-декларация за отпускане на потребителски кредит, погасителн
план се установява, че на 04.09.2013 г. между кредитора „ОББ“ АД и ответницата Г.А. е бил
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. Съгласно чл.1
от договора, банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 1000 лева.
Кредитополучателят се задължава да ползва кредита, съобразно уговорените в договора цел,
условия и срокове и да го върне, ведно с дължимите лихви. Съгласно чл.3 от договора,
кредитът се усвоява като средствата се превеждат по посочената сметка, с титуляр
кредитополучателя, еднократно на 05.09.2013 г.. По силата на чл.10, ал.1 от договора,
кредитът се издължава на 72 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, и
съответната част от годишната такса за управление и обслужване, в размер на 18,69 лева,
считано от 02.10.2013 г. на 02-ро число на месеца. Съгласно чл.11 от договора, крайният
срок за издължаване на дълга по кредита е 02.09.2019 г.. Според чл.4, ал. 1 от договора,
редовната главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базовия
3
лихвен процент на „ОББ“ АД за потребителски кредити и лева, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата и договорена надбавка от 2,85 пункта. Към момента на
сключването на процесния договор БЛС на „ОББ“ АД за потребителски кредити е било в
размер на 7 пункта. В ал. 2 на същия член е посочено, че лихвеният процент към датата на
сключване на договора е 9,85 годишно. С чл.7 от договора за кредит, страните са се
уговорили, че банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща
договорения по реда на чл. 4 лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в
размер на 5 пункта. В чл.5 от договора е посочен ГПР – 11,51 №, както и общата дължима
сума по кредита – 1433,22 лева.
По делото е приет Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. г.
сключен между „ОББ“ АД в качеството си на цедент и „ЕОС Матрикс“ ООД в качеството си
на цесионер, по силата на които са прехвърлени на ищеца вземания, определени и
индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, включително и вземането
кьм Г. А. А.. Представено е приложение № 3 към договора за цесия, с което „ОББ“ АД е
потвърдила извършената цесия.
Приложено е пълномощно, с което „ОББ“ АД, чрез законните си представители е
упълномощила определени физически и юридически лица, в т.ч. и настоящия ищец и
адвокат Г.Х. да уведомяват съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключения на
31.01.2018 г. договор за прехвърляне на парични вземания с „ЕОС Матрикс“ ООД. Да
извършват всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното
уведомяване на длъжниците по вземания, предмет на посочения договор за цесия… Да
упълномощават други лица без ограничения с предоставените им права по т.6, т.7 и т.8., т.е.
посочените по-горе. Пълномощното е нотариално заверено на 31.01.2018 г. с рег. № 987 от
нотариус Мария Михова – Рашкова, с район на действие СРС.
Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответницата,
но няма данни, че същото е получено.
За доказване размера на претендираното вземане по договора за кредит, са ползвани
специални знания на вещо лице – счетоводител, чието заключение като компетентно дадено
и неоспорено от страните, съдът изцяло кредитира. От същото се установява, че по сметка
на ответницата е преведена заемната сума в размер на 1000 лева, от която ответницата е
изтегли сумата в размер на 970 лева, а останалата сума е била удържана за такса управление
– 16,00 лева; справка салдо – 1,20 лева; такса обслужване – 1,00 лев; такси теглене – 6,60
лева и покупка на ПОС – 1,00 лев. Вещото лице посочва, че размерът на погасената
главница към 10.09.2020 г. и към датата на завеждане на ИМ е в размер на 268,19 лева, а
дължимата главница е в размер на 731,81 лева. Размерът на законната лихва върху
неплатената главница, за периода от 02.09.2015 г. до 03.09.2020 г. /без периода 13.03.2020 г.
- 13.05.2020 г./ е 359,52 лева. Размерът на законната лихва претендирана в исковото
производство върху неплатената главница - 731.81 лева, за периода от 10.09.2017 г. до
03.09.2020 г. /без периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г./ е 209,20 лева.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
4
издадена заповед за изпълнение № 1346/21.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2850/2020 г. по описа на
РС Пазарджик, срещу ответницата Г.А., да заплати на настоящия ищец сумата от 1103,68
лева, от която главница в размер на 731,81 лева и 371,87 лева лихва за просрочие, за периода
от 02.09.2015 г. до 03.09.2020 г., ведно със законната лихва от 10.09.2020 г. до изплащане на
вземането както и сумите 120 адвокатско възнаграждение и 25,00 лева държавна такса.
