№ 2005
гр. Пловдив, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330204404 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 1370 от 29.04.2022 г.,
издадено от зам. Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военно временни запаси“, с което на ДЛС Комерс ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“, № 9, ет.
2, оф. 10, на основание чл.62, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и
нефтопродукти (ЗЗНН) е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 6822 лв. /шест хиляди осемстотин двадесет
и два лева/, за нарушение на чл.17 ал. 1 от ЗЗНН.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като не е установено нарушението по
категоричен начин, в съдебно заседание, процесуалния представител на
жалбподателя, посочва че АУАН не е бил съставен в присъствието на
представител на жалбоподателя, като това представлявало съществено
нарушение на процесуалните правила, допълва че времето което е дадено на
дружеството да попълни резерва е нереалистично прави се възражение по чл.
28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалните представители на въззиваемата
страна поддържат законосъобразността и правилността на издаденото
наказателно постановление, оспорват направените възражения, като посочват,
1
че отговорността на дружеството е обективна, безвиновна и то осъществило
нарушението за посочения в НП период от 8 дни. Не било допуснато
нарушение на процесуалните правила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна,
поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
ДЛС Комерс ЕООД било дружество с предмет на дейност, включваща и
внос и реализация на пазара на смазочни масла, в т.ч. и базови такива. За 2020
г. дружеството е внесло 79,416 тона масла. Същите били надлежно
декларирани по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН и с Разпореждане № Р-12-67/28.04.2021 г.
на ДЛС Комерс ЕООД било определено количество на ниво на запаси за
извънредни ситуации от котелни горива, което възлизало на 13,644 тона.
Разпореждането било връчено на лицето през месец май 2021 г. като му било
указано че до 01.07.2021 г. същото трябва да създаде и вложи на склад
посоченото количество гориво. Дружеството започнало консултации с
няколко фирми и на 09.07.2021 г. успяло да постигне договореност с фирма
Полихим –СС ЕООД гр. София, за съхранението на 13,644 тона котелно
гориво, до 30.06.2022 г., съгласно разпореждането. Договорките били
обективирани в Договор № 33/2021 г. от 09.07.2021 г. и бил създаден Складов
запис за влог на нефт и крайни нефтопродукти № 0004296.
На 14.12.2021 г. била извършена планова проверка от страна на комисия
от ТД Държавен Резерв гр. Пловдив с председател свид. С. Ю. на място в
офиса на дружеството, която след преглед на документацията, установила че
има създадени запаси според определеното в разпореждането, но 8 дни след
началната дата на задължението. Това било отразено в констативен протокол
№ 3374/14.12.2021 г. На проверката присъствало упълномощено от ***я лице
– К. К. К. който представил общо генерално пълномощно. Същият бил
поканен за съставяне на АУАН в качеството му на пълномощник, като не
било посочено в поканата, че следва да се представи изрично и официално
2
пълномощно на основание чл. 48, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 28.07.2014 г. за
проверките, извършвани от Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси" по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. На
22.12.2021 г. се явило упълномощеното лице, като едва тогава
административния орган го уведомил, че пълномощното не е годно да
послужи за представителство по административнонаказателното
производство, но въпреки това съставило АУАН. *ят показал съставения вече
акт на К., но не го връчил, а инициирал процедура по издирване на законния
представител на дружеството.
На 08.02.2022 г. се явил пълномощникът К. с изрично нотариално
заверено пълномощно от ***я Л. К., заверено от консулската служба във
Франкфурт. Едва тогава бил връчен АУАН.
На 29.04.2022 г. било издадено процесното наказателно постановление,
с което за забава от 8 дни на изпълнение на задължението се налага
имуществена санкция от 6 822 лв.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка, по която и
страните не спорят, се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С. Ю. -*
и К. К.. Показанията на свидетелите са еднопосочни, логични и се подкрепят
от събрания доказателствен материал. Съдът не констатира нито вътрешни
противоречия, нито такива с писмените доказателства, поради което следва да
кредитира показанията в цялост, независимо от роднинската връзка на единия
от свидетелите със законния представител на дружеството и облигационната
му обвързаност на пълномощник с него.
