№ 70
гр. гр.Велинград, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20235210200151 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Б. Д. против Наказателно постановление №
23-0367-000132 от 28.03.2023г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, с което, на осн. чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административни наказания глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от една година за нарушение на чл. 5,
ал.3, т. 1 ЗДвП. На осн. Наредба № I з-2539 на МВР на водача са отнети 10
точки.
Релевират се доводи за допуснати в хода
административнонаказателното производство нарушения на материалния
закон и съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в 06:20 часа не е
управлявал МПС. Сочи се, че не бил спазен предвидения в Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отрича да му е
съставен и връчван Талон за медицинско изследване по чл. 3, ал. 2 от
Наредбата, нито да му е предлагано изследване с доказателствен анализатор.
В съдебно заседание, чрез адв. А.-АК Пазарджик, жалбоподателят
поддържа жалбата.
Счита административното обвинение за недоказано и иска обжалваният
акт да бъде отменен.
Претендира разноски.
Ответникът, в писмено становище чрез юрисконсулт П., оспорва
жалбата. Счита, че наказателното постановление като правилно и
1
законосъобразно, следва да се потвърди. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от
обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 03.05.2023г., а жалбата е
подадена на 05.05.2023г. от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
При преценка на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 19.03.2023г. около 04:40 часа сутринта, служителите на РУ
Велинград младши автоконтрольор М. И. П. и полицейски инспектор В. О. С.
спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с номер ********,
движещ по ул. „Т Стайков“, посока ул. „Юндола“. Установили, че се
управлява от жалбоподателя Д. Б. Д.. Поканили го да бъде изследван за
установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо средство алкотест
дрегер 7510+ с фабр. номер ARNА-0197. Водачът дал проба, при която бил
отчетен положителен резултат над 0,8 на хиляда, а именно 1,14 промила.
На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 100846 от
19.03.2023 г., съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози на Министъра
на здравеопазването и Министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Д. бил поканен да се яви в сградата на РУ Велинград, за да му
бъде извършена проба с техническо средство за употреба на наркотични
вещества. На място в сградата на районното управление отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Тогава бил
отведен от служители на РУ Велинград до ФСМП Велинград,, за да му бъде
взета кръвна проба за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и за
употреба на наркотици.
Водачът отказал да даде биологична проба за химическо изследване.
Този отказ е удостоверен в приложените по делото два броя Протоколи за
медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози по чл. 14, ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017г. /л.28-31 по делото/, подписани от медицинския специалист,
който ги е съставил, в издадения Фиш за спешна медицинска помощ №
026627 от 19.03.2022г. /л. 39 по делото/, както и в амбулаторната книга на
ФСМП Велинград /л. 26 по делото/.
След това жалбоподателят бил отведен в сградата на РУ Велинград за
съставяне на АУАН.
Въз основа на показанията на техническо средство алкотест дрегер 7510
с фабр. номер ARNA-0197, на Д. Б. Д. бил съставен АУАН
GA721139/19.03.2023г., за това че на 19.03.2022 в 06:20 часа в гр. Велинград,
на ул. „Т Стайков“ до кръстовището с бул. „Хан Аспарух“, в посока ул.
„Юндола“, управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с номер ******** с
2
концентрация на алкохол в кръвта 1,14 промила.
Въз основа на акта за установяване на нарушението е издадено
обжалваното Наказателно постановление № 23-0367-000132/28.03.2023г., в
което обективните признаци от състава на нарушението са описани по
идентичен начин с тези в акта. Идентична е и дадената правна квалификация
на нарушението. С него на жалбоподателя са наложени административни
наказания и глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от дванадесет месеца, на осн. чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП, за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели М. И. П., О. М. и В. О. С., които съдът
кредитира като непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се.
Показанията на свидетелите възпроизвеждат техните лични и непосредствени
впечатления за осъществилите се в действителността съставомерни факти. От
същите показания се установява начинът на констатиране на извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта. В
подкрепа на показанията на свидетелите са и представените и приети от съда
писмени доказателства.
