РЕШЕНИЕ
№ 15181
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:..............
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20211110146619
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. В. С.,
ЕГН: **********, адрес: .................. чрез адв. М. Б. – САК, срещу ...............,
ЕИК: .............., седалище и адрес на управление: .............., с която са
предявени искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 409 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 11 138,20 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди (намалено със сумата за дължимите застрахователни премии) по
застраховка „Каско” в резултат на настъпило в периода от ок. 21:30 ч. на
26.11.2020 г. до ок. 12:30 ч. на 27.11.2020 г. в ................, в близост до
заведение-ресторант .............. застрахователно събитие – кражба на
застрахован лек автомобил ................, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.08.2021 г., до окончателното плащане,
както и сумата от 560,00 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.02.2021г. до 09.08.2021 г.
Ищцата твърди, че е собственик на лек автомобил ................, като на
24.07.2020 г. сключила с ответното дружество договор за имуществена
застраховка „Каско“, обективиран в комбинирана застрахователна полица №
............, със срок на действие от 28.07.2020 г. до 27.07.2021 г. , при клауза
„Пълно каско“ и начин на обезщетяване „доверен сервиз“. Твърди, че в срока
на действие на застрахователния договор, а именно в периода от ок. 21:30 ч.
на 26.11.2020 г. до ок. 12:30 ч. на 27.11.2020 г. в ................, в близост до
заведение-ресторант .............. е настъпило застрахователно събитие – кражба
1
на застрахования автомобил ................, за което ответникът и компетентните
органи на МВР били своевременно уведомени. Сочи, че във връзка с
процесното събитие е било образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител, а именно № ........ г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.
№ 44642/2020 г. по описа на СРСП, което било впоследствие било спряно с
постановление на прокурор при СРП. Във връзка с подаденото от ищцата на
28.07.2020 г. писмено уведомление ответникът е образувал щета № ...............
Ищцата е изпълнила добросъвестно всички указания на застрахователя, като е
предоставила изисканите документи, но ответникът отказал да заплати
застрахователно обезщетение с мотиви, че обстоятелствата, декларирани при
завеждането на преписката, не са подкрепени с конкретни и непротиворечиви
доказателства, както и че собственикът не е положил грижа на добрия
стопанин за запазване на МПС. За отказа на застрахователя ищцата била
уведомена с писмо от 11.03.2021 г. и счита, че същият е изцяло необоснован
и неоснователен. Предвид изложеното претендира сумата 11 138,20 лв.,
представляваща неплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ (намалено със сумата за дължимите
застрахователни премии), ведно със законната лихва от датата на постъпване
на исковата молба съда, както и лихва за забава върху главницата в размер на
560,00 лв. за периода от 10.02.2021 г. до 09.08.2021 г. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
..............., който в срока по чл. 131 ГПК е подал становище по същата чрез
юрк. .............. Процесуалният представител оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че л.а.
................, е бил противозаконно отнет, както и че това е станало на
посочените в исковата молба дата, час и място. Счита, че обстоятелствата,
при които е изчезнал процесният автомобил, не съответстват на
декларираните от ищцата, поради което ответното дружество не носи риска за
това, респ. не дължи плащане на застрахователно обезщетение. В тази връзка
твърди, че застрахованият не е предоставил вярна и точна информация за
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Счита, че
е налице основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 363 КЗ и т. 3.3, 3.6 от раздел I от общите условия, тъй като в
случая било налице премълчаване на обстоятелство или неточно обявяване на
обстоятелство, свързано с настъпилото събитие, което е съществено с оглед
интереса на застрахователя, както и на основание т. 10.8 от раздел I от ОУ.
Твърди, че процесното МПС е било обект на престъпление и/или е било
обявено за издирване от компетентните органи като противозаконно отнет в
или извън страната към момента на сключване на застрахователния договор и
анекса към него, което съгласно т. 9.2. от раздел I от ОУ, изключвало
покритие по застраховката. Отделно от това твърди, че ищцата не е положила
грижата на добрия стопанин, като е оставила автомобила незаключен и
необезопасен, вследствие на което е настъпила кражбата. Твърди, че размерът
на претендираното обезщетение е значително завишен и не съответства на
2
средната пазарна стойност на вредите към датата на събитието. Отделно от
това твърди, че е налице надзастраховане по смисъла на чл. 388, ал. 1 КЗ. В
случай, че се установи дължимостта на претендираното застрахователно
обезщетение, счита, че същото следва да се намали на основание т.10.8 от ОУ,
тъй като застрахованият не е изпълнил задълженията, произтичащи от
застрахователния договор. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове изцяло. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация – част I
от 16.08.2019 г., изд. от МВР, ищцата е собственик на лек автомобил .............
