Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 294/25.05.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на десети май две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 81
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от
ГПК.
Образувано е по искова молба от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, срещу Е.С.О..
Ищецът твърди,
че между него и ответницата бил сключен договор за потребителски заем № PLUS-10590746 от
14.02.2014 г. за сумата от 7 000 лева.
На основание чл. 1 от договора сумата била предоставена
на клиента, като по този начин
ищецът изпълнил задължението си по него. Така въз основа на
чл. 3 от договора
за ответницата възникнало
задължение да погаси заема на
33 месечни вноски, всяка от които
по 311,88 лв., които съставлявали
главница по заема и лихви. На 18.07.2014 г. тя преустановила плащането на вноските, като към тази дата
били погасени 4 месечни вноски.
На основание чл. 5 от
договора вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочел
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората пропусната месечна вноска. По този
начин ответницата следвало да
изплати остатъка по заема в размер
на 8 461.02 лв., представляващ
оставащите 29 броя погасителни вноски, но тя не сторила това. От друга страна се сочи
и че тази сума била дължима и поради изтичането и падежирането
на последната погасителна вноска по съставения между
страните погасителен план, която била
на 18.11.2016 г., т.е. към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК
срокът по кредита
бил изтекъл. Освен това Е.С.О.
дължала и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, а именно 164,20 лв. за
периода от настъпване на изискуемостта на
кредита – 20.08.2014 г. до 11.10.2017 г. Ищецът подал
заявление за издаване на заповед
за изпълнение пред РС-Хасково. По образувано заповедно
производство ч. гр. д. № 2656/2017 г. по
описа на съда била издадена
заповед за изпълнение, след което постъпило възражение срещу нея. Сочи се и че
на 07.11.2017 г. и на
07.12.2017 г. постъпили плащания от по 50.00 лв. от длъжника, като с тези суми била
погасен част от лихвата за забава в размер на 100.00 лв., съгласно чл. 76 ЗЗД. Предвид изложеното
се иска от
съда да постанови
решение, с което да приеме
за установено по отношение на
ответника, че дължи
на ищеца по договор за
потребителски заем № PLUS-10590746
от 14.02.2014 г. суми в размер на: 6 607,83 лв., представляваща главница по кредита; 1 853,19 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 18.07.2014 г. до
18.11.2016 г.; 64,20 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 20.08.2014 г. до
11.10.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 2656/2017 г. по
описа на РС-Хасково до окончателното
й изплащане. Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответницата счита исковете за неоснователни,
поради което ги оспорва. Признава, че сключила с ищцовото дружество процесния
договор за потребителски
паричен кредит, по който
й бил отпуснат заем в размер на 7 000 лв., като в периода
20.03.2014 г. - 20.06.2014 г. го изплащала точно
и в срок. През юли
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2014 г. в гр. Х. страните са сключили договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-10590746. Този договор, заедно с Общите условия на
кредитодателя по договорите за кредит и погасителния план са представени по
делото и от тях е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради
което не следва да се излага отново съдържанието им, като при необходимост клаузите
ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи,
основани на тях.
По делото са
представен и множество документи – приходни ордери и платежни нареждания за извършени плащания от ответницата
на ищцовото дружество по процесния договор.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2656/2017 г. по описа на РС-Хасково, приложено
като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 24130/23.10.2017 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение № 1383/24.10.2017 г. на парично задължение по
чл. 410 ГПК за сумите от 6 607,83 лв.
- главница, представляваща неплатени вноски по договор за потребителски заем № PLUS-10590746 от 14.02.2014 г., 164,20 лв. – мораторна
лихва за периода от 20.08.2014 г. – до 11.10.2017 г., 1 853,19 лв. – възнаградителена лихва за периода от 18.07.2014бг. – до
18.11.2016бг., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 172,50 лв. за държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско
възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
подадено възражение от ответницата и с разпореждане от 27.11.2017 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че към 23.10.2017 г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, размерът на неизплатените задължения на
ответницата по процесния договор са били, както следва: дължима главница – 6 355,83 лв.; дължима възнаградителна лихва – 1 876,75 лв. от 18.07.2014 г.
до 18.11.2016 г.; дължима лихва за забава - 58,78 лв. за периода 20.08.2014 г.
до 23.10.2017 г.,
като последната сума представлява разлика между 2 053,78 лв. лихви
за забава за целия период,
от които са били погасени 1 995.00 лв., а на 07.11.2017 г., 07.12.2011 г., 10.01.2018 г. и 09.02.2018 г. ответницата
е внесла сумата от общо 200 лв. Размерът
възнаградителна лихва за период от
20.10.2014 г. до
18.11.2016 г. възлиза на 1 608,57 лв., а на лихва за забава за периода
от 20.10.2014 г. до 11.10.2017 г. - на 1 924,27 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена
заповед за изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете
за установяване съществуването на
вземания по процесния договор за главница и
възнаградителна лихва се явяват частично основателни, а за лихва за забава –
изцяло неоснователен, като съображенията за това са следните:
Не се спори между страните, а и от
събраните по делото писмени доказателства по
несъмнен начин се установява, че между тях е съществувало валидно облигационно
правоотношение с описаното в исковата молба съдържание. В тази връзка следва да
се има предвид, че приетите и неоспорени договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-10590746 от 14.02.2014 г., Общите
условия на кредитодателя по договорите за кредит и
погасителния план са подписани от ответницата и че в последното изречение на
раздел „Удостоверявания“ е посочено, че тя е получила уговорената сума. При
това положение в нейна тежест е възникнало насрещното задължение за връщане на получената
сума
съобразно уговореното в договора.