Гореописаната фактическа обстановка се установява и от приетите
писмени доказателства, както следва –АУАН 3374/22.12.2021 г., като
установената в него фактическа обстановка не се оспорва и поради това съдът
го счита за годно доказателство за посочените в него факти; обратни
разписки, договор за създаване и съхранение на запаси в публичен склад по
ЗЗНН 33/2021 от 09.07.2021 г., ведно със заявка; складов запис серия А -2020
№ 0004296; приемо-предавателен протокол за предаване на складов запис за
влог на нефт и крайни нефтопродукти от 09.07.2021 г.; констативен протокол
№ 3374/14.12.2021 г.; разпечатка търговски регистър; генерално пълномощно
от Л. К.; в качеството й на *** на ДЛС Комерс ЕООД, в полза на К. К.;
разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р -12-
67/28.04.2021 г.; покана за съставяне на АУАН 3374-1/14.12.2021 г., връчена
3
на 14.12.2021 г.; разписка за уведомяване за възможност за сключване на
споразумение; изрично нотариално заверено пълномощно от Л. К., в
качеството й на *** на ДЛС Комерс ЕООД, в полза на К. К. за участие в
административнонаказателното производство; справка за задгранични
пътувания; протоколи за посещения; оправомощителни заповеди № ЧР-14-2-
43/19.04.2022 г. и РД -10-2-200/10.12.2021 г.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не се явява
спорна между страните.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело
АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия. В АУАН и наказателното постановление е
налице ясно и изчерпателно описание на фактическата обстановка, във връзка
с твърдяното нарушение. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Тук следва да се посочи, че съдът намира че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя, но същото към настоящия момент не се явява
единствено основание за отмяна на процесното НП. Съдът намира, че
административнонаказаващия орган не е положил достатъчно усилие да
състави акта в присъствие на представител на нарушителя. Връчил е покана, в
която не е посочил какво пълномощно се изисква, приел е първоначалното
представено такова за годно за представителство пред него за съставяне на
констативния протокол и приемане на поканата, но не е положил усилия да
укаже на нарушителя, че според чл. 48, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 28.07.2014
г. за проверките, извършвани от Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси" по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти
следва пълномощното да е официално и изрично.
След като нарушителя е изпълнил задължението си да изпрати
представител и е заявил желанието си да участва в съставянето на АУАН, то
административнонаказаващия орган е съставил акта предварително и в
отсъствие на представител на нарушителя, като не му е дал възможност да
изпълни дължимото поведение (а именно представяне на изрично
пълномощно), въпреки че обективно последният не е бил отговорен за
допуснатото от административнонаказващия орган непълнота в указанията
към него.
4
Съдът намира, че с оглед ролята на административнонаказаващия орган
едновременно като страна в производството и като власт имащ субект,
същият следва да следи за спазването на правата на нарушителя, като му
гарантира дадената от закона възможност да участва в производството, за да
разбира и да прави възражения относно съставяните му актове, при съответно
проявената добросъвестност от страна на нарушителя както е настоящия
случай.
От правна страна:
Съдът намира, че безспорно установено се явява извършеното
нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН. Според т.1 на § 2 от ДР на ЗЗНН, този
закон въвежда изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14
септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да
поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ, L
265/9 от 9 октомври 2009 г.).
Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, "задължено лице" е икономически
оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои
средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и
нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни
ситуации на Република България, а съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН,
"икономически оператор" е лице, което осъществява икономическа дейност с
енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) №
1099/2008 на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и е
задължено и/или е оправомощено да изпълнява функции по националното
законодателство на съответната държава - членка, въвела Директива на
Съвета 2009/119/ЕО. Определянето на оспорващото дружество като
"задължено лице" и "икономически оператор" е обусловено от прилагането на
разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, според която, всички български и/или
чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци,
както и техните клонове, които през предходната календарна година са
извършвали на територията на страната дейности по внос и/или ВОП на
енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) №
1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане
на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят
и представят в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари справка-декларация по
образец за предходната календарна година с информация за: произведените
и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и
5
тежки горива; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива,
възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях
и/или продадените за потребление; количествата внесени, изнесени,
доставени от ВОП, както и тези напуснали територията на страната като
вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни
морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.
4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива; наличните количества
енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) №
1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; количествата
нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания,
предназначени за запаси за извънредни ситуации; количествата
нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и ВОП, продадени на Министерството
на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавното
предприятие "Държавна петролна компания" и предназначени за създаване
и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси,
ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви
запаси от горива.
Няма спор между страните, а и от доказателствата по делото се
установява, че през 2020 г. "ДЛС Комерс" ЕООД е осъществило внос на
смазочни масла, в т. ч. базови (с код 2710199), в размер на 79,416 тона и е
подало справка- декларация по чл.4 ал.2 от ЗЗНН, където е отбелязано
количества внесени при режим на внос смазочни масла, в т.ч. базови масла. В
тази връзка следва да се отбележи, че смазочните масла са включени в т.
3.4.20. "Смазочни материали" на Приложение А глава 3.4. - "Нефт (суров нефт
и нефтени продукти)" от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за
енергийния сектор. Именно поради това дружеството е подало справката-
декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
На следващо място съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, всяко лице, което е
внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО)
№ 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно
да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя
сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на
участието му спрямо вноса през предходната календарна година. С оглед
осъществения от дружеството жалбоподател внос на смазочни масла в
предходната 2020 година, за "ДЛС Комерс" ЕООД е възникнало задължение
6
да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации.