Издадената заповед по чл.410 ГПК е връчена на ответницата Г.А., която е депозирала
възражение. Поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите
положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с искове с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.430, ал.1 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД – предявени искове за
установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с
ответника.
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на
настоящото производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед и спазване
на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на
съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста
на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на
ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи, че на 04.09.2013 г. е сключен
договор за потребителски кредит без обезпечение между „ОББ“ АД - кредитор и Г. А. А. –
кредитополучател, по който ответникът е останал задължен за процесните суми, че
кредитодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация,
изпълнение на поетите от кредитодателят задължения по договора, размера на вземането по
пера и изискуемостта на задълженията по договора, че между кредитора и ищцовото
дружество е сключен договор за цесия, по силата на който на последното дружество е
прехвърлено вземането по договора за кредит. Предвид изложеното, е налице
съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между ответника Г.А. и „ОББ” АД. В тази насока са всички
събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от договор
за паричен заем и приложенията към него /вкл. и в оригинал/; както и от приложените по
делото материали по частно гражданско дело № 2850/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин
гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че „ОББ” АД е отпуснало паричен
заем на ответницата в размер на 1000 лева, която сума кредитополучателят е усвоил по
банковата си сметка при кредитора. Горното се установи от представеното по категоричен
5
начин и от заключението на вещото лице, че така предоставената сума е усвоена от
ответницата, поради което и за нея е възникнало задължение за връщането й на уговорените
в договора падежи. В подкрепа на този извод е и извършването на плащания по процесния
кредит. С отговора на исковата молба се въведоха твърдения, че ответницата не е
подписвала процесния договор, тъй като от представеното копие не можело да се съди за
неговата истинност. Поради това, ищецът беше задължен да представи същия в оригинал, но
от ответника не бяха ангажирани никакви доказателства в тази насока. Оригиналът на
процесния договор не бе и оспорен, досежно неговата автентичност. Установи се, че
заемодателят е изправна страна по договора, докато ответникът не е изпълнил изцяло
задълженията си за връщане на заетата парична сума за главница в претендирания размер от
731,81 лева - главница, представляваща сбора от непогасените вноски по главницата по
погасителен план, за периода 02.10.2015 г. - 02.09.2019 г. и сумата в размер на 209,17 лева -
лихва за забава /в размер на законната лихва/ върху главницата от 731,81 лева,
представляваща част от претендираната в заповедното производство и непогасена по
давност лихва, за периода от 10.09.2017 г. до 03.09.2020 г.. Не бяха ангажирани никакви
доказателства от ответницата, че е погасила задълженията си към ищеца по процесния
кредит, поради което дължи на ищеца заплащането на претендираните главница и
обезщетение за забава по процесния договор за кредит.
Във връзка с горното съдът намира, че предявения иск за главница е напълно
основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер. Съдът с оглед уважаването на
предявения иск за главница по процесния договор, намира за основателна и претенцията за
лихва за забава от депозирането на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 209,17 лева - лихва за
забава /в размер на законната лихва/ върху главницата от 731,81 лева, представляваща част
от претендираната в заповедното производство и непогасена по давност лихва, за периода от
10.09.2017 г. до 03.09.2020 г., чийто размер се доказа по категоричен начин от заключението
на вещото лице.
Неоснователно е възражението на ответницата за погасяване по давност на
процесните суми. По този въпрос е налице съдебна практика, постановена по реда на чл.290
ГПК – Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д.№ 795/2010 г. на ВКС, IV г. о, Решение №
28/05.04.2012 г. по гр. д.№ 523/2011 г. на ВКС, III г. о., съгласно които вземанията на
кредитора по договор за заем/банков кредит не са за периодични плащания. При договора за
заем е налице неделимо плащане, което е разсрочено във времето. Договореното връщане на
заема на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме
изпълнението на части, но това не променя характера на задължението, което е неделимо и
договорът не се превръща в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по него. При това положение, независимо че вноските по кредита се повтарят
през определени периоди от време, те не се погасяват с кратката 3-годишна давност по чл.
