Мотиви към Присъда №7 от 24.01.2017 г., постановена по н.о.х.д. №1378/2016 г.
по описа на В. районен съд, VII наказателен състав
Подсъдимият Ц.К.Б.,
роден на *** ***, община Б., област В. /понастоящем в Затвора в град В./,
български гражданин, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********, е предаден на съд в обвинение за това, че на 11.10.2016 г. срещу 12.10.2016 г., в село Р., община К., област
В. в църква „Свети Цар Борис”, чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот – счупване на стъкло на прозорец на църквата, е отнел от
владението и без съгласието на Н.Ц.К. чужди движими вещи, собственост на Църковно
настоятелство „Св. Цар Борис” село Р., а именно два броя свещници с височина 120 см всеки, на обща
стойност 1 300.00 лева, един брой свещник с височина 100 см на стойност 195.00
лева, два броя свещници с височина 20 см всеки, на обща стойност 168.00 лева и
сумата от 50.00 лева или вещи на обща стойност 1 713.00 лева, с намерението
противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив –
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от Наказателния кодекс /НК/.
В хода делото не е
предявен за разглеждане граждански иск от председателя Н.К. на ощетеното Църковно
настоятелство „Св. Цар Борис” село Р., община К., област В. за обезщетение на претърпените
имуществените вреди вследствие на престъплението.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт,
намира същото за доказано по несъмнен начин и пледира за осъдителна присъда, като указва, че
при индивидуализиране на наказанието следва да се вземат предвид отегчаващите
отговорността обстоятелства – обремененото съдебно минало на подсъдимия Ц.К.Б.,
извършването на деянието от същия в условията на опасен рецидив, отрицателните
характеристични данни на подсъдимия, както и смекчаващите вината обстоятелства
– ниската пазарна стойност на откраднатите вещи, самопризнанието на подсъдимия,
разкриването от последния на местонахождението на откраднатите вещи и връщането
на някои от тях, макар и повредени, поради което представителят на държавното
обвинение предлага наказанието да бъде наложено към средния размер, което след
прилагане на разпоребдата на чл.58а от НК да бъде около минимума, предвиден за
съответното престъпление.
Подсъдимият Ц.К.Б. се явява лично и със служебния си защитник адвокат Г.П. ***, същият признава
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае
събиране на доказателства относно тези факти, признава вината си и прави искане да се приложи разпоредбата на глава XXVII от Наказателно-процесуалния кодек /НПК/ - съкратено
съдебно следствие пред първа инстанция в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Защитата на подсъдимия
пледира за налагане на наказание в минималния размер при наличие на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства: самопризнанието на подсъдимия, изразеното
от същия съжаление за стореното, тежкото му материално състояние. Подсъдимият Ц.К.Б. по време на правото си на лична защита поддържа казаното в пледоарията от
адвоката му, а в последната си дума, подсъдимият предоставя на съда да прецени
каква да е присъдата.
Съдебният състав, след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по
делото, установи, че са налице условията за производство по тази глава и
съобразно разпоредбата на чл.370, ал.2 от НПК, одобри отправеното искане от
подсъдимия и неговия защитник за провеждането на процедурата по глава XXVII от НПК - съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция и производството продължи по реда на
тази глава.
Предвид процедурата, по която започна да се движи производството по делото,
не бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самия подсъдим, който признава
вината си и всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
След преценка на събраните в хода на досъдебното следствие по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11 срещу 12 октомври 2016
г. подсъдимият Ц.К.Б. се добрал до църквата „Свети
Цар Борис”, находяща се в село Р., община К., област В. и с камък счупил един от
прозорците на религиозния храм. След това подсъдимият Ц. Кр. Б. проникнал в
помещенията на църквата и оттам изнесъл два броя свещници с височина 120 см всеки, на обща
стойност 1 300.00 лева; един брой свещник с височина 100 см на стойност 195.00
лева; два броя свещници с височина 20 см всеки, на обща стойност 168.00 лева и
сумата от 50.00 лева, като всички откраднати вещи са били на обща стойност 1 713.00
лева.