рег. ................... ............
Не се спори между страните, че на 24.07.2020 г. между тях е сключен
договор за имуществена застраховка „Каско+”, съгласно полица № ............, с
период на застрахователно покритие от 28.07.2020 г. до 27.07.2021 г., с обект
на застраховката лек автомобил ............. рег. ............., с клауза „Пълно каско“,
застрахователна сума от 11 500,00 лв., по който кражбата на МПС
представлява покрит застрахователен риск. Посочените обстоятелства се
установяват и от приложените по делото застрахователна полица и общите
условия за застраховка „Каско +“ (последна редакция от 01.10.2018 г., в сила
от 05.11.2018 г.), представени от ответника и неоспорени от ищеца.
Установява се, че ищцата Е. В. С. като страна по договора е изразила
съгласието си за сключване на договора за застраховка при общи условия,
като е декларирала, че е запозната и приема същите, поради което на
основание чл. 348, ал.1 КЗ те обвързват страните, като допълват
съдържанието на учреденото с полицата застрахователно правоотношение.
Съгласно раздел I, т. 10.8, в случай, че застрахованият не изпълни свое
задължение, произтичащо от ОУ и вследствие на това настъпи
застрахователно събитие или се създадат предпоставки от увеличаване на
риска, за увеличаване на вредите, или се попречи на установяването на
причините за застрахователното събитие и размера на действителните вреди,
обстоятелствата за възникване на застрахователното събитие и/или
определяне на застрахователното обезщетение, застрахователят има право да
откаже или намали застрахователното обезщетение. Съгласно раздел I, т. 9
„Общи изключения“, застрахователят не предоставя застрахователно
покритие за щети, настъпили вследствие на умишлени действия или груба
небрежност на застрахования (т. 9.1.8), както и на действия на застрахования,
които представляват опит за измама или измама на застрахователя, в това
число деклариране на обстоятелства от застрахования или негов
представител, различни от действително случилото се и/или представи
документи с невяно съдържание.
Установява се от писмените документи, съдържащи се в досъдебно
3
производство № .......... ЗМК-........ г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №
44642/2020 г. по описа на СРП, че на 27.01.2020 г. ищцата е подала в 06 РУ-
СДВР сигнал, че лекият автомобил е противозаконно отнет. На същата дата,
на основание чл. 212, ал. 3 НПК е било образувано досъдебно производство
№ ...... ........ г. по описа на 06 РУ-СДВР срещу неизвестен извършител за това,
че за времето от ок. 21:30 ч. на 26.11.2020 г. до ок. 13:30 ч. на 27.11.2020 г. в
................ ........ в близост до заведение .............. противозаконно отнел чуждо
МПС – л.а. ........... с рег. № ............., от владението на Е. В. С. без нейно
съгласие с намерение да го ползва – престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. С
телеграма № ........./27.11.2020 г. процесният автомобил е бил обявен за
общодържавно издирване. С Постановление от 18.01.2021 г. на наблюдаващ
прокурор от СРП е било спряно наказателното производство по ДП № ........ г.
по описа на 06 РУ-СДВР, поради неустановяване на извършителя в срока за
разследване.
Видно от приложеното по делото уведомление за щета от 28.11.2020 г.
по полица № ............, ищцата своевременно е уведомила застрахователя за
настъпилото събитие, въз основа на което е било образувана преписка по
щета № ............... На същата датата ищцата е депозирала и допълнителни
пояснения във връзка със заявената кражба на МПС. Установява се от
писмените документи, съдържащи се в приложената по делото преписка по
щета № .............., че ищцата е предоставила на застрахователя удостоверение
за банкова сметка, прокурорско постановление, служебна бележка от
полицията и нотариално заверено пълномощно, за което е бил съставен опис
на допълнително предоставените документи от 01.03.2021 г.,
От приложеното по делото писмо изх. № .............г. се установява, че
ответното дружество е отказало да изплати застрахователното обезщетение,
като се е позовало на това, че обстоятелствата, декларирани при завеждането
на преписката, не са подкрепени с конкретни и непротиворечиви
доказателства, както и че собственикът не е положил грижа на добрия
стопанин за запазване на МПС-то.