От кредитираното заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответницата е погасила 4 поредни пълни вноски, а
след това и до настоящия момент извършила плащания в размер общо на 2 195
лв. Съгласно чл. 5 от Общите условия по договора за потребителски заем при забава
на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действителната законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска, като при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост. Тук е уместно да се посочи и че срокът на договор № PLUS-10590746 от 14.02.2014 г. е изтекъл на 18.11.2016 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
2656/2017 г. по описа на РС-Хасково е подадено на 20.10.2017 г., поради което не е било необходимо да се уведомява
длъжника и съотв. направено в тази връзка възражение
е неоснователно. Не могат да бъдат споделени и доводите за нищожност на договора поради
неравноправност на неговите клаузи. Макар и да не са
уговорени индивидуално, не се установява
те да
не отговарят на изискването за добросъвестност и да водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Твърдението за невъзможност да прочете общите условия по договора, преди да ги подпише поради проблем със зрението, остана недоказано,
въпреки предоставената възможност за ангажиране на гласни доказателства. Ето защо и с оглед
установената по делото липса на редовни плащания от страна на ответницата след четвъртата
вноска, тя дължи наред с главницата и
уговорената възнаградителна лихва и обезщетение за забавено плащане
върху непогасената главницата, считано от датата, на
която е станала изискуема следващата вноска, до сочената в заявлението
дата - 11.10.2017 г. /доколкото тази дата предшества деня, в който е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/. Безспорно е, че по отношение на
акцесорните вземания намира приложение тригодишната погасителна
давност по
чл. 111 ЗЗД. Следователно, ищецът има право на
възнаградителна лихва и на обезщетение за
забава, но с оглед
направеното от ответницата своевременно възражение, те ще бъдат дължими не за целия релевиран период,
а от 20.10.2014 г. до 18.11.2016 г., респ. от 20.10.2014 г. до 11.10.2017 г. От заключение на вещото лице Д.К. се установява, че непогасената
и дължима главница по процесния договор възлиза на 6 355,83 лв., а с
извършените в хода на процеса плащания ответницата е погасила изцяло задължението си за обезщетение за
забава, а това за възнаградителна лихва – до размера на сумата от 1 467,35 лв. Това е така, защото към 23.10.2017 г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, размерът на дължима възнаградителна
лихва за период от 20.10.2014 г. до
18.11.2016 г. е бил 1 608,57 лв., а на дължимата лихва за забава - 58,78 лв., след което
ответницата е внесла на четири пъти по
сметката на ищеца сума в размер общо на 200 лв. Тук е уместно да се
отбележи, че съгласно т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в производството по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235,
ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото в
случая е извършено доброволно плащане директно на кредитора.
Вземането за главница е дължимо ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2656/2017 г. по описа на РС – Хасково
- 23.10.2017 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата е дала повод за
образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към
настоящия, не е погасила процесните вземания. Ето
защо следва да бъде ангажирана отговорността й за сторените от ищеца разноски
по ч. гр. д. № 2656/2017 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него
писмени доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно
установените по делото размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на
общо 204,18 лв.
С оглед изхода на настоящото
производство и че ищецът претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на същия следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от
исковете, а именно сумата от 455,10 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. На
ответницата не се дължат разноски, тъй като по делото няма данни действително да са направени такива от нейна страна.
Съгласно т. 14 на горепосоченото тълкувателно
решение съдът, разгледал и уважил исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, е компетентен
да се произнесе
и по искането за отсрочване
или разсрочване на съдебно установените вземания.
В случая то е направено с възражението по чл. 414 ГПК и според настоящия състав се явява основателно. От представените и неоспорени декларация за семейно, материално и имотно състояние на ответницата, Разпореждане № **********/01.10.2017 г. на НОИ ТП – Хасково и ЕР на ТЕЛК № 1436/29.04.2015 г. на МБАЛ АД гр. Хасково се установява, че тя е с 73 % неработоспособност, не притежава недвижими имоти, МПС и банкови сметки, а единственият й доход е от пенсия в размер на 210 лв., който несъмнено е недостатъчен за нормалното й съществуване. При това положение действително се налага изпълнението на процесните задължения в размер общо на 7 823,18 лв. да бъде разсрочено на 78 месечни вноски, като първите 77 са в размер по 100 лв. и последната изравнителна месечна вноска в размер на 123,18 лв., платими на всяко 5-то число на месеца, следващ този, за който се дължат, след влизане на настоящото решение в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, по отношение на Е.С.О., ЕГН ********** ***, съществуването на вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *********, спрямо нея по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10590746 от 14.02.2014 г. за следните суми, а именно: 6 355,83 лв., представляваща главница по кредита и 1 467,35 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.10.2014 г. до 18.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2656/2017 г. по описа на Районен съд - Хасково – 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като исковете за установяване съществуването на: главница по кредита в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 6 607,83 лв., на възнаградителна лихва по договора за разликата до пълния предявен размер от 1 853,19 лв. и за периода от 18.07.2014 г. до 19.10.2014 г., както и на лихва за забава в размер на 64,20 лв. за периода от 20.08.2014 г. до 11.10.2017 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е.С.О., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *********, сумата от 659,28 лв., от която 455,10 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 204,18 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2656/2017 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена заповед № 1383/24.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на настоящото решение по отношение на сумата в размер на 7 823,18 лв., представляваща сбор от главницата по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10590746 от 14.02.2014 г. в размер на 6 355,83 лв. и 1 608,57 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.10.2014 г. до 18.11.2016 г., като ПОСТАНОВЯВА Е.С.О., ЕГН ********** ***, да я заплаща на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ********, на 78 месечни вноски, като първите 77 са в размер по 100 лв. и последната изравнителна месечна вноска в размер на 123,18 лв., платими на всяко 5-то число на месеца, следващ този, за който се дължат, след влизане на настоящото решение в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.