Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260076
гр.Свищов, 26.07.2021г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 14.07.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТЕОДОРА
СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1085 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът "Т.П.” АД с ЕИК *****, със седалище ***,чрез юрисконсулт Ц.В. твърди ,че ответниците С.М.Я., К.М. О.
и Г.М.Х. са абонати на "Т.П.” АД с ЕИК ***** и не са изпълнила задължението за
заплащане на услугите по доставяне на топлинна енергия за периода от 3.01.2018г. до
4.03.2020г. за топлофициран имот, находящ се в ***************. Ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на § 1 т. 42
от ДР на Закона за енергетиката. Купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия , а именно – в 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. За всяка от трите ответници е начислено задължение за сумата
-по 199,21
лева /сто деветдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/
главница-доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода 01.11.2017г. –
31.01.2020г., лихва в размер на 21,78
лева /двадесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/ за периода от
03.01.2018г. до 04.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
18.03.2020 г. до изплащане на вземането. За гореописаните суми ищецът е
подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 542/2020г. на СвРС е издадена
Заповед за изпълнение №342/16.06.2020г. Длъжниците са получили съобщение за
издадената Заповед за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК , поради
което след дадени указания ищецът предявява настоящия установителен иск .
В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственици /ползватели/
на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 15924, находящ се в ***************са
клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи, че именно поради това за тях
важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения
между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число
и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага, че в
този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага, че с изтичането на последния ден от месеца
ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че от
приложената по ч.г.д. № 542/2020г. на СвРС извлечение от сметка за абонатен номер № 15824
ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не са погасили
задължението си. Сочи, че сградата, в
която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Н.“ ЕАД. Излага, че сумите
за топлинна енергия за процесния период
за топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от
топлофикационното дружеството на базата на реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба
№16-3334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответниците по
иска. Сочи, че иска е неоснователен и недоказан по същество, поради което го
оспорва по основание и размер. На първо място излага, че не са представени
доказателства относно обстоятелството на чие име е открита партидата за
посочения имот. Не били ясни и правните основания, на които ищцовото дружество
претендира посочените суми. Заявява, че исковата претенция е недоказана, поради
това, че приложеното извлечение от сметка не е счетоводен документ, същото не
отразява реално потребеното количество топлоенергия, тъй като в процесния
период ответниците не са живели в апартамента. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява.
В проведеното съдебно заседание,
ответника се представлява от назначения
особен представител, който поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, прие за
установено следното от фактическа и от правна страна:
На 18.03.2020г. ищецът в настоящото производство е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника,
във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 1530/2020г. по описа на РС Плевен,
което е прекратено и изпратено по подсъдност в СвРС. Било образувано ч.гр.д. № 542/2020г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 342 от 16.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът – С.М.Я. да заплати на кредитора сумата
199,21 лева /сто деветдесет и девет
лева и двадесет и една стотинки/ главница-доставена, но неизплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2017г. – 31.01.2020г., лихва в размер на 21,78 лева /двадесет и един лева
и седемдесет и осем стотинки/ за периода от 03.01.2018г. до 04.03.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.03.2020 г. до
изплащане на вземането; К.М. О. да заплати на кредитора сумата 199,21 лева /сто деветдесет и девет лева и
двадесет и една стотинки/ главница-доставена, но неизплатена топлинна енергия
за периода 01.11.2017г. – 31.01.2020г., лихва
в размер на 21,78 лева /двадесет и един лева и седемдесет и осем
стотинки/ за периода от 03.01.2018г. до
04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 18.03.2020 г. до изплащане на вземането и Г.М.Х. да заплати на кредитора сумата 199,21 лева /сто деветдесет и девет лева и
двадесет и една стотинки/ главница-доставена, но неизплатена топлинна енергия
за периода 01.11.2017г. – 31.01.2020г., лихва
в размер на 21,78 лева /двадесет и един лева и седемдесет и осем
стотинки/ за периода от 03.01.2018г. до
04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 18.03.2020 г. до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във връзка с горното е
даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по
чл. 422 от ГПК.
Предоставени са по делото 3бр.
съобщения на Община Плевен до ответниците от които се установява, че същите са
собственици на недвижим имот в ***************въз основа на декларация от
11.08.2014г.
Ищецът е представил справка за
потреблението на абон. № 15924 на името на ответниците за периода 01.11.2017 г.
– 30.01.2020 г.
От ангажираните по делото
доказателства, съдът приема за установено безспорно, че към исковия период
сградата, в която е разположен имотът на ответниците е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Установено е също, че услугата "Дялово
разпределение"/"топлинно счетоводство"/ е извършвана от третото
лице - помагач „Н.“ ЕАД, което е извършвало индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, вкл.издаването на обща и индивидуални сметки.
Съгласно доказателствата по
делото, за имота, собственост на ответниците е открита партида с аб. № 15924,
по която се отчита доставената и потребена топлинна енергия. По делото наред със справка за реализираната
топлоенергия за периода 11.2017-01.2020г. на абонат № 15924 на името на
ответниците, са представени и 15 бр.фактури, издадени в посочения период,
включващи начислени суми за топлоенергия по различните компоненти/ ТЕ за
отопление, ТЕ за БГВ, Услуга за разпределение/, като съдът констатира, че за
този период по партидата на имота не е фактурирана ТЕ за БГВ.
Представени са Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация -
Плевен" ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са
общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна
енергия в гр. Плевен.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза за изясняване на въпроси от значение за спора.
Съгласно заключението на вещото лице, до
дома на ответницете е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е
работила във времето на процесния период. Вещото лице е установило, че по
индивидуалното ИРУ на отоплителното тяло е отчитана ТЕ за отопление за
процесния период в баня и коридор от стоманени лири. Разпределена е и ТЕ за
отопление в баня и коридор от стоманени лири.