В съдебно заседание, проведено на 20.03.2023 г., в присъствието на
ищцата и процесуалните представители на страните е извършен оглед на два
броя ключове, представени от процесуалния представител на ответника, като
ищцата е завила, че същите изглеждат като нейните ключове от процесния
автомобил, които е предоставила на ответното дружество във връзка с
отправената застрахователна претенция.
Според заключението на вещото лице по приетата по делото
първоначална САТЕ, действителната пазарна стойност л.а. ............. рег.
............., към датата на събитието е 10 138,00 лв. Съдът не кредитира
заключението, тъй като същата не съответства на нормативната уредба – чл.
400 КЗ.
От приетото заключение на допуснатата повторна съдебно-
автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице П. К., се установява, че
4
действителната пазарна стойност на л.а. ............. рег. ............., към датата на
събитието е в размер на 11 327,00 лв. Съдът възприема именно тази стойност,
тъй като същата е изчислена при спазване на нормативната уредба и която не
надвишава застрахователната сума. Установява се, че предоставените от
застрахования на ............... 2 бр. ключове са оригинални и са за л.а. ............. с
рама ........, произведен на 16.04.2008 г. Съгласно заключението
информацията относно използването на ключовете се записва веднъж при
първото запалване на автомобила за деня и след това на всеки 20 км изминат
непрекъснат пробег (ако през това време се появи грешка в работата на
автомобила, тогава се прави запис в момента на възникване на грешката).
Посочено е, че датата и часът на записа са съгласно системната дата и час на
автомобила. Вещото лице е посочило, че в паметта на ключ № 2 последният
запис е от 26.11.2020 г., 15:37 ч., пробег 294594 кв., като не може да се
определи дали е вследствие на първото запалване за деня или от изминати
последващи 20 км пробег, а в паметта на ключ № 1 последният запис е от
09.03.2008 г., 05:59 ч., пробег 290078 км., което е преди датата на
производството на автомобила, което според него може да дължи на изтощен
акумулатор и съответно нулиране на системната дата и час на автомобила.
Сочи се, че в записите не се съдържат данни за отключване и заключването на
автомобила.
При изслушването му в съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че
в рамките на календарния ден при първото подаване на контакт и при
запалване на автомобила се прави запис, а последващите записи са при
изминато разстояние точно от 20 км и при поява на някакъв проблем в
работата на автомобила, като на следващия календарен ден се започва отново.
Ако автомобилът не е гасен през този период и непрекъснато се е движел на
всеки 20 км ще има нов запис. Сочи, че записите са на база километража на
автомобила, а данните за часа се взима от самия автомобил, така както е бил
настроен. Относно датата на последния запис на ключ № 1 вещото лице
изяснява, че вероятната причина за това е пълно изтощаване на акумулатора
на автомобила, при което на последният запис е отразена датата на
производство. В тази връзка сочи, че няма как да е използван последно през
2008 г., тъй като записът на ключ № 1 е на 290 000 км, а километражът остава
непроменен. Сочи, че ключ № 2 е бил използван след това, поради което
информацията за него се е актуализирала. Уточнява, че двигателят на
автомобила може да се задейства само с обучени ключове, като в паметта на
автомобила има данни за само за два такива, а именно предоставените на
вещото лице за изследване. Сочи, че последният запис, който е направен, е
направен в момента, в който оригиналният ключ е бил в автомобила и
автомобилът е проведен в едно от трите – при запалване, пробег от 20 кв. или
при някаква повреда, и точно в този момент ключът е бил в ключалката, за да
се направи този запис. Сочи, че от предоставените му два оригинални ключа
не може да се получи информация евентуално за наличие на трети ключ, но
на процесния автомобил не е обучен трети ключ, а само процесните два.