Акт за установяване на нарушение № GA 721139/19.03.2023г. и
Наказателно постановление № 23-0367-000132 от 28.03.2023 г. са съставени
от компетентни органи съгл. т. 2.1, във вр. 1.3.1 и т. 3.9 от Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДВ и чл.
189, ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водачите на пътни превозни средства
е забранено да ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда.
Изпълнителното деяние на вмененото на въззивника нарушение се
изразява управление с концентрация на алкохол в кръвта над посочените в чл.
174, ал. 1 ЗДвП стойности. Редът, по който се установява употребата на
алкохол на водачите на моторни превозни средства е регламентиран в
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи
и министъра на правосъдието.
От доказателствата по делото се установява, че след проверка на водача
с техническо средство за управление на превозно с концентрация на алкохол
в кръвта е отчетен положителен резултата от 1,14 на хиляда. Според
представената по делото разпечатка от паметта на техническото средство
Дрегер Алкотест 7510, ARNA-0197 проверката е извършена в 04:44 часа на
19.03.2020г., както е посочено и в акта за установяване на нарушението.
Същевременно обаче в акта за установяване на нарушението се сочи, че Д. е
бил водач в 06:20 часа. От представената по делото Тетрадка-дневник за
3
посещенията в сградата на РУ Велинград /л. 53/ е видно, че Д. Д. за времето
от 06:00 часа до 08:05 часа на 19.03.2023 г. се е намирал сградата на РУ
Велинград. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите П. и С..
Следователно към 06:20 часа на 19.03.2023 г. жалбоподателят не е имал
качеството водач на МПС, поради което не е могъл да извърши вмененото му
нарушение.
Закономерно и логично е предприетото управление на моторното
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта да предшества по
време проверката на контролните органи и установяването на самото
нарушение. Затова отразеното в акта за установяване на нарушение
GA721139/19.03.2023 г. обстоятелство, че Д. е имал качеството на водач
почти два часа след извършване на проверката с техническото средство
компрометира процедурата по установяване на нарушението. Това
разминаване във фактите относно времето на извършване на нарушението и
установяването му налага извод, че нарушението установено още преди да е
извършено, което е правно нелогично. Дори актосъставителят да е считал, че
нарушението би било безспорно установено едва когато приключи
процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г., след като водачът е отказал да
даде кръвна проба, времето на извършване на нарушението и времето на
установяването му са два отделни момента от реализиране на фактическия
състав и не винаги съвпадат. Обективно невъзможно е обаче нарушението да
бъде установено преди да е извършено, както е посочено в акта за
установяване на нарушението и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Така допуснатото нарушение не може да бъде санирано, тъй
като налага съда да тълкува изразената воля на контролните органи, което е
недопустимо.
Ето защо съдът намира, че макар по делото да е установено, че Д. Б. Д.
на 19.03.2023г., в гр. Велинград е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2, пр.
1 ЗДвП, като е управлявал моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда, а именно 1,14 на хиляда, наказателното
постановление следва да се отмени, поради допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено процесуално
нарушение.
При този изход на делото на въззивника се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 1
АПК.
По делото Д. Д. е представляван от адв. А., като процесуалното
представителство е на осн. чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Затова
адвокатско възнаграждение се дължи не по силата на сключения между
страните договор, а на закона- чл.38, ал. 2 ЗА. Същото следва да се присъди в
полза на адв. А., като размерът му да се определи по правилата на чл. 18, ал.
2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 т. 3 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая същият
4
възлиза на 400 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0367-000132 от
28.03.2023г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което
на Д. Б. Д., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. ******** № 9а, на осн. чл.
174, ал. 1, т. 2 пр. 1 ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от дванадесети месеца, като на осн. Наредба № I з-2539 на МВР се
отнемат 10 точки.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на адв. Р. А.-АК Пазарджик,
със служебен адрес в гр. Велинград, ул. ******* № 32, разноски по а. н. дело
№ 151/2023 г. на Районен съд Велинград в размер на 400 лв. /четиристотин
лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административния съд Пазарджик по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5