На следващия ден подсъдимият Ц.К.Б.
похарчил 50.00-те лева за себе си, начупил свещниците и част от тях с общо
тегло 12 кг
предал на пункт за изкупуване на метали на ЕТ„Х.Х. – Цвети
2008”,
находящ се в село Б., откъдето получил в замяна от работещата в пункта
свидетелка В. Тр. К. сумата от 43.20 лева, а
останалите парчета от свещниците поставил в чувал, който скрил в необитаема
къща – собственост на свидетеля С.С..
Около 09:00 часа на
12.10.2016 г. свидетелката Л.В.А. на длъжност „продавач на
свещи” в църквата „Свети Цар Борис” забелязала счупения прозорец и липсата на
пет броя свещници и пари от местоработата ѝ и подала сигнал на органите
на реда за извършено престъпление.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства. В тази посока са самопризнанието на
подсъдимия Ц.К.Б., депозираните показания на свидетелите Н.Ц.К., Л.В.А., В. Т. К., Х.С.Х. и С.К.С.,
дадени по време на досъдебното производство /ДП/, заключението от съдебно-оценителната
експертиза на стр.31-33 от ДП, свидетелството
за съдимост на подсъдимия – осъждан, извършил деянието в условията на опасен
рецидив /стр.39-46 и л.48-58 от ДП/, лошите личностни и
характеристични данни за подсъдимия на стр.37 от ДП, както и от приетите
и приложени като надлежни доказателства по делото материалите от ДП №1080/2016
г. по описа на Районно управление В. и №2412/2015 г. по описа на Районна
прокуратура В.: уведомление за започване на досъдебно производство /л.1/; протокол
за приемане на устно съобщение от свидетелката Л.В.А. за
извършено престъпление
/л.3/; протокол от 12.10.2016 г. за оглед на местопроизшествието /л.4-7/;
протокол от разпит на свидетеля Н.Ц.К. /л.8/; протокол от
разпит на свидетелката Л.В.А. /л.9-11/; протокол от разпит на свидетелката В. Т. К.
/л.14-17/; протокол от разпит на свидетеля Х.С.Х. /л.18-21/; протокол за
доброволно предаване от 13.10.2016 г. /л.22/; протокол за доброволно предаване
от 13.10.2016 г. /л.23/; протокол за доброволно предаване от 18.11.2016 г. /л.24/
на покупко-изплащателна сметка № 6680/12.10.2016 г. на 12 кг месинг за 43.20 лева,
изплатени на подсъдимия /л.25/; протокол от разпит на свидетеля С.К.С.
/л.29/; протокол за разпит на обвиняем на 14.10.2016 г. /л.65/; разписка за
получаване от свидетеля Н.К. на вещите, предадени доброволно с два броя
протоколи от 13.10.2016 г. на стр.22 и 23 /л.79/.
От
назначената по време на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза
се установява, че имуществената вреда – стойността на
откраднатите вещи: два броя свещници с височина 120 см всеки, на обща
стойност 1300.00 лева, един брой свещник с височина 100 см на стойност 195.00
лева, два броя свещници с височина 20 см всеки, на обща стойност 168.00 лева и
сумата от 50.00 лева, възлиза на обща стойност 1 713.00 лева.
От
справката за съдимост на подсъдимия, се установява, че последният е осъждан
многократно, като със споразумение №113-3 НС/01.10.2015 г. на Районен съд Б.С. по
н.о.х.д.№474/2015 г., влязло в сила на 01.10.2015 г. подсъдимият Ц.К.Б. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.196, ал. 1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и 5
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б „б”, и е осъден на лишаване
от свобода за срок от една година, изпълнението на което не е било отложено по
чл.66 от НК. Със Споразумение № 243 в сила от 25.09.2012 г. по н.о.х.д. №
1069/2012 г. на Районен съд В., със Споразумение № 183 в сила от 29.12.2014 г.