5
Сочи, че ако има обучен трети ключ, то това ще фигурира в системата, а в
случая такава информация няма. Споделя, че съгласно официалния
представител на марката трябва да има такъв обучен ключ, иначе
автомобилът няма да си кореспондира с него и съответно няма как да се
запали. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по
допълнителната САТЕ, неоспорено от страните, като обективно, обосновано и
компетентно изготвено.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на ангажирания от ищеца свидетел ............, от показанията на който
се установява, че през м.11.2020 г. около 19:00 – 20:00 ч. заедно с ищцата са
отишли да вечерят в заведение ........ и ищцата паркирала автомобила си
.......... на паркинга срещу заведението. Споделя, че ищцата решила да се
прибере с такси, тъй като била употребила алкохол. Сочи, че на тръгване от
заведението автомобилът бил на мястото си. Споделя, че таксито било спряло
пред входа на заведението, като ищцата погледнала автомобила си от таксито,
натиснала дистанционното и го заключила. Допълва, че ищцата не е ходила
до автомобила да дърпа дръжките, но заключила, тъй като след натискане на
дистанционното колата светнала. Споделя, че на следващия ден от ищцата е
научила, че автомобилът не е на мястото, където са го паркирали. Сочи, че в
тази връзка е бил разпитвал и в полицията. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни, последователни и вътрешно непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Предвидената в тази норма отговорност на застрахователя
може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав,
който включва следните елементи: 1) наличие на валидно учредено
застрахователно правоотношение между страните по силата на договор за
застраховка "Каско" на МПС; 2) настъпване на твърдяното застрахователно
събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) търсената
договорна отговорност да произтича от предвиден и покрит застрахователен
риск; 4) наличие на вреди, за които се претендира застрахователно
обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 5)
изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован
за заплащане на дължимата застрахователна премия; 6) уведомяване на
застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната
даденост на тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в тежест на
застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно
6
обезщетение на застрахования. Съгласно процесуалното правило на чл. 154,
ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът в
настоящото производство, следва да докаже при условията на пълно главно
доказване елементите от визирания фактически състав, за да установи
основателността на исковата си претенция. Ответникът от своя страна, носи
тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на
заведения иск.
Съдът намира за установено по делото наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане „Пълно Каско“, по който кражбата на МПС представлява покрит
застрахователен риск, както и настъпването на застрахователното събитие –
кражба на МПС в периода на осигуреното застрахователно покритие.
Последните обстоятелства се установяват от съвкупния анализ на
доказателствата по делото – свидетелски показания, заключение на вещото
лице по повторната САТЕ и писмените документи, съдържащи се в досъдебно
производство.
Неоснователно е възражението, че процесното събитие не било
застрахователно по смисъла на договореното между страните, тъй като не се
доказало проявление на покрит по полицата риск – по делото не било
доказано извършването на кражба по отношение на застрахования лек
автомобил. Съгласно т. 14 от ОУ, които са неразделна част от процесния
застрахователен договор, застрахователно събитие е настъпване на покрит
риск по застраховката в периода на застрахователното покритие, като
застрахователен риск е обективна съществуваща вероятност от увреждане на
имуществено или неимуществено благо, осъществяването на което е
несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. В
случая е безспорно установено, че процесният автомобил е застрахован по
клаузата „Пълно каско“, включваща наред с други и застрахователен риск
„кражба на цяло МПС“, а от събраните по делото доказателства се
установява, че такова събитие е настъпило по отношение на застрахованата
вещ в рамките на действие на застрахователния договор, а именно кражба на
лекия автомобил, извършена в периода от ок. 21:30 ч. на 26.11.2020 г. до ок.
12:30 ч. на 27.11.2020 г. от неизвестно лице. Така, от цитираното по-горе
постановление на СРП е видно, че по случая е образувано наказателно
досъдебно производство именно за това, че е извършена кражба на процесния
автомобил в периода между 21:30 ч. на 26.11.2020 г. до 12:30 ч. на 27.11.2020
г., но поради неоткриване на извършителя на деянието наказателното
производство е спряно. Отделно от това, не се спори между страните, че с
оглед заведената щета ищцата е предала на ответника ключовете на
процесния автомобил. От заключението на вещото лице по повторната САТЕ,
неоспорена от страните, и свидетелството за регистрация на МПС, се
установява, че предадените на ответника ключове са оригиналните ключове
именно на процесния автомобил, доколкото посочената в заключението рама
съответства на рамата на процесния автомобил, съгласно свидетелството за
7
регистрация. Установи се, че двигателят на автомобила може да се задейства
само с обучени ключове, като в паметта на автомобила има данни за само за
два такива, а именно предоставените на вещото лице за изследване, както и че
последният запис, удостоверяващ задвижването на процесния автомобил чрез
един от оригиналите ключове е именно от деня на събитието.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е налице
основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 363, ал. 4 КЗ. Съгласно чл. 363, ал. 4, вр. ал. 1 КЗ, когато
застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство,
при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел
за това обстоятелство, и застрахователното събитие настъпи, застрахователят
може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно
обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното
обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. В
конкретния случай не се установи по делото нито едно от посочените
обстоятелства – при сключването на процесния застрахователен договор
ищцата съзнателно да е обявила неточно или е премълчала обстоятелство,
при наличието на което ответникът не би сключил договора, ако е знаел за
това обстоятелство, както наличието на причинна връзка между настъпването
на кражбата на МПС и неточно обявеното или премълчаното обстоятелство.
