№ 109
гр. Сливница, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200457 по описа за 2020 година
Жалбоподателят „ЛЮНИК“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
управление в гр. Д., ул. „С.“ № 6, представлявано от управителя Л.Л., чрез
адв. В. от САК, обжалва наказателно постановление № 72/11.09.2020 г.,
издадено от Директора на РИОСВ – София, с което за нарушение на чл. 14,
ал. 4 от ЗООС, изразяващо се в неизпълнение на предписание за премахване
на насипани земни маси в имоти с идентификатори 23409.176.1 и
23409.176.2, местн. „С.“ в землището на гр. Д., и на основание чл. 166, т.3 вр.
чл.165 ЗООС, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция
в размер на 3 000 лева.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното НП. На първо място жалбоподателят изтъква, че не е безспорно
дружеството да е извършило вмененото му административно нарушение, тъй
като насипаните земни маси са чисти и не представляват отпадъци. Посочва,
че в издаденото от АНО предписание и съставения в хода на проверката
констативен протокол е налице разминаване в идентификаторите на
„засегнатите“ имоти. Такова разминаване се установява и при проверка на
отразените в КП координати, които се отнасят за различен имот. Твърди, че
част от документите, на които се е позовал АНО при издаването на НП не са
му връчени. При тези съображения жалбоподателят моли НП да бъде
1
отменено.
Административнонаказващият орган в лицето на РИОСВ – София
изразява становище обжалваното НП да бъде потвърдено, тъй като същото
съдържа всички изискуеми от закона реквизити, безспорно е установено
описаното в него административно нарушение от дружеството жалбоподател,
което не е изпълнило дадено му от РИОСВ предписание в определения срок.
Счита, че правилно са определени размера и вида на наложената
имуществена санкция.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (наказателно постановление № 72/11.09.2020 г. издадено от
Директора на РИОСВ – София, АУАН № 34/12.03.2020 г., предписание № 1 /
30.08.2019 г., констативен протокол № УООВП – ИМ – 77/29.08.2019 г., КП
№ ПД – ЕП – 9/ 06.12.2019 г., писма, КП № БРЗТЗ – ДД – 39/28.08.2019 г.,
заповед № РД – 119/01.10.2019 г. Директора на РИОСВ - София, договор за
наем, скица – проект, скица, договор за покупко – продажба на недвижим
имот, оформен с н.а. № 147, том II, н.д. № 308 / 2018 г., както и показанията
на свидетелите ЕЛ. ОГН. П., Д. С. Д., Б. АНГ. Г. и Д.Х. Д.), намира следното:
На 28.08.2019 г. св. Димитър С. Д. и Е.П. - служители на РИОСВ –
София, извършили проверка по сигнал за насипани земни маси в защитена
територия, намираща се в местн. „С.“ землището на гр. Д., Софийска област.
На мястото на проверката присъствал и управителя на дружеството
жалбоподател. В хода на проверката контролните органи установили
насипани земни маси (хумусна почва) в части от имоти с идентификатори
23409.176.1 и 23409.176.2, местн. „С.“, землището на гр. Д., попадащ в
защитена зона за опазване на дивите птици и в защитена зона за опазване на
природните местообитания и на дивата флора и фауна, част от местообитание
6110. Идентичността на имота е установена чрез съпоставяне на снетите на
място координати в КАИС. По време на проверката в имота не е била
разположена строителна техника. Проверяващите издали предписание № 1 /
30.08.2019 г. да се премахнат натрупаните земни маси в посочените имоти,
без да се допуска допълнително увреждане на местообитание 6110, да се
съгласуват с кмета на община Д. транпортирането и площадките за временно
съхранение на земните маси и след изпълнение на предписанието да се
уведоми писмено РИОСВ – София. За изпъленение на предписанието е даден
2
30-дневен срок от датата на получаването му – 09.09.2019 г., когато то е било
връчено на пълномощник на дружеството жалбоподател. На 02.03.2020 г.