по н.о.х.д. № 589/2014 г. по описа на Районен съд Б.С., със Споразумение №89-1
НС в сила от 28.04.2016 г. по н.о.х.д. № 368/2016 г. по описа на Районен съд В.
подсъдимият е бил осъждан на ефективно изтърпяване на наказания „лишаване от
свобода” за умишлени престъпления от общ характер. Деянието
– предмет
на обвинението по настоящото наказателно производство – е
извършено от подсъдимия в петгодишния срок след изтърпяване на наказанието
по посочените съдебни актове, поради което за него са налице
условията на опасен рецидив. Настоящото престъпление подсъдимият Ц.К.Б.
е извършил след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, т.
е. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.„а”
и б.„б” НК.
Видно
от приложената характеристика на
стр.37 от ДП за подсъдимия е, че същият е с лоши
характеристични данни, а от приложените данни за личността към нея
се установява, че подсъдимият Ц.К.Б. е неуравновесен, злоупотребява с алкохол и е с множество присъди и криминални регистрации.
При оценката на целия доказателствен материал, съдът не констатира
несъответствие и/или противоречие между отделните групи доказателства, същите
кореспондират и се припокриват едни с други. Самопризнанията на подсъдимия и
показанията на свидетелите са в пълен синхрон с останалия доказателствен
материал, включително и със заключението от съдебно-оценителната
експертиза, свидетелството за
съдимост на подсъдимия – осъждан, извършил деянието в условията на опасен
рецидив и отрицателните му характеристични данни. В тази
насока съдебният състав кредитира всички относими към главните факти
доказателства и мотивира фактическите си изводи върху тях.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, налагат
следните правни изводи:
Подсъдимият Ц.К.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194,
ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, като на
11.10.2016 г. срещу 12.10.2016 г., същият в село Р.,
община К., област В. в църква „Свети
Цар Борис”, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита
на имот – счупване на стъкло на прозорец на църквата, е отнел от
владението и без съгласието на Н.Ц.К. чужди движими вещи, собственост на Църковно
настоятелство „Св. Цар Борис” село Р., а именно два броя
свещници с височина 120 см
всеки,
на обща стойност 1 300.00 лева, един брой свещник с височина 100 см на стойност 195.00 лева,
два броя свещници с височина 20
см всеки, на обща стойност 168.00 лева и сумата от 50.00 лева или вещи на обща
стойност 1 713.00
лева, с намерението противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява
опасен рецидив.
Предмет на извършеното
престъпление са чужди движими вещи - два броя свещници с височина
120 см всеки, на обща
стойност 1 300.00 лева, един брой свещник с височина 100 см на стойност 195.00 лева,
два броя свещници с височина 20
см всеки, на обща стойност 168.00 лева и
сумата от 50.00
лева или вещи на обща стойност 1 713.00
лева, които представлявалат собствени движими вещи на Църковно
настоятелство „Свети Цар Борис” село Р., община К., област В..
Изпълнителното деяние на квалифицирания състав на кражбата – взломна кражба
подсъдимият Ц.К.Б. е извършил чрез неправомерно /противоправно/ отнемане на описаните по-горе
движими вещи
от владението на Църковно настоятелство „Св. Цар Борис” село Р., община К.,
област В. и без съгласието на ръководството на съответното настоятелство, като
за целта преди това е разрушил преграда, здраво направена за защита на имота – счупил
е стъклото на прозореца на църквата.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се заключава в това, че
вещите – предмет на престъплението са станали владение на дееца и той се е
разпоредил с тях – продал е част от вещите на трети лица и парите е изхарчил в
своя полза.
Подсъдимият Ц.К.Б. към момента на извършване на престъпното деяние е бил пълнолетен
и вменяем, следователно последният се явява наказателно отговорно лице. Същият
е извършил деянието в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
б.„а” и б.„б” от НК. Подсъдимият Ц.К.Б. е извършил
престъплението в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а”
от НК, предвид предходните му осъждания за тежки умишлени престъпления в реална
съвкупност на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК. Със споразумение №113-3 НС/01.10.2015 г.