Видно от експертизата, неоспорена
от страните и приета от съда, извършеното разпределение на ТЕ в сградата е
съгласно Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна
собственост, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяване №
16-334/06.04.2007 г. Отделните компоненти в индивидуалната сметка на ответника
са изчислени в приложените в заключението таблици. Видно от заключението. В
имота на ответниците има монтирани две лири в баня и коридор с характеристики,
описани по-горе. Отоплителното тяло в хола на апартамента е оборудвано с
топлоразпределител, по който не са отчитани единици за процесния период.
Начислените суми, отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от
процесния период, а именно 11.2017-01.2020 г. са в съответствие с Наредба за
топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г.
В съдебно заседание вещото лице
отново подчертава, че в жилището на ответниците има едно отоплително тяло,
което е оборудвано с топлоразпределител, в банята и коридора също има отопление
чрез лири, на които обаче не са монтирани топлоразпределители. Пояснява, че при
изготвяне на заключението е ползвал
представените по делото от ищеца фактури, както и предоставените от
третото лице „Н.“ данни. Сметките били направени съгласно сега действащата
методика за дялово разпределение към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване.
Посочва, че през апартамента преминава топла вода, но такава не отчитана и не е
начислявана.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД са предявени от по
реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор „Т.“ ЕАД ЕИК: *****
срещу ответниците С.М.Я. с ЕГН **********, К.М. О. с ЕГН ********** и Г.М.Х. с
ЕГН **********, в качеството им на длъжници на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №342 от 16.06.2020г. по ч.гр.д. № 542/2020 г. на
РС-Свищов. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Предвид на това исковете са допустими.
В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, фактът на
реалното извършване на услугите за посочения период, както и размера на задължението.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост.
В настоящия случай спорът на
страните е дали ответника има качеството потребител на топлинни услуги, а ако
има това качество дали има задължение към ищцовото дружество и в какъв размер.
От изготвената СТЕ се установява,
че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа
на "Т.П." ЕАД. Поради изложеното съдът приема, че ответникът е
потребител на топлинна енергия по см. на чл. 153 ЗЕ според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006 г. /, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл. 150, ал. 2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо
ответниците са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от "Т.П."
ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същите не са упражнили правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В чл. 31, ал. 1 от ОУ е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане
на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия, за плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От
представената по заповедното производство препис - извлечение от сметка за
задълженията за заплащане на консумирана топлинна енергия, неоспорена от
длъжника се установява и каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца
размери.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за, в качеството
си на потребители на топлинна енергия по реда на чл. 153 ЗЕ е възникнало
задължението да заплащат месечните дължими суми за ползването на топлинната
енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл. 31, ал. 1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответниците дължат
процесните в исковото производство суми - главница и лихва.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед
уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото и съобразно уважената част от
исковете, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените разноски
в хода на заповедното производство за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. Разноските в заповедното
производство са 75 лева - от които 25,00
лв. за държавна такса и 50лева за юрк. възнаграждение, след съответно
изчисление, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата
на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК,
съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното производство
разноски е по 25,00лева.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 835,00 лева, от
които 360,00лв. за особен представител,
250,00лв. за допуснатата и изслушана по делото СТЕ и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 125,00лева-ДТ за исковото производство. Всяка
от ответниците дължи по 278,33 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М. Г., ЕГН:**********,***,
К.М. О., ЕГН:**********,***
и Г. М.Х., ЕГН:**********,***, че ДЪЛЖАТ на “Т.” ЕАД, ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. В.В.сумата, както
следва :
-С.М.Я. сумата 199,21 лева /сто деветдесет и девет лева и
двадесет и една стотинки/ главница-доставена, но неизплатена топлинна енергия
за периода 01.11.2017г. – 31.01.2020г., лихва
в размер на 21,78 лева /двадесет и един лева и седемдесет и осем
стотинки/ за периода от 03.01.2018г. до
04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 18.03.2020 г. до изплащане на вземането.
- К.М.
О. сумата 199,21 лева /сто деветдесет и девет лева и
двадесет и една стотинки/ главница-доставена, но неизплатена топлинна енергия
за периода 01.11.2017г. – 31.01.2020г., лихва
в размер на 21,78 лева /двадесет и един лева и седемдесет и осем
стотинки/ за периода от 03.01.2018г. до
04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 18.03.2020 г. до изплащане на вземането.
- Г.М.Х. за сумата 199,21 лева /сто деветдесет и девет лева и
двадесет и една стотинки/ главница-доставена, но неизплатена топлинна енергия
за периода 01.11.2017г. – 31.01.2020г., лихва
в размер на 21,78 лева /двадесет и един лева и седемдесет и осем
стотинки/ за периода от 03.01.2018г. до
04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 18.03.2020 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №342 от 16. 06.2020г. по ч. гр.
дело № 542/2020г. по описа на Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА С.М. Г., ЕГН:**********,*** да заплати на “Т.” ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Й. В.В.сумата 25,00 лева (двадесет и пет лева
и 00ст), представляваща сторени в заповедното производство разноски и 278,33
лева(двеста седемдесет и осем лева и 33ст.)-разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА К.М. О., ЕГН:**********,***
да заплати на “Т.” ЕАД, ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. В.В.сумата 25,00 лева
(двадесет и пет лева и 00ст), представляваща сторени в заповедното производство
разноски и 278,33 лева(двеста седемдесет и осем лева и 33ст.)-разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА Г. М.Х., ЕГН:**********,***
да заплати на “Т.” ЕАД, ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. В.В.сумата 25,00 лева
(двадесет и пет лева и 00ст), представляваща сторени в заповедното производство
разноски и 278,33 лева(двеста седемдесет и осем лева и 33ст.)-разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: