Р Е Ш Е
Н И Е
№
25 02.01.2020
г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХІ-ви граждански състав
В публичното заседание на трети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при секретаря Жасмина Славова,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гр.д.№1214/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по повод
подадена искова молба, подадена от Д.Д.Г., ЕГН **********,***, ..................., уточнена с молба,
вх.№7546/18.02.2019 г., против „Съединение-02“ ООД, ЕИК
................., седалище и адрес на управление в ..................,
представлявано от И.Д.Г., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 14 377 лева, представляваща неплатени трудови
възнаграждения в периода 01.11.2016 г. – 15.09.2018 г. и сумата от 1082,17
лева, представляваща обезщетение за неползван годишен
отпуск от 38 дни за периода 2016 г., 2017 г. и 2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното им
плащане.
Ищцата твърди, че считано от 02.06.2014 г. е
работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „....................“.
Твърди се още, че ищцата не разполага с екземпляр от трудовия си
договор, заповеди за отпуск и други, включително и заповедта, с която трудовото
й правоотношение е прекратено, тъй като с представляващия дружеството ответник
са бивши съпрузи, поради което и в исковия период е възприемала изпълнението на
служебните задължения като част от семеен бизнес и не е търсила заплата.
В подкрепа на иска ангажира доказателства,
претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
упълномощените си процесуални представители, поддържат исковете и молят за
уважаването им.
В
срока по чл.131 от
ответникът – работодател, чрез пълномощник е депозирал писмен отговор, в който
е оспорва исковите претенции по основание и размер, поради което и претендира
отхвърлянето им на подробно изложените в отговора аргументи, като без да
оспорва сключването на трудов договор излага твърдение за неговата нещожност поради, това че е сключен фиктивно, с цел ищцата
да получи обезщетение за бременност и майчинство. Наред с това твърди, че
ищцата никога не е престирала труд, поради което и не
й се дължи възнаграждение.
В
съдебно заседание отговорът се поддържа от надлежно упълномощения процесуален
представител на ответника, който моли за отхвърляне на исковете и претендира
разноски.
ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ
на предявените обективно съединени искове е по чл128,
т.2, вр.чл.124, ал.1, вр.чл.270 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ и и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на
страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са приети писмени доказателства –
копие от трудова книжка №10 на Д. Д. Г., справка за актуално състояние на
трудовите договори към 24.04.2019 г., издадена от НАП,
ведомости за заплати за периода м.11.2016 г. –
м.септември 2018 г., издадени от „Съединение 02“ ООД, писмо-искане до ищцата Д.Г.
от работодател „Съединение 02“ ООД, разпореждане
№О-02-999-53-00105311/16.12.2015 г., издадено от НОИ, ТП-Бургас,
от съдържанието на които се установява неоспорвания между страните факт, че в ТД на НАП Бургас е било
регистрирано съществуването на трудово правоотношение между „Съединение 02“ ООД
в качеството на работодател и ищцата Д.Д.Г., в
качеството на работник, заемащ длъжността „...............“,
сключено на 31.05.2014 г. и прекратено на 16.10.2018 г., както и че на
ищцата е начислявано при работодателя трудово възнаграждение и са били
изплащани от последния здравни и социални осигуровки.
Между страните по делото не се спори, че за
исковия период ищцата не е получила начисленото й нетно трудово възнаграждение
в общ размер на 9492,07 лева за периода м.11.2016 г. –
м.08.2018 г., а подписите срещу името й по ведомост са положени от бившия й
съпруг – И.Д.Г., който е и представляващ дружеството
ответник.
В този смисъл са изготвените по делото
съдебно-счетоводна, съдебно-графологична експертиза, чийто заключения съдът
кредитира като обективни и компетентно дадени и справката от ТР по партида на ответника.
По делото са разпитани две групи свидетели –
по един за всяка от страните, като показанията им са противоречиви единствено в
частта, в която всеки от свидетелите се домогва да установи тезата на страната,
която го води, като за ищцата тя се изразява в това, че за процесния период е
бил полаган труд от ищцата, докато за ответника е, че такъв не е бил полаган. В
тази връзка и видно от показанията на св.Костова,
ищцата е работила като склададжия, отговорностите й били сезонни, основно на
кантар, разнасяла и продукцията от стопанството, за което не е получавала
трудово възнаграждение, докато от показанията на св.С.
става ясно, че фирмата няма складове, на кантара работи С.В.,
а ищцата познава единствено като съпруга на
управителя. И двамата свидетели са единни в показанията си, че офисът на
фирмата се намира в жилищната сграда в гр.Б., в която
са живели бившите съпрузи.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Основен принцип в трудовото право е възмездността на труда, т.е. срещу престиране
на работната си сила работникът има право да получи възнаграждение, чието
заплащане е вменено в задължение на работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл.128
от КТ, работодателят е
длъжен в установените срокове: да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и да издава при
поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за
изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.
Анализът
на цитираната норма сочи, че в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил
задължението си да плати трудово възнаграждение за исковия период, а на работника,
че е престирал труда си добросъвестно и според
договореното.
Доколкото в настоящия казус ответникът оспорва
твърдението на ищцата, че е полагала труд, в тежест на последната е да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че е престирала
работната си сила добросъвестно и на работното си място. Наличието само на
сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за
работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът или
служителят да полага труд и фактически да осъществява съответната трудова
функция.
С оглед на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства в тяхната съвкупност съдът
приема, че в периода м.06.2014 г. – м.09.2018 г.
ищцата действително е осъществявала дейност при ответника, която е била
спорадична и в зависимост от конкретните нужди на дружеството, без обаче това
да се дължи на валидно възникнало помежду им трудово правоотношение, поради
което и претенциите на ищцата за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
Аргументи за този си извод съдът черпи от
нормата на чл.62, ал.1 от КТ,
съгласно която трудовият договор се сключва в писмена форма. Изискването за писмена
форма е въведено като условие за валидност на договора, предвид което
съществуването на трудово правоотношение не може да бъде установявано със
свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен начин
възникването и съществуването му. Обстоятелството, че е налице регистрация на
трудовото правоотношение, а впоследствие и на прекратяването му в ТД на НАП не обуславя извод за
наличие на валидно трудово правоотношение между страните, тъй като макар и вменено като задължение на работодателя, уведомлението до НАП не е елемент от фактическия състав на възникване на трудовото
правоотношение, нито пък единствен правопораждащ
елемент от него. Напротив, регистрацията на трудовия договор в НАП е последващо сключването на трудовия договор задължение
на работодателя, т.е. правопораждащият елемент е сключването
на формален трудов договор, подписан надлежно от двете договарящи страни в
правоотношението. Този извод на съда не се променя и от направените в трудовата
книжка на ищцата отразявания, че е заемала длъжността „....................“
при ответника.
В настоящия казус, твърдения за подписан между
страните писмен трудов договор и неговото съдържание не се съдържат нито в
исковата молба, нито в отговора на исковата молба. Основната теза на ищцата е,
че между страните е съществуало трудово
правоотношение, без обаче да твърди, че същото е било обективирано в писмена
форма, подписана от тях. В същия смисъл е и признанието на работодателя, че е
сключил фиктивен трудов договор с ищцата. Така въведените твърдения не са
основание за съда да направи извод, че за съществуването на това трудово
правоотношение е бил съставен писмен документ, а с оглед формалния характер на
трудовия договор, съдът приема, че при липса на подписан от двете страни в
правоотношението трудов договор, трудово правоотношение не е възникнало.
Предвид на изложеното за ищцата няма валидно
възникнало задължение за полагане на труд, а за ответника - задължение за
заплащане на този труд. Допълнителен аргумент в тази насока е и признанието на
ищцата, че за исковия период не е търсила работна заплата поради собсвената си представа, че е част от семейния бизнес.
Поради липсата на първата изискуема по закон
предпоставка за наличие на валидно възникнал трудов договор, предявените от
ищцата искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
На основание чл.78, ал.3 от
ГПК в тежест на ищцата следва да се възложат
направените от ответника разноски, които са в размер на 1380 лева, съгласно
представения списък, л.171.
Воден от горното и на основание чл.235 от , Бургаският районен
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на Д.Д.Г., ЕГН
**********,***, ......................, за осъждане на ответника „Съединение-02“
ООД, ЕИК .................., седалище и адрес на
управление в ......................., представлявано от И.Д.Г.,
да й заплати сумата от 14 377 лева, представляваща неплатени трудови
възнаграждения в периода 01.11.2016 г. – 15.09.2018 г. и сумата от 1082,17
лева, представляваща обезщетение за неползван годишен
отпуск от 38 дни общо за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от предявяване на иска до
окончателното им плащане.
ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН **********,***, ................, да заплати на
„Съединение-02“ ООД, ЕИК ...................,
седалище и адрес на управление в .........................., представлявано от
И.Д.Г., сумата от 1380,00 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.