111, б."в" ЗЗД, а с петгодишната такава. Поради това, в случая е приложим общия
петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. По отношение началния момент на давността
6
следва да се съобрази разпоредбата на чл.430, ал.1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по
кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора
става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече
давността по чл.114 ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110
ЗЗД. В случая срокът на договора е изтекъл на 02.09.2019 г., от който момент задълженията
по него са станали изискуеми, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК е депозирано в съда на 10.09.2020 г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен
срок. Ето защо, възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно. Не е
изтекъл и тригодишният срок по чл.111 б. „в“ ЗЗД по отношение на дължимата мораторна
лихва за забава, тъй като срокът от изискуемостта на кредита и подаването на заявлението
по чл.410 ГПК е точно три години. /В този смисъл Решение № 175/17.05.2019 г. по в.гр.д.
№ 256/2019 г. по описа на ОС Пазарджик/.
По отношение на възражението, че уведомяване от цедента за извършената цесия не
е породило действие спрямо длъжника и му е непротивопоставимо, съдът намира следното.
Установи се по делото, че представеното уведомление за извършено прехвърляне на
вземания до ответницата, няма данни да е получено от последната. Но за извършените
прехвърляния на вземанията по договора за кредит ответната страна е била надлежно
уведомен с връчването на препис от исковата молба, въз основа на която е образувано
производството по настоящето дело, и приложенията към нея. В този смисъл, предмет на
договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на
сключване на договора и да е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права,
вкл. и паричните вземания). За да породи действие спрямо длъжника цесията следва да му
бъде съобщена от цедента. В този смисъл с нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД законодателят
императивно е задължил предишният кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Тази законова уредба произтича от
факта, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него,
поради което преди да бъде уведомен за извършеното прехвърляне, той може да изпълни на
цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с
цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл
по реда на чл. 290 от ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина,
по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, както е било
извършено и от ищеца по настоящето дело. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера
7
срещу длъжника (в този смисъл е и решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., на
ВКС, ІІ т. о.).
Не на последно място по значение следва да бъде посочено, че в съдебната практика
по чл.99 ал.3 и 4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че уведомяването на
длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на
такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на
длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между страните по
него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за
прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано
лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането. Следователно
длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице
до момента на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.д.
867/2011г., ІV г.о.).
Следва да се посочи, че и от приложеното по делото пълномощно на л.48, се
установява, че адвокат Г.Х. е упълномощена и й е учредена представителна власт да
уведоми длъжника за извършената цесия.
От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага извод за това, че цесията е
валидно противопоставима на ответната страна и тя легитимира ищеца като надлежен
кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество
на цесионер.
Съдът счита, че не са налице и неравноправни клаузи в процесния договор, които да
водят до неговата недействителност.
Във връзка с горното предявената искова претенция следва да се уважи в цялост.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът Г.А. следва
да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски сторени в настоящото
производство и в заповедното производство, в общ размер на 687,31 лева. Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
същото е в минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК по отношение на Г. А. А.,
ЕГН **********, с адрес: с. Р. п., ул. „В.“ № 1, че съществува вземане на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к.
„Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т. –
8
управител, действаща чрез пълномощник адвокат Г.И. Х., с адрес на кантората гр. С., р-н С.,
бул. „В.“ № 15, ет.4, за сумата от 731,81 лева — главница, представляваща сбора от
непогасените вноски по главницата по погасителен план, за периода 02.10.2015 г. -
02.09.2019 г. по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
04.09.2013 г., ведно със законна лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в
съда – 10.09.2020 г., до изплащането й и сумата в размер на 209,17 лева — лихва за забава /в
размер на законната лихва/ върху главницата от 731,81 лева, представляваща част от
претендираната в заповедното производство лихва, за периода от 10.09.2017 г. до 03.09.2020
г., включително, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
2850/2020 г. по описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. Р. п.,
ул. „В.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, сумата в
размер от 687,31 лева, сторени разноски в исковото производство и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9