Задължението възниква за срок от 01.07 на текущата година до 30.06 на
следващата. Безспорно се явява осъществяването на нарушението за 8 дни
при дължимо поведение за 365 дни или за около 2,19% от периода.
Не са констатирани други нарушения, към момента на установяване на
нарушението, а именно повече от 6 месеца след довършването му, то е било
преустановено единствено и само по инициатива на нарушителя и
закъснението се е дължало на трудности при намирането на акцизен склад за
горива. Отговорността е обективна и не се изследва виновно поведение, не са
настъпили вредни последици ,които в действителност са и несъставомерни.
С оглед на приетата за осъществен фактическа обстановка съдът
приема, че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП не е в
съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, т.е. е налице „маловажен случай” на административно нарушение и
наложеното административно наказание, макар и във фиксиран размер се
явява необосновано високо за нарушителя и обществената опасност на
нарушението.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и
целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при
която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с
НП е наложено административно наказание имуществена санкция за 8 дни
по-късно сключване на договор за едногодишно съхранение на твърдо гориво
за запаси за бедствени ситуации.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС,
преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали
един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от
ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно
7
константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието,
личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един
конкретен случай.
Още следва да се посочи, че макар нарушението да е формално по своя
характер, съответно - да не подлежат на изследване неблагоприятните
последици от деянието, то последното по никакъв начин не препятства съда
да съобрази вече посочените особености на конкретното деяние и
обстоятелствата, при които последното е извършено.
Във връзка с горното на първо място следва да се посочи, че по делото
непротиворечиво се установи, че на ДЛС Комерс ЕООД за пръв път е било
определено да поддържа запаси от твърдо гориво. Закъснението от 8 дни за
сключването на договора за съхранение на твърдото гориво по никакъв начин
не е поставило в опасност сигурността на държавата каквато цел по принцип
има регламентацията на запасите от нефт и нефтопродукти. Действително се
установява, че лицето е закъсняло, но същото съвестно е изпълнило
задължението си за генериране и съхранение на 13,644 тона котелно гориво и
то самоволно.
Съдът не споделя тезата, че принципно характера на обществените
отношения, които се защитават с въвеждането на правилата за съхранение на
държавен резерв изключват априори наличието на маловажен случай на
тяхното нарушаване. Такъв случай винаги е възможно да има особено с оглед
характера на нарушението, отражението което същото дава върху обекта на
защита, както и останалите фактори за определяне на казуса като маловажен.
В настоящия случай изключително краткия период на забавяне,
самоволното отстраняване на нарушението, късното му установяване, липсата
на каквито и да е последици от нарушението, съвестното изпълнение на
задълженията и съвестното процесуално поведение на нарушителя и
непропорционалната санкция от 6 822 лв. (а именно по 500лв. за тон), която
между другото не може да бъде индивидуализирана и е една и също както за
забава от 1 ден, така и за изобщо неосигуряване на запаси от нефт и нефтени
продукти за 365 дни, характеризират нарушението като маловажно и не
разкриват особено висока степен на обществена опасност. Напротив, съдът
намира, че опасността е значително по-ниска от обикновените случаи на
8
принципно неосигуряване на запас от горива. Ниска обществена опасност
крие и нарушителя, който няма данни да не е изпълнил и други свои
задължения или да са констатирани други нарушения по ЗЗНН.
Отговорността му е обективна така, че личността, мотивите и подбуди не
следва да се изследват.
Всички изброени елементи мотивират съда да приеме, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и деянието за което е
ангажирана отговорността на търговеца представлява „маловажен случай“.
Ето защо и на основание чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган
не е следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при
друго такова нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством
издаване на наказателно постановление.
Горното налага заключение за отмяна на обжалваното наказателно
постановление на самостоятелно основание.
Със законодателните промени въведени в ЗАНН в сила от 24.12.2021 г.
е въведена ал. 4 на чл. 63 от ЗАНН, която гласи, че когато съдът отменя
наказателното постановление на основание чл. 28 от ЗАНН, то следва да
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Същата норма следва да се
приложи в случая и лицето да се предупреди.
По разноските:
По въпроса за разноските съдът намира, че при този изход от
въззивната фаза на административнонаказателното производство следва да се
ангажира отговорността за разноски на въззиваемата страна на основание чл.
63д ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК. Жалбоподателят не е отправял
претенция в този смисъл и не доказва извършването на такива.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1370 от 29.04.2022 г.,
издадено от зам. Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военно временни запаси“, с което на ДЛС Комерс ЕООД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“, № 9, ет.
2, оф. 10, на основание чл.62, ал. 1 от ЗЗНН е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 6822 лв. /шест хиляди
9
осемстотин двадесет и два лева/, за нарушение на чл.17 ал. 1 от ЗЗНН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ДЛС Комерс ЕООД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“, № 9, ет.
2, оф. 10, че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд - гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10