контролните органи извършили проверка на място, при която констатирали,
че даденото предписание не е изпълнено, като срокът за изпълнението му е
изтекъл на 09.10.2019 г. За извършената проверка бил съставен констативен
протокол, който е цитиран в АУАН и НП, но не е представен по делото.
При така възприетите констатации от проверката бил съставен АУАН №
34/12.03.2020 г., в който е отразено, че на 10.10.2019 г. „ЛЮНИК“ ЕООД не е
изпълнило Предписание № 1 / 30.08.2019 г. за премахване на земни маси от
части от имоти с 23409.176.1 и 23409.176.2, местн. „С.“, землището на гр. Д.,
с което е нарушило чл.14, ал.4 от ЗООС.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП № 72/11.09.2020 г.
от Директора на РИОСВ – София, в което нарушението е описано по същия
начин и на основание чл. 166, т.3 вр. чл.165 ЗООС, на дружеството
жалбоподател за описаното нарушение е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В конкретния случай и в АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят
е извършил нарушение на чл.14, ал.4 ЗООС, съгласно който „Директорите на
РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите
дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават
предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки и наказателни постановления.“ Тези предписания са задължителни и
представляват волеизявление на компетентния административен орган, като с
тях пряко се засяга правната сфера на техните адресати, тъй като ги
задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Те
предизвикват самостоятелно правни последици, като възлагат задължения
спрямо адресатите си.
По този начин на жалбоподателя не му е вменено никакво нарушение, а
е посочена една бланкетна норма, имаща отношение относно правомощията
на проверяващия орган.
Същевременно административнонаказателната отговорност на
юридическото лице е ангажирана на основание чл. 166, т.3 вр. чл.165 ЗООС,
3
която гласи: „С наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които не
изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни
актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от
министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите
на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от
упълномощени от тях длъжностни лица.“ Именно в неизпълнението на
дадените по реда на чл.14, ал.4 ЗООС предписания е въведено като
юридически факт.
При това положение съдът, счита, че АУАН и НП са издадени в
противоречие с процесуалния закон, доколкото описаното в тях нарушение е
некоректно от гледна точка на нарушената правна норма и санкционната
такава.
Така допуснатите в хода на административнонаказателното
производство процесуални нарушения са съществени и обуславят неговата
незаконосъобразност. В случая НП не отговаря на изискванията на
нормативната уредба, издадено е при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до неговата
незаконосъобразност, изразяващи се в нарушаване на императивните
изисквания на закона. За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за
налагане на административно наказание, НП следва да отговаря на
установени от закона изисквания. В конкретния казус, НП за установяване на
административно нарушение не отговаря на установените от закона
изисквания. Не е спазена процедурата за провеждане на
административнонаказателното производство, както и не е установено по
категоричен начин твърдяното нарушение. Същественото при
административно-наказателното производство е да се установи има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено за извършител. Не по-малко
важно е извършеното деяние да бъде описано пълно и обективно в НП, както
и да бъде правилно квалифицирано, така че да се осигури възможност на
виновното лице да разбере в извършването на кое конкретно нарушение е
обвинено, за да може да организира пълноценно своята защита. В процесния
случай е налице неяснота за параметрите на твърдяното от наказващия орган
нарушение, а от тук и недоказаност на нарушението. Недоказването по
надлежния ред на факта на осъществяване на административното нарушение
4
обуславя незаконосъобразност на НП и съответно неговата отмяна.
Доколкото не е заявена претенция по чл.63, ал.3 ЗАНН от
жалбоподателя, а иняма доказателсва за направени разноски, съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
С оглед на горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 72/11.09.2020 г., издадено от
Директора на РИОСВ – София, с което за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗООС,
изразяващо се в неизпълнение на предписание за премахване на насипани
земни маси в имоти с идентификатори 23409.176.1 и 23409.176.2, местн. „С.“
в землището на гр. Д., поради което на основание чл. 166, т.3 вр. чл.165
ЗООС, на „ЛЮНИК“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес управление в
гр. Д., ул. „С.“ № 6, представлявано от управителя Л.Л., на основание чл.166,
т.3 вр. чл.165 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Решението, може да се обжалва пред Административен съд София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5