На следващо място ответникът твърди, че ищцата не е изпълнила
задължението си по т.3.5 от ОУ, съгласно което при сключване на
застрахователния договор застраховащият/застрахования е длъжен да
предостави МПС-то на застрахователя за оглед не по-рано от десет дни
преди датата, посочена в полицата за начало на застрахователното покритие,
поради което е налице основание за отказ за заплащане на обезщетение.
Съгласно чл. 408, ал. 1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само при наличие на посочените в разпоредбата хипотези. По
силата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор
от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и
е довело до възникване на застрахователното събитие. Следователно, правото
на застрахователя да откаже плащане на обезщетение или да намали
застрахователното обезщетение е обусловено и поставено в зависимост от
наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на
задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие.
Само в случай, че конкретното поведение на застрахованото лице е
причинило или допринесло за настъпването на вредите, застрахователят може
да откаже да заплати обезщетение, в какъвто смисъл е и постоянната
практика на ВКС като пряката причинно-следствена връзка между
неизпълнението на съответното задължение и застрахователното събитие
следва да бъде доказана от застрахователя. В случая такова доказване не беше
проведено. По делото не се установява реализирането на застрахователното
8
събитие – противозаконното отнемане на процесния автомобил да е
настъпило вследствие непредоставянето на МПС-то за оглед. Последното не
може да се приеме като поведение, което е причинило или е допринесло за
осъществяване на застрахователното събитие или за увеличаването на
вредите, а още по-малко може да е основание за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Възражението на ответника, че е налице хипотезата на изключен риск
съгласно т.9.2 от ОУ, тъй като процесното МПС е било обект на
престъпление и/или е било обявено за издирване от компетентните органи
като противозаконно отнет в или извън страната към момента на сключване
на застрахователния договор и анекса към него, е неоснователно. Това
твърдение на ответника не се подкрепя от нито едно доказателство по делото.
Неоснователно се явява и възражението, че е налице изключен риск,
тъй като преди настъпване на застрахователното събитие МПС е оставено
незатворено или незаключено. От показанията на разпитания по делото
свидетел Н. ............се установи, че при напускане на заведението, в което са
вечеряли с ищцата, процесният автомобил бил на паркираното от ищцата
мястото, като последната при качването си в таксито се уверила, че
автомобилът е заключен.
Възраженията на ответника за допусната груба небрежност съдът
намира за неоснователни. Не се доказа неположена дължима грижа от страна
на застрахованото лице, която да е довела или улеснила кражбата на МПС.
Не е спорно между страните, че уведомлението до застрахователя за
настъпилото събитие е направено в срока по чл. 403 КЗ. Настъпването на
застрахователното събитие, покрит риск по застраховката, за което
застрахователят е бил надлежно уведомен и му е предоставена необходимата
информация, е породило задължение за него да заплати
застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото застрахователно
събитие - кражба в размер на действителната стойност на застрахованото
имущество към датата на настъпване на събитието, но не повече от
застрахователната сума – чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 400, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 346 КЗ. Относно размера на застрахователното обезщетение при
застраховка „Каско“ на МПС при настъпило застрахователно събитие
„кражба на застраховано МПС“, следва да се съобрази непротиворечивата
практика – решения на ВКС, постановени по т.д. № 156/2009г., I т.о.; т.д. №
1586/2013 г., II т.о.; т.д. № 1869/2014 г., II т.о.; т.д. № 2140/2014 г., I т.о.,т.д. №
2367/2015 г., I т.о. и мн.др. Даденият в тези съдебни актове отговор е, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
9
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Размерът на вредата към деня на събитието при кражба на МПС
е равен на действителната му стойност –стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. В
първото от цитираните решения изрично е акцентирано, че при изчисляване
на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, т.к. последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност.Даденият принципен отговор на поставения правен въпрос, макар и
обоснован с норми от отменения Кодекс за застраховането – чл.208, ал.3, вр.
чл.203, ал.2 и ал.4, е важим и при сега действащия КЗ, с оглед аналогичните
разпоредби – чл.386, ал.2, чл.400, ал.1, касаещи действителната
застрахователна стойност и дължимото застрахователно обезщетение при
застраховане срещу вреди. В конкретния случай от приетото заключение на
допуснатата повторна съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от
вещото лице П. К., се установява, че действителната пазарна стойност на л.а.