на Районен съд Б.С. по н.о.х.д.№474/2015 г., влязло в сила на 01.10.2015 г. подсъдимият
Ц.К.Б. е осъден на лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 НК. Съгласно разпоредбата на
чл.29, ал.1, б.„б” от НК предвидените в особената част на този кодекс по-тежки
наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато
деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Съгласно Постановление № 2/70 г. на Пленума на ВС опасният рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б.„б” от НК означава две или повече осъждания, а не
престъпления, затова при реална съвкупност на престъпленията макар и да са
постановени различни присъди за отделните престъпления е налице само едно
осъждане. Видно от справката за съдимост на подсъдимия, спрямо същият са влезли
в сила и други съдебни актове, по които осъжданията са извършени преди деецът
да извърши настоящото си престъпление, а именно: със Споразумение № 243 в сила
от 25.09.2012 г. по н.о.х.д. № 1069/2012 г. на Районен съд В., със Споразумение
№ 183 в сила от 29.12.2014 г. по н.о.х.д. № 589/2014 г. по описа на Районен съд
Б.С., със Споразумение №89-1 НС в сила от 28.04.2016 г. по н.о.х.д. № 368/2016
г. по описа на Районен съд В. подсъдимият е бил осъждан на ефективно
изтърпяване на наказания „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ
характер. И по трите цитирани съдебни акта към момента на извършване на
настоящото престъпление от подсъдимия срокът, установен в чл.30 от НК, не е бил
изтекъл.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – подсъдимият Ц.К. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.
Причина за
извършване на деянието е ниското правосъзнание на подсъдимия Ц.К.Б., незачитането на
неприкосновеността на чуждата собственост и установения в държавата
правов ред.
Съгласно
закона за деяние по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б”
от НК се предвижда наказание от 5 /пет/ години до 15
/петнадесет/ години „лишаване от свобода”. При
определяне размера на наказанието, съдът на основание чл.54, ал.1 и ал.2 от НК
отчете смекчаващите /неголямата стойност на откраднатите от подсъдимия Ц.К.Б. вещи,
изразената от същия самокритичност към извършеното от него деяние, доброто
процесуално поведение на подсъдимия/ и отегчаващите отговорността обстоятелства
/лошите личностни и характеристични
данни, обремененото съдебно минало и рецидивиращата престъпна дейност на
подсъдимия Ц.К.Б./,
при което определи наказание в минималния размер, а именно 5 /пет/ години „лишаване
от свобода”. Така определеното по вид и размер наказание съдебният състав счете
за достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия Ц.К.Б. към спазване на добрите нрави,
неприкосновеността на частната собственост и правовия ред, както и да му се
въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления занапред. Настоящият съдебен състав прецени, че с така
постановеното по вид и размер наказание ще се постигнат целите и на генералната
превенция – да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Поради факта, че настоящето съдебното производство се разви по реда на
глава XXVII в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, т.е. съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, съдът следва
задължително да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и да намали определената
присъда с една трета, като осъди подсъдимия Ц.К.Б. на 3
/три/ години и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, което наказание на
основание чл.60, ал.1 вр. чл.61,
т.2 от ЗИНЗС подсъдимият
Ц.К.Б. следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК
съдът приспада времето, през което подсъдимия Б. е бил задържан по делото, считано от
14.10.2016 г.
При този изход на делото, на
подсъдимия Ц.К.Б. следва да бъдат възложени на основание чл.189, ал.3 от НПК направените в хода на досъдебното производство разноски за съдебно-оценителна експертиза в размер на
44.00 лв. /четиридесет
и четири лева/, които следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметката на ОД на МВР град В..
Водим от тези съображения, В.т районен съд постанови своята присъда.
02.02.2017
г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
град В.