Мотиви към
Решение № 117 от 11.09.2019г. по НОХД № 171/2019г. по описа на Районен съд –
Бяла
Производството
е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Районна
прокуратура – Бяла е внесла обвинителен акт срещу И.Й.К. ***, за това, че на
14.02.2019г., в с.Л. Ч., обл.Р., по ул.“В. Л.“, пред дом № .., управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Форд Транзит“, с рег.№ ….., без
съответно свидетелство за управление, установено с АУАН № 214711 от
14.02.2019г., като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление на МПС с НП № 18-0321-001016 от 18.10.2018г.,
издадено от Началника на РУ – гр.Попово, влязло в законна сила на 28.11.2018г.
– престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В съдебно
заседание, представителя на РП – Бяла пледира, че са налице предпоставките за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, ориентирано в минимален размер.
Защитникът
на обвиняемия пледира за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание в минимален размер.
Обвиняемият К.
се явява лично в съдебно заседание и признава вината си, изразява съжаление за
стореното и моли съда за определяне на глоба в минимален размер.
След като се
запознах с материалите по делото, установих следната фактическа обстановка:
Обвиняемият И.Й.К.
е роден на ***г*** Т., българско гражданство, българска националност, с начално
образование, неженен, осъждан, безработен, с адрес с.Л. Ч., обл.Р., ул.“Т.“ № ..,
ЕГН **********.
Обвиняемият К.
не е правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство. На 24.09.2018г. в района на Община Попово, управлявал лек
автомобил с рег.№ ……, за което бил наказан по административен ред с влязло в
законна сила на 28.11.2018г. наказателно постановление № 18-0321-001016 от
18.10.2018г. на Началника на РУ при ОДМВР – Търговище.
Въпреки
наложеното му наказание за управление на МПС без да е правоспособен водач, на
14.02.2019г. около 10.15ч. в с.Л. Ч., обл.Р., по ул.“В. Л.“, обвиняемият управлявал
лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ……. В същото време св. Д.,
съвместно с колегите си М. И. и Е. Г., извършвали обход в с.Л. Ч. със служебен
автомобил на РУ – Бяла. Обхождайки по ул.“В. Л.“ забелязали лек автомобил „Форд
Транзит“ с рег.№ ………., който криволичил по пътя и решили да му извършат проверка.
Подали звуков сигнал от служебния автомобил и спрели лекия автомобил. Св. Д.
поискал документите на водача и управлявания от него автомобил, който представил
тези на автомобила и личната си карта, като заявил, че не притежава свидетелство
за управление на моторно превозно средство. Била извършена справка с ОДЧ при РУ
– Бяла, от която се установило, че по отношение на обвиняемия К. е издадено
наказателно постановление по чл.150 от ЗДвП, връчено на 919.11.2018г. и влязло
в сила на 28.11.2018г. Св. Д. съставил на обвиняемия АУАН № 214711 от
14.02.2019г. за извършеното нарушение по чл.150 от ЗДвП, който му бил връчен
лично и подписан без възражения.
Изложената
фактическа обстановка се установява от материалите по ДП № 127/2019г. по
описа на Районна прокуратура – Бяла, а именно показанията на свидетеля Д. от
14.02.2019г.; АУАН № 214711 от 14.02.2019г.; справка за нарушител/водач на И.Й.К.;
справка за съдимост с рег.№ 56/20.02.2019г. от Бюро „Съдимост“ при РС гр.Елена;
НП № 18-0321-001016 от 18.10.2018г.; АУАН
№ 612536; писмо с рег. № 247-ДП-20/2019г. от 20.03.2019г. до ТД на НАП –
Благоевград, офис – Петрич; писмо УРИ 336-000-1864/25.03.2019г. от ТД на НАП
Варна, офис Русе; писмо с рег. № 247-ДП-20/2019г. от 02.04.2019г. до ТД на НАП
– Благоевград, офис – Петрич; писмо УРИ 336-000-2316/10.04.2019г. от ТД на НАП Варна,
офис Русе; биографична справка и декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на И.Й.К. и протокол за разпит на обвиняемия И.Й.К..
Всички
доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин времето, мястото на извършването на престъплението, както и авторството
на обвиняемия К.. Същите не са оспорени от страните. В хода на досъдебното
производство обвиняемият е дал обяснения, като е признал вината си и е изразил
съжаление за случилото се. Не са налице доказателства, които да опровергават
извършеното от обвиняемия престъпление.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Престъплението
по чл.343в, ал.2 от НК се намира в Глава единадесета „Общоопасни престъпления“,
раздел II „Престъпления по транспорта и съобщенията“. В наказателноправната
наука се приема, че общоопасните престъпления засягат комплекс от обществени
отношения, включващи широк кръг от имуществени интереси, живота и здравето на
голям брой хора, а при транспортните престъпления, като вид общоопасни
престъпления, състоянието на обща опасност се дължи на особеностите на
предмета, върху който се въздейства. Непосредствения обект на престъпленията по
транспорта се определя като онези обществени отношения, които са свързани с
безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или
реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг
от хора. Престъплението по чл.343в от НК представлява престъпно нарушаване на
правилата за движение по пътищата изразяващо се нарушаване на съществени
изисквания за осъществяване на транспорта.