............. рег. ............., към датата на събитието е в размер на 11 327,00 лв. ,
обща застрахователна сума е 11 500,00 лв. Предвид изложеното
обезщетението по процесната имуществена застраховка следва да се определи
в рамките на така договорената сума.
Съдът намира, че от посочената сума не следва да се приспадат общия
размер на разсрочените вноски от застрахователната премия (с ненастъпил
падеж към датата на събитието), доколкото от страна на ответника не е
въведено евентуално възражение за прихващане.
Предвид горното, искът на ищцата за заплащане на застрахователно
обезщетение следва да бъде уважена до размер на 11 327,00 лв. и да бъде
отхвърлена за разликата над този размер до пълния предявен размер от
11 138,20 лв.
Върху сумата от 11 327,00 лв. се дължи и законната лихва от
предявяване на иска на 09.08.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
По иска с правно основание чл. 409 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
В чл. 409 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законната лихва
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока
по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3. Съгласно чл.405 ал.1 и чл.108
ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати обезщетението в уговорения срок, който не може да бъде по-
дълъг от 15 работни дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си по чл.106 ал.1 и чл.380 ал.1 КЗ.
По делото е установено, че най-късно предадените на застрахователя
документи са от 01.03.2021 г., за което бил съставен опис на допълнително
предоставените документи. По делото няма данни, а и твърдение,
задължението по чл.106 ал.1 и чл.380 ал.1 КЗ да е изпълнено на по-късна дата.
Следователно, законоустановеният и уговорен между страните (раздел
10
II, т. 10.5 от ОУ) срок от 15 работни дни за изплащане на обезщетение е
изтекъл на 23.03.2021 г. Длъжникът изпада в забава от следващия ден –
24.03.2021 г. и лихва следва да се начисли от тази дата върху приетия за
основателен размер на застрахователното обезщетение до 08.08.2021 г. (деня,
предхождащ датата на постъпване на исковата молба в съда), като нейният
размер съдът, с помощта на изчислителна програма, определя на 434,20 лв.. С
оглед изложеното искът по чл. 409 КЗ, вр. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за
сумата от 434,20 лв. и за периода от 24.03.2021 г. до 08.08.2021 г., като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 560,00 лв. и за
периода от 10.02.2021 г. до 23.03.2021 г. за деня 09.08.2021 г. следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
Ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 495,53 лв.,
депозит за САТЕ в размер на 200,00 лв. и адвокатско възнаграждение в
размерна 1700,00 лв. или в общ размер на 2395,53 лв. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените
от нея разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно в размер
на 2298,40 лв. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира
за неоснователно, тъй като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.05.2023 г. е в размер
почти до законовия минимум, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
Ответникът доказва разноски в размер на 600,00 лв. – депозити за вещи
лица по двете експертизи, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗЗП,
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определи юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 100,00 лв. От тях, с оглед отхвърлената част на иска и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да му заплати сумата от 28,38
лв. Съдът намира, че внесения от ответника депозит в размер на 50,00 лв. за
явяване на вещо лице в о.с.з. не следва да бъде възлагано в тежест на ищцата,
тъй като вещото лице не е присъствало при извършване на огледа, респ.
възнаграждение не му е заплащано.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..............., ЕИК: .............., седалище и адрес на управление:
.............., да заплати на Е. В. С., ЕГН: **********, адрес: .................. на
основание чл. 405 КЗ, сумата от 11 327,00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени по застраховка
„Каско” в резултат на настъпило в периода от ок. 21:30 ч. на 26.11.2020 г. до
ок. 12:30 ч. на 27.11.2020 г. в ......................... в близост до заведение-ресторант
.............. застрахователно събитие – кражба на застрахован лек автомобил
11
................, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 09.08.2021 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 409, ал. 1
КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 434,20 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 24.03.2021 г. до 08.08.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 405 КЗ за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 11 698,20 лв., както и иска по чл. 409, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
560,00 лв. и за периода от 10.02.2021 г. до 23.03.2021 г. за деня 09.08.2021 г.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ..............., ...... .............., седалище и адрес на управление:
.............., да заплати на Е. В. С., ЕГН: **********, адрес: .................. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2298,40 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. В. С., ЕГН: **********, адрес: .................. да заплати на
..............., ЕИК: .............., седалище и адрес на управление: .............., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 28,38 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12