От обективна
страна, на 14.02.2019г. в с.Л. Ч., обл.Р., обв. К. е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ …… без да притежава съответно
свидетелство за управление на МПС, т.е. е неправоспособен водач, след като е
бил наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление и деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му.
От
субективна страна обв. К. е извършил престъплението при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал, че като неправоспособен
водач не следва да управлява МПС по пътищата отворени за обществено ползване и
е бил наясно с наложеното му наказание по административен ред с наказателно
постановление № 18-0321-001016 от 18.10.2018г. на Началника на РУ при ОДМВР –
Търговище, връчено лично на обвиняемия и влязло в законна сила на 28.11.2018г.
Макар и да е съзнавал противоправния характер на деянието си, обв. К. е целял
настъпването на общественоопасните последици, а именно нарушаване на забраната
да управлява МПС.
Като причина
за деянието, съдът приема незачитането на правните норми, регламентираните
обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта и установения в
страната правов ред.
Установява
се от приложените по делото писмени доказателствени средства – справка за
съдимост и справка от ТД на НАП – Варна, офис Русе, че обвиняемият е реабилитиран
на основание чл.88а, ал.4 вр. с ал.1 от НК.
По отношение на
събраните данни относно образуваните изпълнителни дела се установява, че спрямо
обвиняемия е било образувано в АДВ – Варна изп. дело № 4138/2002г., като след
промяна на постоянния му адрес, делото било изпратено на ТД на НАП – Варна,
офис Русе и било заведено под № 1834/2010г. Било издадено съобщение за
доброволно изпълнение № 18342010008240 от 01.02.2011г. С разпореждане №
С180018-035-0307203 от 03.09.2018г., на основание чл.171, ал.2 от, ДОПК били
прекратени задължения по отношение на изпълнителни титули: изп. лист по НОХД №
26/2005г. от 23.07.2007г. на Районен съд – Петрич; НП № 114 от 25.04.2006г. на
ОДМВР – Велико Търново; изп. лист по НОХД № 1470/2004г. от 28.02.2006г. на
Районен съд – Петрич; изп. лист по НОХД № 29/2002г. от 04.07.2002г. на Районен
съд – Омуртаг; изп. лист по НОХД № 1470/2004г. от 12.12.2005г. на Районен съд –
Петрич; НП № 630 от 16.12.2002г. на ОДМВР – Благоевград и изп. лист по
НОХД № 72/2005г. от 30.06.2005г. на Районен съд – Омуртаг. За периода от
присъединяване на задължението по НОХД № 201/2001г. с постановената по него
Присъда № 216 от 22.02.2011г. в сила от 10.03.2011г., до налагането на запор с
постановление от 16.05.2019г. не били извършвани други действия по събиране на
вземането. С оглед дадените разрешения с Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018
г. по т.д. № 2/2017 г., ОСНК на ВКС, с изтичането на 2-годишен срок, в който не
са предприемани никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става
неизпълнимо по принудителен ред на основание чл.82, ал.1, т.5 от НК. Видно от
представената справка от ТД на НАП – Варна, офис Русе, бездействието на администрацията
е в значително по-продължителен период, поради което и съдът приема, че глобите
са погасени по давност, а наложения запор от 16.05.2019г. не може да бъде приет
за надлежно извършено действие прекъсващо давността.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства признаването на вината, изразеното съжаление за случилото се от
страна на обв. К., чистото съдебно минало (предвид настъпилата реабилитация). Не
се установяват отегчаващи обстоятелства. Съдът намира, че са налице
предпоставките за освобождаване на обв. К. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от една до три години и с глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева, не е осъждан за престъпление от общ характер
към момента на деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава VIII, раздел IV от НК, липсват съставомерни имуществени вреди от
престъплението. Преценявайки наличието на превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства съдът намира, че на обвиняемия К. следва да бъде
наложено наказание глоба в минималния размер, предвиден в закона, а именно в
размер на 1 000лв., съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и
дееца, както и имотното му състояние и доходи.
Съдът намира,
че така наложеното наказание глоба ще въздейства превъзпитателно върху
обвиняемия И.Й.К. и същият занапред ще се поправи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/